Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1
    Старо куче Аватара на lady
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    London
    Мнения
    2 829
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Дамян Дамянов

    Преди няколко седмици ( на 6 юни) се навършиха 7 години от смъртта на Д. Дамянов. За тези, които харесват поезията му - да си спомним за него...

    Милувка

    Ела! Ела да те помилвам, сине!
    Но той се дърпа - вече е голям.
    За малчуган в десетата година
    една милувка бащина е срам.
    И мен срамлива нежност ме насилва
    като се сетя гузно неведнъж
    как татко сигур искал да ме милва...
    Как тъй ще милва! Коскуджамти мъж!
    И тъй от свян, от гордост, от преструвка,
    сурови, без милувки си растем,
    дорде усетим, че една милувка
    от нас си е заминала съвсем.
    Дорде... И вкопчени в самотна вечер,
    в дърво самотно, във самотен мрак,
    във първото, което се изпречи
    го милваме... Но милваме го пак
    по тъмно, насаме и срамежливо.

    И тъй със непомилвано сърце
    човек расте, върви и си отива
    през този свят... Свят - разлюляна нива
    от жадни за милувчица ръце.


    Еднодневка


    Със зората дошла, тя с нощта ще си иде.
    И ще види трева, и небе тя ще види,
    и ще види дървета, реки, чучулиги...
    а светът е голям. И един ден не стига.
    Тя един ден живее. В тревичките лази.
    Тя един ден живее. Няма време да мрази.
    По веднъж само вижда човека, дървото.
    По веднъж! И затуй ги запомня с доброто.
    Тя един ден живее. В добро ще го мине.
    Аз я гледам и плача за мойте години!
    Последно редактирано от lady : 01-07-2006 на 00:46
    The greatest mistake you can make in life is to be continually fearing you will make one.
    http://www.youtube.com/watch?v=fXF_l...eature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=Ai5u5...eature=related

  2. #2
    Старо куче Аватара на lady
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    London
    Мнения
    2 829
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дамян Дамянов

    Студ

    Облякохме се целите в бетони.
    Вместо едното - хиляди слънца.
    А даже лете в зимните балтони треперят, зъзнат нашите сърца.
    Ах, що за мразове такива силни?
    Земята май от погреб на барут
    внезапно се превърна във хладилник, от който бихме пукнали от студ.
    И ние бихме свършили без слънце,
    ако в самите нас, там - вдън леда,
    си нямахме онуй едничко зрънце,
    почудо оцеляло всред студа.
    Кое е то? Ах, все едно - искрица.
    Забравен свят и все пак помнен свят.
    Любов, мечта, целувка, клонка, птица...
    Светулчици, отхвръкнали назад.
    Но още живи. Още ни разнищва
    топликът им. И още ни топи.
    И ставаме от ледници огнища.
    И всичко, дето уж с години спи
    дълбоко в нас, се буди мигом с трепет.
    Обгръща ни със пламъка си луд,
    дорде от нас направи шепа пепел.
    Камара пепел в този век от студ.


    Пътник


    Куфар. Шлифер. Утро. Хлад. Цигара.
    Трябва ли ми друго, небосвод?
    Цялата земя под теб е гара,
    път е целият ми луд живот.
    Де съм тръгнал? Де ще спра? Не зная.
    Все едно. При хора. При неща.
    При онази вихрена омая,
    носеща върху криле света.
    Куфарът е малък. Но земята
    се побира и в едно сърце.
    Шлиферът е тъничък. Но вятър
    стопля ме с огромни две ръце.
    Утрото е сиво, но ще светне -
    в камък, в цвете, в образ на жена.
    Есенният дъжд ще стане летен,
    пламъкът цигарен - светлина.
    Завъртени ниви, прах на скели,
    срещнат миг, отмината любов,
    длани, думи, срещи и раздели
    ще се намотаят на кълбо.
    И ще съм честит - с една цигара,
    с куфар, сбрал земя и небосвод.
    с повторимост, що се не повтаря.
    Като път. Или като живот.


    Когато те измислих...


    Когато те измислих се уплаших !
    Творение от поетичен дим,
    създание от слабостта ми страшна,
    дошло мен - силния да победи !
    Когато те измислих, цял изтръпнах :
    не сън - жена родена от жена,
    решила с обич свята и престъпна
    да ме превърне цял в развалина !
    Когато те измислих се побърках :
    като вандал със крясък зъл и див,
    ти влезе в мен, обра ме като църква.
    Но твойта кражба аз благослових.
    Да, свята да си, обич огнекрила !
    Грабежът ти бе страшен, но свещен
    мъжът е в най-голямата си сила
    когато е от слабост победен.



    КОГАТО СИ НА ДЪНОТО


    Когато си на дъното на пъкъла,
    Когато си най тъжен и злочест,
    От парещите въглени на мъката
    Си направи сам стълба и излез.
    Светът когато мръкне пред очите ти
    И притъмнява в тези две очи,
    Сам слънце си създай и от лъчите му
    с последния до него се качи.
    Когато от безпътица премазан си
    И си зазидан в четири стени,
    От всички свои пътища прерязани
    Нов път си направи и пак тръгни.
    Трънлив и зъл е на живота ребуса
    На кръст разпъва нашите души
    Загубил всичко, не загубвай себе си
    Единствено така ще го решиш.
    Последно редактирано от lady : 01-07-2006 на 23:40
    The greatest mistake you can make in life is to be continually fearing you will make one.
    http://www.youtube.com/watch?v=fXF_l...eature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=Ai5u5...eature=related

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Отговори: 4
    Последно мнение: 18-10-2012, 20:04

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker