Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 2 от 2 ПървиПърви 12
Резултати от 26 до 34 от общо 34
  1. #26
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Литературен трамвай - любими детски книжки

    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  2. #27
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Литературен трамвай - любими детски книжки

    А ето и една друга свързана новина, която ни дава надежда, че светът на книгите няма да бъде изгубен:
    България и дигиталният Ренесанс / Европейски съюз / Свят / Ekip News
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  3. #28
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Литературен трамвай - любими детски книжки

    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  4. #29
    Старо куче Аватара на Virginblack
    Регистриран на
    May 2010
    Мнения
    6 730
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    Паяжината на Шарлот

    Преди близо две години, още се подмотвах из Кипър, та един ден с натежали от скука крака се завлякох с детето до чарити шопа в наше село. Там можеше да намериш всичко без храна и автомобили. В тоя магазин не само англичани, но и много кипърци оставяха къде дрехи, къде техника, къде перденца, колички, дрехи, обувки. Бе нещо като 1001 стоки. Имаше огромна секция книги, която постоянно се допълваше от туристите, които нямаха място за книги в багажа за обратно. Намираха се ценни двд- та. Загледах книгите без да търся нещо конкретно. Шийла, мила дама на около 65, от онези винаги усмихнати англичанки, които някак излъчват такава добродетел, че чак не ти се иска да ровиш да видиш дали наистина я има се приближи към нас и каза: „Искам да ти подаря една книга. Тя е толкова за детето, колкото и за теб. Не искам да я плащате. Не бързай когато я четеш, вземай си почивки, чети я на детето глава по глава и отговаряй на всичките й въпроси. После ела и ми кажи какво е било за теб да прочетеш тази книжка.”

    Взех малкото книжле без да осъзнавам, че държа в ръцете си една от най- великите книги за живота, написани някога. Без да осъзнавам, че държа издание на 72 години- опърпано, старо, миришеше както миришат старите книги, личеше че е била отваряна много, много пъти. Купих някакви дребни неща и оставих книжката у дома.

    През следващите дни бях прекалено уморена, прибрах се от работа в единадесет и някак нямаше време да я отворя. Мина месец.

    Стана хладно, зимата в Кипър дойде и с нея и дъждовете. Леещи се тропически бури. Свършвах работа по- рано и тогава една нощ реших да прочетем първата глава. Книжката бе на английски и малката не знаеше някои от думите, та се налагаше да спирам да й казвам. С първата страница двете заживяхме със съдбата на едно недоносено, обречено на смърт прасенце, което едно осемгодишно дете спасява от сатъра на баща си. Защото големите вярват, че само хората носят душа и едно недоносено прасе не значи нищо за майка си, която така или иначе има вече десет други.

    Не можах да спра на първата глава. Прочетохме и втората. И така дните за нас се занизаха с тази книжка. Двадесет дни, които направиха живота ми различен. Уайт е бил гений. Той бе сложил доброта, искреност, добродетели, дух и борбеност в три от най- грозните и ненавиждани животни на света: едно прасе- Уилбър , един паяк- Шарлот и един плъх- Темпълтън. Когато разказвах за книжката на мои...познати, всеки казваше – ям свинско, ненавиждам паяци и плъхове, за какво по дяволите ми говориш?

    Чрез езика на животните, Уайт се надсмива над късогледството, чревоугодничеството, злостта и меркантилността на хората, които според Шарлот нямат толкова акъл колкото една муха. Уилбър разбира какво се случва с пролетните прасета по Коледа и как се прави бекона и шунката и тогава започва борбата за живот. Борба, в която участва всеки един добитък във фермата.

    „Паяжина на Шарлот” е книга за живота.

    И книга за смъртта.

    И за кръговрата на живота.

    И за приятелството.

    И за майчината обич.

    И за верността и лоялността.

    И за първите сладостни и чисти тръпки на любовта.

    И за омаята на пролетта и златото на лятото и безумието на есента и чистотата на зимата.

    И за пошлостта на човеците, за жестокостта им спрямо останалия животински свят, за устроения им към материални неща бит, за уредения според нормите и правилата ...дом, за затворените им рецептори към всичко, което не е свързано със собственото им его. Децата в тази книжка не влизат в тази категория, но както казва Уайт, те за огромно съжаление ще надраснат тази така прекрасна фаза „детство”.

    Тази книжка ще изстиска сълзи на радост, умиление, екстаз и мъка от всеки, който е запазил поне мъничко от детето в себе си.

    Паяжината на Шарлот трябва да бъде прочетена от всеки един възрастен индивид!!! За да си припомни къде са истинските и ценните неща, да види че съкровищата не а заринати по острови, а са до него. За да си отвори очите и ушите за песента на щурците и да се остави на тази песен да го люлее.

    С Шарлот и нейната саможертва аз си припомних аромата на нежността на приятелството, а детето ми научи за живота и вселената повече от всеки един атлас или учебник. Тълкуването за смъртта и раждането...е, време е да се замислим за него и да поднесем истината на децата си така, както го прави той. Или да го направим чрез него.

    Шарлот научи дъщеря ми на всеотдайност и лоялност към двамата си най- верни приятели, излекува я от страха й от паяци и я научи, че всяка живинка на този свят има правото да се радва на живота точно толкова, колкото ни е дадено и на нас, само че ние не се радваме на това, че сме живи, а страдаме за това че нямаме това или онова.

    „Паяжината на Шарлот” е чудо. Не само чудото на изписаните в нея думи, а чудото, че някой се е сетил да научи децата ни, че не във всяка приказва някой разпорва корема на лошия вълк, че не във всяка книжка злата мащеха иска да изтръгне сърцето на някоя Снежанка и да го изяде. Помислете си на какво учат тези книги децата ни. Та в тях има толкова много насилие и жестокост и никаква ...красота, освен тази на красивата принцеса, а не всички момиченца са дарени с неземна красота, макар че всички са принцеси. Защо красивата е винаги избраната? Осемте космати крака на един паяк танцуват с такава грация, с каквато Пепеляшка никога не би могла да танцува на нито един бал. И каква е ползата от танца на Пепеляшка? Да стане принцеса и да живее в лукс. Добротата не би следвало да се награждава с пари и злата и диаманти. Повечето приказки учат децата ни на това- бъди добър, за да имаш. Шарлот ще ги научи как можеш да си добър и цялата вселена да ти свали шапка и дори мравките да се поклонят пред теб без да имаш нищо, освен едно огромно, топло сърце, туптящо в малко ...непривлекателната обвивка на едно животно, което всички масово трепем, че ни е гнус.

    Когато преди два месеца ме потърсиха за идея коя книжка е добра за българския пазар и когато предложиш „Паяжината на Шарлот” и когато ми възложиха да преведа тази книжка за българските деца и техните родители...това бе един от най-великите мигове в живота ми. И съм благодарна на съдбата, че ме вкара този ден в този чарити шоп и на Шийла, която отидох специално да видя и да говорим за книгата. Това бе моето Коледно чудо.

    Искам всеки един нормален, истински, честен човек да има тази книжка в ръцете си и да я отвори с обич и да я пази с обич. Знам, че останалите няма да си направят труда, но може би някога ще им попадне да отворят и да зачетат...Дано. Ние честичко си я отваряме, а я знаем наизуст и всеки път откриваме по едно ново чудо.



    "- Шарлот, - каза той след малко- защо си така тиха?
    - Обичам да си седя така неподвижно- каза тя.- Винаги съм била доста тиха.
    - Да, но днес си особено тиха. Добре ли се чувстваш?
    - Малко уморена може би, но усещам спокойствие и мир. Твоят успех на ринга тази сутрин бе до известна степен и мой успех. Бъдещето ти е осигурено. Ще живееш спокойно и в безопасност, Уилбър. Нищо не може да ти навреди сега. Тези есени дни ще се скъсят и ще стават все по- хладни. Листата на дърветата ще се поклащат все повече и повече, докато се освободят, литнат и паднат на земята. Ще дойде Коледа и с нея и снеговете на зимата. Ще живееш, за да видиш красотата на заледената земя. За Зукерман ти означаваш много и сега той никога не би ти причинил зло. Зимата ще мине, дните ще станат по- дълги, ледът ще се разтопи в езерцето до пасбището. Пойните птички ще се върнат и ще пеят, жабите ще се събудят, топлият ветрец ще духне пак. Всички тези аромати и гледки Уилбър ще са за теб- да им се насладиш, да се насладиш на този прекрасен свят, на тези окъпани в злато дни.

    Шарлот млъкна. Сълза се отрони от окото на Уилбър:

    - О, Шарлот!- каза той- какъв съм бил глупак да си мисля, че си жестока и кръвожадна когато те срещнах за първи път!

    После се посъвзе от емоционалния си изблик и продължи:
    - Защо направи всичко това за мен, Шарлот?-попита той.- Аз не го заслужавам. Аз никога не съм успявал да направя нещо за теб.
    - Ти беше мой приятел- отвърна Шарлот.- Това само по себе си е велико нещо. Аз плетох моите паяжини за теб, защото те харесвам. В крайна сметка, какво е животът? Раждаме се, поживяваме малко и после умираме. Животът на един паяк няма как да не е малко неприятен с цялото това преследване на плячка и ядене на мухи. Помагайки на теб, се опитах да направя живота си поне мъничко по- достоен. Господ знае, че всеки един живот може да бъде променен към добро, дори и съвсем мъничко.
    - Мен...не ме бива много по речите. Нямам дарба да редя думите като теб, но ти ме спаси, Шарлот и аз с радост бих дал живота си за теб. Наистина бих."

    Повече за книжката и автора й:

    Паяжината на Шарлот
    As for those of you not related to me, as sloshed as I may be, you may sod off.

  5. #30
    вещица Аватара на karollin
    Регистриран на
    Dec 2011
    Мнения
    169
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    Много хубава тема.Колко спомени само ми навява.....Като дете мисля,че любими ми бяха Ането и Тошко Африкански на А. Каралийчев,и Меко казано на Валери Петров.Иначе като любими книги от младежките години са ми Без дом,Героите на Белица,Рали,Пътят към София,Тютюн.А от всички най-много(че и до ден днешен) обичам Как се каляваше стоманата на Николай Островски.Този Павел Корчагин така ми беше влязъл под кожата,че след около 15тото прочитане майка ми ми скри книгата.Преди няколко години рових в една антикварна книжарница и си я намерих пак.
    Леле сега докато пиша за колко още се сетих...Май ще ровя из кашоните с архиви на село...
    Като се замисля май от години не съм попадала на книга която да ми въздейства като някой от изброените.Чета ги,харесват ми,но най-много след месец вече нямам спомен за какво се е разказвало.
    Единствената книга която адски ме изнервяше и така и не можах да прочета беше Дон Кихот
    Не се прощавам с вещицата в мен.И с феята добра не се прощавам.Различен смисъл има всеки ден -не знам, коя от двете ще играя.Противник съм - на злоба и лъжа.Проклета съм - за хора безсърдечни
    Коя от двете искаш да познаваш?Душата ми подобна е на храм -добре дошъл, щом идваш без омраза.Дребнав ли си обаче или сноб,от злото не усещаш ли тревога,ще бъда по-студена и от гроб..
    Низвергнат или хвален от света -това дори не искам да го зная.Подавам ти приятелски ръка,Човекът, ако в тебе разпозная!

  6. БЛАГОДАРЯ zmei4o_pk thanked for this post
  7. #31
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    Цитирай Първоначално написано от karollin Виж мнението
    Много хубава тема.Колко спомени само ми навява.....Като дете мисля,че любими ми бяха Ането и Тошко Африкански на А. Каралийчев,и Меко казано на Валери Петров.Иначе като любими книги от младежките години са ми Без дом,Героите на Белица,Рали,Пътят към София,Тютюн.А от всички най-много(че и до ден днешен) обичам Как се каляваше стоманата на Николай Островски.Този Павел Корчагин така ми беше влязъл под кожата,че след около 15тото прочитане майка ми ми скри книгата.Преди няколко години рових в една антикварна книжарница и си я намерих пак.
    Леле сега докато пиша за колко още се сетих...Май ще ровя из кашоните с архиви на село...
    Като се замисля май от години не съм попадала на книга която да ми въздейства като някой от изброените.Чета ги,харесват ми,но най-много след месец вече нямам спомен за какво се е разказвало.
    Единствената книга която адски ме изнервяше и така и не можах да прочета беше Дон Кихот
    Ами пробвай пак, СЕГА вече може пък и да не те изнервя, някои книги се четат на етапи или просто времето ни дава друга нагласа за четене.
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  8. БЛАГОДАРЯ няма, iliyan65, karollin thanked for this post
  9. #32
    Mr Аватара на Nikolay Nenov
    Регистриран на
    Feb 2010
    Град
    Woking, Surrey
    Мнения
    1 524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    Когато ви стане тегаво, прочетете нещо като това:

    Хвана Меца два щуреца

    вдигна лапа — ще ги лапа.

    Хвърлиха се два щуреца,

    счупиха й два мъдреца,

    пипнаха я за мъжеца,

    па извикаха ловеца —

    да й дере със три ножа

    дебелата меча кожа.



    Той одра я, не се мая,

    па им рече най-накрая:

    — Мога ли да ви предложа

    и на вас по малко кожа

    от любезната госпожа?



    — Молим да ни извините! —

    му отвърнаха щурците. —

    Вий на нея я върнете,

    че и трябва зиме, лете.



    И послуша ги ловеца,

    върна кожата на Меца

    и завчас я тя облече.

    И закле се, и зарече

    да не хапва месо вече,

    да се храни със тревица,

    да се пои с водица.

    Асен Разцветников- Храбрите щурци
    "На тоя свят най-ценната човешка черта не е трудолюбието, нито умът, нито човеколюбието, нито честността, нито дарбата. Най-ценното човешко достояние е изкуството да заблуждаваш другите"
    - Дим. Подвързачов

  10. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  11. #33
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 111
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    аз още си 4ета магьосника от оз от време на време....
    ГРОБАРИ+ПЗ
    БРАТ ДО БРАТА
    ПАЗАРДЖИК-СЛАВА,СЛАВА,СЛАВА!

  12. #34
    Yes! I am promiscuous. Аватара на korry
    Регистриран на
    Oct 2008
    Мнения
    2 753
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Литературен трамвай - любими детски книжки

    Освен гореизброените заглавия, които почти всички съм чел си спомням с голямо удоволствие за Владимир Льовшин и неговите детски книги за математиката.

    Бюро за изгубени числа и поредицата за Юнгата Нуличка.

    Може да се каже, че на него дължа огромния си интерес към предмета и до ден днешен.

    Имаше една друга руска поредица за Юрий Баранкин, ако някой се сеща за нея.

    Книгите са играли огромна роля в моето детство и човекът, който съм сега. Поне откакто се научих да чета - бях на около пет години.

    От онзи момент не мисля, че родителите ми имаха някакво влияние върху възпитанието на характера и личността ми.

    Бяха ме научили да си бърша гъзъ в тоалетната сам и толкоз.

    Аз се научих да си мия ръцете след това с вода и сапун, защото го прочетох

    По книги се научих да ям с нож и вилица и сам си правех масата в нас.Аааа сещам се за дядо ми от село - той ми показа как трябва да се яде супа правилно и трика просто да не препълваме лъжицата

    Въобще аз съм плод на някаква смесица от родителска неангажираност и случайност да ми попадат всякакви книги, които аз не знам защо ама четях с наркоманска страст. Четях всичко което разбирах и не разбирах. Без ред, без напътствия.

    Отлично съзнавам, че ако в моето детство нямах този достъп до книгите на леля ми или библиотеките, както и книжарниците, аз щях да съм ъъъъъъ как да кажа, доста по-простоват човек.

    Сещам се за едно предаване на Карбовски преди около две години, в което снимаше циганка-проститутка как духа в едната стая, докато мъжа й чака в другата.

    Детето й - изуми ме колко книжовно и образовано се изразява. Онова момиче имаше език, който абсолютно не очакваш от дете израснало в такава обстановка. На какво ли се дължеше? Оттогава искам да го срещна това момиче и да я питам обича ли да чете.
    за теп откъснах цвете
    Но то омря

Страница 2 от 2 ПървиПърви 12

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Отговори: 5
    Последно мнение: 19-06-2013, 09:08
  2. Любими книжки
    От Virginblack във форум Общ форум
    Отговори: 3
    Последно мнение: 20-01-2011, 19:04
  3. Жена роди в трамвай
    От Zara във форум С мама на кафе
    Отговори: 18
    Последно мнение: 10-11-2008, 19:33
  4. детски приказки и книжки-аудио формат
    От hate cop cars във форум Полезни съвети за майки
    Отговори: 1
    Последно мнение: 28-02-2005, 15:26

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker