Не трябва да крием богатствата и талантите си, смята издателят от Ел Ей Евгени Веселинов.Тур на светините отвъд океана ще направи горди 350 000 сънародници.

Чудесата на турне - призоваха на медийната среща в Хага журналисти и издатели, които поддържат българския дух жив от Вашингтон до Белград. Как Перперикон и Созопол ще преплуват Оеана? Какво чудо ще върне българите у дома? И как се живее, когато "обичаш родината и мразиш държавата"? "Стандарт" попита двама от гостите на Световната среща на бг медиите в Хага - издателя и шеф на фондация "Булгарика" в Лос Анджелис Евгени Веселинов и дисидента от Цариброд и издател на в. "Братство" Небойша Иванов.


- Г-н Веселинов, защо поискахте тур на "Чудесата на България" в Америка?
- Инициативата е изключителна. Особено за нас, българите зад океана. Не забравяйте - ние сме 350 000. Имаме и огромна общност от деца. Българчета, които са се родили в Америка. Именно за тях са толкова важни "Чудесата". За да ги научим на национална гордост. И ние, българските медии в чужбина, сме длъжни да се включим. Първо, виртуално. После с наша помощ да се направи тур из Америка. Ако се намерят пари, ако се намеси и Министерство на културата, можем да стигнем и по-далеч - ценни експонати от десетте светини да обиколят Америка. Да, няма как да пренесем Белоградчишките скали. Но да се докоснем до частица от Перперикон или Татул - защо не? Това чудо ни трябва.

- Защо ви е това чудо?
- Много чудеса стават пред очите ми. Ето, създадох първия вестник на Западния бряг - "Обзор", и първото училище в Ел Ей. И просто видях невероятния им ефект. Така - със знания и култура, се поддържа любовта към родината. А само тя е в състояние да накара емигрантите да се върнат в страната си. Или поне - да й помагат. Ето последните няколко правителства обикалят света, за да си търсят министри. Ще ги улесним - като съберем "база данни" на хора, които познават България и я обичат.

- Няма ли да се рекламираме и пред американците?
- Много е трудно. България се рекламира в САЩ - чрез нас, хората, избрали да живеят отвъд океана. Ето, на всеки 3 март моите деца разказват в училище за славната история на родината си. На Великден пък носят яйца. Ако обаче искаме повече американци в България, трябва да се действа по-глобално. Да има държавна политика, а тя не се прави от днес за утре.

- Какво очаквате от държавата?
- Ние сме напуснали държавата, не - родината. Но напредък има. Ето, благодарение на програмата "Роден език и култура зад граница" за първи път се прави нещо реално. Нашето училище в Ел Ей оцеля, като получи пари от България. Стартирахме със собствени средства. Но нямаше как да продължим, ако не ни бяха финансирали. Държавата да се събере с родината - това е разковничето. Образование, култура, история - те ще ни изведат напред.

- Ако държава и родината се съберат, ще се върнете ли?
- В България хората работят, където живеят. В Америка е обратното. Живееш, където работиш. Държавата трябва да предложи условия на българите, за да се върнат. Да могат да се издържат, да се чувстват добре. Българите са готови да се върнат и за по-малко пари, отколкото печелят в Щатите. Но все пак очакват някакъв стандарт.

- Добре, кога ще ги стигнем американците?
- Няма нужда да ги настигаме. Отдавна сме ги надминали - като ценности, таланти, емоционалност. Но имаме голям проблем - капацитетът ни е много голям, реализацията - изключително малка. В САЩ е обратното. Просто трябва да се научим да се продаваме.

- Тук това е срамна дума...
- А не бива. През последните 45 г. хората не бяха учени нито да се продават, нито да управляват. Правил съм си дори литературен експеримент - защо българинът мрази успелия и богатия човек? Оказа се, че в най-големите ни класики чорбаджията е злодей. Затова вярвам, че спасението е във възпитанието. Не си ли възпитан, си обречен на провал. Включително - и финансово. Имам чувството, че крием богатствата си в България - и природните, и духовните. Затова трябва да има повече кампании, които ни връщат самочувствието. Да се отървем от комплексите.

- Липсата на самочувствие ли ни спъва?
- Не само. В момента държа лист в себе си - нарисувал съм си петолъчка. Срещу всеки връх съм написал по една дума. На първите три съм подредил "злоба", "завист" и "злорадство".
На четвъртия пише: "засилва се", на последния - "зависимост". Петте "З" трябва да ги забравим.

- Българите в САЩ успяват ли да се излекуват от петте "З"?
- Дали се излекуват напълно - не знам. Но се превъзпитават. В Америка просто не можеш да се държиш по този начин - системата ще те смачка и изхвърли. Но за да се пренастроиш, трябва време. Като с децата - не се става човек за 1 г.

- Вашите деца ще се върнат ли?
- Ако могат да се издържат и да живеят щастливо - веднага. Имам момче на 17 г. и дъщеря на 3 годинки. И ето синът ми се върна в България. Записахме го в американско училище, защото подготовката в US гимназиите просто не е добрa. Никой не бяга от хубавото. Българите биха се върнали у дома. Дори го правят все по-често - нашите в Америка, с по-ниско образование и по-нископлатени професии, масово се прибират. В тежките моменти родината е спасение и подслон. Затова не бива да прекъсваш връзката с нея.

- Пъпната връв трябва да остане?
- Да. Но пъпната връв има две страни. И в ролята на майката сте вие, хората в България. Инициативата трябва да дойде от родителя, не от детето. Ние, през океана, сме отворени за всички добри идеи и инициативи за съхраняване на българския дух.

- Дали идеите няма да си останат само добри намерения?
- Готови сме да действаме. Говорих и с проф. Николай Овчаров и му казах: "Дайте ми материалите за чудесата и започвам да ги публикувам веднага". На моя уебсайт ще има специална секция за "Чудесата" - това може да се случи веднага. Няма невъзможни неща. През 2007 г. успях да затворя "Алеята на славата" да направя шествие за медицинските ни сестри в Либия и български свещеник пя пред Kodac Theatre. И всичко това - седмица преди оскарите.

- Страната на неограничените възможности, а?
- Ако си ги направиш. Нямаш ли познание, буксуваш. Обаче имаш ли багаж в главата - нищо не може да ти се опре.

Лора Симеонова