Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 5 от общо 5

Тема: Спомени-2

  1. #1
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Спомени-2

    Когато връхлитат,спомените обикновенно не питат.....Влизат в ума ти даже без да почукат.Пускаш ги,нямаш избор.И започваш да мечтаеш.За отминалото детство,за чистия детски смях,за топлите капки летен дъжд,за първото влюбване.И спомняйки си,сякаш излизаш от тялото си,а душата ти отива в друго време,на друго място.Отива да се срещне с миналото.......
    Лято.Любим сезон !Преди седмица сме приключили училище.Оценките ни не са кой знае колко добри,но на кой му пука ?Естествено че бързахме да си дойдем на село.Дето има една дума – изпотрошихме си краката.Баба и дядо ни чакат с нетърпение.Знаят, че с нашето присъствие ще озарим къщата им със щастие.Щастието на безгрижното детство.
    Сутрин е.Станала съм рано,а и как не,след като петела ми проглуши ушите !Не мога да му се сърдя – това му е работата.Слизам при баба.Тя вече ни е приготвила треничка.В някои краища на това “произведение” му викат “триеница”,но баба си го е преименувала по своему.Представлява тесто,стрито между пръстите,сварено и гарнирано с масълце и захар.Никой не може да го прави така,както баба със отрудените си ръце.Закусваме със сестра ми.Едва станали от масата,и ето че ни привикват другарчетата ни.Излизаме и се насочваме право към реката.Слънцето се залавя за своята си работа,а именно да напече с пълна сила !Вкупом влизаме в реката.Какво блаженство !Студената вода облива босите ни крака като коприна,гъделичка ни и сякаш се усмихва.....Жабите около нас шзплашени се цамбуркат във водата и гледат с малките си очички.За тях ние сме натрапници,които се осмеляват да нарушават безгрижният им жабешки ден.Днес съм решила да си хвана някоя жаба или попова лъжичка.За ужас на баба....
    Тръгваме да газим в тази част на реката ,където има камъни.Удоволствието се увеличава стократно,когато стъпваш по хлъзгавите камъни.Е,стъпваме и по някое и друго стъкло,но юнак без рани не може.Нагоре по реката откриваме паднало дърво.Ленка решава,че трябва да изпитаме смелостта си и да минем по дървото на отсрещния бряг.Ако паднем обаче,гипса ни е в кърпа вързан...Ленка минава първа.Бавно,внимателно ,с прецизна точност стъпва по дървото.Реката отдолу ръмжи недоволна и се чуди на безумието ни.....Ленка вече е на отсрещния бряг !След нея Дочето се опитва ,но бързо се отказва.Ние също.Страшничко си е,дървото е доста тънко и не се знае дали няма да има “жертви”.Намирам от някъде старо бурканче .Хващам си няколко попови лъжички,слагам ги в бурканчето и горда ги отнасям у дома.Баба охлажда ентусиазма ми,погнусена е от полу-жабките.Няма начин обаче да ги изхвърля !Ще си ги гледам,докато станат жаби !Баба се примирява....Само на пръв поглед...По-късно ще изхвърли в кладенеца зад къщата малките твари,но аз още незнам това.
    Връщам се при другите.Те вече са решили че ще ходим за череши.Начело на бандата както винаги е Марияна.Тя е софиянка и ние я имаме за вожд.Нали е от големия град....Като сърнички тихичко се промъкваме в лозята.Съзираме голяма череша отрупана с плодове,лигите сами тръгват от устата ни....Стараем се да сме тихички,но кое хлапе би издържало на тая гледка?Марияна ,Нонка и Ленка се качват на черешата.Аз и Дочето сме на пост.Сестра ми поема откъснатите клони с череши.Ще ги ядем после,сега е важно да ги наберем.В далечината се задава каруца.Изстрелваме се от черешата със скоростта на светлината !Бягаме.Ако ни види някой ,боят ни е сигурен.Спираме в едни храсталаци и след като се уверяваме ,че няма никой си разделяме плячката.Винаги съм се чудила защо крадените череши са с една идея по-вкусни от тези на пазара....Май още нямам отговор.
    Връщаме се в селото.Зад гърба ни остава олекналата череша а може би и един ядосан стопанин....Следващата идея хрумва спонтанно.Решаваме да влезем в оранжерията на селото и да си откраднем щайги.Ще си строим къща.Първа пак е Марияна,следвана от сестра ми.Аз нали съм си страхлива и само пазя.Жегата е убийствена и наоколо няма жив човек.Бързо откриваме щайгите и след 15 минути те са вече наполовина.Занасяме ги под ореха на Мариянови и строежа почва !Правим си чудна къщичка от дървени щайги,и Пипи Дългото чорапче би ни завидяла.Последната щайга става на масичка.Сядаме доволни в къщичката.Чувстваме се защитени и скрити от целия свят.Марияна донася по чаша лимонада.Къщичката ни се превръща в сладкарничка.Разговаряме оживено,споделяме си наши си детски работи.
    Марияна ни разказва за София а ние сме я зяпнали все едно идва от Марс.Внезапно идилята ни е прекъсната от бабата на Марияна,която е изпаднала в ужас от щайговата ни къщичка.Тя ни гони ,разваля къщичката и бърза да върне щайгите на управителя на оранжерията.Леко сме огорчени.Но това трае само секунди.веднага ни хрумва нова идея !Решено е – отиваме на лов за пиявици !Надолу по реката ,срещу цеха за опаковки има едно вирче,където е пълно с пиявици.Незнайно защо сме решили,че те са враг на обществото.Откъсваме си клончета от храстите и почваме лова.Малко ни е страх,което се отразява на количеството уловен враг.Успяваме да убием няколко.Другите се скриха в тинята....В последствие ще установим,че пиявиците всъщност са полезни,и ще се разкаем,но сега не знаем за това.
    И това бързо ни омръзва.Тогава се сещам,че баба е сварила царевички в големия котел и каня дечурлигата на “царевичен” пир.Баба ни посреща разтревожена,че не сме обядвали.Набързо изнася по една филия с лютеница за всяко дете.След това ни вади по една царевичка и потъваме в блаженството на прекрасния вкус....След като сме “презаредили” хукваме пак на някъде.Отиваме у Марияна да ни покаже коня на дядо си.Красив е .Тя му дава захарчета от ръката си.Мисля си,че ако това беше магарето на дядо,досега да съм останала без ръка...Следобеда се изнизва като пясък между пръстите ни.Все още не сме уморени,въпреки динамичния ден.Здрачава се.Слънцето е свършило работата си и се прибира да спи.Отрудени баби и дядовци се прибират от полето.Дядо също се е прибрал от лозето.Тъмнината винаги е била наш верен съюзник и затова решаваме пак да я използваме.Този път сме решили да вържем тоалетна хартия от единия край на моста до другия.Идеята е на Димитър.Така ще накараме колите да спрат рязко,мислейки си че това е въже или някаква стена....Крием се зад един плакат,на който пише нещо за партията и чакаме...Първата кола минава.Шофьорът съзира лентата по средата на моста и рязко спира.когато разбира че това е тоалетна хартия почва да псува на поразия.Къса хартията.Ние се скискаме от скривалището си.Следват още две-три коли.Чудесно,планът ни работи !Успяхме да шашнем няколко шофьори.Скоро и това ни омръзва.Време е за криеница.Събрали сме се към 20 деца.Преди да започнем,баба ни посреща с дежурните филии.Този път е прибавила и сиренце и сланинка.Хапваме набързо и играта започва.Махалата оживява от детски глъч.Във въздуха се усеща тази безгрижност,която всеки от нас излъчва.Луната ни се смее отгоре мълчаливо.Звездите пък се чудят на енергията ни.Крием се на всевъзможни места ,тъмнината усилва ефекта на преживяванията ни.Играем до късно.Вече сме уморени.Криеницата е изтискала енергията ни.Денят най-после е свършил.Но ни чака нов,още по-хубав и колоритен от предишния !Още по-вълшебен !
    Баба ни чака.Приготвила е вкусна вечеря.После се качва горе при нас,където вече са се настанили котките.Говорим си до късно.Разказваме и за преживяванията ни през деня,а те смее от сърце.Казва ,че утре е ред на дядо да пасе овцете.Ще идем с него.Няма нищо по-хубаво от това да си с дядо когато е пастир !Обикаляме всевъзможни места,горички,долове,поляни.Дядо знае имената на всяка местност,и разказва ли разказва за случките който са се случвали там от време оно.Дядо е толкова сладкодумен...Наслаждаваме се на природата с изпълнени от щастие и вълнения сърца !
    Заспиваме.Щурците се надпредварват кой да свири по-хубаво.Въздухът мирише на щастие !
    Животните в обора също спят.Селото спи,и само уличните лампи напомнят,че тук има живот.


    Спомени,спомени,толкова сте красиви...................

  2. БЛАГОДАРЯ lolo, bufferbobby, karton4e thanked for this post
  3. #2
    Старо куче Аватара на lady
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    London
    Мнения
    2 829
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Спомени-2

    Много ми харесват "спомените" ти, приличат на моите...благодаря
    The greatest mistake you can make in life is to be continually fearing you will make one.
    http://www.youtube.com/watch?v=fXF_l...eature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=Ai5u5...eature=related

  4. #3
    Старо куче Аватара на Alxambra
    Регистриран на
    Jul 2005
    Мнения
    679
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Спомени-2

    Цитирай Първоначално написано от ladyDi
    Много ми харесват "спомените" ти, приличат на моите...благодаря
    LadyDi,значи си имала много щастливо и безгрижно детство.РАдвам се за което.

  5. #4
    Нов потребител
    Регистриран на
    May 2007
    Мнения
    13
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Спомени-2

    Отново беше неповторимо.

  6. БЛАГОДАРЯ Alxambra thanked for this post
  7. #5
    Нов потребител Аватара на vienna
    Регистриран на
    Jan 2006
    Мнения
    24
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Спомени-2

    Много хубава история....Кара ме да се замисля за това къде ще играят нашите деца.Като тука няма баба ,дядо нито китно селце...Най вероятно ще ходят на гости но в града защото в селата хора не останаха.

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Спомени от социализма
    От lin-100 във форум Общ форум
    Отговори: 75
    Последно мнение: 09-03-2015, 11:09
  2. Спомени от Детството ни ..
    От Adrenaline във форум Да запазим българското. Въпроси ОТ и ЗА България.
    Отговори: 53
    Последно мнение: 28-03-2013, 17:45
  3. Спомени..
    От Alxambra във форум Собствени творби
    Отговори: 12
    Последно мнение: 14-05-2007, 18:02
  4. Сладки спомени:)
    От anush във форум Мама
    Отговори: 1
    Последно мнение: 13-11-2006, 16:49
  5. Спомени от България
    От Aira25 във форум Фотография
    Отговори: 3
    Последно мнение: 11-12-2005, 22:58

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker