Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 6 от общо 6
  1. #1
    Старо куче Аватара на Virginblack
    Регистриран на
    May 2010
    Мнения
    6 730
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Две години в два листа

    Две години в два листа:



    Това, което бях е било това което съм искала да бъда. Човек е устроен така, че да подчинява подсъзнанието си на съзнателната си мисъл и контролиран от кората да храни подкорието със своята реалност.

    Сега не знам какво искам да бъда, следователно не съм.

    Научих се да приема пораженията като ежедневното ходоне до тоалетна. Колкото, толкова и когато- тогава.

    Не чакам нищо, не се надявам, не планирам, станала съм като хартиена лодка в морето. Клати се, клати , пък се килне и се разгъне като лист от дърво и се носи накъдето я подбутнат вълните.

    Радостните мигове са преходни и кратки. След тях идва буря или тишина.

    Драмите са хубаво нещо, карат те да мърдаш.

    Научих се да заспивам сама и да не мисля за нищо заспивайки.

    Мисленето е вредно- само те обърква.

    Интуицията е велико нещо. Който се научи да й се доверява знае къде да се пази.

    И от кого.

    Ако иска.

    Човек се стреми повече към болката отколкото към щастието.

    Човек се привързва към болката и тя става част от неговото „съм”. Съзнателно върви и я търси, защото това кото е извън нея е малко, нищожно и дребно като песъчинка.

    Единствните хора, които те и ще те обичат винаги и завинаги са родителите ти и до някъде децата . Останалото е суета. Маска, малко фалш и преходност.

    Човек може да живее с чувството на обреченост точно толкова добре, колкото и без него.

    Смисълът на „липсва ми” е доста размит. С еднаква сила може да ти липсва пералня и човек, зависи от настроението.

    Липсата на вода не е фатална.

    Липсата на ток също.

    Човек еволюира имено от липсата, но трябва да има сила за това. Иначе може да си остане да хленчи в някое ъгълче.

    Човек обаче винаги хленчи.

    И винаги иска друго, не това което има.

    Това което има е даденост, разбираш колко ти липсва онази прашасала играчка едва когато я изхвърлиш без да искаш на боклука.

    Времето лекува всичко, но ти се е@ава майката докато чакаш да мине.

    Добре е да не го чакаш, защото то никога не те чака.

    И не спира.

    Колкото по-близо си до края, толкова по- бързо минават секундите.

    Колкото по-близо си до края, толкова по-бавно минават секундите.

    „За да спечелиш нещо, трябва да загубиш нещо на същата цена”. Закон на алхимията.

    Манга филмите са тъжни.

    Войната между половете можеше и да не се води, ако жената беше и майка и жена и на моменти малко от отминали или текущи „големи” любови.

    Войната между половете е буря в капка вода на фона на войната с живота и със себе си.

    Всяко важно решение трябва да се взема само за себе си и винаги сам.

    Когато вземаш важно решение разбира се си винаги сам, защото всеки бяга.

    Работата в колектив изисква привързаност към клюкаренето и много макиаж.

    Индивидуалистите могат да работят сами и ако искат да се приобщят към колектива, трябва да спрат да надничат зад маските.

    Маските не се махат.

    Повечето хора спят с тях от страх да не забравят да ги наденат на другия ден.

    „Чукам” и „Правя секс” са две различни неща.

    Чукайте. Опазвате се от висок холестерол поради отделения адреналин при „влюбването”.

    Можеш да си направиш две татуировки в разстояние на десет дни. Нормалните хора дълго мислят за такива неща. Докато се решат, кожата висва яко.

    Сега разбрах привързаността на баща ми към старата лада. Не че не може да си купи друга кола, по-скъпа, по- лъскава. Просто не е същата. Няма да има всички онези глупаво повредени неща, отварщи се едва на половина прозорци...Ама никоя няма да е като нея. Така е и с местата. Отиваш на по-хубаво място, лускозна мебел едва ли не, климатик и вана (тук няма да ме разберете), ама на...мизерийката на старото място си е друго нещо. А и терасата.....и дървото пред нея.

    Човек внаги разбира нелепостта на надеждите си късно.

    На човек са му нужни два месеца да обикне и да се привърже към нещо.

    Времето дава много, но не дава любов. Може би.

    На човек са му нужни десетлетия да отвикне. Ако изобщо..

    За да не бъде наранен, човек наранява.

    Когато даваш любов никога не чакай да ти се върне. Няма да стане.

    Внезапното получаване на нещо, което много си желал го прави дребно и нежелано. Наличието на пералня не ме направи по-щастлива.

    Комплексираните хора са арогантни.

    Черно море е топло, Средиземно е ледено. И каменисто.

    Палмите са красиви и на изгрев и на залез и в маранята. Но не създават онзи уют, който създава един дъб в миришеща на току що паднал дъжд гора.

    Човек обикновено се разминава със сродната си душа от страх от обвързване.

    И други страхове.

    Човек робува на традициите и морала, независимо какво говори.

    Човек може да е мъдрец на 23 и глупак на 73. Зависи какво е видял и дали го е видял.

    Неприятностите идват винаги по три.

    Не си отиват по три.

    Обикновено навличат още поне две.

    Когато си в *****та до шия, никой не смее да ти помогне, за да не затъне с теб.

    Всеки човек е нещастен по своему.

    Всеки човек е щастлив наужким.

    Това, което със сигурност знаем от първите си съзнателни мигове е че ще умрем.

    Една болка винаги бива заменена с друга.

    Една лъжа винаги може да помогне повече от мълчанието.

    Един обърнат гръб боли повече от удар.

    Един обърнат гръб може да говори, стига да искаш да разбереш какво ти казва.

    Но не искаш, защото инстинктивно се пазиш от болката.

    Но пък и е любопитно....

    Човек обича да се самозаблуждава, но никога не допуска друг да го заблуди.

    Никога не трябва да се оплакваш.

    Жената трябва да е супержена, за да бъде забелязана.

    За което получава аплодисменти.

    Постепено става мъж.

    Болният често носи здравия.

    И т.н.

    Това, което научих ме направи по-ранима, по- уязвима и напълно нищожна за жалост в собствените ми очи.

    Луната е най- уникалното видимо за човешкото око ...нещо.

    А аз дори вече не съм ничие лунно момиче.

    Но все пак тя е великолепна. Винаги. Колкото и драми да стават под нея, тя си е там.

    Горчива.
    As for those of you not related to me, as sloshed as I may be, you may sod off.

  2. ХАРЕСВАМ! valeria_north liked this post
  3. #2
    Старо куче Аватара на Virginblack
    Регистриран на
    May 2010
    Мнения
    6 730
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Две години в два листа

    Кукла



    Реши да си направи още едно кафе. Облегна се на белите плочки до печката и зачка. Запали цигара. Кафето направи дебел каймак и леко се надигна, така както го обичаше- гъсто, силно и с каймак. Сипа бавно в малка чашка. Излезе и седна на верандата.
    Цветята в градината бяха полудели от живот и цветове. Няколко пеперуди се гонеха между тях все едно знаеха с колко кратък живот е дарена красотата им и че малко преди да станат красиви са били едни обикновени грозни гъсеници. Топло слънце пробиваше клонките на плувналото в бели цветове дърво.
    Той пое дълбоко въздух и влезе. Ратвори парчетата плат и започна да крои.Малки, миниатюрни рокли. Две. Една бяла и една червена. Ръката му режеше и шиеше без колебание. Заши малки копченца, прикачи малки коланчета, постави парчета дантела около деколтетата и около ръкавите.
    После се зае с огърлиците. Нанизваше мънистата с помошта на лупа. Очите му отказваха понякога.
    Обувките бяха винаги най- досадната част. Трябваше му специална матрица. Понякога му отнемаше часове да направи една, сега искаше да направи четири. Беше вече вечер когато всичко беше готово.
    Изглади внимателно роклите и ги постави на масата. Загледа ги. Бяха толкова красиви в своята миниатюрност. Погали сатенената мекота на червената рокля. Утре щеше да направи тялото.

    Утре.

    Дървото беше меко. Ваеше шията,раменете, гърдите, после краката с тънки прасци и накрая тънкото кръстче. Последно правеше лицето. Беше трудно. Понякога правеше лицата с дни. Всяка негова кукла имаше лице различно от останалите.

    Беше бездушно и нямо. Очите й бяха студени, дървени, усмивката …извити устни. Гледаше куклата и галеше тялото й. Прокара пръсти по мекото дърво. Не усети онова вълнение, което усещаше преди години. Хвъри я. Тя падна странно настрани, но го гледаше с усмивка. Дървото не беше лакирано, нито боядисано, нямаше коса все още. Приличаше на ембрион, усмихнат ембрион. Стана и я ритна. Тя се усмихваше. Не пророни дума.

    Сложи шапката си и излезе по джапанки навън. Валеше. Тръгна забързано към магазина за цигари.
    Зад щанда беше застанало красиво момиче. Не я беше виждал до сега.
    Тя се усмихна. Той плати цигарите. Сложи ги бавно в джоба си и на вратата се обърна и каза замислено, без да я гледа дори “Ти си кукла”. Момичето се изчерви.
    Той се прибра у дома си, цветята в градината смърдяха на пролет, силна, тежка натрапчива миризма на …живот, а едно нахално птиче истерично пееше някъде в клоните на дървото. Подразни го.
    Влезе и отвори скрина. Там лежаха погребани неговите 76 кукли. Извади ги и ги подреди една до друга. Те му се усмихваха и го обичаха. Те бяха неговия сатенен свят. Неговата страст и лъст. Среса внимателно косите им. Все различни прически, все различна дължина, все червени. Оправи гънките по роклите им. Тогава я видя. Своята първа кукла. Беше я направил в деня когато тя си отиде. Преди седем години. Лицето на куклата не беше усмихнато. Беше сурово.
    Защо нямаш сърце?
    Защото ти ми го взе и забрави да ми го върнеш.
    Защо си отиде?
    Защото беше време.
    Защо никога не се върна?
    Тя го гледаше няма.
    Спомни си за милиарден път разкървавеното й лице. Посинелите й пръсти, синините по тялото й. Потрошеното й слабо тяло. Беше слаба като капчук. Топеше се пред очите му. Тя беше птичка на дървото му,той я беше затворил в клетката на лудостта си.
    Спомни си червените й коси, които плуваха във вятъра когато се наведе и взе малкия си куфар. Погледна го с болка и омраза, която той разтълкува като разочарование. Не каза нищо. Пристъпи прага и той чу как стъпките й кънтяха по каменистата пътека. Беше сигурен, че ей сега ще си дойде.
    Не си.
    Седем години чуваше само спомена от стъпките й.
    Веднъж му беше казала, тогава, когато бяха щастливи ..за малко, че никога не е имала кукли като дете. И той я зачака правейки кукли за нея. Вярваше, че не е направил грешка. Казваше си- наказвах я защотто тя не ме обичаше достатъчно.
    Има ли достатъчно в любовта?
    Тогава скокна и заоглежда куклите си.
    Взе две от най- красивите и отиде до училището. Видя едно момичеце да си играе само на двора. Приближи се и каза “Искам да ти подаря тези две кукли”. Момиченцето ги взе, погледна ги и каза “Не ги искам. Те са грозни”. "Защо да са грозни?” “Защото са тъжни.” изплези език малката и заподскача след топката си.
    Той закрачи бавно към къщата си. Извади двете кукли и ги нареди до другите. Бяха съвършени в своята кукленска тъга. Направи си кафе и седна на верандата. Нея я нямаше. Пак.
    Влезе.
    Погледна куклите и каза “Искам да ви дам душа, но аз самият нямам. Не мисля че някъде продават. А и кому е нужна душа. Тя само боли”.
    Те го гледаха с усмихнатите си устни и красиви очи и мълчаливо се съгласиха.
    На другата сутрин отсече дървото. Това птиче го беше побъркало. А можеше да свие гнездо да не дава господ.

    Дворът оголя.
    Какво пък, ще използвам дървото и ще направя кукли. Може би е добре да са чернокоси или руси например. Червените коси не са на мода.

    Един ден по калдаръмените камъчета на двора запристъпва жена с дете. Красиво дете помисли той. Сигурно пищи като всички други досадни деца. Жената каза “Чух, че подарявате кукли. Мога дори да купя някоя ако не са много скъпи”. Той ги покани уклончиво. Куклите седяха наредени на капака на скрина. Момиченцето се втурна, ахна и ги заразглежда. Всички мълчаха. “Нека си избере една, ще ви я подаря”. Момиченцето протегна ръка към онази, първата. Взе я и каза “Може ли да купим тази, мамо, може ли, може ли?”. “Защо искаш тази?, попита той и сърцето му се сви. “Защото е различна от останалите. Тя е тъжна. Моите кукли са весели принцеси”. “Какво ше я правиш? Тя е една тъжна кукла?” попита той. “Може би с мама ще я направим щастлива. Мама може всичко. Аз мога всичко”. “Вземи я, не искам пари” каза сурово той. Те благодариха и стъпките им откънтяха по пътечката. Гласчето на детето весело чуруликаше.

    Не го подразни.

    Направи си кафе и седна. Новата кукла беше дете. С дълги до кръста коси и живи усмихнати, въпросителни очи. Беше направил бяла рокля на пеперуди. Куклата не беше усмихната, но грееше с живот. Погали косите й, прибра останалите в скрина и седна на верандата и зачака майката с детето да минат. След седмица видя майката. Каза “Имам подрък за вас” и я покани и показа куклата. Жената се усмихна и каза “Ти си лунатик честно казано. Не искам да знам драмата на живота ти, моята си ми е достатъчна, но имаш скрити таланти. Добре е да не ги показваш, няма да те разберат. Ако трябва да съм откровена, куклата е много красива, много прилича на дъщеря ми, но аз имам истинската, запази копието за себе си. Създай живот, не се опитвай да даваш живот на дърво и ще ти е по-леко а и е по-възможно. Посади едно дърво например.” Тя загаси цигарата си и стана, чувствайки се неловко от откровеността си и леко грубия си тон. После му се усмихна и добави “Единственото непоправимо нещо в живота е смъртта, но животът ни е едно прелюдие към нея. Смъртта на тялото е само един вид смърт, марак че според някои е “само болест, за която има лек”. Някои хора се раждат мъртви и един живот не им стига да го разберат. Жалко, аз не съм от тях.”
    “Научи ме как да живея”
    “Не мога, ти отдавна си умрял…както и аз”.

    Такива ми ти работи.
    As for those of you not related to me, as sloshed as I may be, you may sod off.

  4. #3
    Старо куче
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    LOUD AND PROUD FROM LONDON TOWN
    Мнения
    4 725
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Две години в два листа

    мойте последни 2 години се събират в една дума...ти изписа 2 листа...

  5. #4
    Старо куче Аватара на Virginblack
    Регистриран на
    May 2010
    Мнения
    6 730
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Две години в два листа

    Цитирай Първоначално написано от Bassman Виж мнението
    мойте последни 2 години се събират в една дума...ти изписа 2 листа...
    не вярвам да нямаш речников запас...
    As for those of you not related to me, as sloshed as I may be, you may sod off.

  6. #5
    Banned forever Аватара на Arthur's Sword EXCALIBUR
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Yorkshire
    Мнения
    11 255
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Две години в два листа

    Кукла е много хубав разказ.
    Не поглеждай с гняв назад.

  7. БЛАГОДАРЯ iliyan65 thanked for this post
  8. #6
    Старо куче Аватара на llyudo58
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    London
    Мнения
    2 241
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Две години в два листа

    Цитирай Първоначално написано от Arthur's Sword EXCALIBUR Виж мнението
    Кукла е много хубав разказ.
    Един от многото нейни хубави разкази...
    С поп в кръчма,с патка във вода и с модератор в спор не се влиза!!!

  9. БЛАГОДАРЯ iliyan65 thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Киста в бъбрека
    От juld във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 3
    Последно мнение: 08-04-2015, 21:37
  2. киста в главата
    От Juja във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 4
    Последно мнение: 19-06-2009, 13:43
  3. киста на сливицата
    От nardiq във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 1
    Последно мнение: 01-01-2009, 16:48
  4. киста на яйчника
    От Севдалина във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 1
    Последно мнение: 03-07-2008, 15:44
  5. Киста на яйчник!!!Опасно ли е?
    От harem_style във форум Здраве и здравеопазване
    Отговори: 3
    Последно мнение: 19-02-2008, 19:10

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker