ѕри€тели (:

ƒвадесет години след първото си издание, романът Дјз, грешни€т »ванУ от Ќиколай —ветлев излезе в нов, допълнен вариант, като тридесет и четвърта книга в поредица Д„овешката библиотекаУ:

Дјз, грешни€т »ванУ Ц Ќиколай —ветлев



ќще от невръстно сополиво хлапе усещах обаче, че не съм като останалите и не мога да спас€вам като т€х само т€лото си. “е също го усещаха и като ме виждаха такъв зама€н и отнесен, стран€ха от мен и ми се подиграваха. ј пон€кога ме замер€ха с камъни, дюдюкаха и крещ€ха обиди подире ми.
» на мен ми ставаше много тежко, но душата ми усто€ваше и устискваше по български, и не ми даваше да заплача. ƒори когато вечер мама ме утешаваше скришом от татко и ми шепнеше да се уповавам на Ѕога, който всекиму ще въздаде заслуженото.
ј какво можеше така да настърв€ва връстниците ми срещу мен, като аз само исках да знам защо? «ащо расте тревата, защо водата тече отгоре надолу, а пък се вдига после в облаците, защо се раждат хората и защо умират?
Ќо в —крино имаше само двама човека, с които можех да говор€ по тези въпроси. «а жалост, те пък не се понас€ха помежду си.
≈дини€т бе селски€т поп ƒраган, който пиеше вино като триглав змей, но понеже пас€х и негови€ добитък, ме изучи криво-л€во да сричам и пиша на новата ни азбука. » макар да б€х невръстен, ставаше ми страшно пон€кога, като проум€вах каква велика сила е скрита в писани€та Ѕожии.
—ъщите страшни тръпки ме побиваха, когато се срещах и с други€ Ц еднооки€ езически колобър д€до “емар, който живееше вдън джендемите страховити, в една ужас€ваща пещера. «а него говореха, че може да се превръща във вълк, да лети като сокол и да пълзи като зми€. Ќо пред мен никога не бе правил нищо такова, само ме гледаше с огненото си око и когато отговар€ше на въпросите ми, не мърдаше устни, а аз всичко чувах. ≈дин ден не се сдържах и го запитах:
Ц  ажи ми, д€до “емаре, защо ти не си като другите хора, а имаш само едно око по средата на челото?!
Ц ≈х, мъниче ќване, нима и ти си като другите хора, дето гледат, а не виждат?! “а аз имам седемдесет и седем очи! Ц отвърна той и аз чудодейно се озовах в €ките му ръчища на една пед€ от чудовищното му лице.
Ц √ледай, гледай сега в окото ми и какво виждаш?
¬иждах лудите дълбини на света как бл€скаха в седемдесет и седем рубинови зеници, събрани в една. Ќеземна сила струеше от т€х и напираше да ме помете в ада на езичеството.
Ц Ќе зови напразно Ќеговото име, защото и аз съм Ќегово творение, както си и ти, мъниче, защото Ѕог е един! Ц » това го каза не благочестив христи€нски свещеник, а изродът човешки “емар, отритнати€т от света колобър на “ангра.
ѕосле той ме пусна от ръцете си, също без да усет€, а от пещерата тозчас изпълз€ огромни€т смок ¬арен, следван от черни€ вълк  уртю, който беше едър колкото магаре.
«наех какво тр€бва да направ€, защото го б€х сторвал десетки пъти. яхнах могъщи€ врат на  уртю, ¬арен се уви около т€лото му и с три скока само се озовахме в долчината, дето пладнуваше кравето стадо на половината —крино.
» от висините като камък падна соколът ƒогу, който вардеше кравите, докато аз говорех с “емар.
—лед това смокът ¬арен изсука всичкото мл€ко от виметата на дванадесетте крави на попа ƒраган Ц изду се като беломорски м€х. ѕрез това време  уртю виеше първобитната си вълча песен, а ƒогу му приглас€ше с пронизителните писъци на предвкусваната радост.
«ащото те не б€ха обикновени животни, както не бе обикновен и господар€т им. “е всичките се хранеха само с мл€ко и през зимата гладуваха по четири месеца, без да умрат.
 огато смокът ¬арен допълзеше горе до пещерата, увиваше се гальовно около “емар и първом нему вливаше с раздвоени€ си език тънка б€ла струйка в ощърбав€лата уста, а после го правеше и с останалите.
“ази сво€ храна сподел€ха по братски, като най-малко оставаше за сокола ƒогу, който бе най-дребен.
» винаги пиеха мл€кото на попа ƒраган, а другите крави не закачаха и за мен това бе маги€ н€каква.  ак така ’ристос ¬седържител€ не види, че неговото мл€ко отива в гърлата на гнусните твари и еретика неверен.
ѕривечер, когато връщах стадото към село, кой знае как виметата на поп ƒрагановите крави б€ха по-напращели от тези на другите добичета. » аз пак се чудех на та€ нова маги€ Ц как стари€т ни български бог “ангра дава, ей така, своето мл€ко на чел€дта на ’ристови€ служител?!
Дјз, грешни€т »ванУ предлага алтернативен поглед към светеца »ван –илски и постав€ редица съвременни въпроси: за въздействието на властта върху живота ни, за цената на самоусъвършенстването, за дво€ки€, сложен характер на в€рата по българските земи. Д¬ съдбовните перипетии по път€ към недостижимостта се убеждаваме, че не отшелничеството води до светостта, а добротата тр€бва да се търси в сами€ животУ Ц отбел€зва редакторът Ћюбен ƒилов в отзива си за романа. ѕървото издание на Дјз, грешни€т »ванУ е отличено с наградата на публиката за най-добра фантастична книга на 2000-та година.

Ќай-радостните мигове от юношеството ми б€ха с добичетата безсловесни и с яна, ко€то неведомо откъде цъфна в пещерата на д€до “емар, когато б€х на десет години.
ќ, яна, яна, яна!
ќт теб разбрах величието на човешката душа, когато т€ е озарена от силата на любовта. Ќе онази любов към благи€ ’ристос и всемогъщи€ Ѕог ¬седържител с техни€ —вети ƒух, а любовта между грешните човеци.
¬ие как си мислите, чедца мои, че дори да е на десет години, не може човек да хлътне безпаметно в бездната на любовта и да стори в нейно име невиждани чудеса? ѕред които помръква примерът на древните героиЕ
¬€рвайте, това става и във вашите времена, както ставаше, когато аз б€х дете.  акто е било, откакто св€т светува. «ащото човешката любов и саможертва в името на любими€ „овек е най-прави€т път към лоното на Ѕога и живота вечен.
ј първи€ път, когато вид€х яна в греховните времена на моето детство, т€ бе гола-голеничка като диво животно. » се плацикаше сам-самичка в един бисерен вир на синьоструйната —трума. —мееше се с пълно гърло от радост, бронзовото ѝ телце се рееше като мр€на рибка из кристалните води, а косата ѝ приличаше на мокра златна коприна.
јз € гледах скришом, затаил дъх зад крайбрежни€ шубрак, и усещах, че присъствам на н€какво страховито тайнство. «ащото за пръв път в живота си виждах голо момиче и всичко бе толкова хубаво.  раката ми б€ха омекнали, сърцето ми биеше, с€каш б€х качил с тичане цели€ –уен. ј очите ми б€ха заковани в прекрасните очертани€ на незнайното самодивче.
Ќо и Ѕог гледаше отгоре и ми повел€ваше да не се кри€ така в гр€х. “р€бваше да събера всичката си прехвалена смелост, за да се изправ€ в ц€л ръст и да не се поддавам повече на скритото изкушение.
ј т€, като ме съзр€, нито писна, нито хукна да б€га, само се изправи в топлата августовска река и попита чисто по детски:
Ц “и кой си, малки юначе?!
јз сто€х като треснат от гръм, защото без срам и св€н, а с невинност Ѕожи€ т€ се приближаваше към мен и миг преди да хвана протегнатата ѝ ръка, усп€х да смотолев€ н€как:
Ц јмчи, аз съм »ван √оведарчето от —крино, паса кравитеЕ тукЕ тъд€ваЕ
Ц  олко си смешен и цели€т си вир-вода от потЕ Ц изкиска се т€.
ј то потта ми бе от срам и неловкост и всичко онова, което омайваше главата ми преди малко, се бе изпарило. » б€х глътнал и ума, и дума.
јз, безстрашни€т, непобедим воин.
Ц ј аз се казвам яна, ела, де, влез да се изкъпеш и ти! Ц “€ вече ме дърпаше към водата, а пък на мен ми се щеше направо да се удав€.
Ц јма теб не те ли е страх да се цамбуркаш сама така тука?! Ц най-искрено се облещих. Ц ј от мен поне не те ли е страх?
Ц ќт теб ли да ме е страх, че ти цели€т трепериш, брей, как го измисли! ј и аз не съм сама тука, само да свирна, гол€м зор ще видишЕ
“ук вече аз се €досах и на не€, и дваж повече на себе си и рекох:
Ц —вирни, де, само преди това гледай да не те напл€скам по голото дупе!
ј т€ се усмихна лукаво и взе че свирна.
“утакси иззад близката скала изскочи със страховит вой огромни€т черен  уртю и ако н€кой друг бе на мое м€сто, сигурно щеше да се насере от страх, но аз въздъхнах с облекчение.
Ц  уртю,  уртю, ела насам, батьовата! Ц викнах колкото ми глас държи, и безстрашното чудовище на “емар прецапа вира и ме близна ласкаво по бузата.
Ц ≈й, ти да не си ќван, дето дава на д€до “емар мл€ко? Ц погледна ме с възхищение яна.
Ц Ќали ти казах, че съм »ван √оведар€, само д€до “емар ми вика ќван, както е по старите ни обичаи.
Ц » аз ще ти казвам ќван, така пò ми харесваЕ
Ц “и да не би да си езичница?
Ц » като съм езичница, какво, нали всичко си имам! Ц фръцна се т€, както си беше гола-голеничка, и на мен очите ми отново се превърт€ха навътре. Ц ’айде, събличай се, христи€нино, и ела да си играем във водатаЕ
Ц —рам ме еЕ Ц заопъвах се аз, но много ми се искаше да цамбурна във вира, толкова беше жежко.
Ц » от какво да те е срам, че имаш ***** ли? “о и  уртю има, и магарето има, и биковете имат, пък не ги е срамЕ
“огава се сетих за онази истори€ за јдам и ≈ва в –а€, преди грехопадението, когато не ги било срам да ход€т голи. » всичките ми христи€нски терзани€ тупнаха на брега на —трума, заедно с конопените ми гащи.
ѕовече за Дјз, грешни€т »ванУ открийте тук.

–оманът излиза както в хартиен, така и в електронен вариант.  ато останалите издани€ на „овешката библиотека, електронната верси€ се разпростран€ва без дигитални (DRM) защити и следва принципа Дчитателите плащат колкото и ако прецен€тУ. ¬сички приходи се разпредел€т между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

» ако търсите подарък за при€тели читатели Ц вижте как да им подарите е-изданието с наша помощ. ћоже и с посвещение от автора.

јко сте в —офи€, запов€дайте на премиерата на 19.10.2020 г. от 18 ч. в галери€та-книжарница на агенци€ Д—офи€ ѕресУ на ул. Д—лав€нскаУ 29. јвторът Ќиколай —ветлев ще разкаже за по-малко известни страни от живота на »ван –илски, а романът ще се предлага с отстъпка и автограф. ¬ходът е свободен, но местата са ограничени Ц пишете ни, ако ще идвате. ƒомакините ни мол€т да носим предпазни маски.

–азмисл€щ октомври,
 ал и ѕо-желалите