Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 1 от 3 123 ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 25 от общо 54
  1. #1

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Спомени от Детството ни ..

    Знам, че може би има сходни теми тук (помня, че имаше тема за игрите през детството ни), но пък ще е хубаво всеки да сподели какво си спомня от детството си. Със сигурност нашето детство е било много по-забавно от детството, което имат днешните дечица, та ще има какво да се пише.
    Надявам се да се получи една положително заредена темичка ... Аз почвам с първа глава от поредицата "Спомням си .."

    И 1-2 песнички да ви предразположат
    Оставете ни, оставете ни да играем
    Мъжът има винаги право

    Та мойте първи годинки ги прекарах на село при баба ми.. еххх кво хубаво беше на село.. Спомням си, как в селото нямаше нито една кола - царска тишина, и наш'та къща гледаше към пътя, през който се влизаше в селото и като идваше някой нов човек и цялото село разбираше по бръмченето. Аз нашия москвич и на сън си му познавах звука, особено като знам, че останалата част от семейството ще идва.
    И как хубаво си се събирахме на двора, като опънеха 2-3 маси, кой квото донесе, всичко натурално и вкусно, и всеки път като идваха родителите ми се събираха толкова много хора в двора, да се видят, беше като празник направо. Понякога се пееха песни, и все ме караха да пея някви песни и мене, ама аз не се давах, щот от малка съм си много притеснителна , чат пат замазвах положението с един-два куплета от "Лиляно моме", ама толкова.
    Спомням си, когато ме карата натам и почти винаги спирахме по пътя (имаше огромни полета със слънчоглед) и баща ми ми късаше 1-2 пити със слънчоглед (такава радост ми беше) и не знам дали щото аз съм била малка, ама такива огромни слънчогледови семки не помня да съм яла другаде.

    Също си спомням - малко по-голяма ще да съм била - беше излезнал сериалът "Андреа Селесте", та пак по същото време се учих как се избива масло от каймака на кисело мляко - там в едно шише от 2 литра (за мен бутилка 0,5 кат' по-малка) и то голямо биене падаше... И се събираха всичките баби в едната къща, щото само едната имаше телевизор и гледахме Андреа Селесте и всяка с по-една бутилка и бие масло

    Спомням си и как всичко си се гледаше в градината, дори не помня за какво са ходили до магазина .. питаха ме кво ми се яде и просто отивах и си го откъсвах. Баща ми е агроном и помня, че винаги правише някви експерименти и пробваше там някакъв специален сорт картофи, и аз щото като копаеха градината и все мрънках, че и аз искам, та ми даваха една малка тесличка и кòпах там и аз. Та един път като реших, че искам пържени картофки за обяд и ми разрешиха да ида да си ги изкопая сама и му бях изровила целия ред с експерименталните картофи Вкусни бяда де, ама му се стъжни като видя

    Спомням си как на есен като махнеха доматите от двора и оставаха само коловете намятани - си правих една колибка от тях, ама ги овързвах едно хубаво, и с някви черги ги увивах и ставаше като индианска колиба, сигурно от "Доктор Куин Лечителката" съм го биля видяла.

    Спомням си и как си тормозих котките (много ги обичам и винаги имахме по 5-6 минимум на двора). Като имахме малки и им шиех дрешки - наметалца, ставаха като принцове и принцеси И дори им изобретявах люлки, бях направила 4 дупки на едно мъничко легенче, по един конец във всяка, и го закачих на асмата в двора, слагах ги там и ги люлеех и също ги принуждавах да спят на обяд (Като ме карат мен да спя и аз си го избивах на котките после, йерархия )

    Спомням си, за рождените ми дни майка ми все ми правеше някакви интересни торти. Та един път ми беше направила една във формата на глава на клоун със шапка и цялата беше оградено с тези бонбонки bonibon и малко преди вечерята брат ми ме привика в салона, където беше оставена (той доста бели правеше, но пък винаги ме взимаше за съучастник, да ми предава знания може би ), та привика ме, вдигна капака на тортата и изядохме всичките бинибончета , майка ми шеше да припадне като я видя, че и гости щяха да идват Нямам идея от къде е намерила нови в късния следобед, щото то тогава магазините не работиха до късно .. Еххх, чак се просълзих от смях, ама нали си е мой спомен, та си го изживявам наново

    И много други приятни спомени от забавното ми, наивното и чисто детство.

    Надявам се да се включите, да се посмеем на веселите спомени заедно, пък по-късно ще ви разкажа колко шокирана бях като разбрах, че няма Дядо Коледа.

    Пък сега мисля да се поразходя навън и ще ви проверя по-късничко
    Последно редактирано от Adrenaline : 08-05-2011 на 14:14
    When words fail, music speaks.

  2. #2
    Banned forever Аватара на Arthur's Sword EXCALIBUR
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Yorkshire
    Мнения
    11 254
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Мили спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от Adrenaline Виж мнението
    ... та пак по същото време се учих как се избива масло от каймата на кисело мляко - там в едно шише от 2 литра (за мен бутилка 0,5 кат' по-малка) и то голямо биене падаше... ...
    Свинско 40:60 телешко масло? А и от кисело мляко да е било... пак нещо не ми се връзва... да не си бИла прясно мляко?
    Не поглеждай с гняв назад.

  3. #3

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Мили спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от Arthur's Sword EXCALIBUR Виж мнението
    Свинско 40:60 телешко масло? А и от кисело мляко да е било... пак нещо не ми се връзва... да не си бИла прясно мляко?
    хахаххаха, от каймака на киселото мляко (може и от прясно, ама аз от кисело обирах помня)
    Поправих го
    When words fail, music speaks.

  4. #4
    I'm just un ordinary..not Аватара на magdalena DA BE DA
    Регистриран на
    Mar 2011
    Мнения
    158
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Дядо отглеждаше много овце.Веднъж ми хрумна да ги изкъпя в едно каменно корито на дворната чешма.Пуснах ги в двора уж да ги подредя да чакат банята под строй.И като се нахвърлиха на чушки,зелки,лук-всичко беше изядено и изпотъпкано.Друго:под навеса до кладенеца имаше няколко контейнера с нафта,които имаха кранчета като чешмички.Тва трябва да ме е заинтригувало,защото ги отвъртях и източената нафта се стекла през пролуките в кладенеца.Помня,че 2-3 год.водата не ставаше за пиене.
    One Sign Only

  5. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, ALIAHIM, zmei4o_pk, Nikolay Nenov thanked for this post
  6. #5
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Като сте тръгнали да споделяте случки от детството, та ме накарахте да се замисля и аз за някой от моите. Аз имам много случки от детството, понеже бях едно от онези деца, който на родителски срещи всеки се радваше, че не съм тяхното, освен моите родители.
    В 4-ти клас реших да събера тайфата и да отидем да ядем череши, като ги крадем съответно от хорските лозя и градини. Събрах аз обичайните заподозряни и с песен на уста препуснахме към лозята и градините. Намерихме си хубава озряла череша, покачихме се на дървото и ядохме до припадък. По едно време излиза някакъв човек от малката къщичка под дървото и започва да стреля по нас с английска сол.
    От всички лозя и градини да попадна на свекъра на класната. От всички апапи да запомни само мен. Ха де, какъв е процента на вероятност това да се случи на някой? Е с моят късмет случи се на мен.
    Строиха ни на другият ден в училище идва свекъра на класната да ни разпознава. Mен ме знае коя съм и ме запомнил и така решиха, че и останалите са от нашия клас. Изкараха ме пред класа и казвай ли казвай кой беше с тебе. Е, не казах. Наказаха ме да оставам след училище две седмици и да пиша на дъската до припадък. Краденето е престъпление. Обещавам да не крада череши повече. И така по два часа на ден в продължение на две седмици. На края на втората седмица тъкмо ми изтича наказанието и аз пиша на дъската: Краденето е престъпление. Обещавам да не крада череши повече или поне да гледам да не случа на свекъра на класната.
    Излишно е да казвам, че последва ново наказание.


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  7. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, zmei4o_pk, Nikolay Nenov thanked for this post
  8. #6
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Ако не ме лъже паметта, бях около 5 годишна и незнайно защо не се спогаждах много с момичетата все играех и командвах момчетата. Един ден Пешо, баткото хубавец на блока, реши че нещо не иска да ме слуша, нищо че беше с 4 години по-голям от мен и аз му играх едни тупаници. Да обаче младежът се обърна и така ме засили, че ме повали на земята.
    Бях с едни много хубави метални полски фиби, нашите ми ги бяха донесли от Полша от ваканцията им. И като падам на асфалта ми се забива едната фиба в главата. Кръв, викове.....аз гоня Пешито и му викам: "Ей сега, ако те хвана, те убих". А той горкият ме моли да спра, че ми тече кръв от главата. Така се сбихме с Пешко аз цялата в кръв и той също, ама в моята кръв.
    Мама погледнала през балкона в това време, не сварва да слиза пред блока да види какво става и кого бие дъщеря и. И като слезе и тя хвърли един бой на Пешито. Качи ме горе, накара ми се едно хубаво, извади ми фибата от главата, проми ми раните и ме наказа никакво излизане при децата, като не знам как да се държа, като нормално дете. Ха де, какво е това нормално дете на мен ми беше непонятно аз мислех, че съм нормално дете. Ха, ха, ха....


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  9. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, zmei4o_pk, Nikolay Nenov thanked for this post
  10. #7
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Сега се сетих и за времената с екскурзии и лагери. Отиваме на екскурзионно и сме във влака, вдигаме олелия до оглушаване. Хората силно възмутени гледат да избягат в по крайните купета, ама то ние сме навсякъде. Та ни раздават консерви риба, малка цаца в онзи обилен силно мазен доматен сос. Аз решавам да си я отворя и натискайки капака, за да не изпада рибката да излея мазнотията през прозореца на купето си и после сладко да си похапна рибката. От съседният прозорец жена пътничка рашава да си подаде главата за глътка чист въздух, че беше лято и една жега, не се диша. Изливам аз мазнотията от консервата с риба и вятъра подема мазния облак и право в на жената от съседното купе в лицето. Чу се само едно Аааааааа и силен вик и след секунди с трясък се отвори вратата на купето ни. Кой беше виновникът гневно кращи жената пътник, цялата обилно обляна в мазен доматен сос, миришеща на риба и зачервена дали от соса, дали от ярост не се изясни, готова да ни издуши и 8-те деца в купето и да ни излежи без проблеми.


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  11. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, zmei4o_pk, Nikolay Nenov, sagittarius thanked for this post
  12. #8

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Браво на Елина

    Аз пък си спомням като бях малка и точно излезе филмът "Боговете сигурно за полудели 3 и 1/3" (сега разбрах, че на английски не се е казвал така, ами "Yankee Zulu" - цък) Бяхме много впечатлени как хвърляха кал с пръчки Та веднага след като го изгледахме с мойта приятелка се въоръжихме с някви пръчки и кал, окопирахме едно пространство между блоковете до едни гаражи и почна ся ученето, то голямо мятане падна, уж насочено към гаражите, ама май много добри станахме по едно време, та прескачахме гаражите, много весело ни беше. И вече като се уморихме отиваме да викнем другата ни приятелка, че нея не я пуснаха на обяд с нас да мята кал () пък тяхната къща беше точно зад споменатите гаражи, ама ЦЕЛИЯТ им двор, барче имаха в двора, стената на къща, смокини имаха много - всичко в кал Майка ѝ като излезе и ѝ страна лошо, ама така и не се разбра кво се е случило, остана си в неразгаданите случаи

    А череши пък колко сме крали - то тва си ни беше ежедневие, щото имаше един двор от другата страна на една улица, който бил към къщата отсреща, ама никой не го поддържаше, ама кви череши имаше тва толкова сладки никъде не съм яла Не ги беряха, гниеха си, пък не ни даваха да ги берем, луда работа. Та там като ходихме и една баба помня ни замерваше с картофи, като ни видеше, ама ние си инсталирахме едни дъски от съседните гаражи, на по-високо, та бяхме недосегаеми, хехе

    Айде после пак ще проверя кво се случва тука, че сега трябва да бягам по задачи

  13. БЛАГОДАРЯ zmei4o_pk, ElinaT, Nikolay Nenov thanked for this post
  14. #9
    Anet
    Guest

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

    Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

    С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

    Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

    Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така,без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

    Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките– и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

    Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
    1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
    2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
    3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
    4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
    5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
    7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
    8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
    9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
    10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
    11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
    12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
    13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.


    автор: неизвестен

  15. БЛАГОДАРЯ Nikolay Nenov, des, desso3, gerry, zmei4o_pk and 2 others thanked for this post
  16. #10
    стрелец харпунджия Аватара на sagittarius
    Регистриран на
    Mar 2010
    Град
    London
    Мнения
    1 257
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Някога живеехме в последния панелен блок на града. Зад блока имаше насяти малини и идваха на бригада да ги берат. Не помня колко голям съм бил, но се прибираме с майка ми от разходка и аз облечен в чисто нови детски дънки Панака. Пред блока се заприказвах с едни съседски деца и майка ми ме остави с условието да се прибера до 10 минути. Добре ама другите казаха да ходим за малини и аз навит, заминавам с тях. За да не ми се кара мама, решавам да занеса и на нея. Нямам съд в който да ги сложа и решавам, че ако съм много внимателен и леко ги поставям в джобовете една по една няма да се смачкат и ще ги занеса цели на майка ми. Та с тайфата берем ядем, а аз пълня и джобовете, но съм изключително старателен да не се смачкат. До тук добре. Обаче дойде пазача на малините (пъдаря) и се разкрещя колкото глас има. Носеше една голяма пръчка, размахва я и вика ли вика. Всички хукваме да бягаме колкото сила имаме. Аз обаче, все пак да не смачкам малините си пъхам палците в джобовете и опъвам напред - за да им е по-широко на малинките и да не се притискат. И така бягам по пътеката и се моля да не ме хване пазача преди да съм стигнал входа. дали заради ръцете в джобовете или не, малко преди да стигна блока се спънах и така паднах, така се търкалях , че обелих нос, лакти и де да знам какво. Прибирам се целия надран, насинен, кален и прашен и по дънките от горе до долу малинов сок. Първия и последен ден в който ги облякох.
    Няма да е винаги така!
    ....
    От мен зависи!

  17. БЛАГОДАРЯ Nikolay Nenov, Adrenaline, estrella polar thanked for this post
  18. #11
    Напреднал Аватара на yetty
    Регистриран на
    Jul 2009
    Мнения
    104
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Ех, спомени, спомени.......
    Разкошно детство имахме ние, а нашите деца какво ли ще си спомнят? Имах подобна на Елина ситуация с краденето на череши Събирам групата и понеже баба и дядо имаха място на лозята, аз обяснявам, че много добре познавам разположението на дворовете и къщите, та ще съм водача Речено-сторено, минаваме из шубраци, треви, стигаме до един двор, където черешата е почти до оградата. Атакуваме тихо и безшумно. В един момент някой само каза - бягайте! Докато се огледам, народа се беше пръснал, но това, което видях, ме закова на място - до мен седеше дядо! Къде и как сме обикаляли лозята, къде съм си мислела, че съм ги завела, оказа се, че това е нашата череша! Дядо беше огромен българин с още по-огромни шамари. Сещайте се какво ми се случи

    И друг спомен - неприятна случка с благоприятен изход - в гимназията сме вече, униформите бяха задължителни, а за емблемите - да не говорим. Да, но ние с моята приятелка решаваме, че днес няма да ходим с униформите и ще се вмъкнем в стаята през прозореца. Ние бяхме в страничното крило на училището, на първия етаж. Точно до сградата имаше строеж и точно под нашия прозорец строителите си бяха оставили една голяма макара - идеален вариант - качваме се на макарата, оттам - хоп, в стаята. Да, ама не. Нали сме много умни, решаваме и двете да се качим на макарата, че ако се наложи, аз да повдигна малко приятелката, че тя висока метър и кинта Обаче за зла беда, макарата не е сложена, за да се катерим на нея, оказа се, че нещо я навдига от едната страна. В момента, в който я атакувахме, като тръгна това нещо срещу нас, как сме успели да избягаме в страни, до ден днешен не се сещам Сега като се връщам в спомените си, голям късмет сме извадили. Каква бела можеше да стане, бедна ми е фантазията...
    Ех, развълнувах се

  19. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, Didkus thanked for this post
  20. #12
    само минавам Аватара на vladur1
    Регистриран на
    Oct 2008
    Град
    без обхват
    Мнения
    262
    Post Thanks / Like

    Smile Носталгия по детството!

    Преди малко чух случайно една песен на Vanilla Ice http://www.youtube.com/watch?v=rog8ou-ZepE&ob=av2e и се сетих за този филм COOL AS ICE - YouTube и ме върна назад в детските ми години

    Ех,ако можех да се върна назад когато всичко беше розово, красиво, без проблеми и ядове, без сметки за плащане и големи отговорности, без смотани шефове и завистливи колеги, с много усмивки и игри, с много приятели и безсънни вечери изпълнени с мисли за поредното момиче от училище, по което си падам.
    Какво ли не бих дал да се върнат тези години..

    Ето и само някои от нещата, които много ми липсват сега:
    -лятната ваканция и спането до 12 часа на обяд
    -игрите с децата в махалата
    -как ходихме по лагери за по една седмица и какви детски интриги имаше само...голям смях падаше
    - 'циганската баница' (филиика с олио и червен пипер)
    -Липсват ми приятелите от детството - кой замина за чужбина, кой учи в друг град, кой пък работи и нямаме време да се виждаме .
    -игрите на криеница на село под големия клен в двора и катеренето по него.
    -В 7:30 всяка сутрин имахме нещо като физзарядка. Много я мразех!На мен ми се спеше , та 3 не виждах,но ми липсва
    -да се целим с фунийки или дъвките Турбо или играта жоменка/жмичка/мижинка детство, детство....
    -Врелият и вкусен хляб от Пекарната
    -онова време лятото се играеше умело на "стражари и апаши"
    и как се забиваха малките момичета, а как се забиват сега
    -По цял ден навън.... нашите викат от балкона: "Прибирай се да ядеш!" и ние от близката далечинка: "Още малкооооо"
    -"Туин Пийкс и Костенурките Нинджа" ама с ония детски очи ми се гледа наивни някакви...
    -Липсва ми цялото детство

    Нека всеки за миг да се върне в миналото и да разкаже какво е правел и какво му липсва...

    В очакване на машината на времето........
    New York City & Times Square Night Tour

    http://www.youtube.com/watch?v=Nsec4...&feature=share

  21. БЛАГОДАРЯ karollin, Adrenaline, wickedness thanked for this post
  22. #13
    Старо куче Аватара на one in a million
    Регистриран на
    Oct 2010
    Град
    ...
    Мнения
    3 280
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Носталгия по детството!

    Цитирай Първоначално написано от vladur1 Виж мнението
    Преди малко чух случайно една песен на Vanilla Ice http://www.youtube.com/watch?v=rog8ou-ZepE&ob=av2e и се сетих за този филм COOL AS ICE - YouTube и ме върна назад в детските ми години

    Ех,ако можех да се върна назад когато всичко беше розово, красиво, без проблеми и ядове, без сметки за плащане и големи отговорности, без смотани шефове и завистливи колеги, с много усмивки и игри, с много приятели и безсънни вечери изпълнени с мисли за поредното момиче от училище, по което си падам.
    Какво ли не бих дал да се върнат тези години..

    Ето и само някои от нещата, които много ми липсват сега:
    -лятната ваканция и спането до 12 часа на обяд
    -игрите с децата в махалата
    -как ходихме по лагери за по една седмица и какви детски интриги имаше само...голям смях падаше
    - 'циганската баница' (филиика с олио и червен пипер)
    -Липсват ми приятелите от детството - кой замина за чужбина, кой учи в друг град, кой пък работи и нямаме време да се виждаме .
    -игрите на криеница на село под големия клен в двора и катеренето по него.
    -В 7:30 всяка сутрин имахме нещо като физзарядка. Много я мразех!На мен ми се спеше , та 3 не виждах,но ми липсва
    -да се целим с фунийки или дъвките Турбо или играта жоменка/жмичка/мижинка детство, детство....
    -Врелият и вкусен хляб от Пекарната
    -онова време лятото се играеше умело на "стражари и апаши"
    и как се забиваха малките момичета, а как се забиват сега
    -По цял ден навън.... нашите викат от балкона: "Прибирай се да ядеш!" и ние от близката далечинка: "Още малкооооо"
    -"Туин Пийкс и Костенурките Нинджа" ама с ония детски очи ми се гледа наивни някакви...
    -Липсва ми цялото детство

    Нека всеки за миг да се върне в миналото и да разкаже какво е правел и какво му липсва...

    В очакване на машината на времето........
    Като ...те гледам,на първо четене бих казал,че те е хванала депресията
    You should never underestimate the predictability of stupidity.

  23. #14
    Mr. Herbalist Аватара на steve
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    only in your mind
    Мнения
    7 437
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Носталгия по детството!

    тъкмо изгледах почти всичко на тоя пич в нета ))и гледам темата ......еееххх помня като си купих първия презерватив от аптеката...за да го надуя еcтествено ...5-6 клас 10 стотинки беше .беше модерно да ги надуваме в клас както и да се пръскаме с биберони.....
    сега какви ги правят какво мислят ,че ше се пъха вътре бе ...спокойно стават и за коне ...


    Exploding condom - YouTube

  24. #15
    Старо куче Аватара на HoOki®™
    Регистриран на
    Mar 2009
    Мнения
    7 177
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    все лоши неща правех много непослушно детенце бях

  25. #16

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Хич не ви се споделя нещо...

    Днес като се бяхме събрали с няколко приятелки на слънчице и изведнъж преминахме на спомени за някви смешни случки като сме били лапета и се смяхме до сълзи, та се сетих за тази тема и колко упорито никой не пише в нея...

    Та ще ви ръчкам със снимков материал пък може някой да се включи чат-пат



    Спомняте ли си уолкмените, това чудо на техниката.. Какво събиране на джобни беше докато си купя, ама пък друго си е да се качиш в автобуса и да си слушаш музика, пък другите да нямат, нищо, че си вървях с една торба батерии И кви ремикси правеше като привършват батериите и почва да привлачва дискретно



    И тази комбинация.. Голямо навиване беше, скъса се лентата, лепене с лак занокти или с тиксо..
    Или пък ако се счупи касетката и как се прехвърля лентата на друга -режеш, свързваш лентата към някоя здрава касетка, въртиш 2 часа с молив или химикал и като я пуснеш се оказва, че си я пренавил на обратно Пак интересно е да слушаш как говорят наобратно, ама все пак.. иии айде пак върти с химикала.. Пък в злощастните случай като се оплете лентата или стане на хармоника, щот я е задъфкал касетофона... голям зор
    Спомням си, че имах една касетка на Тъпанчев и кво пренавиване пада, 3 пътя я пренавивах, за да я спазя тая касета, жааална ...
    Ето го записа, ако някой иска да си го припомни - цък

    И имаше едни поставки за касетките, оранжевки, четиристранни, въртящи се - почти всеки имаше такива, много фешън бяха.

    А това дали ви е познато?

    When words fail, music speaks.

  26. БЛАГОДАРЯ WhiteDevil, Charlotte, Мила, gomorrah, madlena and 10 others thanked for this post
  27. #17
    ... Аватара на madlena
    Регистриран на
    Jan 2005
    Мнения
    11 311
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    представям си как моите деца като станат на моите години докато пътуват до луната да пият по едно кафе или там каквото ще се пие по това време с приятели ще си спомнят как в детството си са ходили да ядат junk food в макдоналдс и колко им е било интересно.
    Shall we call the real life OUTERNET?

    If you're talking behind my back, you are in a good position to kiss my ass!

  28. БЛАГОДАРЯ ysmivkata, ElinaT, wickedness thanked for this post
  29. #18
    GalyaR
    Guest

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Леле, каква хубава тема!
    - любимото ми село с най-най-най-любими баба и дядо (светла им памет); скитането по полето боси и стърнищата боцкат, ама хубаво та хубаво!; миризмата на пържени филийки и домашно сладко, смесена с кукуригането на петела и мърморенето ми, че не ме оставят да се наспя
    - лудостта ми по колите и на 14 години татко (светла му памет) от зор ме научи да шофирам. Голяма беля, щото се научих да крада ладата и да я карам по междуселските пътиища, нищо че гледах под дъгата на кормилото . Божей, какво ли им е било!
    - градската игра на стражари и апаши; прибирането на дечурлигата къмто 21,30 – квартала се огласява – Петкоооооо, айдееееееееееее... Още малко бе, мамоооооо... Няма много, няма малко, сега ще заиграе шамарената фабрика!
    - лудата ми любов към кучета и съдбата да съм заобиколена цял живот с хора, които не могат да ги траят; съответно пак татко (тази слабост към дъщерите) довлече едно помиярче, нарекох го Джими Картър. Преди мама да даде ултиматум да бъде изхвърлено, успях да го заведа на кино и да опикае крака на една лелка, което доведе до такива ексцесии, че прекратиха прожекцията
    - телефонните НЕПОДВИЖНИ апарати и уговорките – в 17 часа да си в къщи, ще те проверя! Хаха... и многозначителното мълчание на момчетата в слушалката...
    - ох... край няма
    Свобода, свобода, свобода, свобода. Баси носталгията ме налегна, като прочетох разказите ви... Благодаря за тази светлина, искрено.
    Последно редактирано от GalyaR : 01-04-2012 на 23:03

  30. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, ysmivkata, Mrs P., gomorrah, yetty and 2 others thanked for this post
  31. #19
    taken Аватара на gomorrah
    Регистриран на
    Mar 2005
    Град
    at home
    Мнения
    2 362
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от Adrenaline Виж мнението

    А това дали ви е познато?

    Ако знаеш какви хубави транспортиращи гривни ставаха от тези бутилки... Знаехме наизуст всички епизоди от Седморката на Блейк и като сприраха тока вечер всички се събирахме пред блока и разигравахме последния епизод. Мен все ме слагаха да играя Кали и все се сърдех, защото исках да бъда Джена По средата на детската площадка имаше един къс бетон с една метална тръба стърчаща от него и тя беше мястото откъдето се транспортирахме. От близкия строеж обирахме едни зелени пластмасови тръби и си правехме оръжия. Ако някой имаше късмета да забрави реплика или каже нещо наподобяващо на точната реплика, избирахме някой друг за следващия епизод. По едно време започнахме сами да си правим пиеси, затваряхме входната врата и карахме всеки, който иска да влезе да плаща по 10 стотинки и после айде сладолед и семки.
    Friends don't let friends get friends haircuts.

  32. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, ysmivkata, iliyan65, Мила, yetty and 3 others thanked for this post
  33. #20

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от GalyaR Виж мнението
    - телефонните НЕПОДВИЖНИ апарати и уговорките – в 17 часа да си в къщи, ще те проверя! Хаха... и многозначителното мълчание на момчетата в слушалката...
    Телефоните със шайба бяха голямо нещо, тва тррррррр-кане докато набираш, следващите с бутоните не ни бяха хич интересни.

    Старият ни телефонен номер беше 3-07-94 и все го помнех като 3ти юли 94-та година, за по-лесно. Ся тукашните номера.. на никой не знам номера наизуст.

    Иначе беше хубаво когато се таксуваше едно обаждане за един импулс (или там каквото беше), а не на минута и говорихме с часове.
    Сега се присетих, че си имах едно приятелче от детската градина и говорихме сууууууууупер дълго по телефона, ама лапе съм била и въобще не помня за кво сме си говорили и даже как сме се набирали И тъй като телефона ни беше в коридора и майка като излезеше за нещо и ме гледаше странно как си говоря толкова дълго, ама тя докато преминеше коридора млъквах, да не би пък да ми чуе секретните разговори

    Евтините разговори бяха добре и ако сме болни и не ни пускат да излизаме и играехме на кораби по телефона



    Не се спирахме, винаги измисляхме начин да играем на нещо, дори като сме болни. Даже ако бяхме болни заедно с мойта приятелка се примолвах и ме пускаха да си боледувам малко у тях и пак играехме на нещо.
    When words fail, music speaks.

  34. БЛАГОДАРЯ Мила, yetty, ysmivkata, Nikolay Nenov, няма and 2 others thanked for this post
  35. #21
    GalyaR
    Guest

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от Adrenaline Виж мнението
    Хич не ви се споделя нещо...

    Днес като се бяхме събрали с няколко приятелки на слънчице и изведнъж преминахме на спомени за някви смешни случки като сме били лапета и се смяхме до сълзи, та се сетих за тази тема и колко упорито никой не пише в нея...

    Та ще ви ръчкам със снимков материал пък може някой да се включи чат-пат



    Спомняте ли си уолкмените, това чудо на техниката.. Какво събиране на джобни беше докато си купя, ама пък друго си е да се качиш в автобуса и да си слушаш музика, пък другите да нямат, нищо, че си вървях с една торба батерии И кви ремикси правеше като привършват батериите и почва да привлачва дискретно



    И тази комбинация.. Голямо навиване беше, скъса се лентата, лепене с лак занокти или с тиксо..
    Или пък ако се счупи касетката и как се прехвърля лентата на друга -режеш, свързваш лентата към някоя здрава касетка, въртиш 2 часа с молив или химикал и като я пуснеш се оказва, че си я пренавил на обратно Пак интересно е да слушаш как говорят наобратно, ама все пак.. иии айде пак върти с химикала.. Пък в злощастните случай като се оплете лентата или стане на хармоника, щот я е задъфкал касетофона... голям зор
    Спомням си, че имах една касетка на Тъпанчев и кво пренавиване пада, 3 пътя я пренавивах, за да я спазя тая касета, жааална ...
    Ето го записа, ако някой иска да си го припомни - цък

    И имаше едни поставки за касетките, оранжевки, четиристранни, въртящи се - почти всеки имаше такива, много фешън бяха.

    А това дали ви е познато?

    Смях се със сълзи на думите ти... Божей, ачик-ачик така беше. Жива да си, че така живописно ми го припомни! Ако го обясня на сина ми, ще ме гледа точно като индианец пишеща машина. И за виенето, и влаченето, ама ние слушаме!

    Една асоциация грейна, съответно. Не баш асоциация, ама спомен...
    Нашите оставят мен и сестра ми за един уикенд сами – отиват на село. Доверяват се на каката – сестра ми, тоест. Тя на 19, аз на 9. За първи и последен път доверие...

    Щото тя решава, че ще си правим купон. Соц. купон, де... Демек, забранени дреболии. Като например, да ядем неща, които обикновено са ни отказвани. Ама трябват пари. Дори и по бай Тошово време.
    Ние пари нямаме. Ама има бутилки за връщане. За несведущите – при връщане на стъклени бутилки – олио, алкохол – бира основно, и не само, на пункта плащаха....ъъъъъъъъ... не помня колко стотинки. 4 или 8? Бе от тази ценова категория.
    Да, ама бутилките не стигат. Нашите пусто не бяха от алкохолното съсловие (или поне на домашна територия ). Нападаме бурканите. Оказват се силно конвертируеми. Щото никой си не връща бурканите. Ами после зимнината...
    Ние, суйни буйни, опразваме избата. После – пържени картофки на корем, торти... Бе всичко вкусно за едно дете. Като се върнаха нашите....ъъъъъ... историята мълчи, щото я е срам.

  36. #22

    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    1 675
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Цитирай Първоначално написано от GalyaR Виж мнението
    Смях се със сълзи на думите ти... Божей, ачик-ачик така беше. Жива да си, че така живописно ми го припомни! Ако го обясня на сина ми, ще ме гледа точно като индианец пишеща машина. И за виенето, и влаченето, ама ние слушаме!

    Една асоциация грейна, съответно. Не баш асоциация, ама спомен...
    Нашите оставят мен и сестра ми за един уикенд сами – отиват на село. Доверяват се на каката – сестра ми, тоест. Тя на 19, аз на 9. За първи и последен път доверие...

    Щото тя решава, че ще си правим купон. Соц. купон, де... Демек, забранени дреболии. Като например, да ядем неща, които обикновено са ни отказвани. Ама трябват пари. Дори и по бай Тошово време.
    Ние пари нямаме. Ама има бутилки за връщане. За несведущите – при връщане на стъклени бутилки – олио, алкохол – бира основно, и не само, на пункта плащаха....ъъъъъъъъ... не помня колко стотинки. 4 или 8? Бе от тази ценова категория.
    Да, ама бутилките не стигат. Нашите пусто не бяха от алкохолното съсловие (или поне на домашна територия ). Нападаме бурканите. Оказват се силно конвертируеми. Щото никой си не връща бурканите. Ами после зимнината...
    Ние, суйни буйни, опразваме избата. После – пържени картофки на корем, торти... Бе всичко вкусно за едно дете. Като се върнаха нашите....ъъъъъ... историята мълчи, щото я е срам.
    То и аз с мойте асоциации, та от твойте буркани се сетих ква радост беше като правиха зимнината, казана на двора и аз паркирана отпред, само да се стъмни и се почваше едно велико рисуване и пишене във въздуха със леко припалена пръчица. Голяма радост..

    Та от там се присетих - вие местили ли сте въглища Мен кат най-мънинка все ме слагаха да се нацапотя на воля на купа с въглищата като го стоварят пред баба ми Аз пълня кофите с ръце, после майка ми и баща ми ги пренасят, ехххх, нямаше място по мен да не бях черна след тва, ама пък толкова ми беше весело
    When words fail, music speaks.

  37. #23
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Една голяма поляна, която ми се струваше като стадион "Маракана" и на която ритахме футбол до прималяване. Правехме си врати, чертаехме си линии... А зимата- със ските на големия баир, който и сега си е голям, ама тогава ,като се качех най-отгоре, все едно съм на най-високата писта на Кицбюел. Сам си утъпквах пистата със ските, сам си редях колчета от сухи царевични стебла и се спусках безброй пъти докато мръкне.
    През лятото обаче ставаше още по-интересно, защото от града идваха много деца на гости при бабите и дядовците си и които донасяха по-различни, градски игри, вкл. шах и фунийки... просто не ни се прибираше вкъщи...
    Раят на земята- ТОВА е детството ! Изгубеният Рай, уви. Поне за повечето от нас.
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  38. БЛАГОДАРЯ Adrenaline, ysmivkata, wickedness thanked for this post
  39. #24
    Старо куче
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    1 008
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    То моето детство не е било много отдавна, пък и все още съм си едно голямо дете понякога!

    Като изключим късните ми тийн години, след 16-17, когато често забягвах от вкъщи, често в посоки неизвестни дори за мен, бях голям пакостник.

    С огромен ентусиазъм унищожавах всякакви електронни джажи, които се намират в полезрението ми - клакулатори, касетефони, стерео-уредби, дори във втори клас отворих на майка ми първия лаптоп. Тя не го използваше вече, та това беше логична причина да унищожа и него. Ш*баният хард обаче имаше някакви болтчета, които не мошех да развия и така, един голям чук влезе в действие. В един момент родителите ми решиха, че не може да продължавам така и ме изпратиха на един курс по електроника, където запоявахме някакви неща на някакви платки и някакви диоди светеха. Не си и предствяха обаче, че това само ще подхрани нуждата ми да чупя - за кратко време извадих диоди, лампички и всичко друго, което сметнах от нужда от всичко вкъщи.

    Живеех на последния етаж във висок блок на главна улица - на партера имаше три мебелни магазина и един хранителен - всичките доста посещаеми. Всичките тези хора се оказаха перфектната мишена на презервативи и балони, пълни с вода; домати; яйца; всякакви плодове и зеленчуци, изобщо всичко, което умът ми можеше да роди. Връзвах щипки и всякакви малки предмети и ги спусках с конец, за да се закачам с минаващите хора.

    В училище също бях голям пакостник - още в първи клас счупих прозореца на стаята по трудово, защото... учителят не ме ''кефеше''... Във втори клас пък бях сложил рициново масло във водата на един съученик, но естествено той се усети. Научих си урока, че мазнина не се разтваря във вода и в 6-ти клас повторих експеримента със закуската на същия съученик. Резултатът е ясен.

    До 10-ти клас пък имах по два бележника - един истински и един за пред родителите ми. Мога да пиша по много различни начини, та да фалшифицирам почерка или подписа на който и да е учител беше лесно. В гимназията бях и известен ''дилър'' на медицински бележки - подписани и подпечатани от доктор.

    Иначе и аз като Елина имах опит с черешите, само че по мен бяха и стреляли с пушка. Оловна сачма в прасеца не е едно от най-приятните усещания.

    Като станах на 16 започнах пък да забягвам от вкъщи - от кафе в съседния град или плаж във Варна до клубинг в Берлин и шопинг в Солун. Като изкючим всички пакости и глупости, бях доста добро дете де... проблемът беше, че рядко се случваше.

    Чак сега обаче си давам сметка колко нерви е коствало това на родителите ми и ми става кофти за някои неща...

  40. БЛАГОДАРЯ ElinaT, Adrenaline, ysmivkata, wickedness thanked for this post
  41. #25
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Спомени от Детството ни ..

    Джордж, това с бележките е било малко прекалено, останалото иди-дойди, ама това с бележките...
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  42. БЛАГОДАРЯ Guеst thanked for this post
Страница 1 от 3 123 ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Случки от детството!
    От ElinaT във форум Вицове, забавни истории и линкове
    Отговори: 18
    Последно мнение: 16-08-2019, 11:59
  2. Такова бе детството ни на село .....
    От lordm във форум Да запазим българското. Въпроси ОТ и ЗА България.
    Отговори: 8
    Последно мнение: 19-01-2015, 18:19
  3. Отговори: 30
    Последно мнение: 07-01-2013, 23:54
  4. любимите ви филми от детството
    От Mel във форум Филми, Телевизия
    Отговори: 38
    Последно мнение: 05-10-2008, 15:03
  5. Спомени..
    От Alxambra във форум Собствени творби
    Отговори: 12
    Последно мнение: 14-05-2007, 18:02

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker