Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 1 от 6 123 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 25 от общо 131
  1. #1
    Нов потребител
    Регистриран на
    Apr 2010
    Мнения
    38
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Моят опит в UK досега - за студенти

    Здравейте всички.

    Аз съм поредният емигрант, който си опитва късмета на Острова с уреждане на документите за работа като студент. Предвид днешното ми интервю в Кройдън и резултатите от него, реших да постна тема в която да напиша всичко което ми се случи за 20-ина дни, ясно, точно и с факти. Просто се понатрупа вече информация която мисля че ще е интересна и полезна за всички които обмислят да тръгнат по този път, затова ще я споделя. На 1 човек да е полезна, пак ще е страхотно
    Мисля да напиша всичко досега - от подготовката, през първите дни и нещата които правих и задачите които изпълнявах, та до интервюто в Кройдън и намирането на работа.
    Чудех се как да го оформя - да прилича повече на разказ, описателно или в телеграфен стил. Реших да е някъде посредата с лек уклон към описателното (абе няма да е много лек). Ако се отплесна някъде твърде много не се сърдете, старая се да не звучи скучно или сухо. И така, част първа:


    Подготовката:

    Подготовката се състоеше от доста обстойно проучване на всичко и във всевъзможни сайтове на въпроса с емиграцията и работата на Острова. Има ли визи, няма ли, можем ли да работим без ограничения или не, как е с работата и т.н. В крайна сметка попаднах на този сайт и слава богу, тука има премного информация по почти всички въпроси, дадена от страшно компетентни хора както и от хора с личен опит.
    Отне ми известно време (него поне го имах, не бях определил дата още, просто правех предварителното проучване), но изчетох почти целия форум. Наемане на жилище, кое, как, такси, council tax, здравеопазване (тук не намерих много инфо, та ще пусна тема скоро, че нямам GP а и незнам как става ), шофьорски книжки и т.н. За работата - какви са вариантите за работа, как точно става, кой вариант какви плюсове и минуси има и т.н. В крайна сметка се спрях на 2, който се отнасяха най-близо до моето положение - селф имплоида и студент.
    Проучих ги и двата страшно детайлно и трябваше да се спра на един. Претеглих плюсове и минуси :

    Селф:
    -Плюсове: работиш си неограничено, сам си си шеф, когато искаш работиш, като не искаш не работиш, всичко зависи от собствените ти усилия и възможности.
    -Минуси: затегнаха здраво положението с издаването на документи, направо е ужас, предполага изцяло сам да си създаваш работа и да разчиташ в началото на връзките и помощта на приятели и познати, което при мене в непознат град с общо 2-ма познати (казвам познати, защото не сме приятели, но за тях ще стане на въпрос в по-късен етап от разказа ) не е добра алтернатива, сравнително труден старт на бизнеса, изисква все пак и някакво начално капиталовложение, главно чистачи, работния пазар е малък за селф имплойда.

    Студент:
    -Плюсове: относително лесно, запписваш курс по общ английски и си готов, право на легална работа като нает, всичко става бързичко и няма проблем с документите, няма се притесняваш че ще те излови UKBA , подобряваш си езика, срещаш други емигранти, млади при това, но най-важното - след 12 месеца имплоймънт можеш да вземеш синята тапия и си номер 1.
    - Минуси: абе понякога се гаврят с документите, малко е мъгляво всичко - може ли парт тайм, не може ли, трябва ли да е в ОНЯ списък или не, луда работа; играчка си е, а и трябва да посещаваш курса да не те резнат, началната инвестиция си е сериозна, дава право само на 20 часа на седмица през повечето време.

    Обмисляйки и претегляйки всяко решение и избор, реших да тръгна по пътя на студента. Хаха, звуча като в книга-игра на Ейдриън Уейн
    По-лесния, по сигурния вариант за човек в моето положение, а и идеята ми е трайна емиграция, та не ми се чака до 2013, та синята карта още 2011, началото на 2012 беше примамлива алтернатива. И го реших. Студент ще е.


    Следващата стъпка беше да намеря подходящо училище. В момента в който бях решил да действам и подгрявах двигателите на самолета за жалост UK School of English излезна от Tier 4 списъка, така че взех да търся алтернативи (тук говорим вече и за конкретен град - само и единствено Лондон). Това което направих беше просто - проверих на всяко училище в тиър листа с адрес в Лондон сайта в интернет (хубаво че тука всичко може да се прави и намери онлайн) и разгледах кое може да свърши работа. В крайна сметка попаднах на около 4, като най-ниското беше около 400 паунда за парт тайм. Ядваше се.Това се случава около август месец, т.г.
    Тъй като бе лято, живото в България още се търпеше и беше поносим, изчаках до към края на септември и началото на октомври.
    В началото на октомври, самолета вече захождаше към пистата и аз започнах предстартово броено. Започнах вече сериозна подготовка, като не съм спирал да следя форума и новостите около него. Влязох отново в сайтовете на училищата и изненаада - цените бяха скочили около два и половина пъти. Това което беше малко под 400, вече искаше около 1000 паунда Шок и ужас. Най-лошото беше че навсякъде беше така. Нямаше как. Избрах си едно и продължих напред. Следваше решението парт или фул тайм. Тука единодушно мнение няма, но мнението на повече от хората тук като че ли клони към фул. Звънях и до Хоум Офис, там ми казаха че не е важно, важно е да е в Списъка (да му се свети името ). Супер, ясно че ще е парт тайм - по евтино, повече свободно време и т.н. Червейчето на съмнението обаче не изчезна, чувал съм какво ли не за некомпетентните служители и отговорите им по телефона, даже и фрапираща случка от първа ръка ми разказаха, как момиче от България звъни на телефона който е специално за българи и румънци. Попада на българин, който почва да и обяснява че със документити си като селф имплоид няма АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ проблем да и издадат позволение да работи ? и че само трябва да им прати някакви документи от България. Момичето така се зарадвало и веднага изтърчало да урежда изпращането от България. Аз се опитах със скромните си познания да я предупредя, че нещата не са точно така, но се получи ситуацията "убии вестоносеца". Както и да е, малко вметка да не вярвате не всичко което чуете, четете или ви кажат. Винаги едно наум. Даже и на мен не вярвайте, това че нещо се е получило при мен, не значи че е правило и ще проработи и при Вас. И тука абсурди колкото щеш .

    Уредих си разни лични работи, минах през ужаса на банки, нотариуси (тия как ме изнервиха), мобилните оператори с автоматично преподписаните договори и невъзможност да го прекратя веднага, ми "трябва да дойдете феФруари пак, господине, да потвърдите" , "ми нали съм тука, на крака, аз съм с мойта си лична карта и искам да го спра" , " ми то не може така, сега само предизвестие, феФруари трябва пак", бе аз ще съм в чужбина, какво да хвана самолета специално за да прекратя договора с М-Тел ли???" , и т.н. и т.н. Жива Одисея, това първите ми дни в Англия бяха детска игра пред последните ми в България.
    Поуредих някои работи в Англия преди пристигането ми ( за тях във втора част).
    Напуснах работа седмица преди отпътуване, успях да шокирам колегите като се изтъпанчих и им казах - "Колеги, мисля да напусна, заминавам за Англия следващата седмица", голям смях беше . Опаковах багажа, пуснах една тема за това как да прехвърля "начални капитал" от България в Англия (благодаря на хората които се отзоваха със сериозни отговори) и на първи ноември излетях за мъгливия Албион.

    Тук ще спра засега. Пиша вече около час, много съм изморен (цял ден на крак), а и е добър край на историята засега. Ако посъбера силица ще продължа понадвечер, ако ли не утре ще напиша продължението със първите стъпки на английска земя, културния шок и изобщо шока ,жилище, какво и къде записах да уча и т.н.


    Лека вечер от мен.

  2. БЛАГОДАРЯ Happy Nick, bokava, stanz, smartybonita, greivan and 98 others thanked for this post
  3. #2
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    LOUD AND PROUD FROM LONDON TOWN
    Мнения
    4 725
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    това тряа да е 3-та глава на ' Война и Мир'

  4. БЛАГОДАРЯ muse, cveti85 thanked for this post
  5. #3
    Нов потребител
    Регистриран на
    Oct 2010
    Мнения
    26
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Поздравление за статията.Чакам продължение.

  6. #4
    Bulgarian Beauty Аватара на smartybonita
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Birmingham
    Мнения
    240
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    аз чакам с нетърпение продължението. И най- вече да кажеш дали си записал фул или парт тайм. каза, че ще си доволен да помогмеш дори на един човек. еми, това може да съм аз . Много е хубаво това, че споделяш опита си с нас. Благодаря ти!

  7. БЛАГОДАРЯ РадкаМ, Life, lara croft thanked for this post
  8. #5
    Нов потребител
    Регистриран на
    Apr 2010
    Мнения
    38
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Здравейте отново.

    Хапнах, поотпочинах и съм почти като нов. Пусти навици, като почна нещо не мога да мирясам докато не го довърша.
    Басмане, незнам колко глави има "Война и мир", но така съм предпочел да разкажа историята, така съм го направил - по описателно. Мисля че по този начин някой може да открие нещо което да му свърши работа, вместо просто да напиша с 2 реда - дойдох, записах в Х училище парт тайм, бях в Кройдън, чао. Надявам се поста ти да е бил шеговит, а не ироничен.
    И така, част втора:


    Мисия Лондон

    Нещото което всеки урежда преди да пристигне някъде е къде ще отседне и някой да го посрещне (евентуално). Аз не съм изключение. В моя случай посрещането е не някой земляк да ти каже "а добре дошъл", а да има кой да ти обясни кое как е и кое как се прави. Щото иначе мъка.
    Тук влизат двамата познати - тези от предния пост.
    Свързах се с единия с въпроса има ли как да остана при него 2-3 вечери, бях се подготвил с обяви за квартира, така че очаквах да намеря светкавично и да не го притеснявам. От уклончив отговор в началото се стигна до "немога" в края. Поне каза че ще може да ме посрещне на летището. Пак е нещо.
    Свързах се и с другия, принципно няма проблем, но точно в момента няма начин и нищо не мога да измисля или направя. Ми ОК ся, квото - такова. Поне остана първия. Да ама седмица преди заминаването ми каза че нямало да може да ме посрещне. Еми, шанс си викам. Разбирам ги хората, като няма как - няма как. А и са заети все пак, това не е България
    Мдаа, shit happens . Кво излезе накрая - идвам в Лондон, няма къде да остана, на летището никой, спасявай се сам амиго. Няма мама, няма приятели да те спасява . Сам си. Директно във вихрушката. Което ме амбицира дори повече в интерес на истината. Казах си че ако се оправя, то ще е САМО и ЕДИНСТВЕНО на собствените ми усилия.
    Резервирах си легло в хостел по интернет и палнах самолета. Да става квото ще, повече в България не стоя. И Камикадзирах .

    Мисля че няма нужда да описвам всичко подробно, как се оправях с метрото, автобусите, улицете, движението, адреси (нямам смартфон, биха ми били полезни картите) и системите които вървят с тях. Трудно. А и като всеки истински българин и мъж никога не питам за посоката или помощ, тъй де
    Още втория ден отидох да се запиша в училището. Плана се изпълняваше стрикно и по точки. Училището се казва Islington Centre for English, записах се парт тайм курс, преди обяд, два пъти седмично по 3 часа. Общо 6 за хората скарани с математиката Сутрешния е по-скъп, но ми излезе 978 паунда. Бива.
    Проблема беше с адреса обаче. Трябваше ми за банкова сметка, както и за документите от училището. А няма как да дам адреса на хостела
    Започнах да звъня по обявите които бях набелязъл. Оказа се обаче че са дадени вече, а други които издирих междувремнно или също са дадени или не ме устройват. А адрес ми трябваше спешно. Часовника тиктака. Някъде около края на втория ден, след като звъннах на над 10 обяви се обезкуражих яко. Връщане назад обаче нямаше така или иначе.

    Предполагам тук вече доста хора са се изнервили и ще попитат що ги тегля тези локуми. Я се хващай парт тайм драскач на долни романи . Целта ми е една - да видят хора че тука не е песен и рози. Че никой не те посреща с Айфона на летището (имаше една такава тема ) в моя случай изобщо никой не те посреща. Ако си мислят че просто се мятат на самолета с някой паунд в джоба и всичко се нарежда - да забравят (щото аз така си мислех). Не е невъзможно но е УЖАСНО трудно. Представата (поне личното ми впечатление е такова) у повечето хора е, че веднъж дотътрили се до Англия и всичко вече е лесно от там насетне. Трябва само леееко да се понапънат и всичко си идва даром. Но не е така.

    Тук ще спестя как си намерих квартира и екшъна покрай цялата случка. Наистина е достойно за роман, но вече съм продал правата на Холивуд. Сори

    Квартирата беше готова, но тук идва следващото - банкова сметка. Хазяйна нямаше как да ми даде tenancy agreement, нито да прехвърли някоя сметка на мое име (то и той е tenant btw, истинския landlord e друг, хаха). Поради това не успях и да си отворя банкова сметка. Тук се намеси училището. Като им дадох настоящия си адрес написах и заявления за издаване на документи пред Хоум Офис, както и документ който ще ми помогне да си извадя банкова сметка (те са еднакви, просто ми дадоха 2, като втория остава в банката която вади сметката). И тук почва втората част от трилогията. Както казах - напролет по кината . Отново ще спестя описанията, ще спомена важното. Бях чел тук, че по банките се мъчат да пробутат passport account на студентите, който е платен обаче. Това и направиха в първата банка в която опитах -HSBC (намразих ги от този ден btw) ,после и във втората и третата и четвъртата. Ужасно се забавлявах, как ми викат навсякъде, "ми то можем да ви отворим паспорт акаунт" , "ааа, платено нали" , "ми да 8 паунда на месец" , " а безплатни нямате ли" , имаме но, вие като межднароден студент нямата право на такъв" , "добре, България е страна членка не ЕС бе" "пука ми" " хубаво на какъв имам право" , "бейсик акаунт, безпатен е, можете само да теглите от банкомати на нашата банка, абсолютно нищо друго, става за 3-4 седмици" "чшшш,4 седмици, да бе да, аз ще съм приритал дотогава, а паспорта за колко става и кво мога да правя с него?" , " става за 30 мин, и в основни линии е като нормалния, ма платен" , Лека усмивка от моя страна. "Гуд бай", при което на улицата хората ме заглеждат, тоя кво се е ухилил кат домат. А не мене ми е смешно, че ми искат пари за нещо което е безплатно, нещо на което имам право и нещо което абсолютно всеки в Англия има. И те ми искат пари. Не че съм за 100 паунда, въпроса е принципен.
    От прочетенето тук знаех за проблема, както и решението му - обикаляне по клоновете, докато намериш слабо звено Това звено много скришно излезе. Цял ден обикаляне и накрая успех - Lloyds . И там беше малко на кантар, ма се разбрахме с добро След обезателното вече "не нямам паспорт, България е страна членка на ЕС, пътуваме само с лична карта, все едно на вас да ви трябва друг документ освен паспорта ви да идете до Франция например." От цялата дандания разбрах къде е проблема - в Lloyds и Barclays щеше да стане по-рано, просто аз нямах паспорт, на който на англйски да пише адреса ми в България. Нали нащо правитество е номер 1, превело е на английски лицевата част на личните карти, ама забравили че те имат и опака. Както и да е. Да живее писмото от училището.
    Съвет към хора на които им предстои да минат по същия път - Lloyds или Barclays, по възможност с лична карта от новите или в идеалния случай международен паспорт (абсурдно но не само там ми го искаха).
    Щастлив се понесох към вкъщи с новоотворение си акаунт. Опитаха се да ме излъжат, но ги финтирах. Англия 0:1 Николай .

    Следаващата точка беше банк стейтмънта. По това време не знаех как стой точно въпроса с него така че си карах по каналния ред. Парите ми ги преведоха по банкова сметка от България в новооткритата ми Английска такава. Отидох до клона да поискам да ми изкарат стейтмънт. Сърпрайз. Няма да стане. Трябва да мине поне един месец от откриването на сметката за да Ви изкараме стейтмънт.
    Супер, кво прайм ся. Хубаво че бях чел тука (знанието е голяма работа ) че някой беше минал с принтиран от онлайн банкирането си. Реших да се пробвам и аз така. Нямаше какво да губя. В сметката си имах малко над 1800 паунда (трябваше да са повече, но уви, кофти се наредиха нещата в последния момент, евала Мърфи). Принтнах стейтмънта от нета, на който имаше 3 транзакции - 2 за внасяне на пари по сметката и 1 пазаруване в супера . На всичко отгоре на стейтмънта пишеше че това не е официален стейтмънт, както и в долната част на страницити стоеше интернет адреса. Пълна лудница. В Кройдън съм аут.
    Ма кво пък, пука ми на черупката

    Свалих си БР1, попълних си го сам, 3 снимки - 1 залепих на формата, останалите за интервюто с надписан гръб с имената ми. Лична карта (паспорт който има ), съмнителния стейтмънт и писмото от училището.
    Тук е момент да спомена за писмото от училището за да няма после "ма ти". Личното ми мнение е че с парт тайм курс СЕ взима сертификат. На моето писмо обаче не е упоменато какъв е курса - пише начална и край на дата, както и името на курса - General English. Никъде не пише парт или фул тайм. Евентуално на документа че съм си платил таксата, но никъде не пише да се приложи, не са го искали, а и аз няма се бутям я. За тва и за интервюто по-късно. Или ако звъннат на телефона, което знаех че е практика. На моето интервю обаче явно зае*аха практиката , поне аз не видях . Въпреки това мисля че и парт тайм да пишеше нямаше да повлияе на резултата. Препъни-камъка беше друг
    Част трета (нали е трилогия):


    Интервюто

    Бях си букнал час по интернет - не е голяма философия, лесно и удобно е. Отидох 40 минути по-рано, секюрити чек, пуснаха ме (и тука майтапи, ма ме мързи вече да пиша подробно). Навссякъде показвах принтираната странаци от сайта на UKBA с детайли за интервюто, както и рефърънс номера който върви с него. Чакаш на гише на първия етаж за номерче, зимаш го, качваш се на 2рия етаж (първия се броял партер, аз се засилих да влизам на първия ). Гишето е веднага в дясно, 62 номер ако се не лъжа и е само за румънци и българи. Стоиш и си чакаш да ти извикат номерчето.
    Служителя беше жена, малко подозрително гледаше. Преди мен имаше някакъв цветнокож мъж, които с отиването почна да мели нещо. Тя го изгледа само леко изпод вежди и го попита "добре ли сте, сър" , "ох много съм притеснен" . После почна като латерна да мели и да говори, тя още по съмнително почна да гледа и накрая си му отказа за квото беше дошъл.
    Много важен опит. Минимално говорене, никакво притеснение (поне да не личи външно), пълно спокойствие и самообладание, лека усмивка и вежливи маниери. Кой знае, ако не помага поне и не вреди.
    Дойде и моя ред, "хелоу" "хелоу сър", плъзнах документите които бяха изброени във формата (нищо излишно, те ако искат още нещо, аз имах още разни работи, НО САМО ПРИ ПОИСКВАНЕ, няма защо да си вкарвам автоголове). Даде ми да попълвам някаква анкетна карта за дейноста на службата. Нащраках им веру гуд навсякъде (истина си беше, няма се лъжем ся ) и го върнах. Никакви разговори, нищо. Само ако пита нещо (зададе ми само 1 въпрос, иначе мълча като риба и следя какво прави). Кофти е с тия стъкла де, нищо не се вижда първо, второ губи се контакта между хората, супер стерилно е така, но явно такъв е подхода тук в Англия.
    Та, следя като котка какво прави.
    Формата - погледна я за 20 секунди и то само страницата с личните данни и на училището мисля.
    Писмото от училището - щракна на компютъра нещо, предположих да провери дали е в тиър 4 списъка. Там е.
    И дойде ред на банк стейтмънта.Шок и ужас. Ако ще става сакътлък, сега ще е. Позагледа го, викам си край, но го отмести и започна пак да гледа писмото от училището. Екстра. Да ама пак се върна на стейтмънта, дъъъълго дзверене в него, при което аз не обелвам и дума естествено - "Проблем ли има със стейтмънта ми?" да,да. Почна ли, оплитането ще е пълно, само при проблем и въпрос от нейна страна. Гледа, гледа,стана и отиде до вайзера (той за щастие се помещава току до нейното бюро) и почна да го пита нещо. Леко затворих очи и си казвам на ум "бе пусни момчето бе, всичко е шест, е не е перфектно ма давай му кетапа и да бяга. Гледам през стъклото как пича (вайзера) прави точно такива жестове с ръцете, от рода на, абе и така става, не е проблем, и разбрах че ще го ми го дадат (тва малко като с изпит - не се взима, дава се ). Върна се, "сър всичко е наред, след 2 часа ще са готови, може да изчакате вън или тук".
    Вън беше студено, а и пак през секюрити чека, мерси. Дзяпах си хората. Имаше доста румънци, които бяха за сини, чрез 12 месеца инплоймънт. 4-5 човека взеха, супер им се израдвах, като знам че и аз съм по този път Едно момиче не можа да обаче , кофти.

    На интервюто беше и едно друго момиче, българка беше, незнам що си мисля че беше Пенчева от няколко теми по-надолу. Със такова странно впечатление съм останал, че така и беше фамилията и го навързах с предната тема. Просто ще я дам като пример ( не искам да я обидя или нещо, просто искам да я използвам като пример, а ако не е била тя, още по-големи извинения ). От това което видях тя направи обратното на моята стратегия - даде повече от необходимите документи, почна доста да говори и да обяснява за тях и изобщо, което водеше до нови въпроси на служителката, нови обясняванки, оплитане и т.н. Искаше ми се да и подвикна да седне кротко и да го дава по полека, но уви. Незнам в резултат на това или на друго, но се появи проблем. И аха-аха. Добре че изникна вайзера отнякъде, погледна документите и пак направи онзи жест - "абе става бе, пускай момичето". Ще запаля свещ за тоя пич, евала направо. Изпълни ме, бях се отчаял че всички са разни роботи - гледат до буквата на закона. Но мисля че просто не беше англичанин, а приличаше леко на индиец. Може би затова . В резултат на намесата му момичето си получи книжката и последва бурна радост. Нормално, гол в продълженията, кой не би се радвал . И аз се зарадвах за нея.


    Е, това е с няколко думи, хе-хе. Много мога да изпиша, и не мисля че са излишни работи. Но все пак. Някой от тях са интересни и поучителни, но не мисля че им е тук мястото. Въпреки това, мисля че всеки търси нещо и всеки търси различна информация. За един интервюто ще е безценно, за друг опита с банките, за трети първоначалната подготовка и така.
    Може малко глупаво да звучи целия разказ, какво от това. Няма от какво да се срамувам, напротив. Всичко си е тип-топ, нещата се нормализират вече и слънцето поизгрява и на моята улица. А и толкова много неща, толкова уроци научих за тия 20 дена, колкото не бих иначе за години, а и си намерих работа днес. Веднага след интервюто. Сам. Бързак съм .

    Да спомена още нещо. Попаднах на един сайт докато си търсех работа, който предлагаше и услугата изкарване на документи. Няма да спомена нищо за него, да не излезе че го рекламирам или му правя антиреклама. Та искаха някакви космически пари, за това което аз направих сам, елементарно и супер бързо е и което сега толкова колоритно описах. Да не говорим че го пращат и по пощата и се чака, а аз си го имам вече документа. Та, хора, всичко сами може да си направите, лесно е, не е голяма философия. Дори и да не знаете добре реда, пак става. Няма смисъл от грешни пари, задръжте си ги, ще ви потрябват. Ако не знаете -питайте, безплатно е, все още

    Още веднъж да кажа - не искам да се обвързвам с каквото и да е мнение. Всичко което описах е личен опит, случило ми се е и е факт. Не казвам че е така или не е така. Ако някой иска съвет или нещо отново ще му го дам от личен опит и това което знам. Не искам да оставате с впечатление че знам всичко и всичко е така както съм го описал. Някой може да успее в банка в която аз не успях (или обратното), или да се провали на интервюто с онлайн стайтмънт.

    За финал, ако някой има някакви питания, от каквото и естество да са, ще му отговоря на драго сърце. С каквото мога ще помогна. Да пита в темата или лично. Е, толкова от мен.

    Лека на всички.

  9. БЛАГОДАРЯ kkkika, stanz, няма, mimi_pz, stanislavazh and 94 others thanked for this post
  10. #6
    never*say*never Аватара на kkkika
    Регистриран на
    Nov 2010
    Град
    London
    Мнения
    104
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Искренно ти благодаря,че сподели цялата тази информация.За мен лично е от много голяма полза.В момента и аз минавам по този път(или по-точно тръгвам по него,още съм на стадий банкова сметка :D)

  11. БЛАГОДАРЯ Life thanked for this post
  12. #7
    Captain Chaos
    Guest

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Нико,изкефи ме...
    ти си доказателството,че:...няма начин, да няма начин..
    Всичко най-добро ти пожелавам-късмет и успехи!!!
    Пиши,как вървят нещата после...

  13. БЛАГОДАРЯ kkkika, Nikk_ thanked for this post
  14. #8
    Нов потребител
    Регистриран на
    Oct 2010
    Мнения
    26
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Nikk я кажи накратко как си намери работа.По интернет в някой сайт ли или чрез друго?С какво е свързана?

  15. #9
    Bulgarian Beauty Аватара на smartybonita
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Birmingham
    Мнения
    240
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Още веднъж благодаря за информацията! От голяма полза ми е на мен това с парт тайм курса. Пиши пак като ти мине и интервюто за НИН. И един въпрос само- дълго ли опитва, докато запазиш час за Кройдън онлайн? Желая ти само успехи, дерзай! И в България вече само на почивка .

  16. БЛАГОДАРЯ Nikk_ thanked for this post
  17. #10
    MASTER Аватара на eng
    Регистриран на
    Apr 2009
    Град
    UK.............soon
    Мнения
    224
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Евалата пич ти си живия пример как нещата стават.Правиш нещо което направи преди време Емо Донков.Похвали за труда и подробните описания!!!

  18. БЛАГОДАРЯ Nikk_, _DANI_ thanked for this post
  19. #11
    Старо куче Аватара на elicka
    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    8 934
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Уважаеми Николай,
    няма как да не изразя възхищението си от Вас.Влязохте във форума,четохте,трупахте информация и питахте само,когато нещо не Ви беше съвсем ясно.Дойдохте почти напълно подготвен и успяхте !Хора като Вас винаги и във всякакви ситуации ще намират начин да се справят с живота!!!Ето истинския пример за "свободен човек"!!!
    Когато човек е свободен да направи избор,когато е мислещ и способен-резултата идва!!!Много ме зарадвахте и искрено Ви желая да достигнете мечтите си!!!
    Всеки може да говори зад гърба ми каквото си иска !
    Важното е ,когато се обърна -всички да мълчат !

  20. БЛАГОДАРЯ Nikk_, MilenVelikov, Life, mecho1991, bogomil92 and 1 others thanked for this post
  21. #12
    Нов потребител
    Регистриран на
    Nov 2010
    Град
    plovdiv
    Мнения
    2
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    браво ........браво ...........и пак .........браво ,само не разбрах какво работиш сега каква работа си намери .....................

  22. #13
    Старо куче Аватара на musi
    Регистриран на
    Mar 2006
    Мнения
    2 958
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Николай,да не си братовчед на Емо Донков?
    Стила на писане,подробностите,упоритостта навяват прилика за роднинска връзка хахаха
    Браво ,давай напред,радвам се за теб.
    Успех
    ПП може ли да добавиш на какво ниво е английският ти-това е един от трамплините ,които си използвал и ,които много от идващите българи смятат за маловажен.

    " Тъп си ,че слушаш чалга,а слушаш чалга защото си тъп."

  23. БЛАГОДАРЯ Nikk_ thanked for this post
  24. #14
    Старо куче Аватара на musi
    Регистриран на
    Mar 2006
    Мнения
    2 958
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от eng Виж мнението
    Евалата пич ти си живия пример как нещата стават.Правиш нещо което направи преди време Емо Донков.Похвали за труда и подробните описания!!!
    току що и аз писах това хаха

    " Тъп си ,че слушаш чалга,а слушаш чалга защото си тъп."

  25. #15
    Bulgarian Beauty Аватара на smartybonita
    Регистриран на
    Jan 2010
    Град
    Birmingham
    Мнения
    240
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    [QUOTE=musi;394404]Николай,да не си братовчед на Емо Донков?
    Стила на писане,подробностите,упоритостта навяват прилика за роднинска връзка

    хаха има нещо такова

  26. #16
    Напреднал Аватара на MG04
    Регистриран на
    Feb 2009
    Мнения
    112
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Браво момче,направо ти се възхитих,е това сме ние българите ,успех ти желая и съм сигурна ,че с този хъс ще постигнеш всичко ,за което си дошъл тук
    П.П-И незабравяй за сайта определено ще си полезен на някой

  27. БЛАГОДАРЯ Nikk_, Life thanked for this post
  28. #17
    Напреднал
    Регистриран на
    Jul 2007
    Мнения
    122
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от Nikk_ Виж мнението
    Здравейте отново.

    Хапнах, поотпочинах и съм почти като нов. Пусти навици, като почна нещо не мога да мирясам докато не го довърша.
    Басмане, незнам колко глави има "Война и мир", но така съм предпочел да разкажа историята, така съм го направил - по описателно. Мисля че по този начин някой може да открие нещо което да му свърши работа, вместо просто да напиша с 2 реда - дойдох, записах в Х училище парт тайм, бях в Кройдън, чао. Надявам се поста ти да е бил шеговит, а не ироничен.
    И така, част втора:


    Мисия Лондон

    Нещото което всеки урежда преди да пристигне някъде е къде ще отседне и някой да го посрещне (евентуално). Аз не съм изключение. В моя случай посрещането е не някой земляк да ти каже "а добре дошъл", а да има кой да ти обясни кое как е и кое как се прави. Щото иначе мъка.
    Тук влизат двамата познати - тези от предния пост.
    Свързах се с единия с въпроса има ли как да остана при него 2-3 вечери, бях се подготвил с обяви за квартира, така че очаквах да намеря светкавично и да не го притеснявам. От уклончив отговор в началото се стигна до "немога" в края. Поне каза че ще може да ме посрещне на летището. Пак е нещо.
    Свързах се и с другия, принципно няма проблем, но точно в момента няма начин и нищо не мога да измисля или направя. Ми ОК ся, квото - такова. Поне остана първия. Да ама седмица преди заминаването ми каза че нямало да може да ме посрещне. Еми, шанс си викам. Разбирам ги хората, като няма как - няма как. А и са заети все пак, това не е България
    Мдаа, shit happens . Кво излезе накрая - идвам в Лондон, няма къде да остана, на летището никой, спасявай се сам амиго. Няма мама, няма приятели да те спасява . Сам си. Директно във вихрушката. Което ме амбицира дори повече в интерес на истината. Казах си че ако се оправя, то ще е САМО и ЕДИНСТВЕНО на собствените ми усилия.
    Резервирах си легло в хостел по интернет и палнах самолета. Да става квото ще, повече в България не стоя. И Камикадзирах .

    Мисля че няма нужда да описвам всичко подробно, как се оправях с метрото, автобусите, улицете, движението, адреси (нямам смартфон, биха ми били полезни картите) и системите които вървят с тях. Трудно. А и като всеки истински българин и мъж никога не питам за посоката или помощ, тъй де
    Още втория ден отидох да се запиша в училището. Плана се изпълняваше стрикно и по точки. Училището се казва Islington Centre for English, записах се парт тайм курс, преди обяд, два пъти седмично по 3 часа. Общо 6 за хората скарани с математиката Сутрешния е по-скъп, но ми излезе 978 паунда. Бива.
    Проблема беше с адреса обаче. Трябваше ми за банкова сметка, както и за документите от училището. А няма как да дам адреса на хостела
    Започнах да звъня по обявите които бях набелязъл. Оказа се обаче че са дадени вече, а други които издирих междувремнно или също са дадени или не ме устройват. А адрес ми трябваше спешно. Часовника тиктака. Някъде около края на втория ден, след като звъннах на над 10 обяви се обезкуражих яко. Връщане назад обаче нямаше така или иначе.

    Предполагам тук вече доста хора са се изнервили и ще попитат що ги тегля тези локуми. Я се хващай парт тайм драскач на долни романи . Целта ми е една - да видят хора че тука не е песен и рози. Че никой не те посреща с Айфона на летището (имаше една такава тема ) в моя случай изобщо никой не те посреща. Ако си мислят че просто се мятат на самолета с някой паунд в джоба и всичко се нарежда - да забравят (щото аз така си мислех). Не е невъзможно но е УЖАСНО трудно. Представата (поне личното ми впечатление е такова) у повечето хора е, че веднъж дотътрили се до Англия и всичко вече е лесно от там насетне. Трябва само леееко да се понапънат и всичко си идва даром. Но не е така.

    Тук ще спестя как си намерих квартира и екшъна покрай цялата случка. Наистина е достойно за роман, но вече съм продал правата на Холивуд. Сори

    Квартирата беше готова, но тук идва следващото - банкова сметка. Хазяйна нямаше как да ми даде tenancy agreement, нито да прехвърли някоя сметка на мое име (то и той е tenant btw, истинския landlord e друг, хаха). Поради това не успях и да си отворя банкова сметка. Тук се намеси училището. Като им дадох настоящия си адрес написах и заявления за издаване на документи пред Хоум Офис, както и документ който ще ми помогне да си извадя банкова сметка (те са еднакви, просто ми дадоха 2, като втория остава в банката която вади сметката). И тук почва втората част от трилогията. Както казах - напролет по кината . Отново ще спестя описанията, ще спомена важното. Бях чел тук, че по банките се мъчат да пробутат passport account на студентите, който е платен обаче. Това и направиха в първата банка в която опитах -HSBC (намразих ги от този ден btw) ,после и във втората и третата и четвъртата. Ужасно се забавлявах, как ми викат навсякъде, "ми то можем да ви отворим паспорт акаунт" , "ааа, платено нали" , "ми да 8 паунда на месец" , " а безплатни нямате ли" , имаме но, вие като межднароден студент нямата право на такъв" , "добре, България е страна членка не ЕС бе" "пука ми" " хубаво на какъв имам право" , "бейсик акаунт, безпатен е, можете само да теглите от банкомати на нашата банка, абсолютно нищо друго, става за 3-4 седмици" "чшшш,4 седмици, да бе да, аз ще съм приритал дотогава, а паспорта за колко става и кво мога да правя с него?" , " става за 30 мин, и в основни линии е като нормалния, ма платен" , Лека усмивка от моя страна. "Гуд бай", при което на улицата хората ме заглеждат, тоя кво се е ухилил кат домат. А не мене ми е смешно, че ми искат пари за нещо което е безплатно, нещо на което имам право и нещо което абсолютно всеки в Англия има. И те ми искат пари. Не че съм за 100 паунда, въпроса е принципен.
    От прочетенето тук знаех за проблема, както и решението му - обикаляне по клоновете, докато намериш слабо звено Това звено много скришно излезе. Цял ден обикаляне и накрая успех - Lloyds . И там беше малко на кантар, ма се разбрахме с добро След обезателното вече "не нямам паспорт, България е страна членка на ЕС, пътуваме само с лична карта, все едно на вас да ви трябва друг документ освен паспорта ви да идете до Франция например." От цялата дандания разбрах къде е проблема - в Lloyds и Barclays щеше да стане по-рано, просто аз нямах паспорт, на който на англйски да пише адреса ми в България. Нали нащо правитество е номер 1, превело е на английски лицевата част на личните карти, ама забравили че те имат и опака. Както и да е. Да живее писмото от училището.
    Съвет към хора на които им предстои да минат по същия път - Lloyds или Barclays, по възможност с лична карта от новите или в идеалния случай международен паспорт (абсурдно но не само там ми го искаха).
    Щастлив се понесох към вкъщи с новоотворение си акаунт. Опитаха се да ме излъжат, но ги финтирах. Англия 0:1 Николай .

    Следаващата точка беше банк стейтмънта. По това време не знаех как стой точно въпроса с него така че си карах по каналния ред. Парите ми ги преведоха по банкова сметка от България в новооткритата ми Английска такава. Отидох до клона да поискам да ми изкарат стейтмънт. Сърпрайз. Няма да стане. Трябва да мине поне един месец от откриването на сметката за да Ви изкараме стейтмънт.
    Супер, кво прайм ся. Хубаво че бях чел тука (знанието е голяма работа ) че някой беше минал с принтиран от онлайн банкирането си. Реших да се пробвам и аз така. Нямаше какво да губя. В сметката си имах малко над 1800 паунда (трябваше да са повече, но уви, кофти се наредиха нещата в последния момент, евала Мърфи). Принтнах стейтмънта от нета, на който имаше 3 транзакции - 2 за внасяне на пари по сметката и 1 пазаруване в супера . На всичко отгоре на стейтмънта пишеше че това не е официален стейтмънт, както и в долната част на страницити стоеше интернет адреса. Пълна лудница. В Кройдън съм аут.
    Ма кво пък, пука ми на черупката

    Свалих си БР1, попълних си го сам, 3 снимки - 1 залепих на формата, останалите за интервюто с надписан гръб с имената ми. Лична карта (паспорт който има ), съмнителния стейтмънт и писмото от училището.
    Тук е момент да спомена за писмото от училището за да няма после "ма ти". Личното ми мнение е че с парт тайм курс СЕ взима сертификат. На моето писмо обаче не е упоменато какъв е курса - пише начална и край на дата, както и името на курса - General English. Никъде не пише парт или фул тайм. Евентуално на документа че съм си платил таксата, но никъде не пише да се приложи, не са го искали, а и аз няма се бутям я. За тва и за интервюто по-късно. Или ако звъннат на телефона, което знаех че е практика. На моето интервю обаче явно зае*аха практиката , поне аз не видях . Въпреки това мисля че и парт тайм да пишеше нямаше да повлияе на резултата. Препъни-камъка беше друг
    Част трета (нали е трилогия):


    Интервюто

    Бях си букнал час по интернет - не е голяма философия, лесно и удобно е. Отидох 40 минути по-рано, секюрити чек, пуснаха ме (и тука майтапи, ма ме мързи вече да пиша подробно). Навссякъде показвах принтираната странаци от сайта на UKBA с детайли за интервюто, както и рефърънс номера който върви с него. Чакаш на гише на първия етаж за номерче, зимаш го, качваш се на 2рия етаж (първия се броял партер, аз се засилих да влизам на първия ). Гишето е веднага в дясно, 62 номер ако се не лъжа и е само за румънци и българи. Стоиш и си чакаш да ти извикат номерчето.
    Служителя беше жена, малко подозрително гледаше. Преди мен имаше някакъв цветнокож мъж, които с отиването почна да мели нещо. Тя го изгледа само леко изпод вежди и го попита "добре ли сте, сър" , "ох много съм притеснен" . После почна като латерна да мели и да говори, тя още по съмнително почна да гледа и накрая си му отказа за квото беше дошъл.
    Много важен опит. Минимално говорене, никакво притеснение (поне да не личи външно), пълно спокойствие и самообладание, лека усмивка и вежливи маниери. Кой знае, ако не помага поне и не вреди.
    Дойде и моя ред, "хелоу" "хелоу сър", плъзнах документите които бяха изброени във формата (нищо излишно, те ако искат още нещо, аз имах още разни работи, НО САМО ПРИ ПОИСКВАНЕ, няма защо да си вкарвам автоголове). Даде ми да попълвам някаква анкетна карта за дейноста на службата. Нащраках им веру гуд навсякъде (истина си беше, няма се лъжем ся ) и го върнах. Никакви разговори, нищо. Само ако пита нещо (зададе ми само 1 въпрос, иначе мълча като риба и следя какво прави). Кофти е с тия стъкла де, нищо не се вижда първо, второ губи се контакта между хората, супер стерилно е така, но явно такъв е подхода тук в Англия.
    Та, следя като котка какво прави.
    Формата - погледна я за 20 секунди и то само страницата с личните данни и на училището мисля.
    Писмото от училището - щракна на компютъра нещо, предположих да провери дали е в тиър 4 списъка. Там е.
    И дойде ред на банк стейтмънта.Шок и ужас. Ако ще става сакътлък, сега ще е. Позагледа го, викам си край, но го отмести и започна пак да гледа писмото от училището. Екстра. Да ама пак се върна на стейтмънта, дъъъълго дзверене в него, при което аз не обелвам и дума естествено - "Проблем ли има със стейтмънта ми?" да,да. Почна ли, оплитането ще е пълно, само при проблем и въпрос от нейна страна. Гледа, гледа,стана и отиде до вайзера (той за щастие се помещава току до нейното бюро) и почна да го пита нещо. Леко затворих очи и си казвам на ум "бе пусни момчето бе, всичко е шест, е не е перфектно ма давай му кетапа и да бяга. Гледам през стъклото как пича (вайзера) прави точно такива жестове с ръцете, от рода на, абе и така става, не е проблем, и разбрах че ще го ми го дадат (тва малко като с изпит - не се взима, дава се ). Върна се, "сър всичко е наред, след 2 часа ще са готови, може да изчакате вън или тук".
    Вън беше студено, а и пак през секюрити чека, мерси. Дзяпах си хората. Имаше доста румънци, които бяха за сини, чрез 12 месеца инплоймънт. 4-5 човека взеха, супер им се израдвах, като знам че и аз съм по този път Едно момиче не можа да обаче , кофти.

    На интервюто беше и едно друго момиче, българка беше, незнам що си мисля че беше Пенчева от няколко теми по-надолу. Със такова странно впечатление съм останал, че така и беше фамилията и го навързах с предната тема. Просто ще я дам като пример ( не искам да я обидя или нещо, просто искам да я използвам като пример, а ако не е била тя, още по-големи извинения ). От това което видях тя направи обратното на моята стратегия - даде повече от необходимите документи, почна доста да говори и да обяснява за тях и изобщо, което водеше до нови въпроси на служителката, нови обясняванки, оплитане и т.н. Искаше ми се да и подвикна да седне кротко и да го дава по полека, но уви. Незнам в резултат на това или на друго, но се появи проблем. И аха-аха. Добре че изникна вайзера отнякъде, погледна документите и пак направи онзи жест - "абе става бе, пускай момичето". Ще запаля свещ за тоя пич, евала направо. Изпълни ме, бях се отчаял че всички са разни роботи - гледат до буквата на закона. Но мисля че просто не беше англичанин, а приличаше леко на индиец. Може би затова . В резултат на намесата му момичето си получи книжката и последва бурна радост. Нормално, гол в продълженията, кой не би се радвал . И аз се зарадвах за нея.


    Е, това е с няколко думи, хе-хе. Много мога да изпиша, и не мисля че са излишни работи. Но все пак. Някой от тях са интересни и поучителни, но не мисля че им е тук мястото. Въпреки това, мисля че всеки търси нещо и всеки търси различна информация. За един интервюто ще е безценно, за друг опита с банките, за трети първоначалната подготовка и така.
    Може малко глупаво да звучи целия разказ, какво от това. Няма от какво да се срамувам, напротив. Всичко си е тип-топ, нещата се нормализират вече и слънцето поизгрява и на моята улица. А и толкова много неща, толкова уроци научих за тия 20 дена, колкото не бих иначе за години, а и си намерих работа днес. Веднага след интервюто. Сам. Бързак съм .

    Да спомена още нещо. Попаднах на един сайт докато си търсех работа, който предлагаше и услугата изкарване на документи. Няма да спомена нищо за него, да не излезе че го рекламирам или му правя антиреклама. Та искаха някакви космически пари, за това което аз направих сам, елементарно и супер бързо е и което сега толкова колоритно описах. Да не говорим че го пращат и по пощата и се чака, а аз си го имам вече документа. Та, хора, всичко сами може да си направите, лесно е, не е голяма философия. Дори и да не знаете добре реда, пак става. Няма смисъл от грешни пари, задръжте си ги, ще ви потрябват. Ако не знаете -питайте, безплатно е, все още

    Още веднъж да кажа - не искам да се обвързвам с каквото и да е мнение. Всичко което описах е личен опит, случило ми се е и е факт. Не казвам че е така или не е така. Ако някой иска съвет или нещо отново ще му го дам от личен опит и това което знам. Не искам да оставате с впечатление че знам всичко и всичко е така както съм го описал. Някой може да успее в банка в която аз не успях (или обратното), или да се провали на интервюто с онлайн стайтмънт.

    За финал, ако някой има някакви питания, от каквото и естество да са, ще му отговоря на драго сърце. С каквото мога ще помогна. Да пита в темата или лично. Е, толкова от мен.

    Лека на всички.
    Благодаря ти!!!Минал съм по този път,ама много добре си го описал!!!!!

  29. #18
    Потребител Аватара на Мила
    Регистриран на
    Mar 2006
    Град
    Шотландия
    Мнения
    29 324
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Nikk_, освен че писанията ти се четат леко и приятно, съм сигурна, че са много полезни за тези, които ще идват след теб - наистина е като пътеводител (ят на Емо Донков, но той е по пътечката селф-имплойд) - браво, че си се справил сам и благодаря още веднъж!

    Малко съжалих, че не си написал подробно как точно си намерил квартира - защото точно тук се препъват доста от новодошлите - но оценявам труда ти и не мога да съм нахална. Лично на мен много ми хареса частта преди интервюто - и практическите съвети, които даваш, относно поведението на хората - абсолютно си прав!

    Браво, още веднъж благодаря - и успех! То е ясно, че ще успееш, ама ти пожелавам да е все така по вода - и да не губиш чувството си за хумор.
    В този форум споделям опита и мнението си, не убеждавам никого в нищо. Извинявам се предварително, ако случайно убедя някого в правотата си - не е било нарочно.
    Моля потребителите, които не разбират смисъла на някое мое мнение или са потресени или възмутени от него или искат да му вменят някакво свое тълкувание и се дразнят, ако не се съгласявам, че съм искала да кажа това, което те са "прочели", да пропускат коментарите ми, да не ги цитират и по всякакъв възможен начин да спазват дистанция. Благодаря за разбирането.

  30. БЛАГОДАРЯ smartybonita, ppk89, Nikk_, MilenVelikov, Life and 2 others thanked for this post
  31. #19
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    LOUD AND PROUD FROM LONDON TOWN
    Мнения
    4 725
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    брачед, пиши как се оправи с разделените кранчета за топла и студена вода в банята...и още - сам ли откри къде да си купуваш евтини слипове или някой ти каза...ама не му казвай името да не стане реклама...

    още...пиши какво ти е мнението за килимите в банята...кажи също откъде си купуваш евтини цигарки...и беге пърцуца...

    такива работи...пиши там ни са стисня'ай...по-подробно, ако може...


    хахаха

  32. БЛАГОДАРЯ Lucky Girl, ppk89, bezizpit, mecho1991 thanked for this post
  33. #20
    Напреднал
    Регистриран на
    Oct 2008
    Мнения
    493
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от Bassman Виж мнението
    брачед, пиши как се оправи с разделените кранчета за топла и студена вода в банята...и още - сам ли откри къде да си купуваш евтини слипове или някой ти каза...ама не му казвай името да не стане реклама...

    още...пиши какво ти е мнението за килимите в банята...кажи също откъде си купуваш евтини цигарки...и беге пърцуца...

    такива работи...пиши там ни са стисня'ай...по-подробно, ако може...


    хахаха
    с разделните кранове няма оправия

  34. БЛАГОДАРЯ ppk89, mecho1991, Alexsander thanked for this post
  35. #21
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    LOUD AND PROUD FROM LONDON TOWN
    Мнения
    4 725
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от Nikk_ Виж мнението
    Здравейте отново.

    Хапнах, поотпочинах и съм почти като нов. Пусти навици, като почна нещо не мога да мирясам докато не го довърша.
    Басмане, незнам колко глави има "Война и мир", но така съм предпочел да разкажа историята, така съм го направил - по описателно. Мисля че по този начин някой може да открие нещо което да му свърши работа, вместо просто да напиша с 2 реда - дойдох, записах в Х училище парт тайм, бях в Кройдън, чао. Надявам се поста ти да е бил шеговит, а не ироничен.
    И така, част втора:


    Мисия Лондон

    Нещото което всеки урежда преди да пристигне някъде е къде ще отседне и някой да го посрещне (евентуално). Аз не съм изключение. В моя случай посрещането е не някой земляк да ти каже "а добре дошъл", а да има кой да ти обясни кое как е и кое как се прави. Щото иначе мъка.
    Тук влизат двамата познати - тези от предния пост.
    Свързах се с единия с въпроса има ли как да остана при него 2-3 вечери, бях се подготвил с обяви за квартира, така че очаквах да намеря светкавично и да не го притеснявам. От уклончив отговор в началото се стигна до "немога" в края. Поне каза че ще може да ме посрещне на летището. Пак е нещо.
    Свързах се и с другия, принципно няма проблем, но точно в момента няма начин и нищо не мога да измисля или направя. Ми ОК ся, квото - такова. Поне остана първия. Да ама седмица преди заминаването ми каза че нямало да може да ме посрещне. Еми, шанс си викам. Разбирам ги хората, като няма как - няма как. А и са заети все пак, това не е България
    Мдаа, shit happens . Кво излезе накрая - идвам в Лондон, няма къде да остана, на летището никой, спасявай се сам амиго. Няма мама, няма приятели да те спасява . Сам си. Директно във вихрушката. Което ме амбицира дори повече в интерес на истината. Казах си че ако се оправя, то ще е САМО и ЕДИНСТВЕНО на собствените ми усилия.
    Резервирах си легло в хостел по интернет и палнах самолета. Да става квото ще, повече в България не стоя. И Камикадзирах .

    Мисля че няма нужда да описвам всичко подробно, как се оправях с метрото, автобусите, улицете, движението, адреси (нямам смартфон, биха ми били полезни картите) и системите които вървят с тях. Трудно. А и като всеки истински българин и мъж никога не питам за посоката или помощ, тъй де
    Още втория ден отидох да се запиша в училището. Плана се изпълняваше стрикно и по точки. Училището се казва Islington Centre for English, записах се парт тайм курс, преди обяд, два пъти седмично по 3 часа. Общо 6 за хората скарани с математиката Сутрешния е по-скъп, но ми излезе 978 паунда. Бива.
    Проблема беше с адреса обаче. Трябваше ми за банкова сметка, както и за документите от училището. А няма как да дам адреса на хостела
    Започнах да звъня по обявите които бях набелязъл. Оказа се обаче че са дадени вече, а други които издирих междувремнно или също са дадени или не ме устройват. А адрес ми трябваше спешно. Часовника тиктака. Някъде около края на втория ден, след като звъннах на над 10 обяви се обезкуражих яко. Връщане назад обаче нямаше така или иначе.

    Предполагам тук вече доста хора са се изнервили и ще попитат що ги тегля тези локуми. Я се хващай парт тайм драскач на долни романи . Целта ми е една - да видят хора че тука не е песен и рози. Че никой не те посреща с Айфона на летището (имаше една такава тема ) в моя случай изобщо никой не те посреща. Ако си мислят че просто се мятат на самолета с някой паунд в джоба и всичко се нарежда - да забравят (щото аз така си мислех). Не е невъзможно но е УЖАСНО трудно. Представата (поне личното ми впечатление е такова) у повечето хора е, че веднъж дотътрили се до Англия и всичко вече е лесно от там насетне. Трябва само леееко да се понапънат и всичко си идва даром. Но не е така.

    Тук ще спестя как си намерих квартира и екшъна покрай цялата случка. Наистина е достойно за роман, но вече съм продал правата на Холивуд. Сори

    Квартирата беше готова, но тук идва следващото - банкова сметка. Хазяйна нямаше как да ми даде tenancy agreement, нито да прехвърли някоя сметка на мое име (то и той е tenant btw, истинския landlord e друг, хаха). Поради това не успях и да си отворя банкова сметка. Тук се намеси училището. Като им дадох настоящия си адрес написах и заявления за издаване на документи пред Хоум Офис, както и документ който ще ми помогне да си извадя банкова сметка (те са еднакви, просто ми дадоха 2, като втория остава в банката която вади сметката). И тук почва втората част от трилогията. Както казах - напролет по кината . Отново ще спестя описанията, ще спомена важното. Бях чел тук, че по банките се мъчат да пробутат passport account на студентите, който е платен обаче. Това и направиха в първата банка в която опитах -HSBC (намразих ги от този ден btw) ,после и във втората и третата и четвъртата. Ужасно се забавлявах, как ми викат навсякъде, "ми то можем да ви отворим паспорт акаунт" , "ааа, платено нали" , "ми да 8 паунда на месец" , " а безплатни нямате ли" , имаме но, вие като межднароден студент нямата право на такъв" , "добре, България е страна членка не ЕС бе" "пука ми" " хубаво на какъв имам право" , "бейсик акаунт, безпатен е, можете само да теглите от банкомати на нашата банка, абсолютно нищо друго, става за 3-4 седмици" "чшшш,4 седмици, да бе да, аз ще съм приритал дотогава, а паспорта за колко става и кво мога да правя с него?" , " става за 30 мин, и в основни линии е като нормалния, ма платен" , Лека усмивка от моя страна. "Гуд бай", при което на улицата хората ме заглеждат, тоя кво се е ухилил кат домат. А не мене ми е смешно, че ми искат пари за нещо което е безплатно, нещо на което имам право и нещо което абсолютно всеки в Англия има. И те ми искат пари. Не че съм за 100 паунда, въпроса е принципен.
    От прочетенето тук знаех за проблема, както и решението му - обикаляне по клоновете, докато намериш слабо звено Това звено много скришно излезе. Цял ден обикаляне и накрая успех - Lloyds . И там беше малко на кантар, ма се разбрахме с добро След обезателното вече "не нямам паспорт, България е страна членка на ЕС, пътуваме само с лична карта, все едно на вас да ви трябва друг документ освен паспорта ви да идете до Франция например." От цялата дандания разбрах къде е проблема - в Lloyds и Barclays щеше да стане по-рано, просто аз нямах паспорт, на който на англйски да пише адреса ми в България. Нали нащо правитество е номер 1, превело е на английски лицевата част на личните карти, ама забравили че те имат и опака. Както и да е. Да живее писмото от училището.
    Съвет към хора на които им предстои да минат по същия път - Lloyds или Barclays, по възможност с лична карта от новите или в идеалния случай международен паспорт (абсурдно но не само там ми го искаха).
    Щастлив се понесох към вкъщи с новоотворение си акаунт. Опитаха се да ме излъжат, но ги финтирах. Англия 0:1 Николай .

    Следаващата точка беше банк стейтмънта. По това време не знаех как стой точно въпроса с него така че си карах по каналния ред. Парите ми ги преведоха по банкова сметка от България в новооткритата ми Английска такава. Отидох до клона да поискам да ми изкарат стейтмънт. Сърпрайз. Няма да стане. Трябва да мине поне един месец от откриването на сметката за да Ви изкараме стейтмънт.
    Супер, кво прайм ся. Хубаво че бях чел тука (знанието е голяма работа ) че някой беше минал с принтиран от онлайн банкирането си. Реших да се пробвам и аз така. Нямаше какво да губя. В сметката си имах малко над 1800 паунда (трябваше да са повече, но уви, кофти се наредиха нещата в последния момент, евала Мърфи). Принтнах стейтмънта от нета, на който имаше 3 транзакции - 2 за внасяне на пари по сметката и 1 пазаруване в супера . На всичко отгоре на стейтмънта пишеше че това не е официален стейтмънт, както и в долната част на страницити стоеше интернет адреса. Пълна лудница. В Кройдън съм аут.
    Ма кво пък, пука ми на черупката

    Свалих си БР1, попълних си го сам, 3 снимки - 1 залепих на формата, останалите за интервюто с надписан гръб с имената ми. Лична карта (паспорт който има ), съмнителния стейтмънт и писмото от училището.
    Тук е момент да спомена за писмото от училището за да няма после "ма ти". Личното ми мнение е че с парт тайм курс СЕ взима сертификат. На моето писмо обаче не е упоменато какъв е курса - пише начална и край на дата, както и името на курса - General English. Никъде не пише парт или фул тайм. Евентуално на документа че съм си платил таксата, но никъде не пише да се приложи, не са го искали, а и аз няма се бутям я. За тва и за интервюто по-късно. Или ако звъннат на телефона, което знаех че е практика. На моето интервю обаче явно зае*аха практиката , поне аз не видях . Въпреки това мисля че и парт тайм да пишеше нямаше да повлияе на резултата. Препъни-камъка беше друг
    Част трета (нали е трилогия):


    Интервюто

    Бях си букнал час по интернет - не е голяма философия, лесно и удобно е. Отидох 40 минути по-рано, секюрити чек, пуснаха ме (и тука майтапи, ма ме мързи вече да пиша подробно). Навссякъде показвах принтираната странаци от сайта на UKBA с детайли за интервюто, както и рефърънс номера който върви с него. Чакаш на гише на първия етаж за номерче, зимаш го, качваш се на 2рия етаж (първия се броял партер, аз се засилих да влизам на първия ). Гишето е веднага в дясно, 62 номер ако се не лъжа и е само за румънци и българи. Стоиш и си чакаш да ти извикат номерчето.
    Служителя беше жена, малко подозрително гледаше. Преди мен имаше някакъв цветнокож мъж, които с отиването почна да мели нещо. Тя го изгледа само леко изпод вежди и го попита "добре ли сте, сър" , "ох много съм притеснен" . После почна като латерна да мели и да говори, тя още по съмнително почна да гледа и накрая си му отказа за квото беше дошъл.
    Много важен опит. Минимално говорене, никакво притеснение (поне да не личи външно), пълно спокойствие и самообладание, лека усмивка и вежливи маниери. Кой знае, ако не помага поне и не вреди.
    Дойде и моя ред, "хелоу" "хелоу сър", плъзнах документите които бяха изброени във формата (нищо излишно, те ако искат още нещо, аз имах още разни работи, НО САМО ПРИ ПОИСКВАНЕ, няма защо да си вкарвам автоголове). Даде ми да попълвам някаква анкетна карта за дейноста на службата. Нащраках им веру гуд навсякъде (истина си беше, няма се лъжем ся ) и го върнах. Никакви разговори, нищо. Само ако пита нещо (зададе ми само 1 въпрос, иначе мълча като риба и следя какво прави). Кофти е с тия стъкла де, нищо не се вижда първо, второ губи се контакта между хората, супер стерилно е така, но явно такъв е подхода тук в Англия.
    Та, следя като котка какво прави.
    Формата - погледна я за 20 секунди и то само страницата с личните данни и на училището мисля.
    Писмото от училището - щракна на компютъра нещо, предположих да провери дали е в тиър 4 списъка. Там е.
    И дойде ред на банк стейтмънта.Шок и ужас. Ако ще става сакътлък, сега ще е. Позагледа го, викам си край, но го отмести и започна пак да гледа писмото от училището. Екстра. Да ама пак се върна на стейтмънта, дъъъълго дзверене в него, при което аз не обелвам и дума естествено - "Проблем ли има със стейтмънта ми?" да,да. Почна ли, оплитането ще е пълно, само при проблем и въпрос от нейна страна. Гледа, гледа,стана и отиде до вайзера (той за щастие се помещава току до нейното бюро) и почна да го пита нещо. Леко затворих очи и си казвам на ум "бе пусни момчето бе, всичко е шест, е не е перфектно ма давай му кетапа и да бяга. Гледам през стъклото как пича (вайзера) прави точно такива жестове с ръцете, от рода на, абе и така става, не е проблем, и разбрах че ще го ми го дадат (тва малко като с изпит - не се взима, дава се ). Върна се, "сър всичко е наред, след 2 часа ще са готови, може да изчакате вън или тук".
    Вън беше студено, а и пак през секюрити чека, мерси. Дзяпах си хората. Имаше доста румънци, които бяха за сини, чрез 12 месеца инплоймънт. 4-5 човека взеха, супер им се израдвах, като знам че и аз съм по този път Едно момиче не можа да обаче , кофти.

    На интервюто беше и едно друго момиче, българка беше, незнам що си мисля че беше Пенчева от няколко теми по-надолу. Със такова странно впечатление съм останал, че така и беше фамилията и го навързах с предната тема. Просто ще я дам като пример ( не искам да я обидя или нещо, просто искам да я използвам като пример, а ако не е била тя, още по-големи извинения ). От това което видях тя направи обратното на моята стратегия - даде повече от необходимите документи, почна доста да говори и да обяснява за тях и изобщо, което водеше до нови въпроси на служителката, нови обясняванки, оплитане и т.н. Искаше ми се да и подвикна да седне кротко и да го дава по полека, но уви. Незнам в резултат на това или на друго, но се появи проблем. И аха-аха. Добре че изникна вайзера отнякъде, погледна документите и пак направи онзи жест - "абе става бе, пускай момичето". Ще запаля свещ за тоя пич, евала направо. Изпълни ме, бях се отчаял че всички са разни роботи - гледат до буквата на закона. Но мисля че просто не беше англичанин, а приличаше леко на индиец. Може би затова . В резултат на намесата му момичето си получи книжката и последва бурна радост. Нормално, гол в продълженията, кой не би се радвал . И аз се зарадвах за нея.


    Е, това е с няколко думи, хе-хе. Много мога да изпиша, и не мисля че са излишни работи. Но все пак. Някой от тях са интересни и поучителни, но не мисля че им е тук мястото. Въпреки това, мисля че всеки търси нещо и всеки търси различна информация. За един интервюто ще е безценно, за друг опита с банките, за трети първоначалната подготовка и така.
    Може малко глупаво да звучи целия разказ, какво от това. Няма от какво да се срамувам, напротив. Всичко си е тип-топ, нещата се нормализират вече и слънцето поизгрява и на моята улица. А и толкова много неща, толкова уроци научих за тия 20 дена, колкото не бих иначе за години, а и си намерих работа днес. Веднага след интервюто. Сам. Бързак съм .

    Да спомена още нещо. Попаднах на един сайт докато си търсех работа, който предлагаше и услугата изкарване на документи. Няма да спомена нищо за него, да не излезе че го рекламирам или му правя антиреклама. Та искаха някакви космически пари, за това което аз направих сам, елементарно и супер бързо е и което сега толкова колоритно описах. Да не говорим че го пращат и по пощата и се чака, а аз си го имам вече документа. Та, хора, всичко сами може да си направите, лесно е, не е голяма философия. Дори и да не знаете добре реда, пак става. Няма смисъл от грешни пари, задръжте си ги, ще ви потрябват. Ако не знаете -питайте, безплатно е, все още

    Още веднъж да кажа - не искам да се обвързвам с каквото и да е мнение. Всичко което описах е личен опит, случило ми се е и е факт. Не казвам че е така или не е така. Ако някой иска съвет или нещо отново ще му го дам от личен опит и това което знам. Не искам да оставате с впечатление че знам всичко и всичко е така както съм го описал. Някой може да успее в банка в която аз не успях (или обратното), или да се провали на интервюто с онлайн стайтмънт.

    За финал, ако някой има някакви питания, от каквото и естество да са, ще му отговоря на драго сърце. С каквото мога ще помогна. Да пита в темата или лично. Е, толкова от мен.

    Лека на всички.
    'ма то аз тъй тръгнах насам, бе нашия...преди години...с малко парици у джеба...и без никакви 'предварителни проучвания, четене на теми у форуми...'...и т.н.

    хахахахаха...де да знам...абе може и да си прав да си описваш вълненията...

    едно трябва да се разбере от всеки кандидат гурбетчия - всеки случай е сам за себе си...тука формули няма...има некви правила за овце на гурбет...и толкоз...местните ги въртят тези правила както си искат...слава богу аз се научих доста рано да го правя тоз номер...

    туй, че ти се изживяваш като Радой Ралин ше те направи тебе кеф, ама няма да помогне на никой...най-много някое агънце от БГ да тръгне насам покрай твойте писания...и като са наака тука ше отвори тема у форумеца - "не вярвайте на Ник..."...

    хахахаха...аре гуд лак там...

  36. БЛАГОДАРЯ bezizpit, mecho1991 thanked for this post
  37. #22
    Старо куче Аватара на elicka
    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    8 934
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от Bassman Виж мнението
    'ма то аз тъй тръгнах насам, бе нашия...преди години...с малко парици у джеба...и без никакви 'предварителни проучвания, четене на теми у форуми...'...и т.н.

    хахахахаха...де да знам...абе може и да си прав да си описваш вълненията...

    едно трябва да се разбере от всеки кандидат гурбетчия - всеки случай е сам за себе си...тука формули няма...има некви правила за овце на гурбет...и толкоз...местните ги въртят тези правила както си искат...слава богу аз се научих доста рано да го правя тоз номер...

    туй, че ти се изживяваш като Радой Ралин ше те направи тебе кеф, ама няма да помогне на никой...най-много някое агънце от БГ да тръгне насам покрай твойте писания...и като са наака тука ше отвори тема у форумеца - "не вярвайте на Ник..."...

    хахахаха...аре гуд лак там...
    Кефиш,брачед....Реалист си като мен
    Всеки може да говори зад гърба ми каквото си иска !
    Важното е ,когато се обърна -всички да мълчат !

  38. БЛАГОДАРЯ ppk89 thanked for this post
  39. #23
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    LOUD AND PROUD FROM LONDON TOWN
    Мнения
    4 725
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от TONIO Виж мнението
    Кефиш,брачед....Реалист си като мен
    piss off

  40. БЛАГОДАРЯ bezizpit, mecho1991 thanked for this post
  41. #24
    never*say*never Аватара на kkkika
    Регистриран на
    Nov 2010
    Град
    London
    Мнения
    104
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от Bassman Виж мнението
    брачед, пиши как се оправи с разделените кранчета за топла и студена вода в банята...и още - сам ли откри къде да си купуваш евтини слипове или някой ти каза...ама не му казвай името да не стане реклама...

    още...пиши какво ти е мнението за килимите в банята...кажи също откъде си купуваш евтини цигарки...и беге пърцуца...

    такива работи...пиши там ни са стисня'ай...по-подробно, ако може...


    хахаха

    Много си забавен,няма що така като ти чета коментарите,май имаш имаш нужда някой да ти обясни и как се слиза на земята !

  42. #25
    Старо куче Аватара на elicka
    Регистриран на
    Apr 2009
    Мнения
    8 934
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Моят опит в UK досега.

    Цитирай Първоначално написано от kkkika Виж мнението
    Много си забавен,няма що така като ти чета коментарите,май имаш имаш нужда някой да ти обясни и как се слиза на земята !
    Като свърши тревата,обратно на земята!!!
    Всеки може да говори зад гърба ми каквото си иска !
    Важното е ,когато се обърна -всички да мълчат !

Страница 1 от 6 123 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Отговори: 41
    Последно мнение: 09-08-2013, 11:57
  2. Отговори: 50
    Последно мнение: 29-03-2013, 11:01
  3. Моят опит - не се доверявайте на агенции (NVQ)!
    От ILIYANA87 във форум Посреднически фирми
    Отговори: 9
    Последно мнение: 20-04-2012, 11:56
  4. Отговори: 43
    Последно мнение: 13-02-2012, 17:19
  5. Моят опит с Nationwide
    От Carmen във форум Пари, Финанси, Счетоводство, Mortgages, Застраховки
    Отговори: 37
    Последно мнение: 07-10-2005, 16:29

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker