За жените, виното и още нищо
Във първи клас баба ми каза “ Опитай,
попарка със винце и хляб надробих.
Ще станеш по-умен от своя учител!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
В “Английската” влязох и срещнах Мария
(за нея написах и първия стих)
Но чух глас насмешлив: “Пийни! Целуни я!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
Завърших училище, взеха ме “в строя”
В жена на полковник се страстно влюбих
Ефрейторът рече: “Пий, брат- и е твоя!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.
Решен бях ерген да остана до края
Но врат пред олтара най-сетне превих
Нахлузих халката и… паднах от рая
Тогава не исках да пия. Но пих.
Жена си оставях да спи незавита
И щерка си с рядък талант удивих-
написах есето й: “In vino veritas”
Но…в виното истина сам не открих.
Готов съм да срещна Смъртта с празна чаша
За тази жена капчица не спестих
Животът без вино изглеждаше страшен
Сега и да искам да пия, не бих…

**************

След празника
Щом празничните звуци отшумяха
и вечерта от глъч се умори,
огньовете в небето догоряха,
а Дионисий чашата си скри.
Луната се огледа в локва с вино,
със напръстник оттам отпи.
Усещането беше несравнимо,
прочетох го във лунните очи...
Притихналите улици заспаха,
останахме съвсем сами...
Ръцете ти - горещи бяха,
а устните - рисуваха звезди...
Попаднахме във плен на Афродита,
празнувахме следпразнично, нали?
Днес дъщеря ни често ме разпитва -
къде сме се открили Аз и Ти...

**************

Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя!
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
(от стихове на Кирил Христов)

*************

Веднъж Гьоте бил запитан кои три неща би взел със себе си на самотен остров. "Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света" отговорил той. На въроса кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отговорил: "Поезията!". Леко изненадан, човекът запитал: " Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си?". След няколкосекунден размисъл Гьоте отговорил: "Зависи от реколтата.."

*************

* Към чудотвореца
Слава на ръката
Талантлива
И на твойто чудотворство –
Слава.
Виното създал си да опива,
А жената да опиянява.

* Най-хубавото
Отдавна на земята е
признато
от прости и божествени
Вина-
най-хубаво е виното,
Когато човек го пие
с влюбена жена.

* Има
Има тихи вина
И мълчащи,
Има луди вина
И шумящи,
Има даже вина
С послеслов...
Като твойте магии,
Любов !

* Чудо
Една жена ми каза през
нощта
и няма думите й да забравя –
когато го докосне
Любовта,
дори и болно вино
оздравява.

* При нея
При нея влизай с вдигната
Глава –
Жената нежна кръчма е,
Човече. .
При нея се изпива и това,
Което някой е забравил
Вече.

* Автограф
Виното отдавна ме опива
като любовта на този свят,
затова на мене ми отива
Още сто години да съм млад

* Веднъж ли ...
Една орисница ме прокълна
През час за влюбени избран-
Веднъж ли се опия от жена,
Аз цял живот да съм пиян.

* Като тях
Червените вина по-бързо остаряват
от белите и светлите вина,
защото те и себе си опожаряват.
А ти си точно като тях, Жена!

* Случка
Винарю, нямам никаква вина
За твоята съдба нелепа.
Остана ти без вино и жена,
Защото ти изпуща чепа.

* Мъжка въздишка
Когато пак те заболи глава
От младо вино и от младо тяло,
опитай – за наслада ! – след това
Да пийнеш малко отлежало.