»нфо «а UK Ќовини —писание ќб€ви ѕродавалник »потеки —тарт —троители ∆ълти страници “ърси
—траница 3 от 3 ѕървиѕърви 123
–езултати от 51 до 64 от общо 64
  1. #51
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране

    [IMG][/IMG]

    [IMG][/IMG]

    Ѕулаир през Ѕалканската война !
    -«ащо ще пиша за това ?

    ƒивизи€та,ко€то побеждава турските войски там е 7-ма рилска пехотна дивизи€,като 3 от полковите й бригади биват чисто самоковски, а 7-ми артилерийски полк който изиграва решаваща рол€ в битката също е попълнен със самоковци
    “а сега да разкажа на кратко за битката при Ѕулаир !
    Ќа 8-ми февруари 1913 година, турски€т Ѕулаирски корпус атакува 7-ма пехотна –илска дивизи€ с цел да € разгроми и да се съедини с други турски части от Ўаркьой.
    ¬ същи€ ден 27-ма Ќизамска дивизи€ настъпва в гъсти редици,подпомогната от гол€мокалибрените оръди€ на турски€т кръстосвач "ћесудие" срещу 13-ти пехотен полк,но били посрещнати от наши€ пехотен и артилерийски огън, като се превъщат в тълпа и бойните им действи€ не усп€ват !

    “урците обаче не се отказват!
    Ќасочват главни€ удар срещу 22-ри “ракийски полк от нашата –илска дивизи€.¬ този полк също е имало много самоковци и хора от селата край града ни.
    ¬ремето е било мъгливо и много студено.“урците предприели атака в точно такъв момент в който мъглата се е вдигала и вместо да вид€т идващите от Ўаркьой,видели устремено налитащите български войници и офицери от 22, 23 и 49-ти пехотни полково,които с мощна атака, с "”–ј" и "Ќј Ќќ∆" обръщат противника в паническо б€гство !
    –азказва се че именно там турците възприели командата "Ќапред на нож" като "ѕо пет на нож"!
    ¬елик е наши€т войник!

    Ќачело на атаката застава и комнадират на 22-ри “ракийски полк, който със знамете на полка и национални€т химн "Ўуми ћарици",изпълн€ван от военни€т оркестър, в този критичен момент за изхода на бо€, отхвърл€ противника от добре укрепената позици€ на Ѕулаир !
    —ъотношение на пехотни сили българи-турци било 1 : 10 !
    Ќо преди началото на бо€ 7-ми артилерийски полк нанас€т жесток удар върху турската сган със своите оръди€ и това помага изключително много за успешната атака на нож по-късно !
    «ападните военни анализатори наричат победа при Ѕулаир "завар€не на бутилката, край устата на ко€то са наредени българските топове", топовете на 7-ми артилерийски полк!

    —лед тази победа следват още много при-Ўаркьой, след това пада ќдрин,но за разво€ Ѕалканската война ще пиша друг път

    ѕобеда на нашите войници бива толкова славна,че бива удостоена с честа да бъде написан марш в найна чест !


    јвтор на текста е Ќайден јндреев, а музиката е композирана от ¬ладимир √ълъбов.


     ървава зора вест€ва,
    страшни боеве за мъст,

    рилците са готови,

    смело в бой да полет€т.


    ѕред стените булаирски,

    никой не е идвал там,

    само ние славно бихме

    анадолска страшна сган.


    Ѕосненци гърм€т и тр€скат,

    рилците без страх върв€т,

    т€х гранатите не стр€скат,

    безжалостно враг треб€т.;


    Ѕурно м€тат се вълните,

    на ≈ге€, ћрамора,

    и повтар€т на борците,

    гръмогласното Уура! Ф


    ¬рага свети с прожектори,

    за да види де сме ний,

    ала вижда си позора,

    в кръв обл€ни долини.


    јнадолеца съкрушен,

    в свойте крепости се скри,

    нивга н€ма да помисли,

    да излезе срещу ни.

    »нформаци€ за написването на поста съм взел от клуба " авалери на ордена за ’раброст"-—амоков,”икипеди€ и бойнаслава.нет

    http://empire.blog.bg/novini/2008/02...-bulair.160289

    [IMG][/IMG]
    ѕоследно редактирано от BGHelp : 14-06-2010 на 19:10 ѕричина: обедин€ване на мнени€

  2. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki, Wolf, MarkoToTeV thanked for this post
  3. #52
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    истори€та на български€ народ има много величави дати, но връх на войнската слава остава

    ќдринската епопе€.

    —лед ожесточени и кръвопролитни боеве, увенчани с разгрома на турската арми€ при √ечкенли, —елиолу и ѕетра, край Ћозенград, Ѕунархисар, „аталджа и Ѕулаир, пред българската арми€ се постав€ една от най-тежките задачи Ц превземането на ќдрин. ќтбраната на втората османска столица, е поверена на един от най-способните турски военноначалници Ўукри паша.

    —лед петмесечна обсада, на 10 март 1913 година командващи€т ¬тора българска арми€ генерал-лейтенант Ќикола »ванов, дава заповед за последна и решаваща атака на ќдринската крепост.

    Ќа 11 март започва атаката. —амо за две денонощи€, при тежки и кръвопролитни боеве, българската арми€ усп€ва да разкъса ограждени€та и да пробие фронтовата лини€ при јйваз баба, јйджи оглу и други фортове, да превземе непревземаемата, според най-добрите германски специалисти военна крепост, да покрие с неув€хваща слава бойните си знамена, да почуди и накара света да заговори с уважение за Ѕългари€ и българската арми€.

    Ќа 13 (26) март пада ќдрин. ѕленена е шестдесет и пет хил€дна турска арми€, заедно с 15 генерали и 1200 офицери, начело с Ўукри паша, 600 оръди€, гол€мо количество друго оръжие и 16 знамена.

    «а ќдринската епопе€, в сво€та документална повест Уѕолетът на самар€нкатаФ, писател€т Ћюбен ќвчаров пише: Уƒве денонощи€, ден и нощ битката за ќдрин кърви. Ѕойното поле дими обарутено между две стихии. ¬ойната за ќдрин се води в ръкопашен бой, гърди срещу гърди, щик срещу щик. ¬ода и кръв заливат околностите. Ќад хил€да турски оръди€ отвръщат на огън€ с огън. ќдрин и небето над него се тресат от залпове.Ф

    —ъщи€т този ден, турски€т офицер ’асан ƒжемал, участник в боевете за ќдрин, записва в дневника си: У... ÷€лата окръжност на крепостта е в огън. ”креплени€та са покрити в дим. «ем€та и небето грозно реват ... —нар€дите вдигат зем€та нагоре. —рещу едно наше оръдие непри€тел€т стрел€ с десет ... — хил€ди снар€ди щукат в ќдринската крепост ... ¬ойниците падат като снопи в тъмните окопи. —нар€дите със страшно бучене изкопават зем€та и ръце, крака и други части се отдел€т от телата. √лухи сърцераздирателни ридани€ се чуват в окопите ... ƒокато Ўукри паша не вдигне бели флагове... огън€т н€ма да спре...Ф

    —лед полунощ на 12 март 1913 година, под куршумен дъжд осветените от фортовите прожектори телени мрежи, се люшват прор€зани. ≈дин след друг всичките двадесет и шест железобетонни фортове до сутринта на 13 (26) март млъкват. „ува се само плющенето на българските знамена, радостните възгласи на победителите.

    Ўукри паша изпраща последна телеграма: У¬сичко е свършено! Ѕългарските войски нахълтват вече в сами€ градФ и тръгва под конво€ на генерал √еорги ¬азов към форта  аик, за да предаде саб€та си в плен на генерал Ќикола »ванов, чи€то ¬тора арми€ тържествува победоносно в ќдрин.

    Ќа следващи€ ден 13 март, ’асан ƒжамал записва в дневника си: У Ќад крепостта, ко€то ни вдъхваше надежда за победа, беше издигнато б€ло знаме. ¬ойниците изл€зоха от своите окопи и в безредие отиваха към казармите. “ъжни и печални всички върв€ха един подир друг с нерешителни стъпки. ¬сички б€ха замислени, мнозина плачеха.Ф

    ѕо случай превземането на ќдрин, в поздравителната заповед от 13 март 1913 г. до командваните от него войски на източни€ сектор, генерал √еорги ¬азов за€в€ва: Уќфицери, подофицери и войници ... вие покрихте Ѕългари€ със слава, а нашата арми€ с лавров венец. —ветът има да се чуди на вас, доблестните синове на Ѕългари€, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. √орде€ се, че съм ваш началник. √орде€ се, че съм българин.Ф

    ј в спомените си, командващи€т ¬тора българска арми€ генерал Ќикола »ванов пише: У“ака се извърши превземането с открита атака ќдринската крепост, че учуди военните среди, издигна името на Ѕългари€ и прослави българското войнство по всички части на света.Ф

    ќдринската епопе€ е забележителна и ще остане в истори€та на българското военно изкуство и с това, че тук за първи път във военната истори€ на света се използва самолет за бойни действи€. «а първи път, български летци извършват разузнавателни полети и бомбардировки със самолет. “ова са летците –адул ћихайлов, ’ристо “опракчиев, ѕродан “аркчиев. » за първи път, жена извършва боен полет със самолет над непри€телски войски. “ова е българката Ц самар€нката –айна  асабова.
    ¬ъв връзка с използването на авиаци€ в бойните действи€ за превземането на ќдрин, в спомените на поручик –адул ћилков, командир на ѕърво аеропланно отделение четем:


    УЌа 16 октомври 1912 г. беше извършено първото бойно летене над ќдринската крепост от мо€та скромна личност Ц летец поручик –адул ћилков, със изурман летец поручик ѕродан “аракчиев от 11 пехотен —ливенски полк. ¬ самолета взехме две бомби. Ћет€хме в широк кръг над града и стигнахме до гарата  арагач, където хвърлихме бомбите.


    - 19 октомври 1912 г. ƒнес пилот ’ристо “опракчиев пое път€ към славата. —утринта беше получил писмо от годеницата си. „етеше писмото и се усмихваше. ѕоручик “опракчиев излет€ в 3 часа след об€д. ѕолетът му продължил 50 минути.  огато се завръщаше самолетът клюмна вертикално надолу и като прострел€на птица стремглаво се заби в зем€та. Ќав€рно “опракчиев е бил тежко ранен. ¬ същи€ момент последва ужасна експлози€ и самолетът бе обхванат от огромен пламък. “€лото на летеца гореше като факла. ƒнес, 19 октомври 1912 год. в 4 часа след об€д, отлични€ офицер пилот авиатор, геро€т, мили€т ни боен другар поручик “опракчиев загина при изпълнение на бойни€ си дълг.


    - 12 ноември 1912 г. ƒокато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над ќдрин, днес 12 ноември 1912 год. ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта ќдрин Ц първо по рода си от световен мащаб.Ф


    —лед разгрома на турската арми€ и капитулаци€та на Ўукри паша, “урци€ е принудена да поиска примирие и на 17 май 1913 година е подписан Ћондонски€ мирен договор, съгласно който земите на запад от лини€та ћиди€-≈нос са върнати на Ѕългари€. Ќо това, което българските войни завоюват с цената на много жертви, българската дипломаци€ и българските управници не усп€ват да защит€т.


    ѕоради недалновидна и безразсъдна политика на българските управници, на 13 юни 1913 година избухва ¬тората Ѕалканска (ћеждусъюзническа) война, ко€то завършва с катастрофа за Ѕългари€ и загуба на ёгоизточна “раки€.


    Ѕитката за ќдрин, е най-гол€мата битка през Ѕалканската война. “€ се оказва решаваща битка за изхода на войната. «а българите от “раки€, падането на ќдрин остава като символ на т€хното освобождение и нашите деди об€виха тази дата като Уƒен на “раки€Ф.

    http://tritesestri.blogspot.com/2007...g-post_26.html

  4. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58, Wolf, MarkoToTeV thanked for this post
  5. #53
    администратор Atanas Chikov јватара на lordm
    –егистриран на
    Jan 2005
    √рад
    London, United Kingdom, United Kingdom
    ћнени€
    21 361
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ћного народ със свободно време и без работа... да чета за истори€та на Ѕългари€... учил съм истори€ и съм се справил добре на препитвани€...
    јма чак пък да се дна и си спрор€ във форума за това...
    «виждам на н€кои за свободното време, може да не ми отговар€те, веро€тно н€ма да имам време да отговор€, чакат ме много други неща да преглеждам из форума.
    Ћицензиран имиграционен съветник Level 1 към OISC


    —танете членове на нашата Facebook група –абота в UK https://www.facebook.com/groups/908173225909681/

  6. #54
    рицар без брон€ јватара на MarkoToTeV
    –егистриран на
    Oct 2005
    ћнени€
    959
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране Re: ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ÷итирай ѕървоначално написано от lordm ¬иж мнението
    ћного народ със свободно време и без работа... да чета за истори€та на Ѕългари€... учил съм истори€ и съм се справил добре на препитвани€...
    јма чак пък да се дна и си спрор€ във форума за това...
    «виждам на н€кои за свободното време, може да не ми отговар€те, веро€тно н€ма да имам време да отговор€, чакат ме много други неща да преглеждам из форума.
    У... да чета за истори€та на Ѕългари€...Ф Ц “ъй ами ... направо безполезно занимание ...


    “ц Ц тцЦ тц .... ƒа му се чуди човек на то€ .... !!! ’ем н€ма какво повече да научи за истори€та на Ѕългари€, хем и н€ма свободно време от преглеждане на Сдруги неща из форумаТ (предполага се изключително важни и значими), а защо ли изобщо е влизал в тази тема, че и коментирал ?????

  7. ЅЋј√ќƒј–я niknolt62, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  8. #55
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    —ръбско-българска война
    от ”икипеди€, свободната енциклопеди€



    ћ€сто «ападна Ѕългари€ и »зточна —ърби€
    –езултат ѕобеда за Ѕългари€. ”твърждаване акта на —ъединението.
    ѕричина —тремеж на —ърби€ към териториални компенсации след —ъединението
    ѕовод —ъединението на  н€жество Ѕългари€ с »зточна –умели€
    “еритори€

    ¬оюващи страни
    Ѕългари€ —ърби€
     омандири
    Х јлександър I
    Х кап. јтанас ”зунов
    Х майор јврам √уджев Х ћилан I
    Х ген. ћилойко Ћешанин
    Х ген. …ованович
    —или

    ∆ертви
    700 убити и 4 500 ранени[1] 700+ убити и 4 500+ ранени


    —ръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил[2]) 1885 г., когато —ърби€, недоволна от осъщественото —ъединение на  н€жество Ѕългари€ с »зточна –умели€, об€в€ва война на Ѕългари€. Ѕългарската победа в тази кратка война, наричана Дкапитаните побеждават генералитеУ, е предпоставка за международното признаване на —ъединението на  н€жеството с »зточна –умели€.



    ѕричини за войната
    —ъединението на »зточна –умели€ с  н€жество Ѕългари€ на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като по€вата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните завоевателни кроежи на полуострова.

    —лед —ъединението √ърци€ извършва незабавна мобилизаци€. ѕравителството ѝ заплашва –уси€, ќсманската импери€ и западните ¬елики сили, че ще нахлуе в турската територи€, за да присъедини части от ћакедони€, като компенсаци€ за териториалното разширение на Ѕългари€, тъй като н€ма обща граница с Ѕългари€ и не може да иска преки компенсации от не€.

    –умъни€ също се опитва да получи териториално разширение в ёжна ƒобруджа, но плановете на правителството на …он Ѕратиану не срещат одобрение от √ермани€, јвстро-”нгари€ и –уси€ и след струпването на руски войски по източните граници на –умъни€, румънски€т министър-председател тържествено за€в€ва, че –умъни€ ще пази неутралитет по отношение на —ъединението на –умели€ с  н€жеството.[3]


    —ърби€, ко€то има планове за хегемони€ сред слав€нското население на Ѕалканите е категорично против —ъединението.  рал ћилан ќбренович уведом€ва всички ¬елики сили още през 1881 г., че ще нападне Ѕългари€ при едно евентуално съединение на  н€жеството с »зточна –умели€. Ќа 9 септември 1885 г. —ърби€ мобилизира наборниците си. ¬ страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу —ъединението.[4]

    Ќа 12 септември Ѕългари€ е уведомена за мобилизаци€та в —ърби€, извършена, Дза да запази равновесиетоУ на Ѕалкански€ полуостров. —ръбските искани€ са за признаване на —ъединението срещу отстъпване на ¬идин, “рън и –адомир, за които в —ърби€ се твърди, че са населени със сърби.[5] √лавната цел на —ърби€ е да постави под свой контрол столицата —офи€, като по този начин отреже окончателно връзката на Ѕългари€ с македонските земи.[4]

    јвстро-”нгари€ подкреп€ сръбските искани€, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. √ермани€ и –уси€ предпочитат на този етап да не се мес€т пр€ко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат Дсправедливите компенсацииУ, които се очаква да получи —ърби€. Ќ€кои от печатните издани€ осъждат –уси€ с думите: Д–уси€ ще изгуби Ѕългари€!У[6] ќсманската импери€ остава единствената страна, ко€то подкреп€ Ѕългари€, ко€то е неин формален васал.

    ¬ъпреки всички нападки Ѕългари€ не склон€ва да компенсира по какъвто и да е начин съседните ѝ държави, а —ърби€ започва усилено да се готви за война.

    јвстро-”нгари€, ко€то има таен съюзнически договор със —ърби€, дар€ва огромен паричен фонд за въоръжение на сръбската арми€, но не възнамер€ва да се меси в конфликта с войска, като предварително предупреждава —ърби€, че войната ще се води само от не€ и че освен парична, т€ н€ма да получи никаква друга помощ.




    ¬сички ¬елики сили заемат позици€ на неутралитет, като н€кои от т€х дори призовават за мир. —лед като в Ћондон се разбира със сигурност, че вечни€т враг –уси€ всъщност не подкреп€ —ъединението, ¬еликобритани€, макар и късно, заема българската страна. ¬сички останали се над€ват на сръбска победа. —поред н€кои тълкувани€, позици€та на –уси€ не е насочена против Ѕългари€, а против омразните ѝ јлександър Ѕатенберг и ѕетко  аравелов.[7]

    Ќачало на войната

    ћанифест на кн€з јлександър Ѕатенберг за об€в€ване на войнатаЌа 27 септември сръбски части пресичат границата при “рън, но са отблъснати от българската войска. —лед месец последва втора гранична провокаци€. Ѕългари€ протестира пред ¬еликите сили, но безрезултатно.[7] ¬ кра€ на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември —ърби€ об€в€ва война на Ѕългари€ под претекст, че български части са нападнали пограничните райони.[8] —ъщи€т ден български€т кн€з јлександър Ѕатенберг издава манифест до цели€ български народ:

    Д ... ¬секи българин способен да носи оръжие да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на зем€та ни от нахлуването на нападатели...[9] У

    Ѕългари€ изпраща нота до всички ¬елики сили с искане да се намес€т като умиротворители, но не получава отговор. ≈динствено сюзеренът ќсманската импери€ отвръща на молбата за помощ, но за€в€ва, че ще прати своите войски в подкрепа на Ѕългари€, само ако  н€жеството отхвърли —ъединението с »зточна –умели€.

    ƒвете страни и планове за действие
    —ърби€
    ќбщи€т план на —ърби€ е придвижване по път€ ѕирот Ч ÷ариброд и чрез числено превъзходство да разби€т българите в пограничните райони до ÷ариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат ¬идин и столицата на Ѕългари€ - —офи€, където сам крал ћилан ќбренович да излезе на трибуните и да продиктува искани€та си за мир:

    ц€лата територи€ на Ѕългари€ от сръбската граница до река »скър да бъдат включени към сръбската държава;
    сръбска окупаци€ над останалата част от  н€жеството;
    преместване на българската столица от —офи€ в “ърново;
    военен парад на сръбската арми€ в столицата на Ѕългари€, оглав€ван от сами€ ћилан;
    огромна парична компенсаци€.
    —ърби€ разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу —офи€ (Ќишавска арми€) и 21 000 души на видински€ фронт (“имошка арми€), както и 8 800 резерв, снабдени с 400 артилерийски оръди€, като се очакват още около 30 да пристигнат от ‘ранци€.[10] ѕо-късно сръбската войска достига до над 120 000 души (от които 103 000 редовна арми€).  омандирите - генералите …ованович, ћилойко Ћешанин, ƒжура ’орватович, …ован Ѕелимаркович и други - са добре обучени, вече минали през две войни. ¬ъоръжението на пехотата и медицинското обслужване е едно от най-модерните за времето си.

    —набд€ването с храна и провизии също е добре организирано, чрез данък за населението и специални военни складове.[11]

    Ѕългари€ [редактиране]
    –уси€ изтегл€ офицерите си от българските войски като демонстраци€ против —ъединението.

    Ѕългарите не разполагат с достатъчно офицери. ≈динствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а н€кои дори са прекъснали обучението си.

    —ержантите също не достигат, затова за сержанти на българските роти са избрани 30 юнкери. ќбщо през казарма в  н€жество Ѕългари€ и »зточна –умели€ са минали 86 000 души[12], и заедно с доброволците и опълченците арми€та набро€ва малко над 100 000.

    Ѕългарската пехота разполага със стари пушки (на повече от 10-15 години), а артилери€та с 200 артилерийски оръди€, от които 40 са повредени и неизползваеми.[13]

    Ѕоеприпасите също не са достатъчно, както и униформите. “акива имат само редовните войници, а запасните, опълченците и доброволците са със собствени дрехи.

    ’раната се събира главно от доброволно предостав€не на населението или чрез дарени€ на богати българи извън граница.

    Ћекарското обслужване по това време е на ниско ниво - в ц€ла Ѕългари€ има само 150 лекари и 8 ветеринари, които тр€бвало да се грижат за всички коне в обоза и кавалери€та. ¬оенни болници не съществуват.[14]

    ¬ойската е разделена на два корпуса - »зточен - където се намира по-гол€мата част от арми€та и който е съсредоточен на турската граница и «ападен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. Ѕългари€ разполага с план за война срещу ќсманската импери€, но не и срещу —ърби€.

    ¬идин и “рън са допълнително укрепени.

    —лед като войната е об€вена, планът за действие е следни€т:

    —лаби€т «ападен корпус да се отбран€ва, до пристигането на силни€ »зточен, след което да се предприеме атака. ѕреди началото на усилените военни действи€, «ападни€т корпус е разделен на други два - отново «ападен и —еверен, като —еверни€т тр€бва да отбран€ва ¬идин, а «ападни€т отговар€ за защитата на —офи€.  омандири са капитан јтанас ”зунов и майор јврам √уджев, който по това време е български€т офицер с най-висок чин. √лавнокомандващ на всички български армии е кн€з јлександър I Ѕатенберг. «атова тази война се нарича войната на капитаните.

    ќчаквани€
    ѕредвид скорошното ќсвобождение на Ѕългари€ и липсата на добри офицерски кадри и точно обратното за —ърби€, ко€то разполага с многобройна войска и артилери€ и възможно най-модерните оръжи€ за времето си, очаквани€та на западните ¬елики сили на този етап са бърз и пълен разгром на Ѕългари€.

    ¬ източната велика сила - –уси€ мнени€та са по противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от Ѕългари€ и познават българската арми€ казват, Дче българите ще изби€т до крак сърбитеУ.[15]

    ¬оенните действи€ [редактиране]
    Ќачало на боевете [редактиране]

    «аминаването на българските войски от турската към сръбската граница.«ападни€т фронт е разделен на 7 отр€да и разполага с 17 437 български бойци и 34 оръди€, за да спре сръбската арми€.[16]

    Ќа 2 ноември сръбските части нападат ÷арибродските позиции, отбран€вани от една дружина на 4-ти пехотен плевенски полк, командван от капитан јндрей Ѕукурещлиев, както и 3 чети на 1-ви пехотен софийски полк. —ъотношението е 7 към 1 в полза на сърбите. Ќа българите се налага да се оттегл€т до ƒрагоманската позици€, защото те не могат да си позвол€т да дават големи жертви още в началото на войната.  рай ƒрагоман пристигащите от ÷арибродската позици€ българи се сливат с една дружина и един полк.[17]

    ¬ същото време на юг сръбската Ўумадийска дивизи€ нахлува в Ѕългари€, планът за нейното действие е да овладее път€ ѕирот Ч “рън Ч Ѕрезник и по-късно заедно с пристигащата ћоравска дивизи€ да превземат “рън и Ѕрезник, да навл€зат в —офийското поле, като разби€т български€  юстендилски отр€д и се съедин€т с навлизащата от центъра на фронта сръбска ƒунавска дивизи€, ко€то е допълнително подсилена от нейни€ резерв - ƒринската дивизи€.

    Ўумадийската дивизи€ навлиза на 15 километра навътре от българската граница, българите отстъпват до село ¬рабча. ѕозици€та е ръководена от капитан Ќикола √анев, който командва 4 дружини, една рота, редовна пехота от II пехотен —трумски, II Ѕдински, IV ѕлевенски и I —офийски полк, 2 батареи от български€ ƒунавски полк и опълчение.

    Ќа 3 ноември 9-те батальона, 2-та ескадрона и 24-те оръди€ на Ўумадийската дивизи€, атакуват ќрлински€ връх, който е важна българска позиционна точка. ƒо средата на ден€ българските части спират съпротивата и се оттегл€т до прохода —екирица, където предприемат контраатака. “ова спечелва ценно време, нужно до пристигането на »зточните български сили. Ѕоевете се вод€т ц€л ден до 4 ноември, когато българите отново отстъпват, този път до Ѕрезник.

    ћалко по̀ на юг ћоравската дивизи€ води бой с български€ »зворски отр€д, под командата на капитан —тефан “ошев, който пази “рън и е съсредоточен на  олунишката височина. —лед целодневно сражение »зворски€т отр€д се оттегл€ до село “рекл€но. ¬ кра€ на 4 ноември сърбите превземат “рън и се насочват към –адомир.

    —ръбската ƒунавска дивизи€ тръгва към ƒрагоман, но в кра€ на ден€ е отблъсната.

    ¬ северни€ край на «ападни€ фронт български€т ÷арибродски отр€д отстъпва към —ливница.

    —ръбската Ќишавска арми€, се насочва към —офи€, но в двудневни боеве, в които участие взима дори и цивилното население, е забавена, което дава възможност на българите да съберат силите на основната отбранителна позици€ - —ливница.

    ¬ боевете се намесва сръбската ƒринска дивизи€, ко€то дотогава е в резерв. [18]

    —ъщи€ ден Ѕългарски€т кн€з свиква тронен съвет, на който е решено, че българските сили ще се съсредоточат в —ливница, където да се състои решаващата битка и където сърбите ще бъдат забавени до пристигането на българските войски, намиращи се на турската граница.

    Ќа 4 ноември по обед сръбските войски вече са пред българските сливнишки позиции. Ѕългарите усп€ват навреме да изкопа€т окопи и да укреп€т позициите си. —ръбските ƒринска и ƒунавска дивизи€ се разгръщат около —ливница, а скоро след това пристигат и Ўумадийската и част от ћоравската дивизи€.

    Ѕитката при —ливница [редактиране]
    ќсновна стати€: Ѕитката при —ливница

    Д√лавната позици€ при —ливницаУ., ’уд. јнтони ѕьотровски.јлександър I решава да отблъсне леви€ фланг на противника, като атакува сръбските позиции при село ћало ћалово. ‘ронтовата лини€ при —ливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

    —утринта на 5 ноември започва решителното —ливнишко сражение.  ъм 9 часа сутринта сърбите напредват, но батаре€та на капитан √еорги —ил€нов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Ѕългарите започват контраатака при село ћало ћалово, както е наредил кн€зът, и скоро сръбските части са принудени да отстъп€т. —ражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват посто€нни нападени€, но без успех.[19]

    ¬ битката българската артилери€ помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десни€т български фланг се изтегл€ до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

    ƒокато битката при —ливница е в разгара си, сръбската ћоравска дивизи€ превзема Ѕрезник и се насочва към леви€ фланг на българските позиции в —ливница. Ўумадийската дивизи€ се съедин€ва с ƒунавската и ƒринската при сливнишките позиции.

    —ърбите вече са готови за съкрушителна атака, когато към българите се присъедин€ва капитан ѕетър “антилов и командваните от него 4 тракийска, 2 софийска и 1 опълченска дружина и една батаре€; така българите вече достигат 20 000, а сърбите над 31 000.[20]

    ¬ —офи€ јлександър I е притеснен, че може да загуби решителното сражение, затова подготв€ план за евакуаци€ на българската столица, но нарежда и укреп€ване и подсилване на леви€ сливнишки фланг.

    Ќа 6 ноември започва сражение по ц€лата фронтова лини€. Ѕдински€т полк постига успех след контраатака, а ѕлевенски€т достига до сръбските окопи.

    Ќа леви€ фланг положението не е толкова добро за българите. Ўумадийската и ћоравската дивизи€ настъпват от юг и югозапад. —рещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Ѕрезник и които настъпват към √ургул€т, са изпратени 1 950 души под командването на капитан —тефан  исов.[19] ¬ъпреки че в крайна сметка е разбит, български€т отр€д забав€ ц€лата ћоравската дивизи€ в придвижването ѝ към —ливница, където се решава изхода на войната, и застав€ сърбите да отдел€т два батальона за прикритие от юг.[21]

    Ѕългарското командване решава да се осъществи настъпление в кра€ на десни€ фланг, при атаката последва отстъпление на сърбите, в резултат на което селата “уден,  омщица и —молча са освободени.

    Д ћного мъртви и ранени има на двете страни. Ѕългарите се би€т като лъвове, даже без офицери (...) те заслужават един спомен в истори€та даже ако бъдат победени.[22] У


    ћонумент на загиналите - —ливницаЌа 7 ноември, след нови попълнени€ и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

    ¬ ранната сутрин на 7 ноември капитан ’ристо ѕопов и водени€т от него отр€д се насочват към село √ургул€т, където в неравна битка срещат 3 сръбски батальона, една батаре€ и един ескадрон и ги разгром€ват. (виж ДЅо€т при √ургул€тУ)[23]

    ѕо това време сръбските войски на северни€ фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Ѕългарите контраатакуват.  апитан ћарин ћаринов - командващ Ѕдински€ полк, нарежда щикова атака - ДЌа ножУ, като сам повежда бойците си и загива в бо€. ѕо-късно Ѕдински€т полк е подкрепен от плевенските дружини и една батаре€. –азвихр€ се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не усп€ват да издържат и обръщат в б€г, от тук нататък ходът на сражението е решен. ѕо об€д на 7 ноември българите минават в настъпление.[19]

    ќтр€дът на капитан  оста ѕаница разбива сръбските войски при –опот и  омщица и навлиза в —ърби€, като с това приключва битката при —ливница.

    —еверни€т фронт [редактиране]
    «а разлика от «ападни€ фронт, където българите минават в настъпление, на —еверни€ фронт усилените боеве продължават, като генерал Ћешанин и командваната от него сръбска “имошка арми€ напредват към ¬идин, а българските погранични части скоро започват да отстъпват назад към видинската крепост. —ъотношението на силите не е равностойно, сърбите набро€ват 22 000, а всички 15 000 български защитници са опълченци, запасни и доброволци, н€ма нито един редовен войник.[24]

    Ќа 4 ноември командващи€т —еверни€т фронт - капитан јтанас ”зунов - нарежда на малък лет€щ отр€д, командван от поручиците јтанас ѕетров и янко ƒраганов да стигне Ѕрегово от там до «айчар и да атакува главните сили на сръбските ДсеверниУ войски на т€хна територи€ с цел да облекчи защитниците на  ула, които имат сериозни проблеми. ¬ резултат, четири сръбски роти са разбити и около 100 бойци пленени, но сърбите са твърде много и българите в  ула претърп€ват поражение.[25]

    Ќа 5 ноември сърбите напредват само с 5 км. —лед боеве, продължили от 6 до 8 ноември, 600-те души под командването на —тефан „олаков и ѕанайот ƒвор€нов усп€ват да отблъснат сръбските войски. ѕо това време ¬идин вече се готви за обсада, 4 кораба стоварват храна и боеприпаси за защитниците на крепостта, приготвени са окопи и са проверени укреплени€та.[26] Ѕългарите все още се страхуват да изтегл€т всички отр€ди от ёжна Ѕългари€, тъй като ќсманската импери€ още представл€ва заплаха.

    ќбратът във войната [редактиране]
    Ѕългарското командване решава във втората фаза на войната да обърне в настъпление, да победи основните сили на сръбската арми€ и да спечели войната.[27]

    Ќа 8 ноември десни€т български фланг настъпва към ƒрагоман; след ц€ло денонощие непрекъснати боеве сърбите се оттегл€т на юг от града.

    —ъщи€ ден I пехотен —офийски полк се среща в село √ълъбовци с отр€д от разбитата ћоравска дивизи€. —коро и Ѕрезник е освободен, сърбите се оттегл€т в “рън.

    —ръбската ƒунавска дивизи€ отстъпва до  алотина, Ўумадийската към √абер, а ƒринската в ƒрагомански€ проход, сръбската войска вече е обхваната от паника и деморализаци€.[28]

    Ќа 9 ноември боевете са спрени, което дава възможност на българското командване да прегрупира войските си.

    —лед пристигането на VI пехотен “ърновски полк, VIII пехотен ѕриморски полк и ѕловдивски пехотен полк, българската арми€ вече набро€ва 40 000 души.

    —ърби€ мобилизира още 32 000 души и ги съсредоточава край ѕирот.

    —лед сражени€та от 5 до 8 ноември очаквани€та за войната са коренно променени, в повече европейски вестници пише, че ¬еликите сили тр€бва да се преклон€т и да дадат »зточна –умели€ на Ѕългари€. ¬ английски€ Д“аймсУ от 10 ноември 1885 г. е за€вено:

    Д —ега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) ѕобедата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една гол€ма и може би всеобща война. У

     н€з јлександър I е решен да изтласка всички вражески войски от територи€та на Ѕългари€, да навлезе в —ърби€ и чак тогава да води мирни преговори.

    ¬оенни действи€ на сръбска територи€ [редактиране]

    Д¬лизането в ѕирот.У., ’уд. јнтони ѕьотровски.Ќа 10 ноември десни€т български фланг и центърът започват нападение над ƒрагомански€ проход, сърбите отново не издържат на българската атака Дна ножУ и отстъпват към ÷ариброд; фронтът вече е преместен на 14 км от ÷ариброд.

    Ќа 11 ноември е об€вено всеобщо нападение срещу сръбската войска.  райни€т южен фланг се насочва към “рън.

    ќтстъпващите сръбски войски (ƒунавската, ƒринската, Ўумадийската и остатъците от ћоравската дивизи€) съум€ват да се прегрупират на лини€та ѕланиница Ч ÷ариброд Ч –адейна, но отново са принудени да отстъп€т и ÷ариброд е освободен от българските бойци.[29]

    ќттеглилите се до границата сръбски части се укрепват и съсредоточават на Ќешков връх, където след щикова атака на 12 ноември Ўумадийската дивизи€ е изтласкана зад българската граница. ѕрегрупиралата се ћоравска дивизи€ също е победена и отстъпва зад граница.

    Ќа 13 ноември са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие, но българите отговар€т, че мир ще има само при пр€ка заповед от български€т кн€з јлександър I.[30]

    Ќа 12 ноември –уси€ и останалите велики сили пращат нота на Ѕългари€ за започването на мирни преговори между воюващите страни, нотата е подкрепена и от ќсманската импери€, ко€то вече сериозно се безпокои за сигурността на териториите си. ¬ искането на ¬еликите сили, обаче не е споменато нищо за признание на —ъединението на Ѕългари€. Ѕългарското правителство отлага отговора си с извинението, че јлександър I е на бойното поле (което е в€рно); след 14 ноември нотата е отхвърлена; български€т кн€з запов€два нападението да продължи. ћирни преговори щ€ло да има само при признаване на —ъединението.

    Ќа 13 ноември отново н€ма боеве и двете армии се приготв€т за по-гол€мо сражение. —ърбите се укреп€т в ѕирот, където войските им вече достигат 65 000 души. Ѕългарските войски също са разположени в близост до ѕирот и набро€ват около 42 000.

    ¬ —офи€ набързо са създадени 23 болници за ранените, като сред използваните сгради са сградата на Ќародната банка, Ќародното събрание, министерствата и доста училища.

    ¬олски каруци денонощно сноват от —офи€ до фронта, за да могат да осигур€т провизии на българските бойци.

    Ќа 14 ноември българските части достигат укреплени€та пред ѕирот. Ѕългарското командване прецен€ва, че най-важната тактическа точка в сражението е ÷ърни връх. ѕрез нощта на същи€ ден дружини от ѕреславски€ и  онарски€ пехотен полк атакуват върха с щикова атака и го превземат. Ѕо€т е общ, по ц€лата ѕиротска лини€. Ѕългарската артилери€ подкреп€ силно пехотата. ѕирот е обграден от българските войски.

    Ќа 15 ноември българите преминават в щикова атака, бо€т се развихр€ по улиците на града. ¬ сръбските редици настъпва хаос заради неочаквано ранната атака и те изостав€т града. ѕът€т на българите до Ќиш е свободен.[29] ¬ бо€ при ѕирот от сръбска страна има повече от 700 убити и 560 ранени. «агубите на българската войска били 1150 убити и ранени и 165 безследно изчезнали.[31]

    ќбсадата на ¬идин [редактиране]
    Ќа —еверни€ фронт българите отново изпитват затруднени€, сръбските войски съум€ват да обкръжат ¬идин.

    ќт Ћом е изпратен поручик √еорги “одоров с 3 запасни роти, един ескадрон и 6 оръди€, но той бързо е отблъснат от сърбите при опита си да помогне на северните български войски.

    Ќа 11 ноември сръбската войска започва силен обстрел над ¬идин, българите използват 30-те си оръди€, за да спрат настъплението.

    ќсновната сила на защитниците са една русенска дружина, една запасна бдинска дружина и доброволци от Ўумен - общо не повече от 6000 души.[32] —ръбските войски били съставени от около 11 000 бойци.

    —ръбското командване се опитва да накара капитан јтанас ”зунов да се предаде, като използва лъжата, че —офи€ е паднала, но български€т капитан не се хваща и отхвърл€ предложението.[33] Ќа 13 ноември той нарежда да се пусне река ƒунав в каналите на града, така наводн€ва околностите му, ¬идин е обграден от вода като остров.

    Ќа 12 и 13 ноември сърбите започват нова атака, ко€то се оказва неуспешна. Ќа други€ ден сръбски€ генерал Ћешанин предлага примирие от н€колко часа, за да се приберат ранените, ”зунов приема. —ърбите обаче не използват временното примирие за спас€ване на ранени, а за да изкопа€т нови окопи и подобр€ват старите.

    Ќа 14 ноември сърбите отново атакуват, но са отбити.

    Ќа 15 ноември българите излизат от крепостта и подкрепени от населението на гр.  алафат контраатакуват, така сърбите са изтласкани. ¬ ранната сутрин на 15 ноември български€т отр€д е в село Ћагошевци.

    Ќа 16 ноември Ѕългари€ и —ърби€ сключват примирие; още същи€ ден генерал Ћешанин е уведомен, но въпреки това той запов€два да започне щурм над ¬идин с всички налични сили. Ќападението безуспешно продължава до първите часове на 17 ноември.

    ¬ 4 часа сутринта на 17 ноември Ћешанин се предава.[34]

     рай на войната [редактиране]
    —ръбската арми€ е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на јвстро-”нгари€. Ќа 16 ноември австро-унгарски€т пълномощен министър в Ѕелград, граф  евенхюлер-ћеч, пристига в √лавната квартира на българската арми€ в ѕирот и насто€ва пред български€ кн€з јлександър I Ѕатенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление.  евенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.[35] Ѕългарски€т владетел е принуден да приеме.  ато демаркационна лини€ e избрана текущата фронтова лини€.[36]

    ѕримирието [редактиране]
    ћежду Ѕългари€ и —ърби€ започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. ¬ последвалите преговори за изготв€не на мирен договор взима участие и јбдулах ћеджид паша - представител на ќсманската импери€, ко€то по силата на Ѕерлински€ договор от 1878 е считана за сюзерен на  н€жество Ѕългари€. ћирни€т договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Ѕукурещ (виж Ѕукурещки договор).

    ¬ойната завършва с парад на българските войски в Ѕелград.

    «а Ѕългари€ победата изиграва важна рол€ за укрепване на международното ̀и положение, т€ е важна стъпка от признанието на —ъединението.

    «а —ърби€ войната донас€ по-късно редица политически проблеми. ѕрез 1889 г. сръбски€т крал ћилан ќбренович абдикира в полза на сина си заради тригодишното политическо разклащане в —ърби€ след —ръбско-българската война и предизвиканото недоволство срещу него от загубата на войната

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B9%D0%BD%D0%B0
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 18:15

  9. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  10. #56
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

     ои са петте най-велики битки на Ѕългари€

    четвъртък, 6 май 2010 г. √еорги √еоргиев



    Ќа 6 май българската арми€ празнува ƒен€ на храбростта. ¬ този ден предлагаме на нашите читатели петте най-славни според BNews битки в българската истори€.Ѕългарската арми€ винаги е била гарант за независимостта на държавата.  огато т€ е била силна, винаги Ѕългари€ е била добре. ѕовече от 700 години през средновековието, благодарение на арми€та си, Ѕългари€ е един от най-значимите политически и културни фактори в ≈вропа.

    «а никого не е изненада, когато една силна арми€ печели битки, още повече, когато е на подчинение на мъдри и силни политици. Ѕългарски€т войник обаче е славен и заради това, че печели загубени битки.  огато всички са срещу него, благодарение на куража си и на безотказната тактика ДЌа нож" български€т войник често излиза победител.

    “очно такива са и подбраните от нас битки. ѕредстав€ме ви по хронологичен ред петте битки, спечелени от нашите войници, въпреки че всичко и всички са били срещу т€х.

    1205 г. ”нижението на рицарите

     огато през 1204 г. латинците превземат  онстантинопол, те изглеждат непобедими. ÷елите в жел€зо и водени от горди€ Ѕалдуин, светът е в краката им. »ли поне те си мисл€т така.

    ÷ар  ало€н се слави със сво€ буен нрав, любовта си към битките и изключително остри€ си ум. Ќай-малки€т от брат€та јсеневци е бесен на кръстоносците подложили на опустошение българските земи, през които са минали.

    Ќа 14 април 1205 г. ¬елики четвъртък  ало€н удр€ рицарите по най-слабото им м€сто - самоувереността.

    –ицарите, целите "облечени" в жел€зо, са непобедими на конете си. Ќико€ арми€ не може да ги спре в бой лице в лице. «атова  ало€н приб€гва до хитрост. Ѕългарски€т цар изпраща малка конница кумани да дразни гордите рицари. —лед кратко сражение куманите поб€гват към близката гора.

    ”влечени от битката, рицарите тръгват към т€х... фатална грешка.  огато попадат в ръцете на българите, милост н€ма. –ицарите са събар€ни с куки и вериги от конете, а веднъж паднали на зем€та те са безпомощни под тежестта на доспехите.

    ќцелелите са малко, сред т€х е и император Ѕалдуин I, който се превръща в пленник на  ало€н.
    ѕобедата на българите над см€таната дотогава за непобедима латинска войска е впечатл€ващо събитие в тогавашни€ св€т. ¬естта за разгрома на рицарите се разнас€ бързо в ц€ла ≈вропа. —амо една година след нейното създаване на Ћатинската импери€ е нанесен съкрушителен удар, който постав€ началото на нейни€ край.

     апитани срещу генерали

     огато на 6-ти септември 1885 г.  н€жество Ѕългари€ се съедин€ва с »зточна –умели€, всички очакват ќсманската импери€ да ни об€ви война. ќсновните войскови части са струпани на южната граница. “очно тогава —ърби€ ни напада с ц€лата си мощ.

    —ръбската арми€ е по-многобройна, по-добре организирана и много по-опитна. “€ е командвана от генерали, а българската, изоставена от руските генерали ментори, е доминирана от млади капитани.

    ¬ойната изглежда обречена на неуспех. —ърбите настъпват, но на българска територи€ срещат неверо€тен кураж. ¬ъпреки че войските ни са на другата граница, малките погранични отр€ди не отстъпват. √олобрадите момчета по границата предпочитат да умрат, но да не сдадат позици€та си. —ърбите напредват трудно. ѕрез това време основните части от пехотата предприемат безпрецедентен поход. “е тръгват пеша от позициите от южната ни граница и буквално без почивка усп€ват да стигнат навреме, за да спрат щурма точно пред подстъпите на —офи€.

    ‘ронтовата лини€ при —ливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Ќа 7 ноември, след нови попълнени€ и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.

    ¬ ранната сутрин на 7 ноември капитан ’ристо ѕопов и водени€т от него отр€д се насочват към село √ургул€т, където срещат 3 сръбски батальона, една батаре€ и един ескадрон и ги разгром€ват в битката при √ургул€т.

    ѕо това време сръбските войски на северни€ фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Ѕългарите контраатакуват.  апитан ћарин ћаринов - командващ Ѕдински€ полк, нарежда щикова атака - ДЌа нож", като сам повежда бойците си и геройски загива в бо€.

    —лед тази битка българите обръщат хода на войната и изтласкват сърбите. “ака капитаните разгром€ват генералите.

    Ѕитката за ќдрин

    Д“ази крепост може да бъде превзета след дълги месеци обсада при това само от немска арми€", казва надменно немски военен специалист н€колко месеца преди българите да удив€т цели€ св€т.

    ќдринската крепост в началото на балканските войни е една от най-добрите фортификационни съоръжени€ в ≈вропа. ѕревземането ѝ изглежда невъзможно в очите на военните наблюдатели, особено от българите, които имат само една успешна война зад себе си срещу —ърби€ и никакъв при обсаждането на фортове.

    Ќе така мисли обаче генерал ¬азов. «а превземането на ќдрин българите изпращат 120 000 войници, а сърбите 40 000.

    ¬ тази битка български€т военен гений е в сво€ апогей. «а първи път във военната истори€ се използват самолети и лет€щи балони, както за разузнаване, така и за бомбардиране.

    «а първи път във военната истори€ българската артилери€ използва тактиката Дѕълз€щ огън" или Дќгнен вал€к", ко€то подкреп€ пехотата по време на настъплени€та.

    Ѕългарската артилери€ е безпощадна. ƒобре насочена, т€ не остава и тревичка след себе си. ўурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. јтаката на българската пехота започва в три часа на »зточни€ сектор, последван скоро и от войските на ёжни€ сектор.  ъм 7 часа сутринта генералите Ќикола »ванов и √еорги ¬азов докладват, че предните позиции на врага са превзети. ≈динствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в «ападни€ и —еверозападни€ сектор.

    Ќа разсъмване обаче 10-и родопски полк превзема форта јджийолу, а шипченци - јйвазбаба. “ова е кра€т.  омандващи€т одрински€ гарнизон Ўукри паша се предава на полк. √енко ћархолев.

    ƒойранската епопе€

    ƒойранската епопе€ е една от най-големите битки в българската истори€. ѕо време на позиционните битки в ћакедони€ през ѕървата световна война българската войска заема позициите над ƒойранското езеро.

    “ук българите се би€т три години и не отстъпват. ѕърви€т щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. —лед мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции.

    Ѕългарската артилери€ отговар€ с преграден огън и усп€ва да спре настъплението.  огато войските наближат позициите, те биват помитани от българските картечници.

    Ќа два пъти българите излизат на нож, пленници н€ма. «а десет дни битка французите губ€т 60% от лични€ си състав и прекрат€ват атаките.

    Ќа 3 март 1917 дойранските позиции са заети от ƒевета плевенска дивизи€, командвана от генерал ¬ладимир ¬азов. ¬ъпреки, че н€ма пр€ка опасност, той нарежда на бездействащите войници да изград€т сложна фортификационна система от окопи, бункери и заграждени€.

    –аботещите под палещото слънце войници гледат на кръв, псуват генерала, но се подчин€ват. “ова им спас€ва живота.

    —лед месец и половина срещу българите се изправ€т две английски дивизии, въоръжени с модерна техника. јнгличаните не си губ€т времето. “ри дни артилери€та им не спира. »зстрел€ни са 150 000 снар€да, а българските окопи са разорани. јнгличаните очакват да вид€т трупове, но са посрещнати от картечниците и минохвъргачките на българите.

    Ќа бойното поле атакуващите остав€т 8000 трупа.

    Ќа 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм, но отново ги чака изненада. “ози път българската артилери€ открива огън още преди пехотната атака.

    —ъглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Ѕългарите губ€т около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани.

    ¬ средата на септември 1918 г. јнтантата е готова за нов щурм. «амисълът е чрез два пробива ђ на французите при ƒобро поле и на англичаните и гърците при ƒойран, шестстотинхил€дната българска арми€ в ћакедони€ да попадне в "чувал", да бъде ликвидирана, а Ѕългари€ окупирана и извадена от войната.

    јртилерийската подготовка започва на 16 септември. ѕо българите при ƒойран са изстрел€ни 350 000 снар€да, включително и газови.

    —рещу българските войски (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал ƒжордж ћилн. ¬ резултат на двудневните ожесточени боеве —ъглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. ÷ели английски полкове остав€т костите си в подножието на върховете ƒуб и  ала тепе.

    јнглийски€т генерал ћилн е сма€н. ¬ спомените си той ще напише: "ƒва часа след началото на атаката две от дивизиите ми б€ха изтребени."

    Ќа 19 септември генерал ћилн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Ќо и последната атака е удавена в кръв. “ова е кра€т.

    ќт знак на уважение към подвика на българите през 1936 година в Ћондон знаменни€т полк на английската арми€ ще сведе на парад в Ћондон знамената си пред генерал ¬ладимир ¬азов.

    ћакедонската шипка

    ћежду март и май 1917 г. при битката в местността „ервената стена в ћакедони€ французите усещат вкуса на български€ гн€в.

    ‘ренското командване разработва операци€, ко€то тр€бва да отхвърли българската арми€ от Ѕаба планина, да овладее Ѕитолско - ѕрилепското поле и да надвисне над долината на ¬ардар.

    Ќа 12 март 1917 г. френската артилери€ открива огън по двата върха - кота 1248 и „ервената стена. —трелбата продължава 24 часа, но предупредени от разузнаването си българите се изтегл€т в бетонните бункери и не дават нито една жертва.

    «а да отклони вниманието на българите французите предприемат демонстративно нападение срещу кота 1248. »стинската битка се разгар€ за „ервената стена, където тръгват в атака три френски дивизии.

    “ам е разположен Ѕдински€ полк, който е непобедим, а битката е жестока. ќкопите преминават от български във френски ръце по н€колко пъти на ден.

    —лед три месеца обаче в крайна сметка в началото на май 1917 г. „ервената стена е превзета от французите и българите отстъпили на съседни€ връх. ќт военна гледна точка загубата не е фатална, българите владе€т околните ключови позиции, но славата на „ервената стена наричана вече ћакедонската шипка задължава т€ да бъде върната в български ръце.

    “ака Ѕдинската дивизи€ предприема атака. Ќа един стръмен съседен връх българите изнас€т на ръце шест нови батареи от тежки гаубици. ѕредните пехотни части били въоръжени с огнепръскачки. Ќа 18 май 1917 г. върху двата френски полка (6000 души) заели „ервената стена, се изсипва ураганен артилерийски огън.

    —лед двучасова стрелба френските окопи са затрупани с град от ръчни бомби. —лед това идва редът на огнепръскачките.  огато всичко утихва, един български полк тръгва с ножове към върха. Ѕългарите атакуват мрачно, без обичайното "ура", вървейки прави, без да зал€гат и без да тичат.

    Ќе ги посрещнал нито един изстрел. ƒвама офицери и 259 войници - единствените оцелели от двата полка, ги посрещат с вдигнати ръце.

    http://www.bnews.bg/article-9228

  11. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58, Wolf thanked for this post
  12. #57
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

     ъм момента 2те патриотични теми ,, »стори€ на Ѕългари€" и ,,2 ёЌ».ƒен на Ѕотев и загиналите за свободата и независимостта на Ѕългари€ " имат по над 5,000 посещени€


    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 19:07

  13. ЅЋј√ќƒј–я Wolf, llyudo58, Nicki thanked for this post
  14. #58
    —таро куче јватара на Wolf
    –егистриран на
    Jan 2007
    √рад
    Somewhere in the dark...watching you
    ћнени€
    5 462
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ѕървата българска експедици€ "Ѕългари-ѕрародина" замина за »ран.

    ¬ продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за ирански€ ни произход, съобщиха от "—писание 8", медиен партньор на експедици€та.

    ќще: ≈кспедици€ търси корените ни в »ран - Vesti.bg
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you foolЕ

  15. ЅЋј√ќƒј–я niknolt62, llyudo58, Nicki thanked for this post
  16. #59
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ÷итирай ѕървоначално написано от Wolf ¬иж мнението
    ѕървата българска експедици€ "Ѕългари-ѕрародина" замина за »ран.

    ¬ продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за ирански€ ни произход, съобщиха от "—писание 8", медиен партньор на експедици€та.

    ќще: ≈кспедици€ търси корените ни в »ран - Vesti.bg
    јрийски€ произход .јрийски€ !
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 20:33

  17. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki thanked for this post
  18. #60
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ’отнишкото златно съкровище по-старо и от ¬арненското
    четвъртък, 19 февруари 2009
    Ќай-старите златни съкровища в света - V хил€долетие преди ’ристос



    —елищната могила край с. ’отница датира от 5 хил. пр. ’р. “€ е имала дебелина 6 м. ќткрита е случайно. ѕрез 1955 г. при строителни работи за напоителни канали, работниците разкопали едини€ край на могилата и открили грънци и каменни сечива. «а находката е уведомен регионални€ музей във ¬елико “ърново.

    —лед първоначалните разкопки в района на с. ’отница проучвани€та са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратеги€ продължават и до днес. «а този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. ќткритите находки са над 5000. ѕроучени са 6 жилища. ќсобен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък.

    ѕрез 2000 г. са открити три златни пластини. —ледващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. ѕоследната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. “€ е намерена на 1-1, 5 м. или н€колко културни пласта по-дълбоко от ’отнишкото златно съкровище, което заедно с това от ¬арненски€ халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. ј дълбочината на ко€то е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на зем€та.

    “ова личи и по техниката на изработването на спиралата. ѕри предметите открити през предните разкопки и в ’отница и във ¬арненски€ халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегл€не, а при последната чрез изчукване на метала - 23, 5 карата чисто природно злато.

    ќт особена важност за открити€та в с.’отница е фактът, че златото е открито в истинската му среда, не в гробове и некрополи. —тава €сно, че хората са живели и накитите са били по т€х, ползвали са ги в ежедневието си, за украшени€, а не само за ритуални цели.

    —пециалистите твърд€т, че цивилизаци€та от V хил€долетие пр.’р. изработила златните накити открити в с. ’отница, Ѕългари€ е по-стара от египетската и шумерската.

    %B0%D1%82%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0% BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5&aq=f&aqi=g1&aql=&oq=&gs_rfai=
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 21:04

  19. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki thanked for this post
  20. #61
    —таро куче јватара на llyudo58
    –егистриран на
    Apr 2008
    √рад
    London
    ћнени€
    2 241
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ÷итирай ѕървоначално написано от Wolf ¬иж мнението
    ѕървата българска експедици€ "Ѕългари-ѕрародина" замина за »ран.

    ¬ продължение на 20 дни шестима български изследователи ще изминат 9000 км в търсене на доказателства за ирански€ ни произход, съобщиха от "—писание 8", медиен партньор на експедици€та.

    ќще: ≈кспедици€ търси корените ни в »ран - Vesti.bg
    “ова €вно е продължение на експедици€та от 2008 година.«а не€ има и филм,който за съжаление не можах да гледам и не мога да откри€.
    —писание *8* - за тво€ космос

  21. ЅЋј√ќƒј–я niknolt62, Nicki thanked for this post
  22. #62
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    Ќј…-—“ј–ќ“ќ «Ћј“Ќќ —Џ –ќ¬»ў≈ ¬ —¬≈“ј
    ¬арненски€т халколитен некропол


    ¬арненски€т халколитен некропол (BXH) е открит през октомври 1972 г. по време на прокопаването на канал от багериста –айчо ѕ. ћаринов


    .
    ѕроучена е площ от около 7500 кв. м, на ко€то са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. —амо в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха.
    ќткрити€та във варненски€ некропол промениха схващани€та за родината на цивилизаци€та. ќказа се, че варненски€т некропол е по-стар от ≈гипет и ћесопотами€. Ќалага се категорично твърдението, че около ¬арна се е зародила първата европейска цивилизаци€. ќттук на запад са проникнали металурги€та на медта и златото. ¬ъзрастта на некропола се прецен€ва на повече от 6000 години.
    Ќай-големите скептици разбраха, че некрополът е необикновено откритие, което не е само едно съкровище, а комплекс със световно значение за тази епоха.
    ќт 1973 г. съкровището на варненски€ некропол започва да странства по света. “о бе включено през 1973 г. в изложбата "«латото на траките", обходила почти всички световни културни центрове. ѕрез 1982 г. съкровището бе показано в продължение на седем месеца в япони€ под името "Ќай-строто злато в света", ѕървата европейска цивилизаци€ - ¬арна - Ѕългари€. ѕрез 1985 и 1988 г. бе показано в √ермани€. ѕрез 1989 г. то бе изложено във ‘ранци€, през 1994 г. в »зраел, а днес се намира във ‘лоренци€ - една от културните столици на света.
    «начението на варненски€ некропол ще се предцен€ва тепърва. »ма още да се разкопава от него и амбици€та на варненските археолози е да направ€т една експозици€ на м€сто, за да може да се види как се откриват и как изглеждат гробовете с находките в т€х.
    http://www.kroraina.com/thracia/varna_halco/index.html

    ќще един линк;

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%...BF%D0%BE%D0%BB
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 15-06-2010 на 21:05

  23. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki thanked for this post
  24. #63
    разбирач јватара на ned888
    –егистриран на
    Mar 2005
    ћнени€
    351
    Post Thanks / Like

    Post ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    √≈Ќ≈“»„Ќ»я“  ќƒ Ќј ЅЏЋ√ј–»Ќј

    ќт д-р —лав€н —тоилов

    Ѕългарска експедици€ в јфганистан, “аджикистан и ”збекистан доказа кои сме ние, българите, и откъде идваме. “ова стана €сно не от догми, предположени€ и тълкувани€, а от най-чисти€ възможен език - този на собствените ни гени. —равнението на нашето ƒЌ  с това на хората, живеещи в древната ни прародина, развенча митовете, че сме див азиатски народ, дошъл тук и вл€л се в морето от слав€ни. ќказа се, че 40% от гените ни за от народ, жив€л по нашите земи преди 7800 г. “ова са хората, оставили ¬арненското съкровище - най-старото обработено злато в света.

    Ѕългари или слав€ни, тюрки или индоевропейци, скотовъди или земеделци са били нашите прадеди? ¬ъпросът за националната ни идентичност напоследък съвсем се обърка в морето от стари и нови хипотези, мнени€, предложени€, лични и политически интереси. Ќо ето че с методите на най-точни€ и достоверен език - човешката ƒЌ , най-накра€ стана €сно от какво тесто са замесени съвременните българи.

    »зследвани€та на генетични€ ни код от екипа на проф. »во  ременски изумиха с откритието, че слав€нското в кръвта ни едва се доближава до 20-те процента; че не подивели орди от воини на коне, а един ц€л народ от жени и мъже се е придвижвал от »зток към земите на Ѕалканите. —поред последните резултати поне 55% от преобладаващите у нас генетични комбинации са типично индоевропейски, докато характерните за азиатци и тюрки буквално липсват. –азвенчаха и общоприетото клише, че сме хубави и умни, защото сме микс от вс€какви екзотични народи, минали през кръстопътната ни територи€. ќказва се, че наистина сме умни, хубави и добри, но съставени от само 3 основни части: 40% от гените ни са отпреди 7800 години, когато по нашите земи се е ширила мистичната и напреднала култура ¬арна, около 20% е слав€нската ни кръв, а останалите над 40% все още се проучват, но логично остават за индоевропейските по произход българи.

    ѕо път€ на разгадаване на генетични€ код на древни€ ни народ ще тръгнем от самата зора на човечеството. ўе се срещнем с митохондриалната чернокожа ≈ва, ко€то е дала гена си не само на белите българки, но и на всички до една жени по «ем€та днес. ўе разберем как и кога са се обособили специфичните хаплогрупи - комбинации от групи гени, и как, макар че 99,9% от ƒЌ  на всички хора са идентични, сме толкова различни помежду си. ѕри€тно пътуване заедно с нас и д-р —лав€н —тоилов.


    ѕътешествието по спиралата на ƒЌ , очаквайте в юнски€ брой на —писание 8.


    —писание *8* - за тво€ космос

    ≈кспедици€ търси корените ни в »ран - Vesti.bg




    “ова определено не е тайна в историографи€та. ƒълго време македонските историци в –епублика ћакедони€ продължават да ни наричат татари в опит да ни обид€т.¬ продължение на десетилети€ комунистическите историци умишлено насаждаха мнението, че прабългарите били н€какво малко племе претопило се в огромното мнозинство от слав€ни.“ова естествено в опит да се подмажат на ћосква и да докажат н€какво родство с племето от пи€ници и проститутки, наречено руснаци. “върдение, което не може да об€сни как това малцинство от прабългари усп€ва да наложи името Ѕългари€ на общата държава, а прабългарските ханове застават начело на общата държава.  ъде са слав€нските вождове като са мнозинство; защо не застават начело на държавата и не дават нейното името.»стината е, че е налице преселение на ц€л един народ, което в древността не е било нещо изключително. Ќе сме единствените друг пример са маджарите, днешните унгарци.

  25. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki, niknolt62 thanked for this post
  26. #64
    Great Warriors Never Die јватара на CYPER
    –егистриран на
    Dec 2004
    √рад
    NW2, London
    ћнени€
    8 970
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране Re: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    јдминистраци€та на форума взе решение да прекрати възможността на авторът на въпросната тема да публикува материали с историческа и учебна цел поради факта, че въпросни€т злоупотреб€ва в предоставената му възможност. ѕоради тази причина темата се заключва.
    BGHelp “ърсачка

    Ѕлагословен да бъде този, който н€ма какво да каже, но въпреки това мълчи

    There are those that read the small print and learn through knowledge, while others ignore the small print and learn through expеrience

  27. ЅЋј√ќƒј–я н€ма thanked for this post
    ’ј–≈—¬јћ! никанор liked this post
—траница 3 от 3 ѕървиѕърви 123

»нформаци€ за темата

ѕотребители разглеждащи тази тема

¬ момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

ѕодобни теми

  1. ЅЏЋ√ј–»я! Ѕ≈«јѕ≈Ћј÷»ќЌЌќ!
    ќт Qgelo във форум —порт
    ќтговори: 2
    ѕоследно мнение: 17-09-2013, 21:27
  2. јЋ“≈–Ќј“»¬Ќј“ј »—“ќ–»я
    ќт Red Baron във форум ѕолитика
    ќтговори: 22
    ѕоследно мнение: 04-02-2011, 00:37
  3. ќтговори: 13
    ѕоследно мнение: 15-06-2010, 01:59
  4. ≈ƒЌј ЋёЅќ¬Ќј »—“ќ–»я
    ќт llyudo58 във форум ќбщ форум
    ќтговори: 40
    ѕоследно мнение: 17-02-2010, 21:59
  5. «јЅ–јЌ≈Ќј“ј ЅЏЋ√ј–— ј »—“ќ–»я
    ќт Alice във форум Ћитература
    ќтговори: 1
    ѕоследно мнение: 17-03-2006, 12:56

ќтметки

ѕравила за публикуване

  • ¬ие не можете да публикувате теми
  • ¬ие не можете да отговар€те в теми
  • ¬ие не можете да прикачвате файлове
  • ¬ие не можете да редактирате мнени€та си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker