Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 10 от общо 10
  1. #1
    сладур Аватара на Doondie
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Плевен
    Мнения
    3 999
    Post Thanks / Like

    По подразбиране За някакъв специален случай...

    Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.
    "Купих ѝ го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай."
    Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
    Той се обърна към мен и ми каза:
    "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
    Няма да забравя тези думи.
    Те промениха живота ми.
    Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
    Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
    Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.
    Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
    Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
    Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
    Фрази като "Един ден..." или "Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
    Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
    Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
    Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
    Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
    Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант (нейната любима кухня). Колко е хубаво.
    Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:
    - бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни";
    - бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни";
    - бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
    Отсега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
    Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
    [...]
    Ето още една истина:
    Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
    Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден, за да го заобичаш, и цял живот, за да го забравиш.

  2. #2
    сладур Аватара на Doondie
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Плевен
    Мнения
    3 999
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Готинко.
    Получих го под формата на верижно писмо в Скайп. Махнал съм обясненията, че е "татра от Северна Индия", както и какво ще стане, ако го пратя не знам си колко пъти.

  3. БЛАГОДАРЯ Мила, Nikolay Nenov thanked for this post
  4. #3
    taken Аватара на gomorrah
    Регистриран на
    Mar 2005
    Град
    at home
    Мнения
    2 362
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Помня как като малка винаги имаше разни неща "за специални случаи" както кристалните чаши споменати. Имах и една вървяща кукла, която ми я подари една рускиня съседка преподаваща в руската гимназия и постоянно ме тормезеше с уроците ми по руски в училище. Каза ми да я пазя. Не доумявах за какво трябва да я пазя и си и рязах косата и боядисвах ноктите и с червен лак, който след това не можа да се махне. След като порастнах ми правеше впечатление, че съседите ми си имаха специални места в "секциите" в холовете им за "специални "играчки подарени на децата им и не можех да разбера защо куклите и колите с дистационно седяха зад стъклените вратички и децата не си играеха с тях. Когато поотраснах и разбрах, че се пазят за поколенията, колко наивно и глупаво. Глупаво, но за тези родители явно е било "важно" да оставим нещо на децата си. Вие имали и сте такива играчки?
    Сега като родител не пазя нищо, детенце си играе със играчките струващи над 100 пауда някои, чупи си ги и ако тати може да ги оправи хубаво, ако не на боклука. И си мисля, ако си пазех тази кукла кой щеше да си играе с нея след като и сестра ми и аз си имаме момчеца
    Friends don't let friends get friends haircuts.

  5. БЛАГОДАРЯ Мила, Doondie, zmei4o_pk, amatoria, ElinaT and 1 others thanked for this post
  6. #4
    сладур Аватара на Doondie
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Плевен
    Мнения
    3 999
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Цитирай Първоначално написано от gomorrah Виж мнението
    Помня как като малка винаги имаше разни неща "за специални случаи" както кристалните чаши споменати. Имах и една вървяща кукла, която ми я подари една рускиня съседка преподаваща в руската гимназия и постоянно ме тормозеше с уроците ми по руски в училище. Каза ми да я пазя. Не доумявах за какво трябва да я пазя и си и рязах косата и боядисвах ноктите и с червен лак, който след това не можа да се махне. След като пораснах ми правеше впечатление, че съседите ми си имаха специални места в "секциите" в холовете им за "специални "играчки подарени на децата им и не можех да разбера защо куклите и колите с дистанционно седяха зад стъклените вратички и децата не си играеха с тях. Когато поотраснах и разбрах, че се пазят за поколенията, колко наивно и глупаво. Глупаво, но за тези родители явно е било "важно" да оставим нещо на децата си. Вие имали ли сте такива играчки?
    Сега като родител не пазя нищо, детенце си играе със играчките струващи над 100 пауда някои, чупи си ги и ако тати може да ги оправи хубаво, ако не на боклука. И си мисля, ако си пазех тази кукла кой щеше да си играе с нея след като и сестра ми и аз си имаме момченца
    И на мен ми се струва глупаво - да пазиш от малък играчка за бъдещото си момченце/момиченце. Детството не трае вечно, затова не виждам смисъл от това. Иди обяснявай на едно дете, че не трябва да си играе с новата хубава играчка, за да може неговото дете след 20-30 години да си играе с нея.
    Аз получих от мама и вуйчо 40-басов акордеон. Просто и те като малки бяха свирили на него. Като ми го връчиха за пръв път, аз, понеже съм левичар, го обърнах на обратно - клавишите отляво, басите отдясно.

  7. БЛАГОДАРЯ няма, zmei4o_pk thanked for this post
  8. #5
    Нов потребител Аватара на shopska salata
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    LONDON
    Мнения
    22
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    има една такава поговорка.....
    японска или китайска.....
    не ми се търси сега....
    но няма и значение....
    идва от мъдри народи с хилядолетна история.....

    вчера е вече в миналото , не можеш нищо да промениш......

    утре е в бъдещето , не знаеш какво ще се случи.....

    днес , тук , и сега......
    това е живота......


    нещо такова....
    перефразирам...
    МОЖИ ДЪ СМИ СЪ УСРАЛИ......ВАЖНУТУ И ЧИ НИ СМИ СЪ ИЗЛОЖИЛИ....
    .................................................. .................
    ПО ДОБРЕ ЗДРАВ И БОГАТ.....ОТКОЛКОТО БЕДЕН И БОЛЕН !!!
    .................................................. ......................
    БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА Е ЧАЛГА ТАИМ....ОНОВА БЕЗВРЕМИЕ , В КОЕТО ЗАДНИКЪТ СТОИ ПО ВИСОКО ОТ ГЛАВАТА....

  9. БЛАГОДАРЯ amatoria, ElinaT, няма, zmei4o_pk thanked for this post
  10. #6
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Като бях дете, не си играех с никакви играчки( най-малкото куклите,които близките ми купуваха).Бяха ми всичките скучни, при положение, че никога не ми е хаесвало да се заиграя с кукла!
    Имах подарени, но предполагам дремят на тавана и до сега.
    Научих се да чета много малка и от там, може проблемът с живота ми да е тръгнал
    Някога -майка ми пускаше, един луд пумпал, който можеше да се върти навсякъде , да свири и да бъде много красив.
    Знаех , че е от чичо от АМЕРИКА-който е добър чичо и изпраща много скъпи играчки( тази играчка е до ден днешен в Бг) и майка или леля я пазеха-Пазеха си Тяхното Детство!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    На Новогодишмата Елха,имахме( сега са при мен, защото ги ценя),Новогодишноте играчки на покойната ми баба, преди 150 години( те са били на нейни предшественици)Красиви , та нежни играчки....................А вучйо ми от 100 години бил развей прах като мен и ходел на състезаняи за най бърза шейна на времето!
    Та баба ми имаше една кутия играчки за елхата, която е била от нейното детство!
    На слука!

  11. БЛАГОДАРЯ Nikolay Nenov, Alexsander, Doondie, zmei4o_pk thanked for this post
  12. #7
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Много хубава тема, браво, Дунди !
    Мисля, че би било изцяло в нейния контекст следното интервю, пасва идеално:
    Нешка Робева: Ако човек е оставил следа, църквата може да прави каквото си иска / Интервюта / Мнения / Ekip News
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  13. БЛАГОДАРЯ няма, Doondie, shopska salata thanked for this post
  14. #8
    penelopa
    Guest

    По подразбиране

    Разказва ми се за вуйчо ми развей прах, преди 100 години.Още на времето успял да излъже 2 булки!
    И най-голямото нещо за неговото време-Успял да се разведе с тях!
    Праа-пра пра баба ми , хич не се радвала на веселбата на предшественика ми и му заявила в прав тон:
    Имаш работа на митницата!
    Той изчезнал с най-бързата си шейна на момента, но след седмица, пратил телеграма
    Мамо-митницата изгоря!
    Прибирам се при теб!
    С любов:П
    Баба ми го търпяла известно време.После му казала-няма цял =живот с тебе да се занимавам.
    10 гоини по-късно( 43 година), той се самоубива................................
    Посвещавам го на него!
    Купонджията, ако сега да беше жив, щяхме да си пием питието след обяд в Ритз!
    Лека ти пръст чичо!

    Дядо ми е другият голям артист на сцената.
    Взе че се задоми на стари години за леля Ембавлия-никога през живота си до 80 годишна възраст неженена.
    Баша й бил навремето офицер от царската армия, а той самият любовник на майката на Симеон.
    От тяхната авантюра имам един часовник, който се чудя за колко бо бил оценен като пари-поне няколко хиляди, ама никога не бих продала миналото си!
    Часовникът,ако ми е бил даден от Ембавлия и дядо ми,то на лятната й градина, намерих нещо, което тя беше забравила
    Детските й сервизи за кукли-намерих сребърни прибори за кукли.Някой ако не вярва-ше му пратя снимка!
    Пазя си го до ден днешен до мен!
    Искам да ги завещая на най-доброто дете , което сметнам че заслужва, моите Спомени в материален вид за последните 160 години!

    Бабата, беше известна, освен да е богата, че има около 20 котки, които са образовани и могат да отварят хладилник( нормално глупавите котки, не мпгат и вратата да си отворят) и има куче , което вие на камбаната на близката църква.
    Бабата, самата е била добра купонджийка.
    Тази пролет в тях намерих( обичам да ровя, освен книгите),такива неща...........................Живеемдокато ни е било писано!

    Майка ми е стигнала с родословното дърво до 16 век.
    Безделници от родата-доста имало.
    Но имало един ( умишлено не споменавам име), така се ядосал на турската узоптия( той бил чорбаджи, ама бил пътешественик и му било случно).
    Та се ядосал дядо Пашанко и стигнал до Русия с писмо да ни освободят!
    Няколко години по-късно , руснаците,влезли през Свищов.
    Пашанко ги покаанил у тях( или една от бабините ми къщи) на бал.До ден днешен , мебелите на повече от 300 години , докарани от Швейцаерия са страхотно запазени.
    Руски офицер , дали е искал или не-настъпва баба ми по крака.
    Пашанко полудява и обявява война на Росия.
    Спират го диплпматическите кръгове, около него.

    До ден днешен, тези патъци са пазени, с които, може би-Историята ни , би се променила!
    Последно редактирано от CYPER : 26-05-2011 на 02:36

  15. БЛАГОДАРЯ Doondie, shopska salata thanked for this post
  16. #9
    I'm just un ordinary..not Аватара на magdalena DA BE DA
    Регистриран на
    Mar 2011
    Мнения
    158
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Имах 2 големи ходещи руски кукли и ги пазеха от мен върху гардероба в кутиите им,на които пишеше имената им-Лена и Жана.Даваха ми да ги ,,поводя'' само понякога под супервайзорство естествено.След време вече ми ги повериха и не им се размина остригването и изкормяне на говорещите апаратчета,отмъстих им един вид.Глупаво е било,и до днес е могло да ги имам,бяха мн.красиви,такива не съм виьдала оттогава.Амин.
    One Sign Only

  17. #10
    Anet
    Guest

    По подразбиране Относно: За някакъв специален случай...

    Цитирай Първоначално написано от Doondie Виж мнението
    Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.

    Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
    Той се обърна към мен и ми каза:

    Няма да забравя тези думи.
    Те промениха живота ми.
    Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
    Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
    Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.
    Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
    Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
    Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
    Фрази като "Един ден..." или "Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
    Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
    Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
    Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
    Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
    Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант (нейната любима кухня). Колко е хубаво.
    Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:
    - бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни";
    - бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни";
    - бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
    Отсега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
    Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
    [...]
    Ето още една истина:
    Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
    Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден, за да го заобичаш, и цял живот, за да го забравиш.
    Познавам такива хора , които си купуват секси бельо за специални случаи разбирай(любовник или някой който да впечатлиш)и после се прибират в гардероба , до следващия такъв момент.Предмети които се купуват за да стоят прибрани и да не се ползват по една причина , като дойде някой да може да се похвалим , че имаме .Аз нямам такива , не купувам и не пазя за специални случаи и да ми трябва нещо за някакъв повод , после то не остава прибрано , а се ползва .Казано е живейте за мига , ако го пропуснеш той няма да се върне .Защо трябва да се лишаваме от това да пием кафето си в хубава чаша или виното в кристална , защо да не обличаме хубавите си дрехи , за какво да стоят в гардероба ............имаше един много популярен български израз ''яж пий и си носи новите дрехи ''.

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Някакъв шанс за '09 година
    От geHuC във форум Образование в UK
    Отговори: 11
    Последно мнение: 26-12-2008, 20:58
  2. Специален код за концерта на Белослава - само Ј9
    От STARBUCKS във форум Музика, концерти, партита
    Отговори: 5
    Последно мнение: 11-03-2007, 12:55
  3. Отговори: 5
    Последно мнение: 11-03-2007, 12:55
  4. Още един специален Appeal
    От chelsea във форум Получени /отказани визи
    Отговори: 10
    Последно мнение: 04-09-2006, 14:19

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker