Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123
Резултати от 51 до 64 от общо 64
  1. #51
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране

    [IMG][/IMG]

    [IMG][/IMG]

    Булаир през Балканската война !
    -Защо ще пиша за това ?

    Дивизията,която побеждава турските войски там е 7-ма рилска пехотна дивизия,като 3 от полковите й бригади биват чисто самоковски, а 7-ми артилерийски полк който изиграва решаваща роля в битката също е попълнен със самоковци
    Та сега да разкажа на кратко за битката при Булаир !
    На 8-ми февруари 1913 година, турският Булаирски корпус атакува 7-ма пехотна Рилска дивизия с цел да я разгроми и да се съедини с други турски части от Шаркьой.
    В същия ден 27-ма Низамска дивизия настъпва в гъсти редици,подпомогната от голямокалибрените оръдия на турският кръстосвач "Месудие" срещу 13-ти пехотен полк,но били посрещнати от нашия пехотен и артилерийски огън, като се превъщат в тълпа и бойните им действия не успяват !

    Турците обаче не се отказват!
    Насочват главния удар срещу 22-ри Тракийски полк от нашата Рилска дивизия.В този полк също е имало много самоковци и хора от селата край града ни.
    Времето е било мъгливо и много студено.Турците предприели атака в точно такъв момент в който мъглата се е вдигала и вместо да видят идващите от Шаркьой,видели устремено налитащите български войници и офицери от 22, 23 и 49-ти пехотни полково,които с мощна атака, с "УРА" и "НА НОЖ" обръщат противника в паническо бягство !
    Разказва се че именно там турците възприели командата "Напред на нож" като "По пет на нож"!
    Велик е нашият войник!

    Начело на атаката застава и комнадират на 22-ри Тракийски полк, който със знамете на полка и националният химн "Шуми Марици",изпълняван от военният оркестър, в този критичен момент за изхода на боя, отхвърля противника от добре укрепената позиция на Булаир !
    Съотношение на пехотни сили българи-турци било 1 : 10 !
    Но преди началото на боя 7-ми артилерийски полк нанасят жесток удар върху турската сган със своите оръдия и това помага изключително много за успешната атака на нож по-късно !
    Западните военни анализатори наричат победа при Булаир "заваряне на бутилката, край устата на която са наредени българските топове", топовете на 7-ми артилерийски полк!

    След тази победа следват още много при-Шаркьой, след това пада Одрин,но за развоя Балканската война ще пиша друг път

    Победа на нашите войници бива толкова славна,че бива удостоена с честа да бъде написан марш в найна чест !


    Автор на текста е Найден Андреев, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.


    Кървава зора вестява,
    страшни боеве за мъст,

    рилците са готови,

    смело в бой да полетят.


    Пред стените булаирски,

    никой не е идвал там,

    само ние славно бихме

    анадолска страшна сган.


    Босненци гърмят и тряскат,

    рилците без страх вървят,

    тях гранатите не стряскат,

    безжалостно враг требят.;


    Бурно мятат се вълните,

    на Егея, Мрамора,

    и повтарят на борците,

    гръмогласното “ура! ”


    Врага свети с прожектори,

    за да види де сме ний,

    ала вижда си позора,

    в кръв обляни долини.


    Анадолеца съкрушен,

    в свойте крепости се скри,

    нивга няма да помисли,

    да излезе срещу ни.

    Информация за написването на поста съм взел от клуба "Кавалери на ордена за Храброст"-Самоков,Уикипедия и бойнаслава.нет

    http://empire.blog.bg/novini/2008/02...-bulair.160289

    [IMG][/IMG]
    Последно редактирано от BGHelp : 14-06-2010 на 19:10 Причина: обединяване на мнения

  2. БЛАГОДАРЯ llyudo58, Nicki, Wolf, MarkoToTeV thanked for this post
  3. #52
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    историята на българския народ има много величави дати, но връх на войнската слава остава

    Одринската епопея.

    След ожесточени и кръвопролитни боеве, увенчани с разгрома на турската армия при Гечкенли, Селиолу и Петра, край Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и Булаир, пред българската армия се поставя една от най-тежките задачи – превземането на Одрин. Отбраната на втората османска столица, е поверена на един от най-способните турски военноначалници Шукри паша.

    След петмесечна обсада, на 10 март 1913 година командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов, дава заповед за последна и решаваща атака на Одринската крепост.

    На 11 март започва атаката. Само за две денонощия, при тежки и кръвопролитни боеве, българската армия успява да разкъса огражденията и да пробие фронтовата линия при Айваз баба, Айджи оглу и други фортове, да превземе непревземаемата, според най-добрите германски специалисти военна крепост, да покрие с неувяхваща слава бойните си знамена, да почуди и накара света да заговори с уважение за България и българската армия.

    На 13 (26) март пада Одрин. Пленена е шестдесет и пет хилядна турска армия, заедно с 15 генерали и 1200 офицери, начело с Шукри паша, 600 оръдия, голямо количество друго оръжие и 16 знамена.

    За Одринската епопея, в своята документална повест “Полетът на самарянката”, писателят Любен Овчаров пише: “Две денонощия, ден и нощ битката за Одрин кърви. Бойното поле дими обарутено между две стихии. Войната за Одрин се води в ръкопашен бой, гърди срещу гърди, щик срещу щик. Вода и кръв заливат околностите. Над хиляда турски оръдия отвръщат на огъня с огън. Одрин и небето над него се тресат от залпове.”

    Същият този ден, турският офицер Хасан Джемал, участник в боевете за Одрин, записва в дневника си: “... Цялата окръжност на крепостта е в огън. Укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват ... Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятелят стреля с десет ... С хиляди снаряди щукат в Одринската крепост ... Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Снарядите със страшно бучене изкопават земята и ръце, крака и други части се отделят от телата. Глухи сърцераздирателни ридания се чуват в окопите ... Докато Шукри паша не вдигне бели флагове... огънят няма да спре...”

    След полунощ на 12 март 1913 година, под куршумен дъжд осветените от фортовите прожектори телени мрежи, се люшват прорязани. Един след друг всичките двадесет и шест железобетонни фортове до сутринта на 13 (26) март млъкват. Чува се само плющенето на българските знамена, радостните възгласи на победителите.

    Шукри паша изпраща последна телеграма: “Всичко е свършено! Българските войски нахълтват вече в самия град” и тръгва под конвоя на генерал Георги Вазов към форта Каик, за да предаде сабята си в плен на генерал Никола Иванов, чиято Втора армия тържествува победоносно в Одрин.

    На следващия ден 13 март, Хасан Джамал записва в дневника си: “ Над крепостта, която ни вдъхваше надежда за победа, беше издигнато бяло знаме. Войниците излязоха от своите окопи и в безредие отиваха към казармите. Тъжни и печални всички вървяха един подир друг с нерешителни стъпки. Всички бяха замислени, мнозина плачеха.”

    По случай превземането на Одрин, в поздравителната заповед от 13 март 1913 г. до командваните от него войски на източния сектор, генерал Георги Вазов заявява: “Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.”

    А в спомените си, командващият Втора българска армия генерал Никола Иванов пише: “Така се извърши превземането с открита атака Одринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на България и прослави българското войнство по всички части на света.”

    Одринската епопея е забележителна и ще остане в историята на българското военно изкуство и с това, че тук за първи път във военната история на света се използва самолет за бойни действия. За първи път, български летци извършват разузнавателни полети и бомбардировки със самолет. Това са летците Радул Михайлов, Христо Топракчиев, Продан Таркчиев. И за първи път, жена извършва боен полет със самолет над неприятелски войски. Това е българката – самарянката Райна Касабова.
    Във връзка с използването на авиация в бойните действия за превземането на Одрин, в спомените на поручик Радул Милков, командир на Първо аеропланно отделение четем:


    “На 16 октомври 1912 г. беше извършено първото бойно летене над Одринската крепост от моята скромна личност – летец поручик Радул Милков, със изурман летец поручик Продан Таракчиев от 11 пехотен Сливенски полк. В самолета взехме две бомби. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гарата Карагач, където хвърлихме бомбите.


    - 19 октомври 1912 г. Днес пилот Христо Топракчиев пое пътя към славата. Сутринта беше получил писмо от годеницата си. Четеше писмото и се усмихваше. Поручик Топракчиев излетя в 3 часа след обяд. Полетът му продължил 50 минути. Когато се завръщаше самолетът клюмна вертикално надолу и като простреляна птица стремглаво се заби в земята. Навярно Топракчиев е бил тежко ранен. В същия момент последва ужасна експлозия и самолетът бе обхванат от огромен пламък. Тялото на летеца гореше като факла. Днес, 19 октомври 1912 год. в 4 часа след обяд, отличния офицер пилот авиатор, героят, милият ни боен другар поручик Топракчиев загина при изпълнение на бойния си дълг.


    - 12 ноември 1912 г. Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912 год. ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.”


    След разгрома на турската армия и капитулацията на Шукри паша, Турция е принудена да поиска примирие и на 17 май 1913 година е подписан Лондонския мирен договор, съгласно който земите на запад от линията Мидия-Енос са върнати на България. Но това, което българските войни завоюват с цената на много жертви, българската дипломация и българските управници не успяват да защитят.


    Поради недалновидна и безразсъдна политика на българските управници, на 13 юни 1913 година избухва Втората Балканска (Междусъюзническа) война, която завършва с катастрофа за България и загуба на Югоизточна Тракия.


    Битката за Одрин, е най-голямата битка през Балканската война. Тя се оказва решаваща битка за изхода на войната. За българите от Тракия, падането на Одрин остава като символ на тяхното освобождение и нашите деди обявиха тази дата като “Ден на Тракия”.

    http://tritesestri.blogspot.com/2007...g-post_26.html

  4. БЛАГОДАРЯ Nicki, llyudo58, Wolf, MarkoToTeV thanked for this post
  5. #53
    администратор Atanas Chikov Аватара на lordm
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    London, United Kingdom, United Kingdom
    Мнения
    21 364
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Много народ със свободно време и без работа... да чета за историята на България... учил съм история и съм се справил добре на препитвания...
    Ама чак пък да се дна и си спроря във форума за това...
    Звиждам на някои за свободното време, може да не ми отговаряте, вероятно няма да имам време да отговоря, чакат ме много други неща да преглеждам из форума.
    Лицензиран имиграционен съветник Level 1 към OISC


    Станете членове на нашата Facebook група Работа в UK https://www.facebook.com/groups/908173225909681/

  6. #54
    рицар без броня Аватара на MarkoToTeV
    Регистриран на
    Oct 2005
    Мнения
    959
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Цитирай Първоначално написано от lordm Виж мнението
    Много народ със свободно време и без работа... да чета за историята на България... учил съм история и съм се справил добре на препитвания...
    Ама чак пък да се дна и си спроря във форума за това...
    Звиждам на някои за свободното време, може да не ми отговаряте, вероятно няма да имам време да отговоря, чакат ме много други неща да преглеждам из форума.
    “... да чета за историята на България...” – Тъй ами ... направо безполезно занимание ...


    Тц – тц– тц .... Да му се чуди човек на тоя .... !!! Хем няма какво повече да научи за историята на България, хем и няма свободно време от преглеждане на ‘други неща из форума’ (предполага се изключително важни и значими), а защо ли изобщо е влизал в тази тема, че и коментирал ?????

  7. БЛАГОДАРЯ niknolt62, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  8. #55
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Сръбско-българска война
    от Уикипедия, свободната енциклопедия



    Място Западна България и Източна Сърбия
    Резултат Победа за България. Утвърждаване акта на Съединението.
    Причина Стремеж на Сърбия към териториални компенсации след Съединението
    Повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия
    Територия

    Воюващи страни
    България Сърбия
    Командири
    • Александър I
    • кап. Атанас Узунов
    • майор Аврам Гуджев • Милан I
    • ген. Милойко Лешанин
    • ген. Йованович
    Сили

    Жертви
    700 убити и 4 500 ранени[1] 700+ убити и 4 500+ ранени


    Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил[2]) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.



    Причини за войната
    Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните завоевателни кроежи на полуострова.

    След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея.

    Румъния също се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия и след струпването на руски войски по източните граници на Румъния, румънският министър-председател тържествено заявява, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството.[3]


    Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите е категорично против Съединението. Крал Милан Обренович уведомява всички Велики сили още през 1881 г., че ще нападне България при едно евентуално съединение на Княжеството с Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира наборниците си. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.[4]

    На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби.[5] Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.[4]

    Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!“[6] Османската империя остава единствената страна, която подкрепя България, която е неин формален васал.

    Въпреки всички нападки България не склонява да компенсира по какъвто и да е начин съседните ѝ държави, а Сърбия започва усилено да се готви за война.

    Австро-Унгария, която има таен съюзнически договор със Сърбия, дарява огромен паричен фонд за въоръжение на сръбската армия, но не възнамерява да се меси в конфликта с войска, като предварително предупреждава Сърбия, че войната ще се води само от нея и че освен парична, тя няма да получи никаква друга помощ.




    Всички Велики сили заемат позиция на неутралитет, като някои от тях дори призовават за мир. След като в Лондон се разбира със сигурност, че вечният враг Русия всъщност не подкрепя Съединението, Великобритания, макар и късно, заема българската страна. Всички останали се надяват на сръбска победа. Според някои тълкувания, позицията на Русия не е насочена против България, а против омразните ѝ Александър Батенберг и Петко Каравелов.[7]

    Начало на войната

    Манифест на княз Александър Батенберг за обявяване на войнатаНа 27 септември сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно.[7] В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони.[8] Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ:

    „ ... Всеки българин способен да носи оръжие да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели...[9] “

    България изпраща нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвръща на молбата за помощ, но заявява, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.

    Двете страни и планове за действие
    Сърбия
    Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот — Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България - София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир:

    цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава;
    сръбска окупация над останалата част от Княжеството;
    преместване на българската столица от София в Търново;
    военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан;
    огромна парична компенсация.
    Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с 400 артилерийски оръдия, като се очакват още около 30 да пристигнат от Франция.[10] По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души (от които 103 000 редовна армия). Командирите - генералите Йованович, Милойко Лешанин, Джура Хорватович, Йован Белимаркович и други - са добре обучени, вече минали през две войни. Въоръжението на пехотата и медицинското обслужване е едно от най-модерните за времето си.

    Снабдяването с храна и провизии също е добре организирано, чрез данък за населението и специални военни складове.[11]

    България [редактиране]
    Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението.

    Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.

    Сержантите също не достигат, затова за сержанти на българските роти са избрани 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души[12], и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

    Българската пехота разполага със стари пушки (на повече от 10-15 години), а артилерията с 200 артилерийски оръдия, от които 40 са повредени и неизползваеми.[13]

    Боеприпасите също не са достатъчно, както и униформите. Такива имат само редовните войници, а запасните, опълченците и доброволците са със собствени дрехи.

    Храната се събира главно от доброволно предоставяне на населението или чрез дарения на богати българи извън граница.

    Лекарското обслужване по това време е на ниско ниво - в цяла България има само 150 лекари и 8 ветеринари, които трябвало да се грижат за всички коне в обоза и кавалерията. Военни болници не съществуват.[14]

    Войската е разделена на два корпуса - Източен - където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

    Видин и Трън са допълнително укрепени.

    След като войната е обявена, планът за действие е следният:

    Слабият Западен корпус да се отбранява, до пристигането на силния Източен, след което да се предприеме атака. Преди началото на усилените военни действия, Западният корпус е разделен на други два - отново Западен и Северен, като Северният трябва да отбранява Видин, а Западният отговаря за защитата на София. Командири са капитан Атанас Узунов и майор Аврам Гуджев, който по това време е българският офицер с най-висок чин. Главнокомандващ на всички български армии е княз Александър I Батенберг. Затова тази война се нарича войната на капитаните.

    Очаквания
    Предвид скорошното Освобождение на България и липсата на добри офицерски кадри и точно обратното за Сърбия, която разполага с многобройна войска и артилерия и възможно най-модерните оръжия за времето си, очакванията на западните Велики сили на този етап са бърз и пълен разгром на България.

    В източната велика сила - Русия мненията са по противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от България и познават българската армия казват, „че българите ще избият до крак сърбите“.[15]

    Военните действия [редактиране]
    Начало на боевете [редактиране]

    Заминаването на българските войски от турската към сръбската граница.Западният фронт е разделен на 7 отряда и разполага с 17 437 български бойци и 34 оръдия, за да спре сръбската армия.[16]

    На 2 ноември сръбските части нападат Царибродските позиции, отбранявани от една дружина на 4-ти пехотен плевенски полк, командван от капитан Андрей Букурещлиев, както и 3 чети на 1-ви пехотен софийски полк. Съотношението е 7 към 1 в полза на сърбите. На българите се налага да се оттеглят до Драгоманската позиция, защото те не могат да си позволят да дават големи жертви още в началото на войната. Край Драгоман пристигащите от Царибродската позиция българи се сливат с една дружина и един полк.[17]

    В същото време на юг сръбската Шумадийска дивизия нахлува в България, планът за нейното действие е да овладее пътя Пирот — Трън — Брезник и по-късно заедно с пристигащата Моравска дивизия да превземат Трън и Брезник, да навлязат в Софийското поле, като разбият българския Кюстендилски отряд и се съединят с навлизащата от центъра на фронта сръбска Дунавска дивизия, която е допълнително подсилена от нейния резерв - Дринската дивизия.

    Шумадийската дивизия навлиза на 15 километра навътре от българската граница, българите отстъпват до село Врабча. Позицията е ръководена от капитан Никола Ганев, който командва 4 дружини, една рота, редовна пехота от II пехотен Струмски, II Бдински, IV Плевенски и I Софийски полк, 2 батареи от българския Дунавски полк и опълчение.

    На 3 ноември 9-те батальона, 2-та ескадрона и 24-те оръдия на Шумадийската дивизия, атакуват Орлинския връх, който е важна българска позиционна точка. До средата на деня българските части спират съпротивата и се оттеглят до прохода Секирица, където предприемат контраатака. Това спечелва ценно време, нужно до пристигането на Източните български сили. Боевете се водят цял ден до 4 ноември, когато българите отново отстъпват, този път до Брезник.

    Малко по̀ на юг Моравската дивизия води бой с българския Изворски отряд, под командата на капитан Стефан Тошев, който пази Трън и е съсредоточен на Колунишката височина. След целодневно сражение Изворският отряд се оттегля до село Трекляно. В края на 4 ноември сърбите превземат Трън и се насочват към Радомир.

    Сръбската Дунавска дивизия тръгва към Драгоман, но в края на деня е отблъсната.

    В северния край на Западния фронт българският Царибродски отряд отстъпва към Сливница.

    Сръбската Нишавска армия, се насочва към София, но в двудневни боеве, в които участие взима дори и цивилното население, е забавена, което дава възможност на българите да съберат силите на основната отбранителна позиция - Сливница.

    В боевете се намесва сръбската Дринска дивизия, която дотогава е в резерв. [18]

    Същия ден Българският княз свиква тронен съвет, на който е решено, че българските сили ще се съсредоточат в Сливница, където да се състои решаващата битка и където сърбите ще бъдат забавени до пристигането на българските войски, намиращи се на турската граница.

    На 4 ноември по обед сръбските войски вече са пред българските сливнишки позиции. Българите успяват навреме да изкопаят окопи и да укрепят позициите си. Сръбските Дринска и Дунавска дивизия се разгръщат около Сливница, а скоро след това пристигат и Шумадийската и част от Моравската дивизия.

    Битката при Сливница [редактиране]
    Основна статия: Битката при Сливница

    „Главната позиция при Сливница“., Худ. Антони Пьотровски.Александър I решава да отблъсне левия фланг на противника, като атакува сръбските позиции при село Мало Малово. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

    Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил князът, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.[19]

    В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

    Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.

    Сърбите вече са готови за съкрушителна атака, когато към българите се присъединява капитан Петър Тантилов и командваните от него 4 тракийска, 2 софийска и 1 опълченска дружина и една батарея; така българите вече достигат 20 000, а сърбите над 31 000.[20]

    В София Александър I е притеснен, че може да загуби решителното сражение, затова подготвя план за евакуация на българската столица, но нарежда и укрепяване и подсилване на левия сливнишки фланг.

    На 6 ноември започва сражение по цялата фронтова линия. Бдинският полк постига успех след контраатака, а Плевенският достига до сръбските окопи.

    На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов.[19] Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.[21]

    Българското командване решава да се осъществи настъпление в края на десния фланг, при атаката последва отстъпление на сърбите, в резултат на което селата Туден, Комщица и Смолча са освободени.

    „ Много мъртви и ранени има на двете страни. Българите се бият като лъвове, даже без офицери (...) те заслужават един спомен в историята даже ако бъдат победени.[22] “


    Монумент на загиналите - СливницаНа 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

    В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където в неравна битка срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват. (виж „Боят при Гургулят“)[23]

    По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.[19]

    Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

    Северният фронт [редактиране]
    За разлика от Западния фронт, където българите минават в настъпление, на Северния фронт усилените боеве продължават, като генерал Лешанин и командваната от него сръбска Тимошка армия напредват към Видин, а българските погранични части скоро започват да отстъпват назад към видинската крепост. Съотношението на силите не е равностойно, сърбите наброяват 22 000, а всички 15 000 български защитници са опълченци, запасни и доброволци, няма нито един редовен войник.[24]

    На 4 ноември командващият Северният фронт - капитан Атанас Узунов - нарежда на малък летящ отряд, командван от поручиците Атанас Петров и Янко Драганов да стигне Брегово от там до Зайчар и да атакува главните сили на сръбските „северни“ войски на тяхна територия с цел да облекчи защитниците на Кула, които имат сериозни проблеми. В резултат, четири сръбски роти са разбити и около 100 бойци пленени, но сърбите са твърде много и българите в Кула претърпяват поражение.[25]

    На 5 ноември сърбите напредват само с 5 км. След боеве, продължили от 6 до 8 ноември, 600-те души под командването на Стефан Чолаков и Панайот Дворянов успяват да отблъснат сръбските войски. По това време Видин вече се готви за обсада, 4 кораба стоварват храна и боеприпаси за защитниците на крепостта, приготвени са окопи и са проверени укрепленията.[26] Българите все още се страхуват да изтеглят всички отряди от Южна България, тъй като Османската империя още представлява заплаха.

    Обратът във войната [редактиране]
    Българското командване решава във втората фаза на войната да обърне в настъпление, да победи основните сили на сръбската армия и да спечели войната.[27]

    На 8 ноември десният български фланг настъпва към Драгоман; след цяло денонощие непрекъснати боеве сърбите се оттеглят на юг от града.

    Същия ден I пехотен Софийски полк се среща в село Гълъбовци с отряд от разбитата Моравска дивизия. Скоро и Брезник е освободен, сърбите се оттеглят в Трън.

    Сръбската Дунавска дивизия отстъпва до Калотина, Шумадийската към Габер, а Дринската в Драгоманския проход, сръбската войска вече е обхваната от паника и деморализация.[28]

    На 9 ноември боевете са спрени, което дава възможност на българското командване да прегрупира войските си.

    След пристигането на VI пехотен Търновски полк, VIII пехотен Приморски полк и Пловдивски пехотен полк, българската армия вече наброява 40 000 души.

    Сърбия мобилизира още 32 000 души и ги съсредоточава край Пирот.

    След сраженията от 5 до 8 ноември очакванията за войната са коренно променени, в повече европейски вестници пише, че Великите сили трябва да се преклонят и да дадат Източна Румелия на България. В английския „Таймс“ от 10 ноември 1885 г. е заявено:

    „ Сега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война. “

    Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори.

    Военни действия на сръбска територия [редактиране]

    „Влизането в Пирот.“., Худ. Антони Пьотровски.На 10 ноември десният български фланг и центърът започват нападение над Драгоманския проход, сърбите отново не издържат на българската атака „на нож“ и отстъпват към Цариброд; фронтът вече е преместен на 14 км от Цариброд.

    На 11 ноември е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Крайният южен фланг се насочва към Трън.

    Отстъпващите сръбски войски (Дунавската, Дринската, Шумадийската и остатъците от Моравската дивизия) съумяват да се прегрупират на линията Планиница — Цариброд — Радейна, но отново са принудени да отстъпят и Цариброд е освободен от българските бойци.[29]

    Оттеглилите се до границата сръбски части се укрепват и съсредоточават на Нешков връх, където след щикова атака на 12 ноември Шумадийската дивизия е изтласкана зад българската граница. Прегрупиралата се Моравска дивизия също е победена и отстъпва зад граница.

    На 13 ноември са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие, но българите отговарят, че мир ще има само при пряка заповед от българският княз Александър I.[30]

    На 12 ноември Русия и останалите велики сили пращат нота на България за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от Османската империя, която вече сериозно се безпокои за сигурността на териториите си. В искането на Великите сили, обаче не е споменато нищо за признание на Съединението на България. Българското правителство отлага отговора си с извинението, че Александър I е на бойното поле (което е вярно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; българският княз заповядва нападението да продължи. Мирни преговори щяло да има само при признаване на Съединението.

    На 13 ноември отново няма боеве и двете армии се приготвят за по-голямо сражение. Сърбите се укрепят в Пирот, където войските им вече достигат 65 000 души. Българските войски също са разположени в близост до Пирот и наброяват около 42 000.

    В София набързо са създадени 23 болници за ранените, като сред използваните сгради са сградата на Народната банка, Народното събрание, министерствата и доста училища.

    Волски каруци денонощно сноват от София до фронта, за да могат да осигурят провизии на българските бойци.

    На 14 ноември българските части достигат укрепленията пред Пирот. Българското командване преценява, че най-важната тактическа точка в сражението е Църни връх. През нощта на същия ден дружини от Преславския и Конарския пехотен полк атакуват върха с щикова атака и го превземат. Боят е общ, по цялата Пиротска линия. Българската артилерия подкрепя силно пехотата. Пирот е обграден от българските войски.

    На 15 ноември българите преминават в щикова атака, боят се развихря по улиците на града. В сръбските редици настъпва хаос заради неочаквано ранната атака и те изоставят града. Пътят на българите до Ниш е свободен.[29] В боя при Пирот от сръбска страна има повече от 700 убити и 560 ранени. Загубите на българската войска били 1150 убити и ранени и 165 безследно изчезнали.[31]

    Обсадата на Видин [редактиране]
    На Северния фронт българите отново изпитват затруднения, сръбските войски съумяват да обкръжат Видин.

    От Лом е изпратен поручик Георги Тодоров с 3 запасни роти, един ескадрон и 6 оръдия, но той бързо е отблъснат от сърбите при опита си да помогне на северните български войски.

    На 11 ноември сръбската войска започва силен обстрел над Видин, българите използват 30-те си оръдия, за да спрат настъплението.

    Основната сила на защитниците са една русенска дружина, една запасна бдинска дружина и доброволци от Шумен - общо не повече от 6000 души.[32] Сръбските войски били съставени от около 11 000 бойци.

    Сръбското командване се опитва да накара капитан Атанас Узунов да се предаде, като използва лъжата, че София е паднала, но българският капитан не се хваща и отхвърля предложението.[33] На 13 ноември той нарежда да се пусне река Дунав в каналите на града, така наводнява околностите му, Видин е обграден от вода като остров.

    На 12 и 13 ноември сърбите започват нова атака, която се оказва неуспешна. На другия ден сръбския генерал Лешанин предлага примирие от няколко часа, за да се приберат ранените, Узунов приема. Сърбите обаче не използват временното примирие за спасяване на ранени, а за да изкопаят нови окопи и подобряват старите.

    На 14 ноември сърбите отново атакуват, но са отбити.

    На 15 ноември българите излизат от крепостта и подкрепени от населението на гр. Калафат контраатакуват, така сърбите са изтласкани. В ранната сутрин на 15 ноември българският отряд е в село Лагошевци.

    На 16 ноември България и Сърбия сключват примирие; още същия ден генерал Лешанин е уведомен, но въпреки това той заповядва да започне щурм над Видин с всички налични сили. Нападението безуспешно продължава до първите часове на 17 ноември.

    В 4 часа сутринта на 17 ноември Лешанин се предава.[34]

    Край на войната [редактиране]
    Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.[35] Българският владетел е принуден да приеме. Като демаркационна линия e избрана текущата фронтова линия.[36]

    Примирието [редактиране]
    Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. В последвалите преговори за изготвяне на мирен договор взима участие и Абдулах Меджид паша - представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор от 1878 е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ (виж Букурещки договор).

    Войната завършва с парад на българските войски в Белград.

    За България победата изиграва важна роля за укрепване на международното ̀и положение, тя е важна стъпка от признанието на Съединението.

    За Сърбия войната донася по-късно редица политически проблеми. През 1889 г. сръбският крал Милан Обренович абдикира в полза на сина си заради тригодишното политическо разклащане в Сърбия след Сръбско-българската война и предизвиканото недоволство срещу него от загубата на войната

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B9%D0%BD%D0%B0
    Последно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 18:15

  9. БЛАГОДАРЯ Nicki, llyudo58 thanked for this post
  10. #56
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Кои са петте най-велики битки на България

    четвъртък, 6 май 2010 г. Георги Георгиев



    На 6 май българската армия празнува Деня на храбростта. В този ден предлагаме на нашите читатели петте най-славни според BNews битки в българската история.Българската армия винаги е била гарант за независимостта на държавата. Когато тя е била силна, винаги България е била добре. Повече от 700 години през средновековието, благодарение на армията си, България е един от най-значимите политически и културни фактори в Европа.

    За никого не е изненада, когато една силна армия печели битки, още повече, когато е на подчинение на мъдри и силни политици. Българският войник обаче е славен и заради това, че печели загубени битки. Когато всички са срещу него, благодарение на куража си и на безотказната тактика „На нож" българският войник често излиза победител.

    Точно такива са и подбраните от нас битки. Представяме ви по хронологичен ред петте битки, спечелени от нашите войници, въпреки че всичко и всички са били срещу тях.

    1205 г. Унижението на рицарите

    Когато през 1204 г. латинците превземат Константинопол, те изглеждат непобедими. Целите в желязо и водени от гордия Балдуин, светът е в краката им. Или поне те си мислят така.

    Цар Калоян се слави със своя буен нрав, любовта си към битките и изключително острия си ум. Най-малкият от братята Асеневци е бесен на кръстоносците подложили на опустошение българските земи, през които са минали.

    На 14 април 1205 г. Велики четвъртък Калоян удря рицарите по най-слабото им място - самоувереността.

    Рицарите, целите "облечени" в желязо, са непобедими на конете си. Никоя армия не може да ги спре в бой лице в лице. Затова Калоян прибягва до хитрост. Българският цар изпраща малка конница кумани да дразни гордите рицари. След кратко сражение куманите побягват към близката гора.

    Увлечени от битката, рицарите тръгват към тях... фатална грешка. Когато попадат в ръцете на българите, милост няма. Рицарите са събаряни с куки и вериги от конете, а веднъж паднали на земята те са безпомощни под тежестта на доспехите.

    Оцелелите са малко, сред тях е и император Балдуин I, който се превръща в пленник на Калоян.
    Победата на българите над смятаната дотогава за непобедима латинска войска е впечатляващо събитие в тогавашния свят. Вестта за разгрома на рицарите се разнася бързо в цяла Европа. Само една година след нейното създаване на Латинската империя е нанесен съкрушителен удар, който поставя началото на нейния край.

    Капитани срещу генерали

    Когато на 6-ти септември 1885 г. Княжество България се съединява с Източна Румелия, всички очакват Османската империя да ни обяви война. Основните войскови части са струпани на южната граница. Точно тогава Сърбия ни напада с цялата си мощ.

    Сръбската армия е по-многобройна, по-добре организирана и много по-опитна. Тя е командвана от генерали, а българската, изоставена от руските генерали ментори, е доминирана от млади капитани.

    Войната изглежда обречена на неуспех. Сърбите настъпват, но на българска територия срещат невероятен кураж. Въпреки че войските ни са на другата граница, малките погранични отряди не отстъпват. Голобрадите момчета по границата предпочитат да умрат, но да не сдадат позицията си. Сърбите напредват трудно. През това време основните части от пехотата предприемат безпрецедентен поход. Те тръгват пеша от позициите от южната ни граница и буквално без почивка успяват да стигнат навреме, за да спрат щурма точно пред подстъпите на София.

    Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

    В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в битката при Гургулят.

    По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож", като сам повежда бойците си и геройски загива в боя.

    След тази битка българите обръщат хода на войната и изтласкват сърбите. Така капитаните разгромяват генералите.

    Битката за Одрин

    „Тази крепост може да бъде превзета след дълги месеци обсада при това само от немска армия", казва надменно немски военен специалист няколко месеца преди българите да удивят целия свят.

    Одринската крепост в началото на балканските войни е една от най-добрите фортификационни съоръжения в Европа. Превземането ѝ изглежда невъзможно в очите на военните наблюдатели, особено от българите, които имат само една успешна война зад себе си срещу Сърбия и никакъв при обсаждането на фортове.

    Не така мисли обаче генерал Вазов. За превземането на Одрин българите изпращат 120 000 войници, а сърбите 40 000.

    В тази битка българският военен гений е в своя апогей. За първи път във военната история се използват самолети и летящи балони, както за разузнаване, така и за бомбардиране.

    За първи път във военната история българската артилерия използва тактиката „Пълзящ огън" или „Огнен валяк", която подкрепя пехотата по време на настъпленията.

    Българската артилерия е безпощадна. Добре насочена, тя не остава и тревичка след себе си. Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.

    На разсъмване обаче 10-и родопски полк превзема форта Аджийолу, а шипченци - Айвазбаба. Това е краят. Командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.

    Дойранската епопея

    Дойранската епопея е една от най-големите битки в българската история. По време на позиционните битки в Македония през Първата световна война българската войска заема позициите над Дойранското езеро.

    Тук българите се бият три години и не отстъпват. Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции.

    Българската артилерия отговаря с преграден огън и успява да спре настъплението. Когато войските наближат позициите, те биват помитани от българските картечници.

    На два пъти българите излизат на нож, пленници няма. За десет дни битка французите губят 60% от личния си състав и прекратяват атаките.

    На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Въпреки, че няма пряка опасност, той нарежда на бездействащите войници да изградят сложна фортификационна система от окопи, бункери и заграждения.

    Работещите под палещото слънце войници гледат на кръв, псуват генерала, но се подчиняват. Това им спасява живота.

    След месец и половина срещу българите се изправят две английски дивизии, въоръжени с модерна техника. Англичаните не си губят времето. Три дни артилерията им не спира. Изстреляни са 150 000 снаряда, а българските окопи са разорани. Англичаните очакват да видят трупове, но са посрещнати от картечниците и минохвъргачките на българите.

    На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа.

    На 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм, но отново ги чака изненада. Този път българската артилерия открива огън още преди пехотната атака.

    Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Българите губят около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани.

    В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива ¬ на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в "чувал", да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.

    Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови.

    Срещу българските войски (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.

    Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: "Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени."

    На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Това е краят.

    От знак на уважение към подвика на българите през 1936 година в Лондон знаменният полк на английската армия ще сведе на парад в Лондон знамената си пред генерал Владимир Вазов.

    Македонската шипка

    Между март и май 1917 г. при битката в местността Червената стена в Македония французите усещат вкуса на българския гняв.

    Френското командване разработва операция, която трябва да отхвърли българската армия от Баба планина, да овладее Битолско - Прилепското поле и да надвисне над долината на Вардар.

    На 12 март 1917 г. френската артилерия открива огън по двата върха - кота 1248 и Червената стена. Стрелбата продължава 24 часа, но предупредени от разузнаването си българите се изтеглят в бетонните бункери и не дават нито една жертва.

    За да отклони вниманието на българите французите предприемат демонстративно нападение срещу кота 1248. Истинската битка се разгаря за Червената стена, където тръгват в атака три френски дивизии.

    Там е разположен Бдинския полк, който е непобедим, а битката е жестока. Окопите преминават от български във френски ръце по няколко пъти на ден.

    След три месеца обаче в крайна сметка в началото на май 1917 г. Червената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседния връх. От военна гледна точка загубата не е фатална, българите владеят околните ключови позиции, но славата на Червената стена наричана вече Македонската шипка задължава тя да бъде върната в български ръце.

    Така Бдинската дивизия предприема атака. На един стръмен съседен връх българите изнасят на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. Предните пехотни части били въоръжени с огнепръскачки. На 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели Червената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.

    След двучасова стрелба френските окопи са затрупани с град от ръчни бомби. След това идва редът на огнепръскачките. Когато всичко утихва, един български полк тръгва с ножове към върха. Българите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да залягат и без да тичат.

    Не ги посрещнал нито един изстрел. Двама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце.

    http://www.bnews.bg/article-9228

  11. БЛАГОДАРЯ Nicki, llyudo58, Wolf thanked for this post
  12. #57
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Към момента 2те патриотични теми ,, История на България" и ,,2 ЮНИ.Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България " имат по над 5,000 посещения


    Последно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 19:07

  13. БЛАГОДАРЯ Wolf, llyudo58, Nicki thanked for this post
  14. #58
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Първата българска експедиция "Българи-Прародина" замина за Иран.

    В продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за иранския ни произход, съобщиха от "Списание 8", медиен партньор на експедицията.

    Още: Експедиция търси корените ни в Иран - Vesti.bg
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  15. БЛАГОДАРЯ niknolt62, llyudo58, Nicki thanked for this post
  16. #59
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Цитирай Първоначално написано от Wolf Виж мнението
    Първата българска експедиция "Българи-Прародина" замина за Иран.

    В продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за иранския ни произход, съобщиха от "Списание 8", медиен партньор на експедицията.

    Още: Експедиция търси корените ни в Иран - Vesti.bg
    Арийския произход .Арийския !
    Последно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 20:33

  17. БЛАГОДАРЯ llyudo58, Nicki thanked for this post
  18. #60
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Хотнишкото златно съкровище по-старо и от Варненското
    четвъртък, 19 февруари 2009
    Най-старите златни съкровища в света - V хилядолетие преди Христос



    Селищната могила край с. Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали единия край на могилата и открили грънци и каменни сечива. За находката е уведомен регионалния музей във Велико Търново.

    След първоначалните разкопки в района на с. Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък.

    През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1, 5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята.

    Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала - 23, 5 карата чисто природно злато.

    От особена важност за откритията в с.Хотница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. Става ясно, че хората са живели и накитите са били по тях, ползвали са ги в ежедневието си, за украшения, а не само за ритуални цели.

    Специалистите твърдят, че цивилизацията от V хилядолетие пр.Хр. изработила златните накити открити в с. Хотница, България е по-стара от египетската и шумерската.

    %B0%D1%82%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0% BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5&aq=f&aqi=g1&aql=&oq=&gs_rfai=
    Последно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 21:04

  19. БЛАГОДАРЯ llyudo58, Nicki thanked for this post
  20. #61
    Старо куче Аватара на llyudo58
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    London
    Мнения
    2 241
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Цитирай Първоначално написано от Wolf Виж мнението
    Първата българска експедиция "Българи-Прародина" замина за Иран.

    В продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за иранския ни произход, съобщиха от "Списание 8", медиен партньор на експедицията.

    Още: Експедиция търси корените ни в Иран - Vesti.bg
    Това явно е продължение на експедицията от 2008 година.За нея има и филм,който за съжаление не можах да гледам и не мога да открия.
    Списание *8* - за твоя космос

  21. БЛАГОДАРЯ niknolt62, Nicki thanked for this post
  22. #62
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    НАЙ-СТАРОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ В СВЕТА
    Варненският халколитен некропол


    Варненският халколитен некропол (BXH) е открит през октомври 1972 г. по време на прокопаването на канал от багериста Райчо П. Маринов


    .
    Проучена е площ от около 7500 кв. м, на която са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха.
    Откритията във варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Оказа се, че варненският некропол е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация. Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години.
    Най-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.
    От 1973 г. съкровището на варненския некропол започва да странства по света. То бе включено през 1973 г. в изложбата "Златото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. През 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в Япония под името "Най-строто злато в света", Първата европейска цивилизация - Варна - България. През 1985 и 1988 г. бе показано в Германия. През 1989 г. то бе изложено във Франция, през 1994 г. в Израел, а днес се намира във Флоренция - една от културните столици на света.
    Значението на варненския некропол ще се предценява тепърва. Има още да се разкопава от него и амбицията на варненските археолози е да направят една експозиция на място, за да може да се види как се откриват и как изглеждат гробовете с находките в тях.
    http://www.kroraina.com/thracia/varna_halco/index.html

    Още един линк;

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...BF%D0%BE%D0%BB
    Последно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 21:05

  23. БЛАГОДАРЯ llyudo58, Nicki thanked for this post
  24. #63
    разбирач Аватара на ned888
    Регистриран на
    Mar 2005
    Мнения
    351
    Post Thanks / Like

    Post Относно: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    ГЕНЕТИЧНИЯТ КОД НА БЪЛГАРИНА

    От д-р Славян Стоилов

    Българска експедиция в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан доказа кои сме ние, българите, и откъде идваме. Това стана ясно не от догми, предположения и тълкувания, а от най-чистия възможен език - този на собствените ни гени. Сравнението на нашето ДНК с това на хората, живеещи в древната ни прародина, развенча митовете, че сме див азиатски народ, дошъл тук и влял се в морето от славяни. Оказа се, че 40% от гените ни за от народ, живял по нашите земи преди 7800 г. Това са хората, оставили Варненското съкровище - най-старото обработено злато в света.

    Българи или славяни, тюрки или индоевропейци, скотовъди или земеделци са били нашите прадеди? Въпросът за националната ни идентичност напоследък съвсем се обърка в морето от стари и нови хипотези, мнения, предложения, лични и политически интереси. Но ето че с методите на най-точния и достоверен език - човешката ДНК, най-накрая стана ясно от какво тесто са замесени съвременните българи.

    Изследванията на генетичния ни код от екипа на проф. Иво Кременски изумиха с откритието, че славянското в кръвта ни едва се доближава до 20-те процента; че не подивели орди от воини на коне, а един цял народ от жени и мъже се е придвижвал от Изток към земите на Балканите. Според последните резултати поне 55% от преобладаващите у нас генетични комбинации са типично индоевропейски, докато характерните за азиатци и тюрки буквално липсват. Развенчаха и общоприетото клише, че сме хубави и умни, защото сме микс от всякакви екзотични народи, минали през кръстопътната ни територия. Оказва се, че наистина сме умни, хубави и добри, но съставени от само 3 основни части: 40% от гените ни са отпреди 7800 години, когато по нашите земи се е ширила мистичната и напреднала култура Варна, около 20% е славянската ни кръв, а останалите над 40% все още се проучват, но логично остават за индоевропейските по произход българи.

    По пътя на разгадаване на генетичния код на древния ни народ ще тръгнем от самата зора на човечеството. Ще се срещнем с митохондриалната чернокожа Ева, която е дала гена си не само на белите българки, но и на всички до една жени по Земята днес. Ще разберем как и кога са се обособили специфичните хаплогрупи - комбинации от групи гени, и как, макар че 99,9% от ДНК на всички хора са идентични, сме толкова различни помежду си. Приятно пътуване заедно с нас и д-р Славян Стоилов.


    Пътешествието по спиралата на ДНК, очаквайте в юнския брой на Списание 8.


    Списание *8* - за твоя космос

    Експедиция търси корените ни в Иран - Vesti.bg




    Това определено не е тайна в историографията. Дълго време македонските историци в Република Македония продължават да ни наричат татари в опит да ни обидят.В продължение на десетилетия комунистическите историци умишлено насаждаха мнението, че прабългарите били някакво малко племе претопило се в огромното мнозинство от славяни.Това естествено в опит да се подмажат на Москва и да докажат някакво родство с племето от пияници и проститутки, наречено руснаци. Твърдение, което не може да обясни как това малцинство от прабългари успява да наложи името България на общата държава, а прабългарските ханове застават начело на общата държава. Къде са славянските вождове като са мнозинство; защо не застават начело на държавата и не дават нейното името.Истината е, че е налице преселение на цял един народ, което в древността не е било нещо изключително. Не сме единствените друг пример са маджарите, днешните унгарци.

  25. БЛАГОДАРЯ llyudo58, Nicki, niknolt62 thanked for this post
  26. #64
    Great Warriors Never Die Аватара на CYPER
    Регистриран на
    Dec 2004
    Град
    NW2, London
    Мнения
    8 970
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

    Администрацията на форума взе решение да прекрати възможността на авторът на въпросната тема да публикува материали с историческа и учебна цел поради факта, че въпросният злоупотребява в предоставената му възможност. Поради тази причина темата се заключва.
    BGHelp Търсачка

    Благословен да бъде този, който няма какво да каже, но въпреки това мълчи

    There are those that read the small print and learn through knowledge, while others ignore the small print and learn through expеrience

  27. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
    ХАРЕСВАМ! никанор liked this post
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. БЪЛГАРИЯ! БЕЗАПЕЛАЦИОННО!
    От Qgelo във форум Спорт
    Отговори: 2
    Последно мнение: 17-09-2013, 21:27
  2. АЛТЕРНАТИВНАТА ИСТОРИЯ
    От Red Baron във форум Политика
    Отговори: 22
    Последно мнение: 03-02-2011, 23:37
  3. Отговори: 13
    Последно мнение: 15-06-2010, 01:59
  4. ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
    От llyudo58 във форум Общ форум
    Отговори: 40
    Последно мнение: 17-02-2010, 20:59
  5. ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
    От Alice във форум Литература
    Отговори: 1
    Последно мнение: 17-03-2006, 11:56

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker