Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 25 от общо 39
  1. #1
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Това е моя начин..

    По повод анкетата- "Как ще отбележите националния празник на България"?...Ето това е моя начин:



    Аз Съм Българче





    Аз съм българче обичам
    нашти планини зелени,
    Българин да се наричам
    първа радост е за мене.

    Аз съм българче свободно,
    в край свободен аз живея.
    Всичко българско и родно
    любя, тача и милея.

    Аз съм българче и расна
    в дни велики в славно време.
    Син съм на земя прекрасна,
    син съм на юнашко племе.



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  2. #2
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Христо Ботев


    ХАДЖИ ДИМИТЪР

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,
    потънал в кърви, лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка.


    На една страна захвърлил пушка,
    на друга сабля на две строшена;
    очи темнеят, глава се люшка,
    уста проклинат цяла вселена!


    Лежи юнакът, а на небето
    слънцето спряно сърдито пече;
    жътварка пее нейде в полето,
    и кръвта още по-силно тече!


    Жътва е сега... Пейте, робини,
    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
    в таз робска земя! Ще да загине
    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


    Тоз, който падне в бой за свобода,
    той не умира: него жалеят
    земя и небо, звяр и природа
    и певци песни за него пеят...


    Денем му сянка пази орлица
    и вълк му кротко раната ближе;
    над него сокол, юнашка птица,
    и тя се за брат, за юнак грижи!



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  3. #3
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Христо Ботев


    ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

    О, майко моя, родино мила,
    защо тъй жално, тъй милно плачеш?
    Гарване, и ти, птицо проклета,
    на чий гроб там тъй грозно грачеш?


    Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
    затуй, че ти си черна робиня,
    затуй, че твоят свещен глас, майко,
    е глас без помощ, глас във пустиня."


    Плачи! Там близо край град София
    стърчи, аз видях, черно бесило,
    и твой един син, Българийо,
    виси на него със страшна сила.


    Гарванът грачи грозно, зловещо,
    псета и вълци вият в полята,
    старци се молят богу горещо,
    жените плачат, пищят децата.


    Зимата пее свойта зла песен,
    вихрове гонят тръни в полето,
    и студ, и мраз, и плач без надежда
    навяват на теб скръб на сърцето.



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  4. #4
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Христо Ботев


    МОЯТА МОЛИТВА

    "Благословен Бог наш..."


    О, мой боже, правий боже!
    Не ти, що си в небесата,
    а ти, що си в мене, боже -
    мен в сърцето и в душата...


    Не ти, комуто се кланят
    калугери и попове
    и комуто свещи палят
    православните скотове;


    не ти, който си направил
    от кал мъжът и жената,
    а човекът си оставил
    роб да бъде на земята;


    не ти, който си помазал
    царе, папи, патриарси,
    а в неволя си зарязал
    мойте братя сиромаси;


    не ти, който учиш робът
    да търпи и да се моли
    и храниш го дор до гробът
    само със надежди голи;


    не ти, боже, на лъжците,
    на безчестните тирани,
    не ти, идол на глупците,
    на човешките душмани!


    А ти, боже, на разумът,
    защитниче на робите,
    на когото щат празнуват
    денят скоро народите!


    Вдъхни секиму, о, боже!
    любов жива за свобода -
    да се бори кой как може
    с душманите на народа.


    Подкрепи и мен ръката,
    та кога въстане робът,
    в редовете на борбата
    да си найда и аз гробът!


    Не оставай да изстине
    буйно сърце на чужбина,
    и гласът ми да премине
    тихо като през пустиня!.



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  5. #5
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Христо Ботев


    НА ПРОЩАВАНЕ

    Не плачи, майко, не тъжи,
    че станах ази хайдутин,
    хайдутин, майко, бунтовник,
    та тебе клета оставих
    за първо чедо да жалиш!
    Но кълни, майко, проклинай
    таз турска черна прокуда,
    дето нас млади пропъди
    по тази тежка чужбина -
    да ходим да се скитаме
    немили, клети, недраги!
    Аз зная, майко, мил съм ти,
    че може млад да загина,
    ах, утре като премина
    през тиха бяла Дунава!
    Но кажи какво да правя,
    кат ме си, майко, родила
    със сърце мъжко, юнашко,
    та сърце, майко, не трае
    да гледа турчин, че бесней
    над бащино ми огнище:
    там, дето аз съм пораснал
    и първо мляко засукал,
    там, дето либе хубаво
    черни си очи вдигнеше
    и с оназ тиха усмивка
    в скръбно ги сърце впиеше,
    там, дето баща и братя
    черни чернеят за мене!...
    Ах, мале - майко юнашка!
    Прости ме и веч прощавай!
    Аз вече пушка нарамих
    и на глас тичам народен
    срещу врагът си безверни.
    Там аз за мило, за драго,
    за теб, за баща, за братя,
    за него ще се заловя,
    пък... каквото сабя покаже
    и честта, майко, юнашка!
    А ти `га чуеш, майнольо,
    че куршум пропей над село
    и момци вече наскачат,
    ти излез, майко - питай ги,
    де ти е чедо остало?
    Ако ти кажат, че азе
    паднал съм с куршум пронизан,
    и тогаз, майко, не плачи,
    нито пък слушай хората,
    дето ще кажат за мене
    "Нехранимайка излезе",
    но иди, майко, у дома
    и с сърце сичко разкажи
    на мойте братя невръстни,
    да помнят и те да знаят,
    че и те брат са имали,
    но брат им падна, загина,
    затуй, че клетник не трая
    пред турци глава да скланя,
    сюрмашко тегло да гледа!
    Кажи им, майко, да помнят,
    да помнят, мене да търсят:
    бяло ми месо по скали,
    по скали и по орляци,
    черни ми кърви в земята,
    в земята, майко, черната!
    Дано ми найдат пушката,
    пушката, майко, сабята,
    и дето срещнат душманин,
    със куршум да го поздравят,
    а пък със сабя помилват...
    Ако ли, майко, не можеш
    от милост и туй да сториш,
    то `га се сберат момите
    пред назе, майко, на хоро
    и дойдат мойте връстници
    и скръбно либе с другарки,
    ти излез, майко, послушай
    със мойте братя невръстни
    моята песен юнашка -
    защо и как съм загинал
    и какви думи издумал
    пред смъртта и пред дружина...
    Тъжно щеш, майко, да гледаш
    ти на туй хоро весело,
    и като срещнеш погледът
    на мойто либе хубаво,
    дълбоко ще ми въздъхнат
    две сърца мили за мене -
    нейното, майко, и твойто!
    И две щат сълзи да капнат
    на стари гърди и млади...
    Но туй щаг братя да видят
    и кога, майко, пораснат,
    като брата си ще станат -
    силно да любят и мразят...
    Ако ли, мале, майноле,
    жив и здрав стигна до село,
    жив и здрав с байряк във ръка,
    под байряк лични юнаци,
    напети в дрехи войнишки,
    с левове златни на чело,
    с игляни пушки на рамо
    и с саби-змии на кръстът,
    о, тогаз, майко юнашка!
    О, либе мило, хубаво!
    Берете цветя в градина,
    късайте бръшлян и здравец,
    плетете венци и китки
    да кичим глави и пушки!
    И тогаз с венец и китка
    ти, майко, ела при мене,
    ела ме, майко, прегърни
    и в красно чело целуни -
    красно, с две думи заветни:
    с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
    А аз ще либе прегърна
    с кървава ръка през рамо,
    да чуй то сърце юнашко,
    как тупа сърце, играе;
    плачът му да спра с целувка,
    сълзи му с уста да глътна...
    Пък тогаз... майко, прощавай!
    Ти, либе, не ме забравяй!
    Дружина тръгва, отива,
    пътят е страшен, но славен:
    аз може млад да загина...
    Но... стига ми тая награда -
    да каже нявга народът:
    умря сиромах за правда,
    за правда и за свобода...



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  6. #6
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Иван Вазов

    Опълченците на Шипка


    11 август 1877


    Нека носим йоще срама по челото,
    синила от бича, следи от теглото;
    нека спомен люти от дни на позор
    да висне кат облак в наший кръгозор;
    нека ни отрича исторйята, века,
    нека е трагично името ни; нека
    Беласица стара и новий Батак
    в миналото наше фърлят своя мрак;
    нека да ни сочат с присмехи обидни
    счупенте окови и дирите стидни
    по врата ни още от хомота стар;
    нека таз свобода да ни бъде дар!
    Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
    свети нещо ново, има нещо славно,
    що гордо разтупва нашите гърди
    и в нас чувства силни, големи плоди;
    защото там нейде на връх планината,
    що небето синьо крепи с рамената,
    издига се някой див, чутовен връх,
    покрит с бели кости и със кървав мъх
    на безсмъртен подвиг паметник огромен;
    защото в Балкана има един спомен,
    има едно име, що вечно живей
    и в нашта исторйя кат легенда грей,
    едно име ново, голямо антично,
    като Термопили славно, безгранично,
    що отговор дава и смива срамът,
    и на клеветата строшава зъбът.

    О, Шипка!

    Три деня младите дружини
    как прохода бранят. Горските долини
    трепетно повтарят на боя ревът.
    Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
    гъсти орди лазят по урвата дива
    и тела я стелят, и кръв я залива.
    Бури подир бури! Рояк след рояк!
    Сюлейман безумний сочи върха пак
    и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
    И ордите тръгват с викове сърдити,
    и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
    Върхът отговаря с други вик: ура!
    И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
    дружините наши, оплискани с кърви,
    пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
    всякой гледа само да бъде напред
    и гърди геройски на смърт да изложи,
    и един враг повеч мъртъв да положи.
    Пушкалата екнат. Турците ревът,
    Насипи налитат и падат, и мрат; -
    Идат като тигри, бягат като овци
    и пак се зарвъщат; българи, орловци
    кат лъвове тичат по страшний редут,
    не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
    Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
    Три дни веч се бият, но помощ не иде,
    от никъде взорът надежда не види
    и братските орли не фърчат към тях.
    Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
    кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
    Талазите идат; всички нащрек са!
    Последният напън вече е настал.
    Тогава Столетов, наший генерал,
    ревна гороломно: "Млади опълченци,
    венчайте България с лаврови венци!
    на вашата сила царят повери
    прохода, войната и себе дори!"
    При тез думи силни дружините горди
    очакват геройски душманските орди
    бесни и шумещи! О, геройски час!
    Вълните намират канари тогаз,
    патроните липсват, но волите траят,
    щикът се пречупва - гърдите остаят
    и сладката радост до крак да измрът
    пред цяла вселена, на тоз славен рът,
    с една смърт юнашка и с една победа.
    "България цяла сега нази гледа,
    тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
    ако би бегали: да мрем по-добре!"
    Няма веч оръжье! Има хекатомба!
    Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
    всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
    Камъне и дървье изчезнаха там.
    "Грабайте телата!" някой си изкряска
    и трупове мъртви фръкнаха завчаска
    кат демони черни над черний рояк,
    катурят, струпалят като живи пак!
    И турците тръпнат, друг път не видели
    ведно да се бият живи и умрели,
    и въздуха цепят със демонский вик.
    Боят се обръща на смърт и на щик,
    героите наши като скали твърди
    желязото срещат с железни си гърди
    и фърлят се с песни в свирепата сеч,
    като виждат харно, че умират веч...
    Но вълни по-нови от орди дивашки
    гълтат, потопяват орляка юнашки...
    Йоще миг - ще падне заветният хълм.
    Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
    ...........................
    И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
    спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
    славата му дивна като някой ек
    от урва на урва и от век на век!



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  7. #7
    Пичкаджия Аватара на Don_Toni
    Регистриран на
    Feb 2005
    Мнения
    5 251
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Ботев е моя идол, благодаря ти че го пусна.
    Все някой трябва да върши и мръсната работа!




  8. #8
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    аз и баща ми се прекланяме пред творчеството му


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  9. #9
    WickedaBG
    Guest

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Zabravihte Elate ni Vizte...
    intersno hora v tova polozenie kak ste otbelezat nai istinskia praznik na BG.
    Ste recitirat elate ni vizte pred narodnoto sabranie li?
    Niakakav Umnik savetnik na niakakav si kapitalist ot Open University se napravi na umen i se izkaza dosta "priatno" za Vazov i za Tancuvashtite Me4kite v BG...ili edva li ne ni kaza da se gordeem sas slavery bilo i na zivotni.
    Eba si Umnika, 4udno mi e prietalia ot Open University kak ste otbelezi praznika na BG s 4asha shanpansko ili?

    Za teia deto niama s kakvo mnogo da se gordeiat i praznika edva li ste im e tolkova skap v BG, mozem samo da se pomolim na gospoda da im Pomogne ili da sa silni, podavaiki im stotinki v rakata.Boze i nie sme evropeiska darzava.Edva li ste moga da spasia sobstvenata si dusha s mizernata blagotvoritelnost ili molitvite za bednite im dushi no pone ne ia pravia po neponosima i tezka s mili prikazki i prostashki izmisleni pisania za Shveicaria na Balkanite.

    No pak prazniaka sei e praznik...i to nai bulgarskia.
    Последно редактирано от WickedaBG : 23-02-2006 на 12:11

  10. #10
    WickedaBG
    Guest

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    С враг врагувам - мера според мера,
    с благ благувам - вера зарад вера."
    П. К. Яворов

    МЕРА СПОРЕД МЕРА
    Ден денувам, пътища потайни
    нощ нощувам, кътища незнайни.
    Немам тато, нито мама
    тато да ругае, мама да ридае.

    Леле, моя, ти Пирин планино,
    море църно цариградско вино.
    Е-е дум ду-дум дум (2)

    С враг врагувам, мера според мера.
    С благ благувам, вера зарад вера.
    Немам братец, ни сестрица
    братец да ме хвали, а сестра да жали.

    Леле, моя сабя халосия,
    море люта одринска ракия.
    Е-е-ду-ду-дум, дум (2)

    Бог богува, нека си богува
    цар царува, века ли царува.
    Немам либе, първа обич мене
    да очаква, и да ме оплаква.

    Леле, моя пушка огнебойка,
    море тънка солунска девойка.
    Е-е-дум, ду-ду-ду-дум (2)

    по емигрантска песен евали има ...

  11. #11
    Напреднал Аватара на Божидар
    Регистриран на
    Feb 2005
    Мнения
    289
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Родина

    Обичам те, родино, и ме трови
    поради тебе често ядна скръб,
    под гнет стоименен превивам гръб
    и влача аз, неволник, твоите окови...

    Но що си ти? Земя ли в някои предели?
    Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
    еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
    която днес един - друг утре ще насели?

    Къде си ти, къде, родино моя?
    Нима сред тая повилняла сбир
    от вълци и кози - на длъж и шир
    потирена, чието име е безброя?

    Не си ли ти на майчиното слово,
    що най-напред погали моя слух,
    не си ли откровителния дух:
    на словото, - на битието вечно ново?

    Но то... но то е в мене, тук, където
    ридае миналото - тъмен ек,
    и дето бъдащето - зов далек,
    нашепва сънищата здрачни на сърцето.

    И ти си в мене - ти, родино моя!
    И аз те имам: радостта е скръб...
    Че под неволно бреме вия гръб.
    И аз те имам - за да бъда сам в безброя.

    Пейо Яворов
    :D :D :D "Vincit qui se vincit"

  12. #12
    стара дръглива кучка Аватара на musholina
    Регистриран на
    Mar 2005
    Мнения
    2 929
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..


  13. #13
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Химн на Република България


    Горда Стара планина,
    до ней Дунава синей,
    слънце Тракия огрява,
    над Пирина пламеней.

    Припев:
    Мила Родино,
    ти си земен рай,
    твойта хубост, твойта прелест,
    ах, те нямат край.

    Паднаха борци безчет
    за народа наш любим,
    майко, дай ни мъжка сила
    пътя им да продължим.



    Никога не спори с глупак - ще те завлече на неговото ниво и ще те победи с опит.

  14. БЛАГОДАРЯ piglet thanked for this post
  15. #14
    Старо куче Аватара на Bupyc
    Регистриран на
    Feb 2005
    Мнения
    2 105
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Слово на 3 март

    На Трети март преди 128 години бе подписан Санстефанският мирен договор. Тогава, на Трети март, България възкръсна за нов живот. Трети март е дата свещена, славна, победна.
    Тази дата поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение.
    „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”, казва Господ Иисус Христос (Йоан 15:13). Такава любов е неизмерима по сила и необхватна по мащабност.
    Когато любовта огрее, тогава и стремежът за свобода е неудържим и желанието за справедливост е неопреодолимо, а величавият подвиг - осъществим.
    Всички, които паднаха за свободата на България, остават безсмъртни.
    Всички, които обичат България, оставят трайни следи.
    Всички, които поддържат българския дух, са славни в новото време.
    Чествайки нашия национален празник, нека се издигнем с крилете на любовта, за да изживеем силата му.
    Да достигнем чистите и светли простори на разбирателството, за да почувстваме истинската радост на голямата победа.
    Да се извисим над всичко недостойно, за да дадем на младото поколение добър пример и вярна насока за достоен живот.
    В Плевен, на Шипка и другаде се издигнаха паметници, които свидетелстват за нашата благодарност.
    На Шипка днес е спокойно, но чисти и спокойни ли са нашите души?
    На Шипка оставиха костите си много герои, но ние пазим ли спомена за тях?
    На Шипка отекваха оръдия, но сега ехти ли в нас благодарността към загиналите герои?
    България и днес ни зове към единство. България и днес ни призовава за мир.
    Да празнуваме с искреност, доброта и благост, за да пребъде България през вековете. Амин!


    http://synpress.bglink.net/05-2003/3mart.htm

  16. #15
    Нов потребител Аватара на rosidi
    Регистриран на
    Aug 2005
    Мнения
    95
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Фотогалерия на красивите места в България
    http://www.photo-tourist.com/

  17. #16
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    България

    Земя като една човешка длан...
    Но по-голяма ти не си ми нужна,
    Щастлив съм аз,че твойта кръв е южна,
    че е от кремък твоят стар Балкан.

    Какво,че виха вълци и чакали
    из твоите полета и гори?
    С онез,които бяха с теб добри,
    ти бе добра,но злите не пожали.

    Земя,като една човешка длан...
    Но счупи се във тази длан сурова
    стакана с византийската отрова
    и кървавия турски ятягян.

    Търговци на тютюн и кръв човешка
    продаваха на дребно твойта пръст,
    но паднаха под теб с пречупен кръст,
    че беше малка ти,но беше тежка.

    И стана чудо:смертю смерт поправ,
    усмихнаха се чардаклии къщи
    и заплющяха знамена могъщи,
    и път се ширна-радостен и прав.

    Сега цъфтиш!Набъбва чернозема
    под ласкавите български ръце,
    дъхти на здравец твоето лице
    и нова песен вятърът подема.

    Земя,като една човешка длан...
    Но ти за мен си цяло мироздание,
    че аз те меря не на разстояние,
    а с обич,от която съм пиян!
    Георти Джагаров


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  18. #17
    Нов потребител Аватара на rosidi
    Регистриран на
    Aug 2005
    Мнения
    95
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Молитва от Ботев връх
    Матей Шопкин

    Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
    моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-
    дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
    и зеления пламък на знамето с български лъв!

    Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
    и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит!
    Като млад богомолец издигам душата си в длани
    от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.

    И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
    влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни;
    залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
    и сърцето ми в извор, в камбана и в меч превърни!

    Аз съм кръвен потомък на твои борци и поети-
    помогни ми и в гроба да бъда такъв;
    да живея, пронизан от клетвени светли завети,
    в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв!

    Помогни ми за тебе да пея, да плача, да страдам,
    с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
    с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада,
    с твойте песни- божествена, българска, моя земя!

  19. #18
    Пичкаджия Аватара на Don_Toni
    Регистриран на
    Feb 2005
    Мнения
    5 251
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    А това е техния начин:

    "За времето от 20 до 25 февруари неизвестни откраднаха листове медна ламарина с размери общо 2,4 х 0,96 м, - част от обкова на вечния огън, на връх Шипка - част от националния паметник-музей ”Шипка - Бузлуджа”. За инцидента беше съобщено вчера.
    Около 21 часа тази нощ в оперативната дежурна част на РПУ-Казанлък е получено съобщение за нов опит за кражба на същото място - били демонтирани около 4 кв.м медна ламарина от обшивката на паметника. При проведените оперативно-издирвателни действия тази сутрин от полицейски екип на районното управление са установени и задържани заподозрените като извършители на деянията С.М. (20г.) и Д.Д. (30 г.) от Казанлък и Г.А. (32г.) от Мъглиж. Щетите са в процес на изясняване. Работата по случая продължава, съобщават от МВР."

    Още инфо-
    http://news.start.bg/search.php
    Все някой трябва да върши и мръсната работа!




  20. #19
    WickedaBG
    Guest

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Европейският съюз като партизанска борба

    Юлиян Попов, "Дневник"

    * Авторът живее от 1994 г. в Лондон. Работил е като съветник по въпросите на образованието за Европейската комисия, бил е стратегически съветник на ректора на Open University (най-големия британски университет), един от основателите и пръв изпълнителен директор на Нов български университет. Автор е на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите".
    Интересно,пича от "Дневник" как ще определи постъпката на "тия хора" от Швейцария на балканите??!..Или те просто са събирали мед за звънци и хлопки на новите швейцарски крави,дето няма да ги колят като Севилските.Остава и мечките ни да ударят по един танц на верига от щастие,че ще са на швейцарски синджир а не Български..За едни е Щвейцария,за други си е жива България..за мене си е просто Родина!
    Последно редактирано от Alxambra : 27-02-2006 на 13:38

  21. #20
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    От П.Р.Славейков

    РОДИНА

    Де изгрява най-светливо
    слънцето иззад гори?
    Де разсява толкоз живо
    месец сребърни зари?

    Дали на чужбина?
    Не там, о дружина,
    но там - на родина!

    Де цъфтят така обилно
    китки ружи алени?
    Де ли славей тъй умилно
    пее сладки нам песни?

    Дали на чужбина?
    Не там, о дружина,
    но там - на родина!

    Де пак никне толкоз красно
    цветето на любовта?
    Де ся чува толкоз ясно
    сладкий глас на верността?

    Дали на чужбина?
    Не там, о дружина,
    но там - на родина!

    Де нам толкоз драги, мили
    биват нашите деца?
    Де най-вече пълни с сили
    биват нашите сърца?

    Дали на чужбина?
    Не там, о дружина,
    но там - на родина!

    Де всяк търси и намира
    тези свидни хубости?
    Де желае най-подире
    да остави той кости?

    Дали на чужбина?
    Не там, о дружина,
    но там - на родина!

    Ах, родино! Ах, светиньо,
    ще склоня л'под теб глава?
    Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,
    Ще л'ся от теб отърва?

    Ох, тежка судбина -
    тук аз да загина,
    далеч от родина

    ----------------------------------------------


    ТАТКОВИНА
    Хубава си, татковино,
    име сладко, земя рай,
    сърце младо и невинно
    за теб трепка, та играй.

    Мили ми са планините
    и на север, и на юг,
    драги ми са равнините,
    набраздени с наший плуг.

    На уста ми сладка дума -
    ще да бъде този кът,
    дето Дунав, Вардар, Струма
    и Марица си текат!

    Дор на небо ясно слънце,
    дор на очи свят, живот,
    ще обичам аз от сърце
    таз земя и тоз народ
    Последно редактирано от iva : 27-02-2006 на 17:51


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  22. #21
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    РОДИНА
    Над тебе Пирин
    издига гранити,
    обвити във сиви мъгли.
    Орли над бедни села
    размахват крила
    и хала в полята пищи.

    А бяха години,
    когато невинно
    люляха ме празни мечти.
    Живота бе ведър
    и лесен,
    живота бе щедър
    и песен бе ти.

    Но ето -
    преминах
    през дим,
    през масло
    и машини,
    преминах през
    гнет и тегло -
    вред, където се борят
    за хлеб.

    И нещо се счупи
    във мене.
    Простенах от болка,
    но бях без изход.
    Погледнах надире
    и плюх озлобено
    и в теб,
    и в самия живот.

    Сега си ми близка,
    по-близка от майка дори,
    но днеска ме плиска
    ненужно пролятата кръв,
    насън ме души
    площадния кървав двубой
    на твои герои,
    платени със чужди пари...
    Тежи ми, Родино,
    кошмарно жестоко тежи
    димящата кръв
    и аз ще те питам -
    всичко това
    за теб ли бе нужно,
    кажи?

    Вред мрак.
    И в мрака - тегло и робия.
    Глад.
    Остана стотици години назад.
    А нейде живота пулсира,
    израства
    завод
    след завод,
    бръмчат пропелери...
    А моят народ
    работи,
    умира,
    както в дълбоката
    бронзова ера.

    Аз пак те обичам,
    Родино на Гоце и Даме,
    защото израснах,
    защото закрепнах във Теб.
    И нося в сърцето си младо
    тревожното знаме
    и вечния устрем
    на всички без покрив и хлеб.

    Н.Й.Вапцаров
    Последно редактирано от iva : 27-02-2006 на 18:14


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  23. #22
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Не зная защо, но от няколко дни ми се "върти в главата" това стихотворение на Вапцаров .Не е съвсем по темата,но...

    НЕ БОЙТЕ СЕ, ДЕЦА

    Работиме много,
    работим от сутрин до здрач.
    Но хлеба е малко.
    Но хлеба не стига, деца.
    И ваште лица
    са сгърчени вече от плач.
    И ваште очи
    са сухи и неми -
    такива големи,
    мъчително тъжни очи...
    И в тех е стаен
    ужас свиреп:
    Х л е б!
    Х л е б!

    Послушайте, малки,
    послушайте, мънички мои, -
    така е днес,
    наверно било е и вчера.
    И аз, понеже нямам храна,
    понеже нямам с какво,
    ето на:
    ще ви нахраня със вера. -

    Ще дойдат години
    и ний ще ги стигнем водите
    ще впрегнем в бетонен ръкав.
    Не ще ги изпуснем, нали?
    Ще ги впримчиме здраво.
    Ще им кажем:
    "Така ще вървите!"
    И те ще тръгнат така!

    Ще имаме хлеб тогава.
    Ще имаме хлеб!
    И радост в очите ще имате,
    мънички мои.
    Имам ли аз,
    то значи да има за теб,
    имаш ли ти,
    то значи да има безброя.

    И толкова хубав ще бъде
    тогава живота.
    И днешната плесен
    ще бъде безкрайно далеко.
    Ще пееме всички.
    Ще пеем, когато работим,
    но радостни песни,
    които ще славят човека.

    И, ако случайно
    и аз остарея, тогава
    ще гледам от своя прозорец
    далечния път,
    ще гледам как вие се връщате,
    бодри и здрави,
    и тихо ще шепна:
    "О, колко е хубав светът!"

    Така и ще бъде!
    А днеска оскъден е хлеба.
    На вашите майки
    гърдите са сухи сега.
    Да хленчим - не ще ни помогнат
    и хленч не ни трябва.
    Но мен ме притиска
    жестока, дълбока тъга. -
    За вашто "сега"
    е горест стаена във мен.
    Ала
    не бойте се, деца,
    за утрешния
    ден!
    Последно редактирано от iva : 27-02-2006 на 18:12


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  24. #23
    Старо куче Аватара на Bupyc
    Регистриран на
    Feb 2005
    Мнения
    2 105
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    iva, само една малка забележка:3-ти март не е 9-ти септември.

  25. #24
    Старо куче Аватара на iva
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    1 525
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Знам,но не ми се отваряше нова тема...
    Ако някой смята, че съм разводнила темата, нека ги премести...
    Така ОК ли е?


    Господи, удостой ме да съм оръдие
    на Твоя мир!
    Да нося вярата там, където се съмняват,
    Надеждата, където се отчайват,
    Радостта, където страдат,
    Любов, където ненавиждат.
    Да нося истината там, където се заблуждават,
    Светлина – в тъмнината.
    Господи, удостой ме!
    Да утешавам, а не да очаквам утешение,
    да разбирам, а не да очаквам разбиране,
    да обичам, а не да очаквам любов...

    (Молитва на св. Франциск)

  26. #25
    WickedaBG
    Guest

    По подразбиране Re: Това е моя начин..

    Новото гробище над Сливница

    Българио, за тебе те умряха,

    една бе ти достойна зарад тях,

    и те за теб достойни, майко, бяха

    И твойто име само кат мълвяха,

    умираха без страх.

    Иван Вазов

    Сигурно ще загубим част от литературата си. Току-виж Вазов се оказал трето качество писател, който е положил големи усилия да европеизира българската литература, копирайки непохватно френски писатели. Ще ни остане обаче необхватното богатство на словесния ни фолклор, възрожденската ни литература, Захари Стоянов, мемоарите на първите български политици.
    Юлиан Попов
    Prevedete mi go tva, ot kakato pro4etoh ne moga da si nameria miasto...

Страница 1 от 2 12 ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Това е той...
    От victor07 във форум Политика
    Отговори: 8
    Последно мнение: 02-01-2011, 17:40
  2. Това ли ни чака?
    От edin balgarin във форум Общ форум
    Отговори: 18
    Последно мнение: 05-10-2010, 21:04
  3. Тик ли е това?
    От daisy86 във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 5
    Последно мнение: 12-09-2010, 10:05
  4. Ей това е благодарност
    От gdd55 във форум Общ форум
    Отговори: 8
    Последно мнение: 13-01-2007, 17:06

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker