Писмо до татко-последно сбогом

[myse]

+1 мъждукащо пламъче, Муси

[rosbg]

От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.

Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.

Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.

Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.

Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.

България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!

RIP

[Qgelo]

Минаха 2 години от смъртта на баща ми и днес ще се отслужи панахида .
Моля ,който желае нека запали една свещичка в неговата памет.
Нека тази свещичка да бъде и за душите на всички починали родители.
Бог да да те прости татко и поклон

[bakara]

Минаха 2 години от смъртта на баща ми и днес ще се отслужи панахида .
Моля ,който желае нека запали една свещичка в неговата памет.
Нека тази свещичка да бъде и за душите на всички починали родители.
Бог да да те прости татко и поклон

Една запалена свещичка и от мен.
Попадала съм на темата няколко пъти и всеки път ми докарва такъв рев ...
Моя татко не почина докато съм била тук, а аз си купих билета за насам 20 дни след като той ни напусна.
И сега вече не искам да си ходя в България, след пръвия път в който нямаше кой да ме чака и беше адски тъмно в къщи, вече няма смисъл.
На всички татковци и майки пожелавам светъл нов път.

[musi]

Днес се навършват 3 години от смъртта на татко.Бог да го прости
.Паля свещичка за него ,за всички починали и за всички нас,които не са успяли да си вземат последно сбогом
Бог да ги прости и тях и нас

[Мила]

Днес се навършват 3 години от смъртта на татко.Бог да го прости
.Паля свещичка за него ,за всички починали и за всички нас,които не са успяли да си вземат последно сбогом
Бог да ги прости и тях и нас

Бог да прости.

[Tralala]

Моите съболезнования!!!
Само мога да да ти симпатизирам. Предполагам че и мен ще ме сподели нещо такова 1 ден, както и много други които са в чужбина,а родителите им в БГ.

[saver]

Маруся , лека пръст на баща ти... Той бди над теб..

[Vanilia]

Бог да прости...
Тези загуби са .... неизбежни.
Прегръщам те...

[musi]

Днес се навършват 4 години от смъртта на татко.Бог да го прости.
Приятели,запалете моля ви една свещичка за него и за всички родители,които са си отишли от този свят без да можем да си вземем последно сбогом с тях.

Прощавай татко.

[musi]

Днес стават 8 години от смъртта на баща ми
Бог да го прости
Аз не можах да си прости още в мен има мъка
Помогнете ми, тежко ми е много
Аз избрах да дойда тук и да "зарежа" майка и баща
Сега 8 години по късно мислите са ми - как да взема майка ми тук, за да не се откажа в същата ситуация отпреди 8 години
Едно дете съм, няма друг, който да се грижи за нея в България

Какви да правя

Пишете форум и, пишете приятели
Не съм влизала отдавна тук
Не чакам нещо от форума

Чакам от вас Пишете ми и на личния

Много ми е тъжно и много ме боли

[Ka 2]

Не се коси Муси - вече се е случило.
Великият сътворител Природата по друг начин реди нещата - не по нашия.
И никой не си отива безследно - живее в сърцето и ума ти,нали☺
Със сигурност и двамата се гордеят с теб - голямото им момиче,което може и взима решения.
Така е трябвало.
А сега просто попитай мама -тя какво иска и как ще е добре за нея.
Кураж - такъв е света.

[DONALD TRUMP]

Скъпа приятелко Маруся, разбирам те напълно, но колкото по- скоро престанеш да се самобичуваш и страдаш за загубата толкова по- скоро ще накараш енергията на баща ти да се почувства свободна и по често ще те "посещава" най- вече в сънищата.....защото негативната енергия отблъсква чистите енергиини същества. http://www.bghelp.co.uk/forums/threa...ста?highlight=

[dimi_m]

Днес стават 8 години от смъртта на баща ми
Бог да го прости
Аз не можах да си прости още в мен има мъка
Помогнете ми, тежко ми е много
Аз избрах да дойда тук и да "зарежа" майка и баща
Сега 8 години по късно мислите са ми - как да взема майка ми тук, за да не се откажа в същата ситуация отпреди 8 години
Едно дете съм, няма друг, който да се грижи за нея в България

Какви да правя

Пишете форум и, пишете приятели
Не съм влизала отдавна тук
Не чакам нещо от форума

Чакам от вас Пишете ми и на личния

Много ми е тъжно и много ме боли

Не го приемай като заяждане, но мислиш ли, че това е най добрият вариант, майка ти да дойде да живее при теб. Имай предвид, че по- старото поколение българи почти не са излизали в чужбина и една такава рязка промяна в чужда държава, език, далеч от приятелки, от бивши колежки , не мисля, че ще и се отрази много добре, някои хора дори се съсипват и психически. Имам предвид, ако майка ти е здрава, излиза с приятелки и не се налага някой да я наглежда постоянно.
Аз не бих подложил родителите си на такъв кошмар. Баща ми където е бил толкова по чужбина, последният път когато дойде тук, ами не му се стои, веднага си намери оправдание да се прибере

[musi]

Благодаря ти за мнението, не ми прилича на яждане.
Проблема с майка е, че в последната година започна да не се справя с ходене, пазаруване-с много тежка остеопороза е. Купих и количка за пазар, много хубава, може и да сяда на нея, но апартамента е на 3 етаж, а в Бг до асансьора има стълби, трябва да тегли количката. Започнах да и правя online пазар с доставка до дома и. Всяка година се прибирам по 2 пъти и ходим на почивка, където има процедури.
Тази година паднала, не казала на никого и 20 дни е била със пукнато ребро. Сега е с колан, движи се, но и е трудно. Говорих с GPи, обсъждахме варианти за зимата... Няма да може да се справи сама.
Знам, че тук няма да и е хубаво, знам, че ще и липсват приказки с някоя и друга комшийка, но не мога да издържам на стреса, като ми звънне телефона.. Станало ли е нещо, добре ли е, паднала ли е...
Мислех и вариант да се вземе жена за да и помага, но явно майка ми не е такъв човек да се довери на някого, а започват и старчески промени с памет
Гледах и нещо, като дом, но не ми се иска още да я пратя на място, където ще е самотна
Дълго го мислехме със съпруга ми, сега правим козметичен ремонт у нас и др неща за да и е по лесно
За мен ще е по спокойно, за нея ще е трудно, друг дом, не е нейният, ще и липсва Бг, но съм в безизходица. Нямам брат или сестра, имам роднини, но всеки е зает с грижата на собствените си родители и работят
Искам зимата да е с нас, да опитам да е с нас.
Ако някой има друга идея, ако някой се е сблъска с моят проблем нека сподели
Е съм благодарна на всяко мнение

[Мила]

Днес стават 8 години от смъртта на баща ми
Бог да го прости
Аз не можах да си прости още в мен има мъка
Помогнете ми, тежко ми е много
Аз избрах да дойда тук и да "зарежа" майка и баща

Муси, Бог да прости баща ти и да успокои твоята душа. Хубаво е да си простиш, защото ти не си избрала да зарежеш майка и баща, а си избрала по-добрия живот за себе си и семейството си. В много семейства на имигранти става друго - идва семейството, след това идват и възрастните и се раждат деца, които също раждат деца - така цялото огромно семейство се пренася тук с времето. Ако при вас не е станало така, вината не е твоя, приела си вина, която по начало не ти принадлежи. Пусни я да си отиде, вината е деструктивно нещо, не води до нищо положително, а изяжда отвътре. Сегашната ситуация е плод на решенията на много хора, не само на твоето решение.

Проблема с майка е, че в последната година започна да не се справя с ходене, пазаруване-с много тежка остеопороза е. Купих и количка за пазар, много хубава, може и да сяда на нея, но апартамента е на 3 етаж, а в Бг до асансьора има стълби, трябва да тегли количката. Започнах да и правя online пазар с доставка до дома и. Всяка година се прибирам по 2 пъти и ходим на почивка, където има процедури.
Тази година паднала, не казала на никого и 20 дни е била със пукнато ребро. Сега е с колан, движи се, но и е трудно. Говорих с GPи, обсъждахме варианти за зимата... Няма да може да се справи сама.
Знам, че тук няма да и е хубаво, знам, че ще и липсват приказки с някоя и друга комшийка, но не мога да издържам на стреса, като ми звънне телефона.. Станало ли е нещо, добре ли е, паднала ли е...
Мислех и вариант да се вземе жена за да и помага, но явно майка ми не е такъв човек да се довери на някого, а започват и старчески промени с памет
Гледах и нещо, като дом, но не ми се иска още да я пратя на място, където ще е самотна
Дълго го мислехме със съпруга ми, сега правим козметичен ремонт у нас и др неща за да и е по лесно
За мен ще е по спокойно, за нея ще е трудно, друг дом, не е нейният, ще и липсва Бг, но съм в безизходица. Нямам брат или сестра, имам роднини, но всеки е зает с грижата на собствените си родители и работят
Искам зимата да е с нас, да опитам да е с нас.
Ако някой има друга идея, ако някой се е сблъска с моят проблем нека сподели
Е съм благодарна на всяко мнение

Муси, прегръщам те, минала съм го това, което описваш. Хубаво е наистина да я вземете при вас на този етап. Вземете я на дълго гости, обгрижвайте я, наблегнете на това да се почувства у дома и обект на внимание и грижа. Направете лесни нещата за нея да се обажда на приятелки и да си говори по телефона - вайбър ли, много минути за България ли, за да има общуване с хората, с които е свикнала, нищо, че не са до нея. И най-вече - когато си с нея, подходи така, че на нея да й е леко и приятно, когато е с вас и вие поемате грижите, така сама ще се убеди, че това е по-добре за нея. Идва един момент, когато ежедневието им става по-трудно и променят мнението си на тема, че искат да се справят сами. Това го наблюдавах при моята майка, която въпреки заболяванията си, беше доста добре физически и се справяше много добре за възрастта си. Както не искаше никой да й помага, защото тя се справяла сама, постепенно успях да я убедя, че трябва да остави "слугинската работа" на жена, защото можем да си позволим друг да шета, тя да си почива, да чете и да се занимава с приятни за нея неща. Постепенно се съгласи и на повече помощ. Жената отначало идваше да чисти 3 пъти в седмицата и пазаруваше, после взе да ходи ежедневно при нея. Минахме през 3 различни жени, докато се хареса с някоя. Но моята майка до последно се справяше почти сама. Бяхме направили апартамента там близко до изискванията тук за хора с физически затруднения, макар че тя уж нямаше такива - просто защото остаряваше. Сложихме дръжки на стената в тоалетната, за да е по-лесно ставането и сядането, имаше специално столче за баня, което донесохме оттук, щото там не можахме да намерим, за да може да сяда, докато се къпе и други такива дребни неща, които са много полезни.

От сегашната ми гледна точка обаче, си мисля, че трябваше накрая ПАК да бъда по-настоятелна и да я взема при мен, въпреки че тогава гледахме да уважаваме гледната й точка и да не я насилваме... Ама как да знаеш кога този край е близко и кога - не... няма как.

Ако говориш с нея, я убеждавай не с аргументи, че ти ще си по-спокойна, а че на нея ще й е по-лесно при вас и ще бъде обградена от най-близките й, които я обичат и ще се погрижат най-добре за нея. Дано да прецени, че идва момент, в който не приятелките са й най-важното, а децата и семейството. Ако се съпротивлява активно, не говори и не настоявай, остави практиката да я убеди. Моята майка винаги като отидехме с мъжа ми или аз сама, казваше - толкова ми е хубаво, като сте с мене - сега си мисля, че това бяха моментите, в които можех деликатно да натисна - да дойде с нас, за да сме с нея винаги.

[musi]

10 години
Бог да го прости и нека прости и на мен -не можах да го видя жив и да му кажа -сбогом татко

[Nor4e]

Сърдечни съболезнования,Муси.
аз също не можах да видя баща си жив преди да почине преди 5 години.
Успях да бъда с него в последният му път.
Винаги съм знаела,че ной е звездичката на небето дето ме закриля!
Животът е едно голямо училище и е кратък..
Също, в най трудните моменти разбираш
Кои са най близките до сърцето ти хора.
прегръщам те,приятелко…