Депутатите са смутени от част от идеите на Даниел Вълчев за тотална реформа в средното образование

Курс към генерална промяна в гимназиалното обучение обяви Министерството на образованието и науката (МОН). Ако идеите на ведомството бъдат приети от парламента, материалът по редица учебни предмети трябва да бъде вместен в 2, а не както досега - в 3 учебни години. Ще се пишат и нови учебници.

Ведомството на Даниел Вълчев за пръв път представи детайли за реформата в средното образование.
Заради планираното въвеждане на година за интензивно изучаване на чужд език във всички училища от учебната програма в 8-и клас ще отпаднат изцяло предметите география, история, биология, физика и химия. Тези часове ще бъдат прехвърлени в 9-и и 10-и клас, т.е. материал от 3 години ще бъде побран в 2.
Заради изискването децата да учат задължително до 10-и клас промени ще има и в програмите за 11-и клас. От тях ще отпаднат предметите философия, математика и история, които също се местят в 9-и и 10-и клас. Целта е всички ученици да са покрили един и същ учебен минимум до 10-и клас, независимо дали ще решат да прекъснат или продължат образованието си. 11-и и 12-и клас остават за засилена профилирана или професионална подготовка, задължителни за всички училища ще са само часовете по литература, чужди езици, физкултура и свят и личност.
За да реализира тези промени, без да съкращава хорариум, МОН трябва да осигури 452 извънредни часа в 9-и и 10-и клас. За целта ще се използва предвиденият и в момента хорариум за ЗИП. Общият резерв от ЗИП-а в 9-и и 10-и клас в момента е 612 часа.
"ЗИП-ът няма да спре да съществува, но часовете за него ще са много по-малко - от 2 до максимум 4-5 седмично", обясни зам.-министър Кирчо Атанасов. Допълнително учебният материал по предметите, при които се налага компресиране, ще се изчисти от ненужна фактология. "Постоянно има оплаквания, че материалът е претрупан", обясни Атанасов.
Сериозни промени ще има и в техникумите. Обучението до 10-и клас в тях ще бъде напълно уеднаквено, без значение в какви професии е специализирано училището. До 10-и клас учениците в тези училища ще покриват една и съща обща техническа подготовка, а конкретна професия ще се получава в 11-и и 12-и клас.



Целта е след 10-и клас учениците да могат да направят реален избор на училище. Така ученик от дадена езикова гимназия например ще може да се прехвърли в техникум, като положи само един приравнителен изпит по обща техническа подготовка. Учениците от даден техникум ще се местят в друг без изпит. Местене без приравнителни изпити ще има и в обратната посока - от техникум към езикова гимназия например. Според МОН това е възможно, защото до 10-и клас разликата между училищата ще е само от 2 до 5 часа седмично. "Подобно движение обаче ще има само при наличие на свободни места и надали ще е масово", счита просветният министър Даниел Вълчев.
Първият випуск, за който трябва да влязат промените, са бъдещите петокласници. Те ще са първите, които ще завършват основно образование в 7 клас и ще учат задължително до 10-и. В рамките на 4 години те ще държат 3 задължителни изпита - след 7-и клас, след 8-и клас - само по чужд език, и след 10-и.
Просветният министър не е представял тези детайли пред парламентарната комисия по образование и затова вчера депутатите бяха предпазливи в коментарите си. Според Валентина Богданова от Коалиция за България идеята всички техникуми до 10-и клас на практика да не се различават е смущаваща. "Така остава много малко време за придобиване на конкретната професия - само 11-и и 12-и клас", коментира тя. Според нея стремежът учениците да имат възможност да се прехвърлят в коренно различни по вид училища не трябва да се абсолютизира и може да доведе до общ спад на качеството на обучение.
Според депутата от НДСВ Татяна Калканова подобни промени трябва да вървят ръка за ръка с анализ за съдържанието на учебния материал и ясна визия каква част от него следва да е задължителна.


Даниел Вълчев
www.segabg.com