Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 1 от 4 123 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 25 от общо 88
  1. #1
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Перу и Боливия

    «Латинска Америка» е термин, появил се някъде началото на 19 век и за който е отговорен французинът Michael Chevalier. Той бързо се възприема от света и дава определението за населяващите го там хора от “Latin Race”.

    Звучи абсурдно - при положение, че континентът е един от най-старонаселените на света с история, забулена, хилядолетия, преди появата на т.н. Romance cultures, водели войни там, за налагане на интереси и безпрецедентно ограбване на артефакти и налични ресурси.

    Но както и да наричаме “ Другата Америка”, факт е, че тя ще си остане една от най-притегателните точки за авантюристични духове, като моя милост. Мечта, откакто се помня, плуваща в сънищата ми, любимите книги до главата и най-вече оставяна за по-късно. Не съм сигурна, кое точно е по-късното за една мечта да стане реалност, но тази отлежаваше с години.

    Началото на Декември 2009 изведнъж ме споходи неочакван подарък – 1000 паунда. Не са много пари, но когато са под формата на Божието провидение, една мечта започва да придобива по реални образи.

    А времето около Коледа и най-вече след Нова Година със сигурност е най-доброто за закупуване на билет до където и да е, по простата причина, че тогава започват разпродажбите. Или, може би, те ще бъде част от миналото, с настъпващата и още по-сериозна икономическа криза, която ни предстои в световен мащаб. Но да не се впускам в мои професионални изкривявания, тълкувайки икономическата криза - нека почна разказа по хронологичен ред.

    За човек, работещ фул тайм и ограничен от годишната си отпуска, 20 дена бродене по чуждите земи ми се видя, ако не достатъчно, то поне в границите на разумното пътуване.

    Мечтите са ефирни създания, носещи се като ореол над нас, но за осъществяването на всяка една се иска поне малко прагматизъм, труд и най-вече обширни проучвания.

    Целта на пътуването ми имаше няколко горещи точки, около които и трябваше да се осъществи самото то –,Куско Мачу Пикчу, езерото Титикака и Самайпатия. Изхождайки от тези дестинации, беше необходимо да създам подробен маршрут, подчинен на времето с което разполагам и имащ за цел максимално – добра организация. А откъде може да почне тази разходка, без да му мисля дълго – фиксирах първата столица на испанците там – Лима.

    За петия по големина град в Загадъчния Континент не бях чела много или се интересувала. По спомени от разкази на приятели, посетили го някога във времето, имах беглата представа, че е скучно населено място, с доста лоша инфраструктура, но е задължителна врата, през която трябва да се мине, преди да се потопим в дебрите на земята на инки, маи, ацтеки и кои ли не още изчезнали цивилизации.

    Та от тази изходна точка, започна и организацията на пътуването.

    Билети до Лима.
    С много бърза справка, може да се установи, че да се стигне до там, общо взето имаме 3 опции, пътувайки от Европа за хора с фиксирани дати за отиване и връщане, като мен - през Мадрид,Амстердам или Маями. Казвайки това, искам да вметна, че опциите са доста повече - отворен билет за определен срок от време, летене до Маями и от там търсене на място, изгодна сделка , включваща различни превозни средства, но най-вече, включваща неограничено време размотаване .

    И се започна бясното търсене на билети от Лондон, което за моя изненада, взе, че приключи, точно след 24 часа.Цена за отиване и връщане - 603 паунда.Аз лично му казвам - Дар от съдбата. А неочакваното бинго, взе че се появи, от най-малко очакваното за мен място-Expedia! Тръгване на 01.09.2010 с Бритиш от Heathrow, в ранно утро, лек престой в Маями за смяна и цигарка (директни полети от Европа до там, все още не са се появили) и после кацане на Callao, с крилете на American Airline.

    Датата за отлитане, която избрах, също не беше случайна. Краят на ваканцията за почти всички учащи по света, връщаща ги в руслото на образованието, разчиства туризма от безкрайните организирани тълпи, влачещи се безцелно по света и създаващи пренаселеност и рязко оскъпяване на някои дневни нужди за един пътешественик.

    Снабдявайки се с билет до Лима, започна и другото търсене- а до Ла Паз?
    И тук направих най-голямата си грешка в живота, която ми костваше загубени, пари, време и почти инфаркт от шока, който прежиявах 9 месеца по-късно, озовавайки се два пъти за един и същи ден в Санта Круз (Боливия).

    Та тръгналите за натам: освен платен билет до Лима, едва ли се нуждаят от закупуването на други такива. Следващите преходи ще си ги организирате от там на място, с помощта на хилядите турситически агенции, завзели главните улици на по-известните и не дотам, красиви градове на Древния Континент.

    Имайки билет, започна и детайлното оформление.
    Аз съм не дотам организиран човек в ежедневието си или на работното място, но става ли въпрос за пътуване, то Духът на педантичността и прецизността, се събуждат и започват трескавото приготовление.

    Реших , че ден за Лима на пристигане ще ми бъде повече от предостатъчен и започнах четене, какво си струва да се види там.

    Може би четох около две седмици и напълно се затвърждаваше усещането, че това е град, на който много време да се отделя няма смисъл. Междинна спирка за почивка след дълъг полет и място за зареждане на изтощеното тяло.

    Почти отегчена от безкрайните музеи, паркове, градинки, изложби, които ми излизаха в Гугъл, изведнъж се натъкнах, на нещо, за което нито бях чувала, виждала и което веднага разреши, другото ми чудене - а в кой квартал да се спи в Лима? В центъра на този космополитен град се намира, не една, а две пирамиди и не точно такива, които очакваме да видим, сравнявайки с родствениците им в Египет или Мексико.

    Огромни творения от кирпични тухли гордо се изправят в Мирафлорес (квартала на богатите, посолствата от цял свят , спокойствието и красотата, която може да даде един океан). Пирамидите ми станаха номер едно в листата за посещения и какво по- разумно, освен да си избера хотел в близост до тях и по този начин не губя и минута от краткото ми време, отделено за Лима.

    Като казах преди малко, че всякакви вътрешни пътувания до там трябва се правят на място, може би има само един полет, който си заслужава да си подсигурите от тук: Лима – Куско. Цената не би трябвало да превишава 50 - 60 паунда за самолетен билет и твърдо препоръчително е да се ползва именно този вид превозно средство, а не услугите на много гумените возила.

    Програмата ми включваше 2 дена за Куско, които са напълно достатъчни, откъм бързо и доста цялостно разглеждане на района, откъм културно-историческо богатство и приспособяване на тялото към високата надморска височина, на която е разположена древната столица на една от най-великите империи за всички времена. Така и никога не ме споходи болест от надморското равнище и последствията от нея, та при желание, добра воля и лека физическа подготовка, това не би трябвало да се случи и на вас.

    И идва ред на сложилите в програмата си Inca Trail - много внимателно да проучат, всички възможни маршрути, продължителност, цени, предлагани от хилядите, да не кажа по-голяма цифра, агенции, заниващи се с тези преходи.

    Така или иначе, сами не можете да ходите по стъпките на инките поради промяна в законите, регулираща броя туристи за ден , включени в тези изкачвания. Не на последно място, тази стъпка на Перуанското правителство цели опазването на древните руини и неповторима природа и и се грижи все пак за безопастността на туриста, позволил си смелостта да крачи по древните камъни.

    Това е най-важното, което трябва, ако не да си го организирате от Европа, то поне много добре да осмислите. Кое ще бъде приоритетното за вас в подобно приключение - древните останки на Инките, наслада на флората и фауната , чисто физическо преживяване, за още един покорен връх или всичкото дотук изброено?

    Търсейки цени от англйски сайтове, попадах на цифри между 400 и 600 паунда за 3 - 4 нощи, с включени носачи, храна, подвижни душове, палатки и вход за ден на Мачу Пикчу.

    Цената не би била зле, ако сте сигурни, че фирмата, с която ще се движите, наистина спази и в най-малки детайли обещаното до тук.

    Като човек, разсъждавайки логически, ми хрумна, че няма как да не е по-евтино, ако подобен пакет се закупи на място от там, без да се минава през редицата посредници и прекупвачи.

    Разчитайки , както винаги на добрия ми приятел досега Trip Advisor, се свързах с човек от Куско, на който се предоверих до глупост и който успя да съсипе част от почивката ми. Затова ви съветвам да избягвате платените услуги услуги на този сайт. След този неприятен инцидент вече мисля, че и в Трип Адвайзър има доста измислена информация, публикувана от самите предлагащи дадената услуга.

    Та едно на ум си имам вече - никога да не приемам за чиста монета коментарите дори на 100 потребителя, защото излиза, че поне половината от тях са фантоми и рекламиращи себе си по един или друг начин.

    Началото на май 2010 бях готова с всички подробности, резервации, билети и програма до ден десети от пътуването.

    Пресичането на езерото Титикака и влизането от там в Боливия нещо ми се губеше. Та реших да оставя втората половина от пътешествието в Божиите ръце и се отдам на закупуване на необходимата екипировка.

    Всеки ходил поне един път на поход в планината през живота си знае-най важното са обувките! Знаейки, много добре този факт, първото, което купих бяха чифт Karrimor, случайно намерени на разпродажба с оргинална цена 130 и взети от мен за 65 паунда. На тези обувки им давам рицарска степен и ги препоръчвам без ни най-малко колебание. Служеха ми вярно по сокаците, без дори са имали щастието да бъдат разтъпкани поне за ден из някой шотландски баир.

    Уличките, около Charing Cross са истинско богатство от струпани накуп магазини за туристическа екипировка и принадлежности. Доста съботи, прекарах в тях, мерейки, разглеждайки и съпоставяйки, предлаганото. По-голямата част от дрехите ми, необходими за пътуването, бяха купени от Trespass - марка, която харесвам и която ме държа топло и комфортно из високите плата на Андите, езерото на върха на света и брулещите , като изоглавени ветрове там.

    Decathlon също има какво да предложи, като магазин среден клас, с цени дори клонящи към евтино, но за сметка на това с доста добро качество. Много от участниците в групата за Inca Trail бяха екипирани изцяло от там и това ме наведе на мисълта, че компанията, здраво завоюва пазари и клиенти из Европа.

    Лично аз разчитах на голямата раница от Decathlon, която, слава Богу, не ми се налагаше дълго да нося на гръб, и фенерче с динамо. Такова имахме поне 5 човека и звука от въртенето му при зареждане отекваше в нощната тишина на планината.

    Края на юли, багажът беше стегнат и макар че ми се виждаше доста повече от първоначалния ми замисъл, продължавах да слушам гласа на тревогата от неизвестността - а ако забравиш нещо?

    Та раницата Quechua продължаваше да набъбва - слушах досадния глас, мекото си сърце и давах воля на харчещите си пръсти.

    Оставаше едва месец от датата на заминаване и реши , че е дошло времето за запасяване с необходими илачи, поставяне на жизненоважните ваксини и обмисляне на здравословни проблеми, които евентуално биха се появили, докато си прекарвам път през някоя джунгла или мочурлив храсталак, гъмжащ от бръмчащи насекоми.

    Boots, постигна бърз и почти трицифрен оборот под формата на какви ли не пенкилери, за мое собствено успокоение. Като си мисля - единственото, от което се нуждаех, си беше спрей против комари. Бихте могли да си спестите излишното презапасяване с лекарства. Наистина не е необходимо – а и от каквото и да имате нужда, бихте си го купили там на място, без рецепта, на добра цена и с едно страхотно обслужване. Впечетлена съм от аптеките в Перу и Боливия.

    И на последно място преди път ми остана бързо посещение до близкото джипи за необходимите ваксини, които в накакъв случай не трябва да се пренебрегват. В Кралството са безплатни, биха ни спасили живота и без които – никога, никъде!

    Маларията е най-големия бич за онези географски ширини. Много добре помислете и се консултирайте със сестрата, която ще препоръча хаповете и ви ги изпише и които ще пиете. Ерата на доксициклина умря и сега поне се сещам за 2 алтернативи, които ще ви предпазят. Заложете на тази, която се приема по един път седмично, ден преди да тръгнете и после 2 седмици по-късно, след като сте се върнали.

    Инжекцията за Жълта треска, ще бъде единственото, за което ще платите от джоба си, ако живеете във Великобритания - фиксирана цена 50 паунда, като ще получите сертификат за 10 години, без който не бихте били допуснати да проникнете в някои доста отдалечни кътчета на Земята. Поне при нашето джипи искаха в брой тези пари и чак тогава даваха час за инжекцията.

    Готови сте за път! Цяла година, съставяне на планове, проекти, покупки, телефонни разговори с другия край на света, безброй имейли, на някои от които никога не ви е било отговорено, последно затягане ремъците на колана, изтегляне пари в брой и обръщането им в долари, нерви,» а дали не пропускам нещо» - и тръгвате към неизвестността, от която може и да не се върнете.

    Да започвам ли по същество, след въведението?
    Последно редактирано от Мила : 08-11-2010 на 18:13 Причина: по молба на авторката

  2. #2
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 023
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    давай,откога го чакаме!!!
    ГРОБАРИ+ПЗ-business as usual

  3. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  4. #3
    глиган Аватара на vaskolini
    Регистриран на
    Nov 2009
    Град
    изгубен
    Мнения
    1 425
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Много добре!!!! но ми звучи доста уморително.....все пак една отпуска би трябвало да е за релакс.....!
    Колкото повече опознавам хората-толкова повече си заобичвам кучето.

  5. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  6. #4
    working & studying mammy Аватара на desito07
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    PORTSMOUTH
    Мнения
    172
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    това е само подготовката доколкото аз разбрах!! Стана ми много интересно и чакам същинктата част от това пътешествие!! Айде давай момиче-кокиче!!
    Няма нищо по-хубаво от това да си победител и нищо по-лошо от това да си извън играта!!!!

  7. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  8. #5
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Уморително е да съставиш този план, за който пиша.
    Вярно отнема много време, но после ти спестява нерви, пари, лоши емоции
    А за мен едно от удоволствията на всяко пътуване е неговата подготовка.
    Отивайки по предварително начертаните от мен места, получавам усещането за deja vu и това е моментът в който купонът ( или почивката), наистина започва.
    Разбира се винаги има и другия вариант-просто си намирате група от ден първи до последен и не мислите за нищо.Но лично така за мен се губи изследователския дух и насладата, че именно аз съм постигнала нещо.

  9. БЛАГОДАРЯ Didkus, desito07, Мила, BESEN thanked for this post
  10. #6
    Mr. Herbalist Аватара на steve
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    only in your mind
    Мнения
    6 915
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    .....не разбирам и думичка немски ,но така си се представям като турист


    YouTube - Jackass 3D | Official Trailer German HD

  11. #7
    Banned forever Аватара на Arthur's Sword EXCALIBUR
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Yorkshire
    Мнения
    11 257
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Браво, интродукцията е обещаваща.
    Не поглеждай с гняв назад.

  12. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  13. #8
    The Бел Аватара на Captain Chaos
    Регистриран на
    Feb 2007
    Град
    UK,Bristol
    Мнения
    2 566
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    много добре,очакваме продължението
    Знам си началото-знам си и края...
    Всичко на този свят съм открил...
    Когато умра ще отида във Рая,
    защото в Ада-вече съм бил...

  14. БЛАГОДАРЯ няма, Didkus thanked for this post
  15. #9
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 023
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    прехвърли това,като домашна работа:

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=3510&Level=1
    ГРОБАРИ+ПЗ-business as usual

  16. #10
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2009
    Мнения
    967
    Post Thanks / Like

    Smile Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    И аз нямам търпение момиче-кокиче,но съм наясно че ти трябва време.Благодаря ти за предговора.
    "Just when the caterpillar thought the world was over, it became a butterfly."

  17. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  18. #11
    working & studying mammy Аватара на desito07
    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    PORTSMOUTH
    Мнения
    172
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Цитирай Първоначално написано от penelopa Виж мнението
    Уморително е да съставиш този план, за който пиша.
    Вярно отнема много време, но после ти спестява нерви, пари, лоши емоции
    А за мен едно от удоволствията на всяко пътуване е неговата подготовка.
    Отивайки по предварително начертаните от мен места, получавам усещането за deja vu и това е моментът в който купонът ( или почивката), наистина започва.
    Разбира се винаги има и другия вариант-просто си намирате група от ден първи до последен и не мислите за нищо.Но лично така за мен се губи изследователския дух и насладата, че именно аз съм постигнала нещо.
    И аз изживявам своите пътешествия по същия начин - с предварителна подготовка! Мисля, че това е чара на всяко пътуване, а после се наслаждаваш на постигнатите резултати Поздравления, мисля, че накрая тази тема ще се превърне в пътеводител за Латинска Америка, подобно на този за новодошли на Емо Донков! Дерзай, но не отлагай много, че нямаме търпение
    Няма нищо по-хубаво от това да си победител и нищо по-лошо от това да си извън играта!!!!

  19. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  20. #12
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Няма да отлагам!
    И аз вече нямам търпение да се върна отново там
    Аз като пиша, за едно пътуване( обикновено месец по-късно), така го преживявам отново.
    Аз го пиша, за мен, за да мога отново да изпитам тази вълна на оргазъм, от нещо, което ме е направило най-щастливата жена на света.
    Ако не мисля пътувания и не пътувам, със сигурност ще се разболея до месец и по-лошото до 2 ще се гътна в гроба.
    Това е моята страст и идея, заради, която съм напълно щастлива със себе си!
    Мерси Деси и ти обещавам утре ще четете( е няма да е кулминацията за емоции, ама кой пък очаква нещо да се слчуи в един самолет -2 да бъда по-точано за 18 часа).
    Ама много простотии се случиха, откривайки за мен самата-Великия Дух на Американския Гражданин!"Хо-хо хо, ми иде да рева, като дед Мароз!

  21. БЛАГОДАРЯ BESEN, desito07 thanked for this post
  22. #13
    Нов потребител Аватара на BESEN
    Регистриран на
    Oct 2010
    Мнения
    52
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Цитирай Първоначално написано от penelopa Виж мнението
    Няма да отлагам!
    И аз вече нямам търпение да се върна отново там
    Аз като пиша, за едно пътуване( обикновено месец по-късно), така го преживявам отново.
    Аз го пиша, за мен, за да мога отново да изпитам тази вълна на оргазъм, от нещо, което ме е направило най-щастливата жена на света.
    Ако не мисля пътувания и не пътувам, със сигурност ще се разболея до месец и по-лошото до 2 ще се гътна в гроба.
    Това е моята страст и идея, заради, която съм напълно щастлива със себе си!
    Мерси Деси и ти обещавам утре ще четете( е няма да е кулминацията за емоции, ама кой пък очаква нещо да се слчуи в един самолет -2 да бъда по-точано за 18 часа).
    Ама много простотии се случиха, откривайки за мен самата-Великия Дух на Американския Гражданин!"Хо-хо хо, ми иде да рева, като дед Мароз!

    Бесен съм,че не съм пътувал с теб.

  23. #14
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Не бесней-аз обичам ако не сама, да пътувам някъде, то поне с хора, които знам от години.
    Едно пътуване, като това, а моите в повечето случаи са такива към неизвестното, винаги са свързани, с хора( мъжа ми в случая), които познавам много добре и които няма да ме пребият, ако се озовем на една скала.
    Както по - късно ще пиша, непознат човек тръгна с нас 10 км в планините( на отиване си деляхме такси) и на точката на пристигане беше готов да ме пребиее_как съм луд археолог-самозванец и за 3 години , бродене, не бил виждал по-гояла глупост от въпросната скала.
    След 8 часа си говорих с него и промених идеята му за церемониален-жертвен одър.
    Изкефих се като каза-ти сега като ми говориш има логика.Ама няма никаква логика да чета Лонли Планет( а това е най-доброто..................)и ...........
    Та не съжалявай, че не пътуваш с мен!
    Аз съм като командир, при подобно пътуване.
    Който е бил с мен, на археологически проучвания-бял ден не е видял.
    А аз бях 10 годишна, като гледах , какво правят археолозите в Нове.
    Просто копирам леко старата школа, която ме е вдъхновила за проучвания, без да съм учен!
    С мен , на никого няма да е лесно за прикл#чения-Желязна десциплина като казарарма!

  24. #15
    Нов потребител
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    39
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Penelopa, много се зареждам, когато слушам или чета как на някой са му се сбъднали мечтите Сигурна съм, че си се чувствала истински Жива там." Човекът е човек, когато е на път ! ''. Това е така, защото има движение, защото застоят е пагубен. Чакам с нетърпение същинската част и се надявам да е подплътена и със снимки

  25. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  26. #16
    Номад Аватара на Kalo_75
    Регистриран на
    Oct 2009
    Град
    Canterbury Kent
    Мнения
    760
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Да пътуваш по неизвестни места с непознати е като уравнение с твърде много неизвестни,има голям риск за грешки .Супер интро на пътеписа,аз се каня да пиша нещо подобно за Африка но нямам твоя дар слово.Чакаме продължение..

  27. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  28. #17
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2009
    Мнения
    967
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    "Just when the caterpillar thought the world was over, it became a butterfly."

  29. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  30. #18
    batko_vi_piranha Аватара на batko_vi_piranha
    Регистриран на
    Mar 2009
    Град
    Sofia
    Мнения
    342
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Браво, Penelopez, , ( не случайно ти викам така ) ...ти си лъв. Евала ти казва сам самия Batko_ti_piranha ! Продължавай по същия ''маршрут'' - на верен път си - и на аватара ти е изписано Ако пък ти гледам и на ръка бих ти казал : '' Брее, много голям път те чака ,бе, момиче - в далечни страни, през 9 океана в десети ( хмм, на земята май нямаше толкова много-може и за друга планета да става дума
    А сега , колкото до класиката и лошите момчета -според мен тези две понятия нямат допирни точки...освен ако..сега ми идва на акъл, жената...следиш ли ми мисълта...не е свързващото звено.. и тука ме инспирираш да отворя тема по върпоса...
    Dentibus Albis

  31. БЛАГОДАРЯ Didkus, няма thanked for this post
  32. #19
    penelopa
    Guest

    По подразбиране 01.09.2010

    01.09.2010-6 a.m

    Спала съм точно час и половина и е време за път. Раницата ми надхвърля всякакви разумни норми, малката е пълна с пътеводители и храна за поне 5 гладни човека, носът ми е запушен, коремът ме свива от нерви и кашлям разболяла съм се дълбоко - дали от нерви или по-скоро зла настинка.

    Мятайки големия багаж на гръб, залитам, правя се на разсеяна, защото ще ми бъде разяснявано, как съм помъкнала една камара ненужни неща ( факт) + дамската ми хладилна чанта. Път е , всичко се случва и предпочитам да си имам провизии за първо време, при евентуално бедствие, аварийно кацане или потъване към морското дъно.

    Метрото за Хитроу е невероятно пълно в 6.30 с хора, които мислено съжалявам за ранния час, в който са обречени да започват работа.

    Лошо ми е и почти се унасям от монотонното поклащане на мотрисата и от жегата, в която сама със се намъкнала. Все пак в Европа е още лято, а аз съм с пълно планинско снаряжение на гръб.

    Новият терминал на летището ме изнендва приятно. Голям, просторен и доста малко хора се навъртат наоколо. Може би защото е сряда, а както старата българска поговорка гласи - Сряда се не сяда.

    От години не съм летяла на такъв дълъг полет и наистина се вълнувам, а и в ушите ми отекват думите на приятел - бъди готова в Маями за всякакви неприятности, които може да ти дойдат на ум.

    Първото неприятно вълнение, обаче идва още на наша земя - така да се каже. Пускайки големия багаж, сме любезно уведомени, че пристигайки в Маями е нужно да си го вземем от лентата и да го чекираме отново за полета за Лима. Не бях чувала подобни правила и пак питам за потвърждение. Грешка няма - транзитните багажи през Маями така оперирали??? Мислено си представям как, докато си търся раницата, облепена с огромни стикери «транзит», самолетчето за Лима няма мен да чака и ще ми възникне неочаквана ваканция на плажа (все пак , не това е крайната ми дестинация). Докато размишляваме над абсурда, транзитен пътник да броди с целия си багаж на огромно летище, сме взели, че сме излетели.

    Обичам да летя. Това е едно от най-любимите ми занимания. Колкото по-дълго - толкова по-добре. Дали заради скорошната си стачка или просто сме извадили късмет - полетът с Бритиш е запомнящ се. Много добро обслужване, от което съм очарована.
    Може би една загадка ще ме гложди, но тя пък ми даде материал за прекрасни гледки - дълги часове. Пресичайки океана, самолетът се движеше над цяла Северна Америка, което за мен не е логично.От най-горните части на континента бавно слизахме към Маями при много добра видимост. Искаше ми се да снимам от време на време, но съблюдавах всички изисквания на превозвача - снимките са забранени, а аз съм изряден пътник!

    Докато приближаваме към крайната точка на път, ни раздават фермани за попълване от имиграционите, които отново събуждат старите ми болежки - главобол, свиване на стомах и не дотам чиста съвест. Въпрос първи - носите ли храни от сорта на меса, плодове и зеленчуци? От всичко по малко си нося и какво ли бих могла да го правя, освен да го засиля в близката кофа за боклук на стюардесите. Но е редно първо тях да попитам. Категорично ми бе отговорено, че, макар милиони да гладуват, американските власти биха могли да предприемат съдебни искове срещу мен, ако ме спипат!

    Полетът е предимно от хора на над средната възраст, отивайки на почивка в Маями, доста консервативно настроени и в никакъв случай не пилеещи и една стотинка на вятъра.Чули разговора ми със стюардесите и те надават глас на съпричастност, че светът не отива на добре, щом американците, принуждават кацащите там, да си захвърлят и последната ябълка, пък не била тя, онази на греха.

    За няма и няколко минути, провизиите ми са изядени от околните (а какви сандвичи, бях спретнала!) и аз съм изпълнена с любов и доволство, как съм почерпила ближния. Първи въпрос-проблем - разрешен!

    Но идва още по-коварен - носите ли камъни? Е чак , камънаци не нося, като на връщане, тежащи поне два килограма, но е факт, че имам камък в ръчния багаж и не какъв да е камък, а специален - от Кръстова гора, който съм нарочила за жертвоприношение -закопаване на Мачу Пикчу. Освен молби към Всевишния, да мине камъка - друго не ми остава.

    И пак се почва проблемът с багажа. Радвам се че поне не съм сама и още около десетина човека реват на глас, от къде, защо, как? Кой е отговорен за това безумие? Отговор няма.

    Кацнали сме в Маями 2 часа след обяд тамошно време и бягаме като на писта да си търсим раниците. Няма и следа от тях обаче, но поне се появява една от стюардесите ни и любезно твърди, че няма място за паника и багажът щял да бъде прехвърлен за Лима, без нашето физическо участие в процеса. Хубава новина, ама на думи, не радва никой, който е треперил 10 часа от Лондон. И може би онзи горе, наблюдавал вълненията ни от Хитроу, се обажда, тъкмо на време и тъкмо по високоговорителите. Пътниците за Лима от Лондон да се отправят към паспортна проверка. Нещо ми става по-леко, не много, но поне стомаха май не ме боли.

    Първото ми вече спокойно впечетление от летището на Маями е доста странно. Обръщайки се за съвет, към имиграционен офицер, дремещ блажено, получаваме отговор на испански! Хм - странно, все си мислех , че официалният език ще да е английски. Май не съм добре с географията и общата си култура. Опашки, опашки, пред гишетата и просто се нареждаме да чакаме, като не получаваме информация от никого.

    Всичко е грозно, прашно и насреща ми се взира не друг, а портрета на Обама. И той е затънал в този прах, който ми напомня един сериал от зоната на здрача.

    Без да искам, пръстовите ми отпечатаци и красиви зеници са вече не само мои, а обществено достояние на американските федерални власти. Поне един служител говори английски и ни пожелава приятно изкарване. А си мислех, че като транзит, няма да ми се отдаде щастието да глътна свеж , лек полъх от океана.

    Знайно е на всички, че тютюнопушенето се брои за един от най-големите грехове на съвременна Америка, та и през ум не ни минава да питаме, има ли на летището отредено кътче за грешниците от Европа.

    С печат в паспорта, че до 30.11.2010 съм много желана из техните земи, щастливо напускаме пределите на летището и се отдаваме на краткотрайна наслада, която само един пушач би разбрал. Дробовете ми се изпълват с желаната отрова, мозъкът ми се замайва от радост и дори не предполагаме, че бързо насочващата се чистачка , барабар с количката си, е насочена към нас и като нищо ще ни премаже за благото и здравето на дебелеещата нация.

    Добре е да си чужденец и спекулираш, че и бъкел не вдяваш, но думичката «полиция» и жеста за закопчаване ни изкарват от секундната нирвана, в която сме изпаднали. Шегата настрана, ама на улицата не може да се пуши, е изводът! Испано-говорящата служителка от чистотата дори си прави труда да ни покаже къде е редно да се пуши, а както подразбираме, това е поне на 10 минути пеша, при жега, която, меко казано, е непоносима. Поне си направихме труда, да тръгнем и търсим пушалнята.Такава не се вижда. И никой не се вижда да върви пеша, и сякаш сме в град изоставен, където слънцето, пече ли, пече.

    Направили сме нашия опит да търсим пушалнята и съставяме коварен план - тази се разкара, не се вижда. Връщаме се ня мястото на местопрестъплението - палим бързо, вдъхваме, като за последно, и се скриваме. Почти сме успели, но към нас са се присъединили още двама и лесно ставаме обект за прицел. От далечината се носи не само чистачката, в умерен тръс , ами в компанията на една полицайка.

    Понякога трябва да намерим вярното време и кажем - до тук! Ние сме по бързи от тях (с другите 2 –ма не знам какво стана), но бихме спечелили някой маратон за бързо влизане и минаване зад завесата.

    Остава още около час до полета и има време за бърз поглед, какво, къде по летището.
    Най-бързите ми впечетления - маса дебел народ, проклетият прах се стеле над всичко и за наша жалост имаме поне 15 минути вървене до вратата ни. Не ми хареса това летище! Няма живот, няма дух. Някакви умиращи издихания усещах, както се говори, и нацията му преживявала.

    По телевизията дават някакви природни бедствия, въоръжен превзел сградата на не знам си какво си, дебели нагъват бургери и отвсякъде се носи тази неприятна за ухото ми американска мелодия, която никак не долюбвам. Добре, че започват да ни викат да се качваме в полета за Лима и няма да имам време за още депресиращи гледки.

    Американ Еърлайн - поне винаги ми е звучало гордо това име на голяма авиокомпания. Или аз съм в била заблуда за себе си или както летището, всичко тъне в прах и забрава. Самолетът е мръсен, седалките са тесни, а стюардесите са като сърдити клявки, на които светът им пречи.

    Закупуването на бира можело да се осъществи само с кредитна карта, но което беше най-хубавото, не минаваха да продават, както във всеки полет, какво ли не. Яденето не беше лошо (нещо като винен кебап с картофено пюре + голяма торта). Личи си все пак, с кого пътуваме.

    И кутийките им кола са по-големи от европейските и смея да твърдя - с много по-различен и със сигурност, страхотен вкус. Поне 3 коли изпивам - без лед и които не са диетични. Обслужващите изпитват ужас от мен! Богохулство - недиетична кола и без лед! Да умуват над извънземното , което са намерили в мое лице, а аз да прегледам малко американската преса, която са ми оставили на седалката и която си е тяхно издание, на авиокомпанията.

    Можете да имате най-любимата тоалетна за вашата котка, която да бъде под масата ви във хола и на скромната цена-250 долара! Кой човек и коя котка ще иска тоалетната му да е в масата за хранене?!?! Безумно!Продължавам да чета списанието, което, както разбирам , би трябвало да се явява нещо, което Бритиш или Томас Кук и т.н, пускат всеки месец, с полезна информация за пътуващите.

    Тук сякаш информацията набляга на вашите любимци(с Американ можели да пътуват до вас, в краката ви), които ще ви правят компания, ако закупите специална клетка за 150 долара! Четох, четох, изморих се от безумия, глупотевици и евтини неща, може би и Телешопинг би излязал с офертата на столетието, в сравнение с тях.

    Още летим над океана, който е нереалистично мръсен и се чудя за този ефект, дали разливът има вина или прозорците на самолета са толкова мръсни, че изопачават цветовете.

    Здрачава се. Нюансите навън стават призрачно красиви. Тонове на виолетово, което не помня да съм виждала някъде другаде. Може би наистина навлизаме на другия континент и може би навлизаме в друго време, когато атмосферата на Земята е била различна( както се пише някъде) и когато се живеели строителите на големите градежи, за които сме тръгнали.

    Унесла съм се след повече от 24 часа безсъние и задрямала. Всичко е само за миг, защото чувам, че кацаме.

    Самолетът бавно слиза, над огромен , осветен град и почти съм първа да излизам на опашката. Летището е пълно с пристигащи. Лима е точката, от която всеки започва и свършва неговата одисея в Латинска Америка.

    Чакаме повече от 40 мин. за паспортна проверка, след куп бюрократични форми за попълване (които ще ни спохождат всеки ден, по време на обиколката) , глъч на щастливо кацнали латиноамериканци, изморени европейци - и накрая излизаме .

    Никога не бях виждала, толкова посрещачи с табели.Те бяха поне 500. Нашите имена не се виждат, а се предполага да ни чака кола от хотела, където сме отседнали. Дали до центъра или Мирафлорес, което е на поне полочин час от централна Лима - цената ще ви бъде 20 долара. Ако ви искат повече, става въпрос за непочтена сделка.

    Изморени сме, щастливи сме, не се безпокоим, кога и дали изобщо някой ще ни вземе. Живи сме в един, както си личи, от самото летище - много жив град. А е едва 8.45 вечерта. Купонът тепърва започва. Изпушваме на воля, без полицейска компания не по една, а по цели две цигари и намираме шофора. Чака ни с една голяма, не много стара, неопределена за мен кола и започва истинската част на пътуването ни.

    На летището и на излизане от него ми прави впечетление, че не е мръсно, а бях чувала какво ли не. Чисто е по пътя, осветено, шосетата са много широки и дупки не усещам. По пътя задминаваме огромни молове, увеселителни комплекси, фитнес зали, пълни с хора в тях, лудницата по пътя е прилична и може би в София би се заформил по-голям трафик.

    Много ми харесва през прозореца на колата – кварталите, които подминаваме и които със сигурност не са били в моята листа за разглеждане ( все пак загадки търся, а не новите магазини). Бавно се усеща, че навлизаме в централни райони, където архитектурата отстъпва на модерното строителство и осезаемо се чувства колониалния дух.

    На една стена виждам плакат за концерт на българска цигуларка ( ама като не се сещам името и тогава бях в екстаз от други неща) , за която водачът ни казва, че живеела в Перу и била много добра.

    Колониалният-централен пейзаж ми прави впечетление, започва леко да отстъпва на нещо малко по-различно - квартал, не беден по всичко видимо и по мои сметки, намиращ се недалече от мястото, закъдето сме тръгнали.

    Ла Порта - нашето гнезденце за 2 нощи - ни посреща с топла, приканяща покана, да не седим под лозницата на двора, а се настаним в прекрасната хасиенда, обзаведена с интересни и според мен доста скъпи мебели. Уютно е!

    Оставяме багажа, хукваме навън за по бира и гледка на океана, който сме видели от колата. Чисто е до безобразие, парковете са завзели всичко, океанът отнякъде нашепва «добре дошли» и се чувствам като в рая.

    Не случайно Мирафлорес бива първото заселено място в днешната карта за Лима и не случайно бабата на Гоген възкликва- «Най-красивото от континента, създадено с човешка ръка». Всичко е повече от нереално - красиво, тихо, спокойно, «Но няма бира».

    Мотаем се в кръг и се в един кръг, където кръчма се не види. Пътеводителите ми никога не са под ръка, когато се нуждая от тях и започвам по памет да си представям, къде би трябвало да се намира Ланкомар - най-новият им търговски център с безбройни забавления и развлечения. На правилна посока сме. Виждаме големи светлини в далечината. Времето е напреднало, незнайно как и е станало малко преди полунощ.

    Внушителен е техният Ланкомар, построен през 2002 , но лека полека започва да затваря. Все пак е четвъртък вечер и някой трябва да работи в петък. Имаме време само за по бърза бира, над брега на океана, който се вижда на много метри под нас. Величествено на лунна светлина (ако изобщо имаше такава) или неонови лампи. Време е да си лягаме, защото програмата започва в 7.30 на другата сутрин.

    Един въпрос, ме притеснява само - за час разходка - нито една котка? Къде са котките? Връщайки се в хотела питам ношния рецепционист.Той си мисли, че се шегувам с него и се подхилква под мустак. Но за такива като него, вадя подкуп - една българска роза мускалче. Става леко по-разговорлив, но с някаква печал на лицето, тъжно коментира -ами не знам! И аз не съм ги виждал!
    Последно редактирано от Мила : 11-11-2010 на 08:44 Причина: редакция

  33. БЛАГОДАРЯ lady, Nakupenda Malaika, papinbg, Didkus, mimi_pz and 11 others thanked for this post
  34. #20
    Старо куче Аватара на lady
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    London
    Мнения
    2 829
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Приятно е човек да попътува мислено с теб, пенелопка. Keep going!
    The greatest mistake you can make in life is to be continually fearing you will make one.
    http://www.youtube.com/watch?v=fXF_l...eature=related
    http://www.youtube.com/watch?v=Ai5u5...eature=related

  35. БЛАГОДАРЯ няма, Мила thanked for this post
  36. #21
    Banned forever Аватара на Arthur's Sword EXCALIBUR
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Yorkshire
    Мнения
    11 257
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    За малко да пропусна първия ден от пътешествието. Добре, че ми писа. Много интересно ми се вижда Не знаех, че в САЩ са збранени снимките от самолет.
    Не поглеждай с гняв назад.

  37. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  38. #22
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Радвам се , че ти е интересно.Подсетих те, че ти беше един от най-нетърпеливите.
    Не знам, дали има конкретно, забрана да се снима, точно над САЩ, но много авиокомпании, не разрешават това да се прави.
    Дано утре завърша ден втори и до края на седмицата 2 -та дена в Куско, преди изкачването.
    Ама много ми е натоварено и докъдето стигна.
    До 2 месеца съм си дала срок, трябва да е завършено.

    Тук специално, изказвам благодарността си към Мила, която го прави, приветливо за четене.
    Седна ли да пиша, тази мисъл е по-бърза от пръстите ми и ни за параграфи, ни абзаци ни нищо не мисля.Пиша случката!
    Та Мила много допринася, на всички да им е по-лесно и комфортно!
    ЗА което лично й благодаря, за отделеното време и труда , който влага!
    Поклон!

  39. #23
    чело коте книжки Аватара на karen
    Регистриран на
    Dec 2007
    Мнения
    3 443
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Цитирай Първоначално написано от penelopa Виж мнението
    Радвам се , че ти е интересно.Подсетих те, че ти беше един от най-нетърпеливите.
    Не знам, дали има конкретно, забрана да се снима, точно над САЩ, но много авиокомпании, не разрешават това да се прави.
    Дано утре завърша ден втори и до края на седмицата 2 -та дена в Куско, преди изкачването.
    Ама много ми е натоварено и докъдето стигна.
    До 2 месеца съм си дала срок, трябва да е завършено.

    Тук специално, изказвам благодарността си към Мила, която го прави, приветливо за четене.
    Седна ли да пиша, тази мисъл е по-бърза от пръстите ми и ни за параграфи, ни абзаци ни нищо не мисля.Пиша случката!
    Та Мила много допринася, на всички да им е по-лесно и комфортно!
    ЗА което лично й благодаря, за отделеното време и труда , който влага!
    Поклон!
    е да с ръка на сърцето си мога да споделя моите впечатления от Мила - а те са: тя наистина е мила и то доста мила.Отива и ника нали?!!!
    Anyone can go to Heaven..just be good!

  40. #24
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    И аз мисля, че напълно се покриват с ника!
    Много мил, спокоен и уравновесен човек!
    И мен ми се ще да бях малко по- разумна и мила!

  41. БЛАГОДАРЯ karen, Мила thanked for this post
  42. #25
    чело коте книжки Аватара на karen
    Регистриран на
    Dec 2007
    Мнения
    3 443
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Предговор ( Перу и Боливия)

    Цитирай Първоначално написано от penelopa Виж мнението
    И аз мисля, че напълно се покриват с ника!
    Много мил, спокоен и уравновесен човек!
    И мен ми се ще да бях малко по- разумна и мила!
    heh ти си авантюристка,което предполага ,че би трябвало да си непокист/ка , но все пак ти също си мила, но не толкова софт като нашата Мила ,а си просто авантюристично мила П.

    пс1.. след всичко прочетено как преживяваш, ако ти се наложи да живееш без подобни аватюри (холидеи),защото подобно пътуване е една голяма бомба със положителен заряд
    Пс2...не ми излизат от ума котките ,бре какво ги правят в тея географски ширини ...къде са били ,защо не си видяла нито една за близо часове от пристигането..Хммм кво.. плюскат ли ги.., деликатес ли са ... ритуал някакъв?????!!!!
    Чакам с нетърпение продължение на всичко каквото си описала,Господ те е дарил и със слово ,а ти поне го използваш само в положителен аспект.
    Anyone can go to Heaven..just be good!

  43. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
Страница 1 от 4 123 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Перу/Лима
    От penelopa във форум Holiday Destinations ревюта и полезно инфо
    Отговори: 2
    Последно мнение: 03-02-2013, 01:58

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker