Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 6 от общо 6

Тема: Писмо

  1. #1
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Писмо

    Преди години, четох това писмо и страшно много ме впечетли.
    От тогава, никога , отново не бях го препрочитала, до днес.
    От няколко дена, само за това си мисля и го намерих и пускам.
    Сигурна съм, на много от вас ще хареса, със силата на словото, простотата и любовта, която излъчва.
    Какво ни пречи ежедневно да шептим, че обичаме някого, че е неповторим?
    Може би умората, еднообразието, скуката и сивотата ни кара да забравим, че човешкият живот е миг от Вечността.





    Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес
    « -: Октомври 04, 2005, 13:38:04 »

    --------------------------------------------------------------------------------
    Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.


    ~ ~ ~

    Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

    Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

    Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

    Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

    Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

    Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

    На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

    Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

    Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

    Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

    Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

    Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

  2. БЛАГОДАРЯ Didkus, Wolf, llyudo58 thanked for this post
  3. #2
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 111
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Pismo

    а аз очаквах да прочета нещо като упътване за играта'джуманджи'...а то прощално писмо на западноевропейски автор.
    ...даже не и чист западноевропейски автор(това е комплимент).писано 2005...?!бе маркес не е ли още жив?!
    ГРОБАРИ+ПЗ
    БРАТ ДО БРАТА
    ПАЗАРДЖИК-СЛАВА,СЛАВА,СЛАВА!

  4. #3
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Pismo

    Жив си е човекът, но е никак не е добре със здравето, ала и възрастта му е доста преклонна.
    Той не е Европеец, а Колумбиец, по рождение, където и си живее до ден днешен.

  5. #4
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 111
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Pismo

    Цитирай Първоначално написано от penelopa Виж мнението
    Жив си е човекът, но е никак не е добре със здравето, ала и възрастта му е доста преклонна.
    Той не е Европеец, а Колумбиец, по рождение, където и си живее до ден днешен.
    сега гледах в уикипедията-пише,че е живял в европа.борил се с рак,ми след три кутии цигари на ден...сега му открили и друг рак на лимфните възли.
    при всички случай творчеството му се вкарва в западноевропейската литеретура.
    ...магическият реализъм...не е моят тип автор
    ГРОБАРИ+ПЗ
    БРАТ ДО БРАТА
    ПАЗАРДЖИК-СЛАВА,СЛАВА,СЛАВА!

  6. #5
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2009
    Мнения
    967
    Post Thanks / Like

    Smile Относно: Pismo

    Хареса ми това писмо.Домъчня ми малко повечко за любимите ми хора.А Маркес е готин писател."Любов по време на холера." и "Сто години самота."са страхотни романи бих казала ,стига да не се отказвате на 20-та страница с четенето.Който му познава стила знае ,за какво говоря.

  7. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  8. #6
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Pismo

    И разказите му са много добри.Бих казала, че е един от любимите ми писатели.

  9. БЛАГОДАРЯ Didkus thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Писмо за NIN
    От стеф във форум Общ форум
    Отговори: 2
    Последно мнение: 17-10-2014, 15:48
  2. Писмо до НИН
    От desito07 във форум Self-Employed
    Отговори: 2
    Последно мнение: 11-02-2008, 19:29
  3. писмо до мп
    От Gani във форум Получени /отказани визи
    Отговори: 1
    Последно мнение: 22-04-2006, 15:20
  4. Писмо от Mp.
    От lordm във форум Статут в UK, постоянно жителство, британско гражданство
    Отговори: 6
    Последно мнение: 11-09-2005, 15:55

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker