Писмо до татко-последно сбогом

[musi]

Здравей татко,
Сърцето ми се къса като пиша тези редове.
Знам,че никога вече нява да те видя,никога няма вече да те чуя,знам,че си отиде завинаги,а аз твойта единственна дъщеря не успях да дойда ,да ти стисна ръката за последно,да те прегърна.....
Колко ми е тежко ако знаеш,сълзите ми капят върху редовете.
Обвинявам се,че не можах да взема полет за същият ден,обвинявам се,че не съм била там,когато си получил инсулта,обвинявам се ,че дойдох да живея толкова далеч,обвинявам се ,че закъснях...само няколко часа не ми стигнаха за да те видя .......жив
О татко,татко......ако беше тук сега щеше да ми кажеш-мойто мъжко момиче ,не плачи,ама те няма и аз плача ,плача за човека,който ме възпита,за човека,който ми показа пътя на живота,плача *за *всичките отминали години,плача за татко.Как искам да си тук сега,да ти кажа,колко много те обичам,но ти не си.
Прости ми
Твоя обичаща те дъщеря Маруся
Няма никога да те забравя
Поклон пред паметта ти

ПППисмото е в памет на баща ми,който почина преди 3 седмици

[tubee]

Моите съболезнования .Дано е на по-добро място сега баща ти .

[victor07]

СЪЖАЛЯВАМ!!!

И те разбирам напълно!
На мен ми се случи подобно нещо миналата година през април, 1 ден след като изригна вулкана - почина майка ми, също от инсулт. Наложи се с колата да карам като луд в много голям стрес. И досега незнам как стигнах!
Такъв е бил късмета и съдбата!
Пожелавам ти скоро да превъзмогнеш мъката и болката!

[penelopa]

Musi,съжалявам за баща ти.Моите съболезнования,но не бива да обвиняваш.
Всеки един от нас идва и си отива от този свят,когато му е дошъл момента.
Баща ти никога няма да си отиде от твоето сърце и хората,които са го обичали и съответно,винаги ще живее с вас.
Мир на праха му!

[Мила]

Муси, моите съболезнования и много те прегръщам... Знам точно как се чувстваш... Моят татко си отиде така, уж от няма нищо, за 3 дена и ми казаха чак, след като си беше отишъл... Може и да ти звуча налудничаво и да не вярваш в тези неща, но знам, че той дойде да ме "види" в нощта, след като почина.... Няма да разказвам подробности тук, но тези, които обичаме, и ни обичат, всъщност никога не губят връзка с нас - ние губим връзка с тях, защото знаем, че няма да ги видим във физическото им тяло...

Бъди сигурна, че той не те укорява за нищо и се натъжава, като те гледа да плачеш и той няма как да ти каже, че се намира на едно прекрасно място... и че ще се срещнете пак. Обичай го и не го забравяй...

Прегръщам те.

[penelopa]

Мила,напълно си права.Обичаните от нас хора,наистина идват да се сбогуват с нас,но друг е въпросът , че не всеки умее да ги почувства.
Вчера вечерта се бях изплашила много и в първия момент чаках да получа,някакъв сигнал от дядо ми,че ни напуска, но нищо не се случи и се успокоих.
Най-страшно е според мен,когато обичаните от нас хора се мъчат много дълго време и започват да губят човешкия си образ.
Това ми е най-тъжното и страшното.
Непредвистената смърт,мисля е подарък за близките , които остават на грешната ни Земя.

[korry]

http://www.youtube.com/watch?v=tCJtW...eature=related

http://www.youtube.com/watch?v=qM0zINtulhM&ob=av2e

I'm still alive

[Staki]

Моите съболезнования.

[elicka]

Муси, моите съболезнования и много те прегръщам... Знам точно как се чувстваш... Моят татко си отиде така, уж от няма нищо, за 3 дена и ми казаха чак, след като си беше отишъл... Може и да ти звуча налудничаво и да не вярваш в тези неща, но знам, че той дойде да ме "види" в нощта, след като почина.... Няма да разказвам подробности тук, но тези, които обичаме, и ни обичат, всъщност никога не губят връзка с нас - ние губим връзка с тях, защото знаем, че няма да ги видим във физическото им тяло...

Бъди сигурна, че той не те укорява за нищо и се натъжава, като те гледа да плачеш и той няма как да ти каже, че се намира на едно прекрасно място... и че ще се срещнете пак. Обичай го и не го забравяй...

Прегръщам те.

Дори само вярата в това ни помага да продължим напред..
Десетки години се взирам в големи черни очи,с огромни мигли...и знам,той е наблизо е простил на всички ни...

[elicka]

Здравей татко,
Сърцето ми се къса като пиша тези редове.
Знам,че никога вече нява да те видя,никога няма вече да те чуя,знам,че си отиде завинаги,а аз твойта единственна дъщеря не успях да дойда ,да ти стисна ръката за последно,да те прегърна.....
Колко ми е тежко ако знаеш,сълзите ми капят върху редовете.
Обвинявам се,че не можах да взема полет за същият ден,обвинявам се,че не съм била там,когато си получил инсулта,обвинявам се ,че дойдох да живея толкова далеч,обвинявам се ,че закъснях...само няколко часа не ми стигнаха за да те видя .......жив
О татко,татко......ако беше тук сега щеше да ми кажеш-мойто мъжко момиче ,не плачи,ама те няма и аз плача ,плача за човека,който ме възпита,за човека,който ми показа пътя на живота,плача *за *всичките отминали години,плача за татко.Как искам да си тук сега,да ти кажа,колко много те обичам,но ти не си.
Прости ми
Твоя обичаща те дъщеря Маруся
Няма никога да те забравя
Поклон пред паметта ти

ПППисмото е в памет на баща ми,който почина преди 3 седмици

Разбирам болката ти..Преживях го и аз..Никога няма да спреш да се самообвиняваш...Бог да прости баща ти... и вечна му памет..

[Virginblack]

Съболезнования за загубата ти.
Не бива да живееш с вина. Не си виновна за нищо!
И наистина, хората,които обичаме и са си отишли, всъщност са винаги до нас и с нас.
Всъщност в такива моменти не можем да кажем нищо...смислено.

[mila_2]

Моите съболезнования!

Четейки те, го преживях за втори път!
И в мен вината беше огромна!
Времето така и не успя да заличи нищо!
Дано са в по-добър свят, намерили най-сетне спокойствие!
Мир на праха им!
Простете ни!

[stanz]

моите съболезнования.....
всички губим близки хора,всички тъжим и си мислим че е останало нещо недоизказано....едно сбогом,едно обичам те или прости ми и т.н....те знаят.....болката не отминава ,отшумява ,притапява се-да... остават хубавите спомени които ни топлят....важното е да продължаваш напред заради живите а и в памет на любимите ни хора които не са сред нас вече.....
‪Сигнал - В друго време, в друг свят‬‏ - YouTube

[ysmivkata]

Моите съболезнования Незнам какво да ти кажа,защото всяка една дума бледнее пред болката ти ....само искам да знаеш,че напълно те разбирам и знам как се чустваш С мен се случи същото нещо миналата година...баща ми влезе в болница заради нещо незначително,а си го прибрахме в ковчег И на мен не ми достигнаха няколко часа за да го видя жив...и никога няма да си го простя Майка ми е починала,когато съм била на 3,брат ми на 2....и този човек ни отгледа сам самичак ...никога не се ожени повторно,защото неискаше чужда жена да ни командва...Работеше по 24 часа в денонощието,взе си здравето заради нас,възпита ни добре...и ние как му се отблагодарихме...като го оставихме сам самичак в България и дойдохме тук... Колкото и да искам немога да върна времето...а толкова много неща бих променила ....само се моля той да ни е простил и да е щастлив там горе....

Обичам те тате....колкото и да не го показвах ти беше най-важният човек за мен...

[Nikolay Nenov]

Моите съболезнования, Муси !
Уви, това ни чака всички, но това е и естествения ход на живота- родителите да си отидат преди децата.
Опитвам се, старая се да съм подготвен уж за този момент, но никога не знам кога ще ме изненада и мен подобна вест. И моите родители са доста възрастни вече, сестра ми е наблизо, приглежда ги... Когато нямам обаждания от село, знам, че всичко е наред, с обичайните за там "латино-американски" драми; търсят ме само когато трябват пари за нещо. Дето се вика- липсата на новини е добра новина.

[евелина]

Musi,моите съболезнования....

Зная какво ти е...И моя татко изчезна внезапно,а беше здрав и никога не беше боледувал сериозно.Един тромб бил заседнал в сърцето му ...и до там...Той беше много добър и отдаден за децата си човек....
Но нека не се залъгваме и помним,че всички сме смъртни на тоя свят ...

[niknolt62]

Здравей татко,
Сърцето ми се къса като пиша тези редове.
Знам,че никога вече нява да те видя,никога няма вече да те чуя,знам,че си отиде завинаги,а аз твойта единственна дъщеря не успях да дойда ,да ти стисна ръката за последно,да те прегърна.....
Колко ми е тежко ако знаеш,сълзите ми капят върху редовете.
Обвинявам се,че не можах да взема полет за същият ден,обвинявам се,че не съм била там,когато си получил инсулта,обвинявам се ,че дойдох да живея толкова далеч,обвинявам се ,че закъснях...само няколко часа не ми стигнаха за да те видя .......жив
О татко,татко......ако беше тук сега щеше да ми кажеш-мойто мъжко момиче ,не плачи,ама те няма и аз плача ,плача за човека,който ме възпита,за човека,който ми показа пътя на живота,плача *за *всичките отминали години,плача за татко.Как искам да си тук сега,да ти кажа,колко много те обичам,но ти не си.
Прости ми
Твоя обичаща те дъщеря Маруся
Няма никога да те забравя
Поклон пред паметта ти

ПППисмото е в памет на баща ми,който почина преди 3 седмици

Моите съболезнования приятелко добра. Светла му памет на татко ти.Истинските хора никога не умират ТЕ остават завинаги в сърцата ни.

[CanBoy]

Моите съболезнования приятелко добра. Светла му памет на татко ти.Истинските хора не умират ТЕ остават завинаги в сърцата ни.

не скърби и унивай,баща ти бъди сигурна,че по ще се радва като те вижда весела,усмихната и щастлива

[Firefly77s]

Много съжалявам!Моите съболезнования!

[shopska salata]

не тъгувай.......
това е само раздяла.....
той просто е извървял патят си.......
изпълнен с добрина и достойнство......

радвай се.......

радвай се че го е имало.......
радвай се че е бил до теб в тежки моменти......
радвай се че е бил голям и добър........
радвай се че има кой да го помни......
радвай се че ще го помниш с добро.....
радвай се че ти е дал светлина и обич..........
радвай се че...............

той винаги ще е до теб......
в теб......
там......

не тъгувай......

някои не са имали твоя късмет........
и никога не са изпитвали такова щастие.....

[vanko57]

Здравей татко,
Сърцето ми се къса като пиша тези редове.
Знам,че никога вече нява да те видя,никога няма вече да те чуя,знам,че си отиде завинаги,а аз твойта единственна дъщеря не успях да дойда ,да ти стисна ръката за последно,да те прегърна.....
Колко ми е тежко ако знаеш,сълзите ми капят върху редовете.
Обвинявам се,че не можах да взема полет за същият ден,обвинявам се,че не съм била там,когато си получил инсулта,обвинявам се ,че дойдох да живея толкова далеч,обвинявам се ,че закъснях...само няколко часа не ми стигнаха за да те видя .......жив
О татко,татко......ако беше тук сега щеше да ми кажеш-мойто мъжко момиче ,не плачи,ама те няма и аз плача ,плача за човека,който ме възпита,за човека,който ми показа пътя на живота,плача *за *всичките отминали години,плача за татко.Как искам да си тук сега,да ти кажа,колко много те обичам,но ти не си.
Прости ми
Твоя обичаща те дъщеря Маруся
Няма никога да те забравя
Поклон пред паметта ти

ПППисмото е в памет на баща ми,който почина преди 3 седмици

Муси, ти се обвиняваш, че не си могла да дойдеш ...

А как би се почувствала ако си била до него, но ти се е наложило да излезеш и 1 час след това той си е заминал...

Описвам ти това което се случи с мен преди година и половина. Никога няма да забравя погледа му когато излизах...
Въпреки че вече бях приел смъртта като нормално и напълно закономерно явление, имах разбиране какво се случва преди и след нея и пак тя ме финтира, поставяйки ме в положение да се чувствам виновен... в онзи момент.
Ако някой ми бе казал, че ще мине толкова много мъка през мен при раздялата ни нямаше да му повярвам.
Аз имах един бонус в цялата работа - братовчедка ми работеше на същия етаж в болницата и минути след като си замина, ми се обади. След половин час вече бях при него ...

Нямам желание да описвам какво последва - независимо от разбиранията ми по този въпрос нямам, нужда да говоря - каквото имаше да му казвам, го казах.
Беше много пречистващо.

Колкото по-бързо намериш утеха, толкова по-добре и за твоята и за неговата душа.

Желая ти го от сърце.

[vanko57]

Докато пишех предния пост мъката ... реши отново да ме навести. Но това не ме натъжава .. просто имам нужда от пречистване ...

На 22 юли се навършиха 28 години от както моята Майка – Мичето си замина от този свят.

Освен майка, тя бе първият мой Учител ( на физически план ). Бе свършила работата си толкова добре, че на физическо ниво не изпитвах липсата и’ - звучи стряскащо, но е факт – бях подготвен за живота, бе ме научила на всичко – да се опера, да се огладя, да си сготвя и т.н. и т.н. . Невероятно, но факт . А съм единствено дете (от три родени ).
Естествено на ниво душа нещата стояха друго яче – болката бе неописуема, трагедията – стряскаща. Една седмица не излязох от нас ... Като мина тази седмица, си рекох – Иване, майка ти няма да се върне, стани и тръгни ... Станах и излязох ... Болката остана ... Години наред , седейки пред блока току чуя стъпките и’ – тя леко провлачаше единия крак - тези стъпки можех да ги различа сред хиляди други. Обръщах се да я зърна, но ...
Минаха няколко години. Продължавах да се питам – все въпроси на човек невярващ - освен в това което е видимо и ... вкусно.
Но имаше нещо, което не ми даваше мира, нещо което не се връзваше логически – не можех да приема, че ние се появяваме от нищото и после край ... Нямаше логика, нямаше елементарна логика...
И един ден ми попадна книжка, която обърна представите ми - прочете ли я човек – вече не е същия. Ще кажете – Айде де! Съдете сами.
Това книжле ме накара да осъзная, че има живот след смърта и бе първия ми контакт с (информация за) прераждането. Естествено това стана в рамките на няколко месеца ли, година ли – не съм крушка дето щракваш и палиш.
И така приел тази позиция аз си зададох следния въпрос – Преродила ли се е вече майка ми или не. Отговорът не се забави много...
Минаха няколко месеца и един ден жена ми ми вика – „ А бе знаеш ли Камена (наша съседка) е сънувала майка ти”. В мен настана безпокойство – сънищата носят своето предзнаменование. И така... Минаха няколко дни и ето срещам Камена и я питам:
- Я кажи какво си сънувала за майка ми.
В началото тя се зачуди как да ми каже, но после сподели:
- Не съм я сънувала – Духът на майка ти е в съседния апартамент!
В същият миг в мен настана невероятно спокойствие – всички притеснения и мисли изчезнаха.

Ето какво се бе случило: От известно време като излизала на балкона от съседния балкон се чували тежки въздишки – както когато някому е много тежко и горестно. И така няколко месеца.

Един ден у тях идва на гости приятелка на дъщеря и’ – стои 10 минути и става да си ходи с думите: - „ В съседния апартамент е духът на ваша съседка Мария, която е починала от сърце. (От няколко години там никой не живееше) . Аз не мога да стоя, трябва да си ходя.”
Камена започва да си блъска главата – Коя ще е тая съседка починала от инфаркт??? (Майка ми дълги години имаше диабет, който накрая порази сърцето и’ . Затова Камена не могла да включи за кого става въпрос). Вече не помня как, но накрая се сетила за майка ми.
И отново чудене как да ни каже – зер хората не приказват за тия неща под път и над път.
Както и да е. Информацията стигна до мен. Разбрах че майка ми още не се е преродила.

Отидохме на балкона и’ и Камена ми вика – Ето. Чуваш ли? Ми не чувах!!! Но това за мен не бе важно – важното бе спокойствието в душата ми.
Имаше и още нещо в цялата история – не бях ходил на гроба на своята майчица близо година. Да-а-а, ето защо са така тежки въздишките – рекох си.
Следващата неделя отидохме на гробища, почетохме я и тя спокойно се оттегли – Духът и' повече не се появи.
Та така с мойто майче – и след смърта ми даде нишан за себе си.

Минаха години. Духовните ми търсения се задълбочиха, поразбрах това онова и мъката и гореста отстъпиха място на безмерна благодарност – осъзнах, че тя си замина от този свят в най-подходящия момент – оставяйки ме подготвен за живота, като ме освободи от майчината опека и привързаност.
Поклон доземи майчице – Учителко моя първа.

Вестители от отвъдното

[musi]

Искам да благодаря на всички отзовали се и написали по нещо.
В петък ми беше ден-кулминация от както татко почина.Аз не съм много ревлив човек(ставам такава с годините),но като му ревнах на обяд,написах писмото и чаках всеки ви от вас да напише по нещо,което веднага отварях,четях и ревях,четях и ревях.Вслушвах се във всяка дума,която сте написали,четях по 2-3 пъти всичко.
Не мога да ви кажа,колко много ми помогнахте,каква морална подкрепа получих.
Да сте живи и здрави-непознати ПРИЯТЕЛИ.
Нека този форум се използва от нас,когато ни е страшно тъжно,когато сме загубили някого и искаме да споделим тази мъка.
Още веднъж благодаря на всички

[musi]

Минаха 2 години от смъртта на баща ми и днес ще се отслужи панахида .
Моля ,който желае нека запали една свещичка в неговата памет.
Нека тази свещичка да бъде и за душите на всички починали родители.
Бог да да те прости татко и поклон

[Мила]

Минаха 2 години от смъртта на баща ми и днес ще се отслужи панахида .
Моля ,който желае нека запали една свещичка в неговата памет.
Нека тази свещичка да бъде и за душите на всички починали родители.
Бог да да те прости татко и поклон

Светло да е на душите на всички, които имат починали родители. Родителите ни са там, в светлината вече...

Муси, прегръщам те.