»нфо «а UK Ќовини —писание ќб€ви ѕродавалник »потеки —тарт —троители ∆ълти страници “ърси
—траница 2 от 3 ѕървиѕърви 123 ѕоследнаѕоследна
–езултати от 26 до 50 от общо 64
  1. #26
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    “раките са Ѕългари





    ћатериала е много обстоен , аналитечен и много дълъг затова пускам само линк

    http://ziezi.net/trakite.html
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 05-06-2010 на 19:32

  2. ЅЋј√ќƒј–я Wolf, Didkus, imam vapros, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  3. #27
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    “ози линк също е интересен;

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%...BD%D0%BE%D0%B2

    този също
    http://ziezi.net/sarmizigetusa.html

  4. ЅЋј√ќƒј–я Didkus, imam vapros, llyudo58, Nicki thanked for this post
  5. #28
    —таро куче јватара на Wolf
    –егистриран на
    Jan 2007
    √рад
    Somewhere in the dark...watching you
    ћнени€
    5 462
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ÷итирай ѕървоначално написано от llyudo58 ¬иж мнението
    ...
    Ќеизвестно кога, но още като дете, е бил изпратен във византийски€ двор.
    ....
    Kъдето, освен че приема христи€нството завършва и университета в  онстантинопол, създаден в далечната 425 година.
    ѕоследно редактирано от Wolf : 06-06-2010 на 09:14
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you foolЕ

  6. ЅЋј√ќƒј–я Didkus, niknolt62, llyudo58, Nicki thanked for this post
  7. #29
    —таро куче јватара на Wolf
    –егистриран на
    Jan 2007
    √рад
    Somewhere in the dark...watching you
    ћнени€
    5 462
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ћоже би тази информаци€ ще се стори интересна на повечето участници в темата:

    60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население на Ѕалканите и ћала јзи€. “ази европеидна група е представена най-силно именно в Ѕългари€ ! »нтересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите. “ова е об€снимо, тъй като гърците са пришълци на Ѕалканите, смесили се с автохтонното българско население. 30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC. √рупата на NEO-DANUBIAN /"слав€нската" група/ е представена в Ѕългари€ едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/. ћного показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците 25%, по-гол€мо дори от това на турците 20%. “урците са точно толкова турци /TURANID 20%/, колкото и българи /MEDITERRANIAN 20%/. «наем на какво се дължи това - на наличието на н€колко големи български държави в јнадола от една страна, и нашествието на тюркските орди от друга.
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you foolЕ

  8. ЅЋј√ќƒј–я Didkus, imam vapros, niknolt62, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  9. #30
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    Ѕългарите в ћала јзи€



    ќт стари времена нашите деди - древните българи - обитават не само Ѕалканите, а и земи в ћала јзи€. ƒнес в Ѕългари€ живе€т хил€ди потомци на малоазианските българи, които са напуснали земите си след ћеждусъюзническата война (1914 г).

    ѕоследната българска държава в ћала јзи€ е покорена от турците през 1516 г., когато султан —елим ≤ разбива войската на българската кралица  атерина.


    ѕрез 1391 българите при Ѕулгардаг разгром€ват Ѕа€зид.


    ƒнес наши историци ни убеждават, че прадедите ни са отишли там късно - едва преди 3-4 века и ние знаем, че н€кои от дедите ни са помнели местата в Ѕългари€ от които са се изселили към ћала јзи€ и са се върнали отново по същите села, но българи живе€т там много по-рано. “€хната култура не прилича на емигрантска - напротив - от не€ прозира €сното съзнание за собствена зем€ и за роден край - там на стотици и хил€ди километри от Ѕългари€. ѕълноценна местна култура не се създава за н€колко поколени€. ƒругата характерна черта на малоазианските българи е, че по нищо не се отличаваме от останалите българи - едни и същи са фолклора, обичаите ни, диалектите ни - за разлика например от бесарабските българи, които имат свои особености. “ова показва, че никога не сме прекъсвали връзките с Ѕългари€. ѕреселници от Ѕългари€ наистина непрекъснато са се заселвали в българските области в ћала јзи€, но много данни сочат, че още от древността това са български земи.


     раткото житие на  лимент ќхридски - авторът на житието, ќхридски€т архиепископ ƒимитрий ’омати€н свидетелства в началото на XIII век, че българи са жив€ли в ћала јзи€ - Ѕурса и малоазийската планина ќлимп - още преди времето на јлександър ¬елики, и че именно от тези българи е родом —в.  лимент ќхридски:

    "1. “ози велик наш отец и светилник на Ѕългари€ бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. “е били изселени в старо време от военната сила на јлександър от разположени€ край Ѕруса ќлимп към —еверни€ океан и ћъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали ƒунава и завзели всички съседни области: ѕанони€ и ƒалмаци€, “раки€ и »лирик, а и гол€ма част от ћакедони€ и “есали€.

    2. ѕреподобни€т мъж водел произхода си оттам."

    *¬изантийските автори често наричат българите Дмизи", а Ѕългари€ - Дћизи€". “ова народностно име се предпочита от т€х след падането на Ѕългари€ под византийско иго. ¬ ћала јзи€ има област ћизи€ и затова авторът е смесил ћизи€ от ћала јзи€ с областта между ƒунав и —тара планина.




    --------------------------------------------------------------------------------

    Ѕългари живе€т на компактни маси в продължение на векове в сърцето на ќсманската импери€.

    ѕри по€в€ването на турците, в ћала јзи€ има още една гол€ма държава -  араманската.  араманците били основни€ съперник на османските турци в јнатоли€. “е били христи€ни, както и малоазианските българи. ќт караманските хроники научаваме повече за българските държави в ћала јзи€.

    “урците израстнали като импери€ (с еврейска помощ и еврейски пари) в посто€нни борби с караманците и техните съюзници - малоазианските българи. » по-късно векове наред ќсманската импери€ печелела победи в ≈вропа, јзи€ и јфрика, но търп€ла поражени€ в самото си сърце - јнатоли€ - от съюзените войски на караманските и българските владетели.


    ¬  араманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в ёжен јнадол в полите на Ѕулгар-даг (Ѕългарска планина), разклонение на веригата “орос. «а държава в ћала јзи€ с името Ѕулгар се споменава още в летописна бележка на —анджар, а в повествованието Д—казание за ћалик ƒанишмендУ също се говори за българската държава в Ѕулгар-даг с център ≈рменак. ≈дната е просъществувала до разбиването на българските войски /водени от българската кралица  атерина/ от войските на османски€ султан —елим I преди похода му до ≈гипет и јраби€ през 1516 г., а другата Ѕулгар до 1518 г. , разбита пак от —елим ≤ , след похода му.
    ¬ летописа на јбу ћансур ал ’азини се споменават "слав€нските страни —увар, Ѕулгар и јнкара...". Д»стори€та на  араман" хвърл€ обилна светлина върху българите във и около Ѕългарската планина и техните военни действи€ в ћала јзи€ от началото на XIII в. до началото на XVI в. »ма сведени€, че периодично са идвали през вековете още българи от  авказ, Ѕалканите, ѕриазовието, —редна ¬олга, ƒолна  ама.
     огато караманците идват в ёжен јнадол около 1217 г. влизат във войни с Ѕългари€ от “ороските планини. —лед едногодишна война те зажив€ват в съюз до разбиването им от —елим ≤. ¬ не малко източници се споменават средновековните държави ¬ерсак, —увар, Ѕулгар, јнкара, като български.

    http://forum.all.bg/showflat.php/Cat...9/Main/1334097






    √раници на Ѕългарската държава в ћала јзи€ със столица ≈рменак при владетел€ яхша ≤≤






    Ѕългарщината в ћала јзи€ - книга за българите в ћала јзи€ от ѕетър  оледаров, 1940 г.

    ћоменти от книгата:

    Ѕългарската столица в ћала јзи€

    —поред  арамански€ царственик крепостта ≈рменак (днешни€ турски град ≈рменек - в областта на известни€ курортен град јнтали€) била столица на българската държава в ћала јзи€ при планината Ѕулгар даг - част от гол€мата “ороска верига (според други Ѕулгардаг обхваща целите “ороски планини).
    “урско-българските войни

    ≈то как българската столица в ћала јзи€ била временно превзета от турците през 13 век, според караманската хроника:

    јрменците, караманците и турците посто€нно се оплаквали на селджукски€ (турски€) султан ј€делин, че българите ги тормозели. “ой наредил на сво€ васал Ќуредин бей да тръгне на поход срещу българите.

    √рад ≈рменак е бивша столица на българската държава в ћала јзи€

    "— помощта на всички огузки, тюркменски и кюрдски бейове и главно благодарение на хитростта "за очудване на всички" той усп€л да овладее ≈рменак, заедно с големите съкровища що намерили вътре и в околността. —лед 40-дневно сражение превзели ћод, √юлнари, а после и ћаре в Ѕулгардаг."

    (¬сички имена и титли са дадени в карамански€ царственик според караманските писатели и турските преводачи и преписвачи, а какви са били в действителност н€ма други данни.)

    ¬ойните с българите продължили н€колко години. Ќакра€ български€ владетел яхша хан загинал в битка и негови€т син јйдън станал васал на Ќуредин бей.

    Ѕългарите би€т кръстоносците

    ѕрез 1243 г. вече като турски васал јйдън бей се бил с 4000 души българска войска срещу френските кръстоносци "с железни гащи". ¬ гол€мо сражение при √юргес те били пораз€вани от прашките на "българите, които с всеки камък унищожаваха главите им. —ами€т јйдън уби на бойното поле 24 души..." √рад —елевке (под контрола на кръстоносците) се предал и "български€ кн€з јйдън бе оставен със 7 000 войници за пазител". Ѕългарските кн€зе продължават да вод€т сво€ политика в ћала јзи€. “е се мес€т в междуособиците на селджуците (турците) и накра€ минават на страната на караманците срещу турците.

    ѕрез 1343 г. заедно с карамански€ владетел јлаедин  арамански, 10 000 българи се били срещу ≈рменак (веро€тно за да си го върнат). «а тази година "френците" писали че, била "решително неблагопри€тна".


    –азширение на българската държава до —редиземно море. ¬ойни между българите и караманците


    –уини от ≈рменак


    ѕрез 1354 г. потомъкът на јйдън - яхша ≤≤ решил да отхвърли зависимостта си от јлаедин  арамански. ¬ началото не усп€л да възстанови пълната свобода на българската държава, каквато т€ имала при д€до му яхша ≤. Ѕил разбит, българите се оттеглили по непристъпните чуки на Ѕулгар даг и јлаедин  арамански се отказал да ги преследва и простил на яхша ≤≤.

    јлаедин  арамански се опитал да привлече на сво€ страна и јсен - веро€тно (но недоказано) потомък на търновските јсеневци.

    ѕоследни€т търновски јсеновец - »ван јсен ≤≤≤ - имал сложна съдба. ѕърво изб€гал с държавното съкровище от Ѕългари€ при татарите през 1270 г. ѕосле татарски€ хан Ќогай се опитал да го убие и той отново изб€гал - този път при д€до си в ÷ариград и јндроник ≤≤ му дал през 1284 г. да управл€ва областта “роада. Ќай-сетне последните асеневци, според »речек, изчезнали в ћала јзи€. ≈то че след 70 години те се по€в€ват може би пак.

    –одственикът на јсен - јсеноглу (веро€тно негов син) през това време заедно с варсаци се отправил за град “арос, където бил яхша ≤≤ хан и го убедил отново да въстане срещу караманците.

    ¬арсаците (берсилците) са съюзници на малоазийските българи. “е са народност от български произход, ко€то от древността живее на две места - в ћакедони€ и в  авказ, но се разселва и към ћала јзи€:

    "ѕлемето Ѕерезити, насел€ващо района около ќхрид и Ѕитол€ е известно още и като варсаци или барсаци. “очно с такива названи€ (варсаци, барсаци) са известни и берсилите, родствено на прабългарите племе от —евероизточен  авказ, древната Ѕерсили€."

    ’анът из€вил желание да стане "султан" и с разв€то знаме начело на 20 хил€ди войници се отправил към град ћут и го превзел. “ам бил провъзгласен за шах (веро€тно цар), а јсен и —адедин (веро€тно водач на варсаците) били назначени за везири. Ѕългарски€т шах яхша ≤≤ превзел град √юлнари и всички места до  арадаг и јл€йе.

    ѕри Ћаренда, където воювал с караманите, пристигнал срещу него и јлаедин  арамански. яхша не могъл да удържи и отстъпил в ѕа€с (ѕи€с), където местни€т управител минал на негова страна.


    "јлахан манастир" в ≈рменак

    ѕо-късно начело на 20 хил€дна войска шах яхша превзел град Ќикде (Ќийде) и јкъ —арай. “ам обаче бил обсаден от јлаедин. “ой усп€л да внесе разцепление сред българите. "Ќай-после јлаедин опростил јсен, който взел всичкото си имане и дружината си и изл€зъл. ќтпосле името му не се чуло вече." - пише царственика. “ук веро€тно е кра€ на яхша ≤≤, който разширил българската държава в ћала јзи€ до —редиземно море - от залива јлександрета до залива јдали€.

    јлаедин победил, но оттам нататък караманците и българите тр€бвало да се защитават от турците.

    ¬ойни с турците. Ѕългарите разбиват Ѕа€зид

    —лед битката на  осово поле (1380 г.), султан Ѕа€зид (бъдещи€ поробител на “ърновска Ѕългари€) се вид€л подсигурен в ≈вропа и решил да уреди несигурното си положение в ћала јзи€ и да се справи със сво€ зет султан јлаедин ≤≤, емира на караманците. јлаедин ≤≤ и българите от Ѕулгардаг и “юркмени се събрали на съвещание. —блъсъкът с Ѕа€зид бил неизбежен. ¬одачът на българите от “юркмени јйдъноглу с 10 000 "българи каменохвъргачи" и 6 000 гюлнарци връхлет€л върху войските на турски€ стратег ƒемир “аш. ¬ бо€ се хвърлил и султан Ѕа€зид, но се намерил в опасност и се принудил да сключи мир - през 1391 г.

    Ѕа€зид презема “ърново /с еврейска помощ/ и води още две войни с караманците и малоазианските българи, които все се поднов€ват, тъй като не усп€ва да ги подчини.

    “амерлан и българите

    ѕрез 1402 г. монголски€ хан “амерлан напада Ѕа€зид и му нанас€ пълно поражение. Ќакра€ поробител€т на Ѕългари€ на свой ред е пленен от “амерлан. ћалоазианските българи останали неутрални и се прибрали в сво€та непристъпна област. «аради това им благосклонно поведение, “амерлан останал доволен от т€х и "върнал на българите всичко, що било българско".





     ралица  атерина

    ÷арственика съобщава за още една българска държавица - в непристъпната планина ≈ренкелов (≈ренколоф - веро€тно това е планината ≈ренлер с височина 2319 м, ко€то се намира на северо-изток от Ѕейшехир). “ам в кра€ на 14 и началото на 15 в. царувала българската кралица  атерина. “урски€ проф. јсъм бей (изследовател на карамански€ царственик) разказва: "ѕонеже била умна, т€ станала много богата. “€ не ходила на пл€чка, а войската си използвала за обработване на зем€та. ¬ една хубава местност т€ имала чифлик и дворец, който наричали јлтън сарай, т.е "златен", защото стените му отвън били със златни покривки. ¬одата за него била хваната отдалеч и доведена с водопровод."

    ѕо нейно време, изтощени от вековните войни с турците, караманците се били оттеглили при българите в Ѕулгардаг и ц€лото население от границите на  он€ до границите на Ѕейшехир останало под властта на кралица  атерина.

    ѕрез това време султан —елим водел войни в ≈гипет, но понеже тила му бил посто€нно смущаван от караманците и 10 000 българи от ≈рменак, той решил веднъж за винаги да се разправи с т€х. «а тази цел изпратил сво€ пълководец јбдулах  емал паша срещу  атерина. “€ обаче отлично се защитавала с въоръжените си с прашки войници и оръди€, разположени по височините около двореца й. »мала успех -  емал паша паднал убит в сражението, а войските му се върнали в  они€.

    Ќо по-късно султан —елим обградил јлтън сарай, бомбардирал го и го разрушил.  атерина се отдръпнала в планината и поставила в пещерите в прохода войници, които обстрелвали турците и те с големи жертви овладели прохода. “ам успели да постав€т артилери€, ко€то довършила българите.  ралицата, войската и част от населението загинали, а остатъка се разб€гали.

    ѕланината ≈ренлер


    —поред надписа на гроба на  емал паша, тези битки се водили около 1413-14 г.

     аква е била по-нататъшната съдба на българите от двете български държави не е известно.

    ѕо-късно малоазианските българи разказват предание за н€каква ћаненска крепост на "ћано, български войвода" и твърд€т, че караманците са потурчени българи. ќбаче караманците са христи€ни, говор€т турски, а пишат на гръцки. »ма много покараманчени българи.

    ќстанали са "много старини" от крепостта ≈рменак, но до т€х не можело да се иде, а развалините на двореца на кралица  атерина сто€ли до 19 век, според преписвача на шахнамето »брахим јджизи. “е образували могила, ко€то местните наричали ’атун сарай - "∆енски дворец".

    Ѕългарите и от двете държави са христи€ни.





    ѕрез ц€лото —редновековие и до 20 в. в ћала јзи€ се заселват българи - заточени там от византийци и турци или доброволни преселници, които б€гат от турски размирици в балканските български земи.

    ѕрез 7 век император ёстиниан заселил 30 хил€ди пленени българи от ћакедони€ в  илики€ за борба срещу арабите. 208 хил€ди български бежанци по време на “елец са заселени от византийците във ¬итини€ (Ѕрусенско).

    ѕрез 50-те години на 9 век  ирил и ћетодий отиват в манастира ѕолихрон в малоазийската планина ќлимп (до Ѕруса) и там създават азбуката си.

    ѕрез 14 век, при византийски междуособици, турците опустошават “раки€ и изселват гол€ма част от населението в ћала јзи€. “акива роби се отвличат в ћала јзи€ и през всички следващи столети€. Ќародни€т певец пее за многото "синджир роби".

    ’ил€ди българчета взети за еничари още от 15 в. били изпращани срещу “амерлан и по фронтовете в ћала јзи€, —ири€ и ≈гипет. —лед това тези "войнигани" минавали в обоза и ставали пастири и кон€ри на султанските и везирските стада и хергелета. — песни, гайди и знамена те влизали в ÷ариград и откарвали стадата към ћала јзи€. ћного от т€х се заселвали и се задом€вали в българските села в ћала јзи€ и оставали при малоазийските българи.
    ¬ръзките с Ѕългари€

    били посто€нни - в ћала јзи€ непрекъснато обикал€ли български търговски кервани на камили и продавали стоките на българските зана€тчии, които били едни от най-известните в ќсманската импери€ - аби, ша€ци, черги, гайтани от √аброво, —амоков, ”стово, ƒимотика. ћного балкански и родопски еснафи, покрай търгови€та, също се заселвали в ћала јзи€.

    Ќай-късните български поселници в ћала јзи€ са бежанците. ¬исоката порта, подобно на ¬изанти€, за да отслаби Ѕългари€, започнала да заселва в ƒобруджа, ƒелиормана и на други места селджуци и други турци. ¬ Ѕългари€ станало несигурно заради кърджалии, еничари и други бандити. ћного българи се принудили да търс€т спокоен живот по-близо до централната османска власт. “ака се по€вили най-новите български селски и градски махали в ћала јзи€ - от 17 до 19 в. “е са запазили български€ език, нрави, носи€, лични и фамилни имена, песни и обичаи.


    ≈ничарин



    «анимавали се със земеделие, пчеларство, бубарство, скотовъдство.  оледаров пише, че те са били заможни и беден човек между т€х р€дко имало - всеки род притежавал средно по 100 декара зем€.

    »мали буден български дух. ѕрез 1873 г. жителите на българското село ћандър пребили с колове гръцки€  изикийски владика. ƒо там се стигнало, защото отказали да плащат данък владичина на гръцката ѕатриарши€, а той имал неблагоразумието да посегне на един от българите. «а инцидента разказва мандърски€т учител Ќеделчо ќрешков, който оставил бележки за родното си село и за учителстването си.

    ѕочти навс€къде имало черкви, в които се пеело и на български (освен на гръцки). ƒелегаци€ от ћала јзи€ поискала от българската ≈кзархи€ български свещеници и учители, но т€ не усп€ла да им изпрати и такива имало само двама.

    Ќашите предци живели в ћала јзи€ сравнително свободно и охолно до ќсвобождението. “огава започват притеснени€та.

    /«абележка: ¬ъзрастен българин от най-гол€мото българско село  оджа Ѕунар (д€до »лко от с. Ѕ€ла пол€на) разказва следната истори€, непотвърдена от нашите учени. Ѕългарите живеели спокойно, били собственици в зем€та си, местните турски паши ги зачитали и си имали вътрешно самоуправление. Ќе създавали проблеми на турските села и те също не ги закачали. ѕоложението се променило около Ѕалканските войни, когато правителството започнало да заселва в близост до т€х черкези-бежанци. “е започнали да създават проблеми на българите. ќтношени€та между черкезите и коджабунарци се изострили. “урската власт отказала да вземе страна. –азвръзката е следната - най-сетне преди една сватба в селото дошъл черкезки главатар с хората си и об€вил, че той ще е първи€, който ще спи с булката през първата брачна нощ. ¬ ден€ на сватбата младоженеца събрал при€телите си и въоръжени причакали черкезите на реката. “е наистина се по€вили и когато тръгнали да пресичат, българите започнали да ги убиват един по един. ”били н€колко от т€х и черкезките села се разбунили. ћестни€т турски паша предупредил българите, че срещу селото се готви погром. “ова ускорило изселването им в Ѕългари€, с помощта на пашата./

    »зселването

    Ѕългарските села през 1913-1914 г. - насила били принудени от турската власт да се изсел€т.

    /«абележка: ≈дни от най-€рките разкази, които по-възрастни малоазианци помн€т от бащите си са за големи€ български кораб, с който преминали Ѕосфора и премрежди€та и затруднени€та, които им създавали турските власти, докато се качат на него. „есто не им разрешавали да вземат гол€ма част от собствеността си. “ака от заможни хора н€кои, които не си направили сметката навреме да се смен€т с турски семейства, се озовали в Ѕългари€ бедни бежанци. ƒругите €рки спомени са за приготовлени€та за преселването. ѕо-будни българи от малоазийските родове по-отрано пътували за Ѕългари€ и издирвали турски семейства с които да се смен€т и да размен€т къщите и имотите си. ѕървите от т€х били гледани като авантюристи. Ќо по-късно и други малоазианци последвали примера им. — тези турски изселници от Ѕългари€, с които се смен€ли, те се спри€тел€вали, а с н€кои при€телството им оставало за ц€л живот./

    ¬ ћала јзи€ остават много българи, които изгубват самосъзнанието си. ¬ градовете Ѕандърма, Ѕруса (един от кварталите там и днес се нарича "Ѕулгаръ ћахле" /към 1940 г., когато е писана книгата/), —мирна (там  . ‘отинов издава първото българско списание - "Ћюбословие" - през 1842-1844 г.) и др. те се потурчват, а другаде, като в с.  ъз-ƒервент, се погърчват.

    ћалоазийски българи са и част от "гръцките бежанци от ћала јзи€", за които гръцките вестници пишат, че говор€т по-добре български, отколкото гръцки.

    Ѕагдадските българи

    «ападни учени пишат, че българите имат вродена склонност да колонизират. “ака една част от малоазианските българи стигат чак до ... Ѕагдад и по-точно планинската му околност. “е се занимават с обработване на горите, селата им са чисти, без инородци и иноверци. ѕрез 19 век те говорили български и знаели за съществуването на българи и българска държава в ≈вропа. ѕо селата си багдадските българи си построили каменни черкви.  ъм кра€ на 19 век в Ѕългари€ пристигнал един багдадски калугер, който събирал помощи за един тамошен български православен манастир, който те си направили.


    --------------------------------------------------------------------------------

    «а българска държавност в ћала јзи€ чак до 16 век в района на планината Ѕулгар ƒаг узнаваме и от книгата на  атерина ¬енедикова за караманските българи.

    »з Ѕългарите в ћала јзи€ от древността до наши дни

     атерина ¬енедикова


     араманското кн€жество е най-силни€т и сериозен съперник на османците в јнадола. ѕрез XIII и XIV век то е по-силно от ќсманското кн€жество. ѕрез XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от ќсманската държава в кра€ на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в.

    "»стори€та на  араман" (" араман “арихи") или "»стори€та на  араманската династи€" е летопис за караманците и за династи€та  араман в ћала јзи€.

    "»стори€та на  араман" е разказ и за компактно българско население, жив€ло на и около Ѕулгар ƒагъ (ѕланината Ѕулгар, Ѕългарската планина) в “ороските планини.

    “о участвало в походи, войни, сражени€, обсади и завлад€вани€ на градове и крепости предимно в ёжна и ÷ентрална ћала јзи€, но освен това и в други части на полуострова, а и към —ири€. —ъдбата и действи€та на българите били преплетени със съдбата и действи€та на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г. “ези българи имали сво€ 10-хил€дна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. »мали и сво€ територи€, държавица-Ѕулгар. ќбитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Ѕългарска планина (Ѕулгар ƒагъ), чийто върхове надхвърл€т 3000 м. надморска височина, между градовете ≈регли, Ќигде, ёргюб, јдана и “арсус, ≈рдемли, ћут и  араман, в областа на сами€ град “арсус, също и околностите на Ѕейшехир до  он€.

    ѕрофесорът по истори€ на турски€ език и по истори€ на “урци€ в »стамбулски€ университет Ќеджип јсъм има заслугата и смелостта пръв да публикува сведени€ за българите от разширени€ турски вариант на "»стори€та на  араман" (1921 г.)
    ...за първата едногодишна война на българите, предвождани от яхши хан и сина му јйдън, в близост до крепоста ћаре (вер. дн. ћагара) в Ѕългарската планина със сборна караманска войска на Ќуреддин, баща на  араман (през 1227-1228 г. сл.’р.); за участието на бе€ јйдън с 4 хил€ди български войници около 1243 г. сл. ’р. в битка срещу неверниците на √ьоркес и —илифке; за участието на 4000 българи около 1273 г. на страната на карамански€ владетел ћехмед, при р. „аршамба сую (между Ћаренде и  он€) в сражени€та между селджуските и караманските войски.
    ≈дин клон от българското племе от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 г. сл. ’р.) живеел в района на Ѕейшехир в непрестъпната планина ≈ренколоф (веро€тно това е планината ≈ренлер с височина 2319 м., ко€то се намира на североизток от Ѕейшехир).  ъм кра€ на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за сво€ кралица мома на име  атерина, ко€то разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.
     огато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Ѕългарската планина (вер. след 1487 г.), сел€ните от границите на  он€ до границите на Ѕейшехир останали под власта на  атерина.
    Ѕългарите на  атерина и т€ самата били разгромени от войската на —елим, преди похода му до ≈гипет и јраби€ (1516 г.)
    ќсобено ценни са бележките на Ќеджип јсъм за езика, религи€та и произхода на тези българи. “ой отбел€зва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Ѕейшехир до  он€) и говор€т турски език, са остатъци, продължение от онези българи." ≈зикът на тези българи е слав€нски, а т€хната религи€ - христи€нска. “ова показва, че те са от балканските българи.
    »зворите и изследвани€та сочат български преселени€ там поне от VIII в., ако не и от по-рано. ¬€рно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани н€кои от елементите на държавност сред тези българи.
    ѕреданието за "ћаненската крепост" на "ћано, български войвода на преселените много отдавна българи с хил€ди във времето на българските царе" свързва крепостта ћеннан с българското присъствие.  репост с такова име се намира в околностите на ≈рменак в ёжен јнадол. ¬ не€ често се подслон€вали караманските владетели.
    √еографското пон€тие Ѕулгар ƒагъ, Ѕългарска планина, се споменава в "ƒанишменднаме" във връзка със събити€та от 1098 г. сл.’р. и че по същото време е съществувало пон€тието българска граница (булгар хаддъ - bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Ѕългарската планина. —ледователно още в кра€ на XI век българите в ёжен јнадол са били обединени на териториален принцип.
    »брахим “атарлъ, позовавайки се на стиховете на ƒж. –уми, отбел€зва, че българите през тази епоха (XIII в.) са били попул€рни в ÷ентрална, »зточна и ёжна ћала јзи€, че българските племена са били организирани в държавност и през определен период н€кои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава.
     репостна стена в ≈рменак



    “атарлъ правилно регистрира, че според "»стори€та на  араман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събити€ в големи области на ћала јзи€ и част от Ѕлизки€ »зток, че българските племена насел€вали подножи€та и областите на Ѕулгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не цели€ “авърски масив; че и до днес са запазени руините на гол€м средновековен град по път€ между  он€ и √ьоксу, в близост до град Ѕозкър, известен сред населението като Ѕулгар.
    ¬ ћалоазииската българска държава били включени христи€нски слав€низирани българи от Ѕалкански€ полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др.
    “атарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Ѕулгардаг да са се преселили в «ападна ћала јзи€ и да са поставили основите на јйдънското кн€жество. ƒруга част останали в ёжна ћала јзи€ и са се разселили в съседната „укурова и равнината на  он€ и постепенно се асимилирали. ¬еро€тно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изпов€дващи христи€нска религи€. —поред ’оджа ƒеххани, когато предците на караманците идват в ћала јзи€ от Ўирван и ус€дат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнени€ ок. 1217 - 1228 г. сл. ’р.), те заварват българите в и около Ѕългарската планина и дори една година се сражават с т€х. —лед това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношени€ и извършват съвместни военни действи€ непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век.
    Ќ€кои автори са обърнали внимание в изследвани€та си на Ѕългарската планина, ко€то често е арена на действи€ в "»стори€та на  араман", а и в други извори.

    “ороските планини са от най-важните планински вериги на “урци€. ѕростират се в ёжен и »зточен јнадол по протежение на —редиземно море.

     араманска крепост
    “атарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Ѕулгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. “о се отнас€ едва ли не за цели€ “авърски планински масив.
    Ќ€кои учени са обръщали внимание в изследвани€та си и на Ѕългарски€ рудник (Bulgar madeni), който се намира в Ѕългарската планина. «а Ѕългарски€ рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Ѕългарската планина (Bulgar dagi madeni) е отбел€зано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северни€ склон на Ѕулгар дагъ, южно от големи€ път на кервани от  он€ ≈реклиси до прохода  юлек, югоизточно от ”ли къшла". Ѕил разработван с прекъсване от 1825 г. до ѕървата световна война. ќще в средните векове »бн ‘азл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [слав€нската крепиост Ћулуа] и това е същи€т Ѕулгар мадени.


    “урски€т учен проф. д-р «еки ¬еледи “оган споменава за придвижвани€ от —еверен  авказ към јнадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. “ой излага следните интересни мисли:
    " огато скитите идват към »зточна ≈вропа, те подгонват киммерийците, kоито живе€т в —еверен  авказ, към южната част на  авказ и към ћала јзи€. √ръцки€т автор ѕрокопий показва тези киммерийци като прадеди на по-сетнешните българи. ѕодобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците като прадеди (деди) на българите...
    M.». јртаманов отбел€зва: "ќт древноизточните извори е известно, че кимерийците са се по€вили в ћала јзи€ в 20-те години на VIII в.пр.’р." ¬ такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа по€ва на прадеди на по-сетнешните българи в јнадола около това време.

    Ќеведнъж потомци на българските владетели са играли важна рол€ в јнадола. «а 1045 г. арменски източници разказват, че јрон Ѕулгар, син на Ѕългарски€ цар »ван ¬ладислав, бил един от първите управители на бившата столица на јрмени€ - јни. ѕрез 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от јрон, син на българин, който владеел ¬аспуракански€ край.
    » извори за XII в. регистрират слав€нско и българско присъствие в ћала јзи€. ¬ летописа на јбу ћансур ал ’азини "«абележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за —анджар, управл€вал от 1117 до 1157 г. , се споменават "слав€нските страни —увар, Ѕулгар и јнкара..." (цитат по “атарлъ).
    ¬ османските регистри јнкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци.


    --------------------------------------------------------------------------------

    «а устойчивостта на народностни€ ни дух, за способността му въпреки неблагопри€тните исторически услови€ да отсто€ва културното наследство на предците си разказва в книга си ДЌеобикновената истори€ на малоазийските българиУ известни€т журналист ƒимитър Ўишманов. —ам потомък на малоазийски българи, преселени в с.  айбикьой, √юмюрджинско, ƒ. Ўишманов разказва живо и увлекателно за предците си, върнали се след векове в старата родина, съхранили непроменени езика, в€рата, обичаите, носиите, хорЮта и песните си.

    ќткъси от книгата на ƒимитър Ўишманов, в ко€то авторът твърди, че при принудителното изселване на българи от ћала јзи€ през 1914 г., в јнадола са били изоставени български имоти и недвижимо имущество на обща стоиност 481 377 961 долара (близо половин милиард долара по цени в “урци€ от 1982 г. приравнени към днешни€ долар). ƒнес наследниците на българските изселници н€мат никакви права върху тези имоти. “ова статукво €рко контрастира със запазените права на българите мохамедани, които се изселиха последните десетилети€ от Ѕългари€ в “урци€.

    »з книгата
    Ќеобикновената истори€ на малоазийските българи

    на

    ƒимитър Ўишманов

    "Ќие сме българе, ние сме българе"

    Ѕългарски войници на „аталджа през Ѕалканската война 1912-1913 г. били изненадани от този вик на тичащи към т€х турски войници. “урските войници разказали сво€та одисе€: били българи от јнадола (ћала јзи€), изб€гали от турската арми€. — риск за живота си те дезертирали и минали фронтовата лини€, за да се би€т за Ѕългари€. ћладотурската революци€ от 1908 не им дава прокламираните права, но въвежда военна служба и за българските момчета.

     ъз-дервент - най-известното на европейците българско село в ћала јзи€

    ѕървите сведени€ за това гол€мо и будно, чисто българско село в ћала јзи€, са от трима европейски пътешественици, дипломати и военни. ѕрез 1807 г. италиански€т пътешественик д-р —алватори на път за ÷ариград попаднал в  ъз-дервент. —алватори пише: "≈дин ден преди да стигнем Ќике€, пренощувахме в едно село, наречено  ъз-дервент, населено само с българи. ўе има около два века, откакто седем чел€ди българи, преследвани за религиозни причини, напуснали своите огнища и дошли да се укри€т в та€ местност, наистина алпийска и дива, но какво не може да направи човешкото прилежание!
    ƒнес се набро€ват до 150 семейства, които живе€т помалко притеснени, отколкото дето и да било другаде, произвеждат много лен, коприна и овощи€. ѕри пукването на зората вид€х много жени да чукат лен върху един уред, подобен на то€, който се употреб€ва в »тали€, с весело лице и поздрав€вайки слънцето със своите песни".

    ‘ренски€ пътешественик и дипломат в ѕерси€ ∆. ћ. “анкоан около същото време минал през селото и пише:

    "Ѕ€хме при€тно изненадани като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице и мъже, чиито нрави странно противоречаха на азиатските изобщо. ќткрихме също носии на жителите от бреговете на ƒунава и чухме слав€нски език в местност, в ко€то бихме го сметнали съвсем чужд. Ќ€кои сведени€ скоро ни дадоха об€снението на това откритие. ∆ителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано почти преди един век от бащите им, изселили се и дошли да търс€т в јзи€ щастието и спокойствието, което не са могли да намер€т в родината си. “€хното прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет тази малка република, всичките жители на ко€то изглеждаха щастливи и доволни. јтмосферата на охолство и благополучие цареше във всички къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство. јко е в€рно, че леността е майка на всички пороци, т€ тр€бва да е р€дкост в  ъз-дервент. ¬сичките му жители, мъже и жени, б€ха заети в полезни работи: почти всички жени пред€ха коноп и ние научихме, че конопеното семе е най-гол€мото богатство на домакините и главни€т им предмет на търгови€.
    ∆ителите на това село са христи€ни, източно-православни. ѕри нашето идване те не про€виха нито подозрение, нито ревност. ∆ените им са хубави и добре сложени и с т€х ние разговар€хме така свободно, както с мъжете им."

    ≈дин малък български св€т в ћала јзи€

    ≈тнографът ¬асил  ънчов в кра€ на XIX в. посетил град √ьонен и с.  иллик. ќт тамошните българи той се осведомил и за други добре запазени български села:

     ъз-дервент - 400 къщи,  оджа бунар - 350 къщи, —ьоют - 60 къщи,  убаш - 100 къщи, “ъойбелен - 50 къщи, …еникьой (Ќово село) - 150 къщи, ћандър - 150 къщи, јладжа баир - 50 къщи.  иллик (»кинлик) - 50 къщи, —имавла - 40 къщи, ’аджи ѕаункьой - 80 къщи. ћаната - 100 къщи, Ѕайрамич - 30 къщи, —тенгелкьой - 60 къщи, „атал-тащ („атал-тепе) - 70 къщи, ”румче - 40 къщи, три села, на които не е
    посочен бро€т на къщите - „алтик, “рама и ћата. ¬ списъка фигурира и град √ьонен - 50 къщи.

    ѕо-подробни са сведени€та за българските села към 1897 г. в също така многократно цитирани€ труд на Ћ. »в. ƒоросиев. —ведени€та той получил от брат си яким, абаджи€ в гр. Ѕалъкесир. —писъкът, съставен въз основа на тези сведени€, съдържа имената на 11 села с означен брой на къщите и жителите:

     оджа бунар - 245 къщи с 1485 жители, —ьоют - 65 къщи с 440 жители. Ќово село (наричано още …еникъой и  ъзълджилар) - 65 къщи с 425 жители,  иллик - 35 къщи с 212 жители, “ьойбелен - 125 къщи със 712 жители, јладжа баир - 55 къщи с 308 жители, “ашкеси - 35 къщи с 252 жители, ћандър - 145 къщи с 940 жители, ’аджи ѕаункъой - 60 къщи с 344 жители, ёрен - 15 къщи с 95 жители,  убаш - 20 къщи с 115 жители.
    »ли всичко в тези български села в околиите Ѕол€ и Ѕандьрма е имало 865 къщи с 5323 vители.


    »зоставените в ћала јзи€ български имоти и јнгорски€т договор

    «аставени да напуснат родните си места, малоазийските българи не са могли да вземат друго със себе си, освен дребен багаж.

    ¬ —борника на √лавната дирекци€ за бежанците от 1932 г. се съдържат твърде непълни сведени€ за изоставените недвижими имоти и движимо имущество от 1650 български семейства, изселени през 1914 г. от ћала јзи€. ƒанните сочат: 1527 къщи, дюк€ни -109, стопански сгради -1070, мелници -106, ниви - 249130 декара, ливади 3867 декара, градини - 2664 декара, гори - 124855 декара. »ли всичко недвижими имоти и движимо имущество на обща стойност 481 377 961 долара (изчислени€та са по цени в “урци€ към 1982 г., приравнени към щатски€ долар). «а всички тези имоти и имущества малоазийските българи-бежанци не са получили никакво обезщетение.
    Ѕогатите семейства притежавали по 500-800 и повече декара зем€, средните по 100-120-150 декара. Ќай-бедните по 50 и повече декара.

    Ќепосредствено след преврата в Ѕългари€ на 9 юни 1923 г. правителството на јл. ÷анков предприело постъпки за нормализиране на отношени€та с “урци€, като се сключи договор за при€телство между двете страни. “ова правителство, дошло на власт с преврат, се нуждаело от такъв договор, за да зарегистрира н€какъв успех във външната си политика, да направи пробив в международната изолаци€, в ко€то изпаднало.  емалистите добре разбирали, че правителството на ÷анков е много притеснено, както от вътрешната опозици€, така и от международната изолаци€ и се възползвали от неговата слабост и затруднени€.

    ѕървото условие било освен договора да бъде подписан ѕротокол, като неразделна част от него, за уреждане на въпросите на изоставените от бежанците турци и българи имоти в двете страни. ¬торото условие: да се призна€т и гарантират еднакви права на "мюсюлманското малцинство" в Ѕългари€ и на българското в “урци€, каквото не съществувало, с изключение на българите мохамедани, но “урци€ не ги признава за българи. ѕрез 1913 г. били изгонени иточнотракийските българи, през 1914 г. - малоазийските българи. “ретото условие било двете страни да се споразуме€т за разм€на на неравните по количество и стойност имоти на изселниците, като тези имоти в гол€мата си част станат собственост на държавата, в ко€то се намират. ѕо количество и стойност изоставените в “урци€ български имоти надвишавали десеторно турските в Ѕългари€.
    “урската страна преследвала една гол€ма национална цел със сключването на ƒоговора и на протокола към него, без това изрично да се упоменава: Ѕългари€ да се откаже от вс€какви претенции за българската зем€ »зточно “раки€ и с оглед на тази цел да не се допусне завръщането на източнотракийци по родните им места.

    “ова е един от най-несправедливите договори в новата българска истори€, които българско правителство е сключвало. “ози договор, който най-широки среди на българската общественост и по-специално източнотракийските и малоазийските българи нарекоха "предателство", тр€бва да се знае и помни, за поука и на сегашните и бъдещите български управници и дипломати.


    ѕодписването на јнгорски€ договор предизвиква бурни протести в Ѕългари€. ¬ —офи€ е свикан ƒесети извънреден тракийски събор, в който участват представители-делегати на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци от ц€лата страна. Ќа 26 май 1926 г. съборът приема единодушно ћеморандум до Ќародното събрание и до всички депутати, в който се за€в€ва:
    "Ѕи могло да се говори за взаимност само ако “урци€ позволи на тракийските българи да се върнат по родните си огнища като бъдат възстановени в пълно владение на имотите им и върху т€х се разпростре покровителството, за което се говори в договора. Ќо понеже јнкара упорито и категорично отказва да стори това, очевидно става, че не може да се говори за никаква справедливост."

    ѕожертвуването на българската национална кауза и идеал за “раки€ е друг момент в договора, към който ћеморандумът привлича вниманието на обществеността: "јнгорски€т договор унищожава основите на българското право върху “раки€, към ко€то от векове насам бе устремен наши€т народ."
    ¬ заключение на ћеморандума се за€в€ва: "ƒесети€т извънреден събор на тракийските изгнаници и бежанци издига сво€ глас на протест срещу то€ жесток и унищожителен договор и за€в€ва, че нашите права над вековните ни имоти са свещени и неотменими."

    ќт името на малоазийските българи са поставили подписите си делегати. ¬ изказвани€та си те обърнаха внимание, че и малоазийските българи не са доброволни изселници, а принудени да напуснат родните си места с насили€, като са изоставили всичките си имоти и имущества.

    ѕоради масовите протести в ц€лата страна правителството внас€ в Ќародното събрание за ратифициране на ƒоговора за при€телство между Ѕългари€ и “урци€, подписан от правителството на јл. ÷анков на 18 октомври 1925 г., едва в кра€ на май 1926 г., когато министър-председател е јндрей Ћ€пчев.

    Ќа 27 май 1926 г. правителството налага ратифицирането на договора с мнозинство само от 14 гласа.

    ¬ стати€ във в. "“раки€" от 4 октомври 1929 г., озаглавена "Ќа вниманието на бежанците от ћала јзи€"  оста √еоргиев пише, че турската страна не изпълн€ва задължени€та си по договора, които са в полза на малоазийските българи. “€ не допуска малоазийски българи да се завърнат в селата си в ћала јзи€ и да вл€зат във владение на имотите си, да ги продадат или да ги предадат на свои пълномощници за използване. “ой цитира случаи, когато малоазийски българи-бежанци, тръгнали за ћала јзи€, са спрени в ÷ариград, и заплашени: "ћожете да заминете обаче за главите ви не отговар€ме, а за продажба на имотите ви и дума да не става." Ћюбопитно ще е за читател€ да узнае какво е било отношението към ƒоговора за при€телство между Ѕългари€ и “урци€ и протокола към него, на ћихаил √ерджиков, главен ръководител на »линденско-ѕреображенското въстание в ќдринско през 1903 г. ѕрез 1925 г. √ерджиков е бил политически емигрант в ÷ариград и от близо е след€л преговорите за сключването на договора.

    —поред √ерджиков българското правителство се е отнесло "престъпно безотговорно" като е изпратило в јнкара за преговорите делегаци€, в ко€то не е имало нито един специалист по разглежданите и решаваните въпроси. "“урското правителство - пише √ерджиков - бе поверило ц€лата работа около преговорите в ръцете на специалисти, които основно проучваха третираните въпроси и умело усп€ха да прокарат в сами€ договор клаузи, чието значение българските делегати дори и не подозираха."



    “урци изселници от Ѕългари€ могат, когато пожела€т, да идват в Ѕългари€, да се установ€ват наново на посто€нно местожителство, да възстанов€ват собствеността на земеделските си земи и да се настан€ват в родните си къщи. ћоже ли н€кой да си представи източнотракийски или малоазийски българин да се завърне в родното си м€сто, да възстанов€ва собствеността на земите си и на дома си.  ой българин бежанец ще посмее да се заселва наново в “урци€ и кой ще му позволи да стори това? ѕри кого може да иде на гости в родното си село?


    --------------------------------------------------------------------------------

    Ѕългарски градове и области в ћала јзи€

    - √рад Ќигде е бил български град (или българите са го владеели в съюз с караманците) през първата половина на XIV век ("»стори€ на  араман"). »мето му е известно и под формата Ќийде. Ќа 14 километра югозападно от Ќигде се намира Kayseri - √рад  айсери е бил български град (или българите са го владеели в съюз с караманците) през първата половина на XIV век ("» ").

    Konya - √рад  он€ е завлад€н от сборна войска на българи и караманци през 1277 г.

    Trabzon (Trapeza, Trapezos) - малоазийски град, в околностите на който е съществувала (съществува ?) българска църква. “ова сведение говори за наличието на българска колони€ в “рапеза.

    ¬ документа "ƒанишменднаме", цитиран от ¬енедикова, ќсман “уран пише, че в първите османски съчинен€ планините на юг от “рабзон се наричат Ѕулгар или Ѕургар ƒаг. “ова свидетелство доказва наличието на втора Ѕългарска планина - в североизточен јнадол.

    Beyshehir - в околностите на град Ѕейшехир, (разположен на около 80 км западно от  он€) според разширени€ вариант на "»стори€ на  араман", от първата половина на XIII в. до началото на XVI в. живеел един клон на българите, чи€то кралица (в кра€ на XV - началото на XVI в.) носела името  атерина.

    Bozkyr - според сведени€ от книгата на  атерина ¬енедикова, в околностите на това селище (намиращо се на път€ между  он€ и √иоксу) и до днес сто€т развалините на средновековен град, коxто е известен сред местното население с името Ѕулгар. ( √еографско разположение на Ѕозкър ?).

    Nemrut Dagh - —поред турски€ професор д-р «еки ¬еледи “оган (цитиран от  атерина ¬енедикова в неината книга), българите (или по-точно техните пра-отци кимерийците) са насел€вали ћала јзи€ още в ранната античност.

    Bylgar madeni - оловно-сребърен рудник, който се намира на северните склонове на Ѕългарската планина. “ози рудник е известен под името Ѕългарски рудник и се е експлоатирал до ѕървата световна война. ќще в средните векове »бн ‘азл аллах говори за сребърен рудник в околностите на "слав€нската" (сакалибската ?) крепост Ћулуа (”лукъшла ?).



    --------------------------------------------------------------------------------

    --------------------------------------------------------------------------------


    ’≈“»“≈

    ’етите са насел€вали централната и източната част на ћала јзи€ през II хил€долетие пр.’р.  ъм XVII век пр.’р. създават гол€ма държава, ко€то след XIII век пр.’р. се разпада на дребни кн€жества. ’етски€т език е най-древни€т писмено засвидетелстван "индоевропейски" език. ѕисмената форма на този език е хетското клинописно писмо.

    ’етската импери€
    и българските поселени€ и държави на картата на ћала Aзи€



    1. —редновековни€т автор …оан ÷еца твърди, че българите са взели участие в “ро€нската война.

    2. ¬  раткото житие на —в.  лимент ќхридски авторът ƒимитрий ’омати€н твърди, че български поселени€ е имало около ћалоазийската планина ќлимп край Ѕурса още преди јлександър ћакедонски.

    3. √рад јнкара е основан от българи. ¬ летописа на јбу ћансур ал ’азини "«абележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за —анджар, управл€вал от 1117 до 1157 г. , се споменават "слав€нските" /слав€нски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни —увар, Ѕулгар и јнкара.

    4. Ѕългарските планини на юг от “рабзон. ѕо повод на споменаването на Ѕългарската планина в "ƒанишменднаме" ќсман “уран пише, че в този извор и в първите османски съчинени€ планините на юг от “рабзон се наричат Ѕулгар или Ѕулгар ƒагъ.

    5. Ѕългарската държава в планината ≈ренколов, около Ѕейшехир и между Ѕейшехир и  он€, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица  атерина с 8 хил€дната българска войска е разбита от войските на —елим I.

    6. √ол€ма българска държава в планината Ѕулгар даг /Ѕългарска планина/, управл€вана от българската династи€ яхши XII-XIV век.

    7. ¬ундови българи около езерето ¬ан.


    ¬ъпреки хил€долети€та, които ни дел€т от времето на хетите, и трудноразбираемите клинописни йероглифи, чрез които е достигнал до нас техни€т език, паралелите между хетски€ и български€ език са все още отчетливи:

    agnish - огън, огнище.
    at - €де.
    da - дава.
    daluga(esh) - дълъг.
    gima - зима.
    hasti(jas) - кости.
    haluna - вълна
    cardi - сърце; сравни старобългарското "сердце".
    kisha - чеша.
    lukksi - лъчи, свети.
    melit - мед.
    nepi(sh) - небе.
    newa - нова.
    pahshi - пази.
    pera - птица; сравни перо, пеперуда.
    sharpa - сърп.
    shiwat - св€т, светлина.
    tati - тати, татко.
    tupi - тупа, бие.
    wali - велик.
    warsa - роса.
    wina - вино.

    ≈то и н€колко аналогии сред хетски€ пантеон на боговете:
    1. »стану - Ѕог —лънце, "√осподар на правосъдието, който вижда всичко", "Ќосител на Ѕожествената —праведливост" - българската дума "истина".
    2.  убаба - хетската Ѕогин€-ћайка, попул€рна по-късно с името  ибела - българската дума "хубава".
    3. ѕирва - хетска богин€, двойник на едноименни€ Ѕог на Ѕур€та. - в български€ родопски фолклор - ѕърва Ѕогица.
    4. “елепину - хетски бог на плодородието, главен образ на много митове. ¬ един от митовете се разказва как “елепину взел за жена дъщер€та на ћорето - в български€ родопски фолклор - “алатина крале.
    5. яри - хетски бог - в български€ родопски фолклор - яра Ѕога.
    6. ƒенгир - шумерски бог, чи€то клинописна графема е ползвана и в хетски€ език - да, това е древнобългарски€т бог “ангра. “ози бог е върховен бог при манихеите (III век сл.’р.) в ћала јзи€, следователно път€т за достигане на тази шумерска традици€ до българите най-веро€тно е минал през българските поселени€ в ћала јзи€ векове преди алтайските чергари тюрките да € усво€т н€къде около VII век от съседите си - волгокамските българи.
    «а съжаление все още науката не е показала €сно връзката между хетите и голeми€ народ на гетите, насел€вал днешните земи на —еверна Ѕългари€ в античността. ј че такава връзка съществува, ни показва хил€долетната практика на "тракийските" народи да преминават Ѕосфора в двете посоки и да създават големи държави в ћала јзи€ и на Ѕалканите, и очевидната етимологична аналоги€ в имената на хети и гети.


    --------------------------------------------------------------------------------



    ѕо материали от:






    --------------------------------------------------------------------------------

    ћалоазийски българи

    от ”икипеди€


    --------------------------------------------------------------------------------

    »мотите на тракийци в евродоклад

    --------------------------------------------------------------------------------

    ѕроизходът на турците в Ѕългари€ и въобще:

    ’ристо  –ј—»Ќ

     акъв е произходът на част от българското население, което днес нарича себе си българо-мохамеданско?  акви са тези, които определ€т себе си като УтурциФ - мюсюлмани?

    /«абележка: √ол€мата част от "турците" в Ѕългари€ - 80-90% - всъщност са турски цигани, т.е. цигани, които се об€в€ват за турци. “е не се приемат наравно нито от действителните турци - които са предимно бели хора - в Ѕългари€, нито от турците в –елублика “урци€. «атова въпросът не се отнас€ за т€х./

    »звестни са ни двете УвълниФ, които заливат Ѕалкански€ полуостров след 1354 г. с османски поробители. “е стават причина българското население, което вече не е христи€нско, да се раздели на н€колко групи българи, потурчени в различна степен и в последствие разслоени на база език -самосъзнание - религи€. „есто и основателно казваме, че български€т народ е неверо€тен в умени€та си да оцел€ва. „аст от този народ пред възможността да бъде унищожен, приема чужда в€ра, част от него запазва и езика си, и обичаите си. ≈дна преобладаваща част от това население днес обозначава себе си като Убългаре-мохамеданеФ или за по-кратко, УпомацеФ, тоест, помъчени, измъчени, принудени и т.н., а друга се самоопредел€ като УтурциФ. »ма и една малка част от това население, което без въобще да говори турски език, се самоопредел€ като турско и носи турско-арабски имена. Ќ€колко са основните причини за това поетапно промиване, в смисъл УпотурчванеФ на българското самосъзнание на тези групи от население. Ќа първо м€сто великотурската иде€, или тъй наречени€т пантюркизъм, ко€то започват да налагат още селджушките турци в процеса на смесването им със заварените из јнадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. ¬ъв времената до ќсман √аази все още турска народност е н€мало, но селджуците, дошли от —редна јзи€, започват да насаждат мисленето, че всички от јнадола до Ѕосфора са турци и държавата, ко€то вече се е формирала след управлението на ≈ртогрюл /баща на ќсман √аази/, следва да се нарича “урци€. “ова е най-старата истори€, тоест, коренът на пантюркизма, който през следващите векове методично се налага по всички територии, които султанска “урци€ усп€ва да завладее. » до днес в тази си част пантюркизмът не се е променил - всеки мюсюлманин е турчин!

    —лед об€в€ване на Ќезависимостта всички правителства с оглед на своите политически или предизборни цели до дванадесет пъти са смен€ли имената на това население от български с турско-арабски и обратно, остав€йки го да се чуди какво точно население е то - българско или турско! Ћипсата на национална доктрина на Ѕългари€ след ќсвобождението и УсрамежливотоФ отношение на българската историческа наука по въпроса, доведоха част от българското мюсюлманско население да забрави същински€ си произход.

    —ледва да разгледаме накратко и една друга част от българското мюсюлманско население, което е с турско- арабски имена и по рождение говори език, доста близък до турски€.

    “урската народност се формира около 17 век. ќт хрониките на ћехмед Ќешри /средновековен турски автор/ и от Ўахнаме /сага/ на караманите е известно, че турската общност от онези векове е сбор от карамани, лази, прабългари и селджудски турци, които в крайна сметка определ€т общото наименование на този сбор от различни по произход племена. —елджудските турци налагат над тази амалгама от племена общото наименование УтурциФ и създават предпоставки за възникването и развитието на пантюркизма. “ова е най-стари€т корен на въпросната политика, провеждана и до днес от турската държава. Ќа изток от Ѕосфора още в далечните 600-610 години след ’ристос е имало български ханства, основани от племената на един от синовете на хан  убрат. “ова е Ѕат Ѕа€н, който ги повежда и прехвърл€ през  авказките планини в посока Ѕлизки€ изток.

    » до ден-днешен в јнадола има селища с чисто българско по кръв население, но което е изц€ло турцизирано като бит и пор€дки. ¬ъпреки всичко, това население носи исторически€ спомен за български€ си произход. ¬ повечето от тези селища стари€т прабългарски език не е забравен. јла най-показателни за негови€ произход са етнографи€та и битът му - българските носии и шевиците, които са неповторими и незабравими. ƒори турските историци не кри€т български€ характер на етнографи€та на това население, просто защото т€ н€ма как да се скрие.

    » до днес една ц€ла планина в јнадола носи името Ѕулгар даг, тоест Ѕългарска планина, ко€то пък е още по-невъзможно да бъде укрита.

    —лед ќсвобождението започва обмен на население меду “урската импери€ и новоосвободена Ѕългари€. Ќаселение, което е с истински турски произход в страната ни, започва да се замен€ с българско население от териториите на —ултанска “урци€. ѕроцесът е бил мирен, естествен и опростен. Ѕългарско семейство се връща примерно от јнадола, носейки крепостни€ акт за собствеността си, тоест зем€, стопанска постройка и други. “ези документи връчва на турско семейство, желаещо да се прибере на изток от Ѕосфора срещу подобен документ за собственост. “ака първите години след ќсвобождението множество семейства от двете съседни държави смен€т местоживеене и собственост. »стинските турци бързали да се засел€т в пределите на тогавашна “урци€, а желаещите оттам българи да се приберат в старата родина, се озовали на запад от Ѕосфора. —поред данни, които ни дават и български, и турски историци, десетина години след 1878 г., на територи€та на Ѕългари€ турци не остават. Ќо остават множество джамии и българско мюсюлманско население. “огава за какво турско население става дума по сегашните български територии?

    У«а наци€та и изродитеФ, ’ристо  –ј—»Ќ, в-к Ќов ∆ивот 24.03.2007

    /«абележка - заглавието на стати€та €вно е провокирано от изказване на јдем  енан, който нарече българите "наци€ от изроди". —тати€та на писател€ ’ристо  расин бе забранена и свалена от сайта на изданието "ѕерперикон" (на в. "Ќов живот"), - въпреки, че в не€ н€ма нито една обидна дума към турците и българомохамеданите в Ѕългари€ - защото предизвикала "ожесточени реакции", с нелепи€ мотив, че повтар€ла ... ¬ъзродителни€ процес - една законна, почти безкръвна и навременна самоотбрана на Ѕългарската държава срещу размириците, предизвикани чрез част от мюсюлманите у нас от американските служби в периода на —тудената война. —ега текстът може да се прочете само във форума на турски€ сайт на  ърджали, а тук - със съкращени€. Ќе би било зле н€кой отново да качи текстът й в мрежата, защото доводите на фактите и истината не могат да бъдат "възродителни" и "невъзродителни"./


    --------------------------------------------------------------------------------
    ¬ областите на старите български държави в ћала јзи€ - Ѕулгардаг и планината ≈ренлер следите от българското присъствие все още не са изследвани. „е на официалните историци и на археолозите-иман€ри малко може да се разчита, е отдавна известно. Ќо днес в Ѕългари€ потомците на малоазианските българи сме хил€ди и би било добре н€кой от нас да свърши тази работа, да обиколи тези места и да събере повече информаци€.

    ’убаво е да се види и линка който давам по долу интересен е;
    --------------------------------------------------------------------------------
    http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/b...v_MalaAzia.htm

    -------
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 06-06-2010 на 18:28

  10. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58, евелина thanked for this post
  11. #31
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    Ќачало
    ƒревните загадъчни народи - ≈труски и ѕеласги
    ѕубликувано понеделник, 05/28/2007 - 00:00.
    ѕо книгите на Ѕожидар ƒинков "≈труската загадка", изд. на ЅјЌ, —.1984, 126 с. и јсен „илингиров "√оти и √ети", изд. "«иези екс куо ¬улгарес", —.2005, 232 с.

    ƒревността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и в€рвани€. Ќо »—“ќ–»я“ј не може без т€х и посто€нно дълбае и капка по капка търси истината.

    "≈труските са били онзи древен загадъчен народ, който е насел€вал част от ÷ентрална и —еверна »тали€ още през кра€ на II хил. пр.’р. и е играл първостепенна рол€ не само в »талийски€ полуостров, но и в басейна на ц€лото —редиземно море. “е са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от т€х по език, религи€, изкуство и начин на живот. ≈труската култура оказва изключително вли€ние върху формирането на римската култура, ко€то е една от основните съставки на европейската култура." (—ледват цитати по ƒинков).

    ≈труските са заемали основно областта ≈трури€ (днешна “оскана) между реките “ибър на юг и јрно на север, “иренско море на запад и ”мбри€ на изток "≈труските градове през VII-VI в. пр.’р. израстват като мощни средища на материална и духовна култура... водели са оживена търгови€ със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с  артаген." ... "ѕовечето римски държавноправни и частноправни институции, ... длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход..."

    "Ќепосредственото вли€ние на етруската култура върху –им трае доста време. —поред предани€та и римските историци от 590 до 490 г. пр.’р. в –им управл€ват етруски царе..., когато се създава –имската импери€, оказваща силно вли€ние върху цели€ тогавашен св€т, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. ¬ това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. ѕрез III-I в. пр.н.е. ≈трури€ попада постепенно под владичеството на –им. ≈труските се сливат с римл€ните. ¬екове наред ще се говори само за –им, за римска култура и латински език и едва в ’VII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на то€ народ.

    ¬ кра€ на II хил. пр.’р. (малко преди етруските) в »тали€ пристига "нова" група пришълци и постав€т началото на жел€зната епоха, получила названието ¬иланова (по името на селището). “е обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на »зтока - ≈гипет, ћесопотами€, импери€та на хетите и траките на Ѕалкански€ полуостров. ¬ кра€ на II и началото на I хил. пр.’р. се открива (с разкопките) високата култура на етруските - градове, писменост, изкуство. ƒълго време те доминират над “иренско, јдриатическо и —редиземно морета. “е владе€т и –им от основаването му (754-753 г. пр.’р.) до 509 г. пр.’р., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. ѕривлечени от богатствата на ≈трури€ от север нахлуват галите, –им от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.’р.) завлад€ват основните пристанища и островите ≈лба и  орсика, и към 350 г. пр.’р. ≈“–”–»я вече не съществува. —коро след това –им ще завладее всичко - ≈лада, «ап. ≈вропа, “раки€, ћала јзи€ и др.

    ќткриването на над 5250 етруски гробници само от Ћеричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.

    —ъществуват н€колко хипотези от къде идват в »тали€ етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на јтлантида (заедно с баските). “ова говори за големи€т им престиж и високата оценка на културата им.

    ’еродот писал, че етруските имат лидийски произход. »зточни€т им произход подкреп€т още —трабон, ѕлиний —тари и др. ¬ подкрепа на тази теза учените намират сведени€та на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал н€кога ѕелопонес и “есали€ преди идването на √ърците." ≈. ѕотие допуска преселване на пеласги от √ърци€ през јдриатическо море в »тали€. “укидид нарича пеласгите тиренци, други "“ирсени".



    "≈труските се различавали по език от всички други народи в »тали€. ƒешифрирането на езика им е дело на акад. ¬ладимир √еоргиев (1970 г.). “ой научно обосновава тро€нски€ произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за ≈ней се крие действително историческо събитие." ≈труски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Ћидийски€т е родствен с хетски€. ’етите са създали третата могъща държава в ƒревни€ »зток наред с ≈гипет и ¬авилон (II хил. пр.н.е.). ѕрез VIII в. пр.’р. асирийски€т цар —аргон I покор€ва отслабената (от ударите на "морските народи") хетска импери€.

    "ѕреди да се по€в€т гърците и римл€ните на историческата сцена (много преди ќмировата епоха), в ћала јзи€, на Ѕалкански€ полуостров и в ≈гейски€ св€т са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, тро€нци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход". » ѕеласги, като по-късно се установ€ва, че те са първите известни обитатели на Ѕалканите, дори преди тракийците. "≈труската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познани€, които са твърде характерни за хетите и за народите на ћесопотами€"..."... ц€лата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската... т€ разкрива общи черти само с хетската и халдейската".

    ѕ≈Ћј—√»“≈ са още един древен и загадъчен народ. Ќ€кои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги. "’еланик от Ћесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в »тали€, приели името етруски". “ова съобщават и др. гръцки автори - “укидид, —трабон и др. и твърд€т, че 17 поколени€ преди “ро€нската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в »тали€ (около 1750 г. пр.н.е.). "’еродот обаче никъде не споменава за пеласги в »тали€"..."—ъс сигурност... те не са били гърци, защото, както съобщава ќмир в "»лиада", на страната на тро€нците като техни съюзници и против гърците са воювали пеласгите: ..." ¬л. √еоргиев и др. учени считат, че народът на о-в  рит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. ѕреди нахлуването на древните гърци в ≈ге€ на Ѕалкански€ полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийски€." “р€бва да се отбележи нещо много любопитно: ѕеласгите са споменати в Ѕибли€та под името филистимл€ни, а земите по поречието на р. —трума са се наричали в ƒревността ѕалестина, както и —тара планина се е наричала  авказки планини (по ¬ладимир ÷онев). ѕри това никак не е изключено пеласги от Ћемнос заедно с родствени на т€х народи, като лидийци, тро€нци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура... “радици€та свързва дарданите като тро€нски народ, който се преселва в ≈трури€. ¬ожд на дарданците е цар ≈ней, син на јнхиз и богин€та јфродита".

    "’еланик... вижда Ћациум и –им като издънка на “ро€. “имей от “авраменион (352-246) дава на легендата по-завършен вид, като съобщава, че ≈ней след преселването си в Ћациум съградил най-напред гр. Ћавиний, а после –им"..."...най-старата верси€ на преданието за ≈ней е била етруска. ≈ней и тро€нците дошли първоначално като при€тели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. “ова проличава от поемата на ¬ергилий", работил 10 години по не€. –одни€т град на ¬ергилий ћантуа е от етруски произход. ѕо-късно етруското предание за ≈ней се присво€ва от римл€ните. "ёлий ÷езар, ћеценат и император ќктавиан јвгуст, които са били римл€ни от етруски произход, са извеждали своето родословие от тро€нците и се см€тали за потомци на ≈ней". ..."ќт "»лиадата" и "≈неиадата" е известно, че ≈ней е бил цар на дарданците", тракийско племе дало името на пролива "ƒарданелите" около който живеели.

    јкад. ¬л. √еоргиев твърди, че тирсените-етруски са самите тро€нци, т.е. траки. "«а родствената връзка между тро€нците и траките вече може да се съди не само от сведени€та на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучвани€та на езиковедите... «а далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийски€т учен јлександър –анда в книгата си "Ѕалканите - ключово пространство към световната истори€". (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949) "“ази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в —еверна ћала јзи€".

    —поред ’еродот "...(траките) нос€т много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..." (—ледват цитати по ј. „илингиров.) "«а ’еродот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварски€т", а не н€кои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". ўе приведа един интересен цитат от „илингиров (с. 51-52): "—ъс сво€та бележка в кра€ на стати€та си, предназначена за чуждестранни€ читател, акад. ƒечев (стати€ за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинени€, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенци€, според ко€то между "тракийски€" и "слав€нски€" етноси връзка н€ма и не може да има". „илингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употреб€вани "слав€нски" думи и лични имена в "тракийски€" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основани€ да приемем, че така наречените "слав€ни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, про€в€ващ се в два твърде близки по сво€ физически тип варианта, чиито езици €вно са наречи€ на един общ език" (с.52). ¬иж сп. ћ.«. бр. 9- 10, 2005 г.

    —лав€нските нахлувани€ на Ѕалканите започват от втората половина на VI век, но "...изследвани€та на "слав€нските" топоними в √ърци€, јлбани€, —ърби€ и Ѕългари€ показват, че те са съществували много столети€, ако не и хил€долети€, по-рано - т.е., че тр€бва да са свързани с н€какво население, жив€ло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "слав€нски". Ќай-куриозното в случа€ е, че тези "слав€нски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Ѕалкански€ полуостров, не дават никакви указани€ за народностното име на "слав€ните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (ћакс ¬азмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река ƒунав турко-татарско племе" - т.е. българите. “ова обсто€телство е необ€снимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необ€снимо е и странното обсто€телство, че така нареченото "слав€нско" население в югозападната част на Ѕалкански€ полуостров на север и изток от ƒалмаци€ никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за слав€нско, а само за българско. Ќо и много от "слав€нските" топоними в цели€ този район, гол€ма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговор€т правилно нито от гърци, нито дори от други "слав€ни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във вс€ка околи€, и то не само в югозападната час на Ѕалкански€ полуостров: Ѕългарец, “ърново,  ожани, ..., ј също тъй необ€снимо е, че гол€м брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Ѕалканската воина - също и в н€кои много труднодостъпни и изолирани райони в ѕелопонес и ÷ентрална √ърци€, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-слав€ни", познаЅългарите ти като ловци и рибари. ѕри това преди преименуването на "слав€нските" топоними, в т€хна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

    Ќе е ли това странно?  ой народ ги е оставил? - ќтговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. —амо траките са живели тук хил€долети€ пр.н.е. и дори преди потопа около „ерно ћоре, а преди т€х са били пеласгите.

    ћного днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Ѕалканите (с –умъни€), части от ћала јзи€, –уси€ и др.

    "... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизаци€, ко€то по-късно чрез –им ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизаци€. ¬ъз основа на най-новите научни открити€ етруските или тирсените, тро€нците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и предани€та, за да заемат своето м€сто в страниците на истори€та" (ƒинков).

    Ѕинони

    ‘актът, че
    ѕубликувано пт, 02/01/2008 - 18:08.
    ‘актът, че траките са в основата не само на европейската, но и на световната цивилизаци€ едва ли вече подлежи на съмнение, особено след разчитането на най-древната в света писменост от д-р √айд. Institute Of Transcendent Science

    “ъжното е че това май ще стане досто€ние на всички учени по света, преди да го разбере самата Ѕългари€ и българите...

    «а кой ли път по темата се замълча.. както веро€тно и мнозина не зна€т, че ЅЏЋ√ј–»Ќ е разчел етруската писменост.Ќо това €вно не е случайно - нашата страна е родина на —ловото, дори на такива мъдри и чисти люде, които са знаели —ловото, което е силно да лукува и сътвор€ва...

    http://www.bulgarite.info/node/3

  12. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  13. #32
    inspired user јватара на Nicki
    –егистриран на
    Apr 2007
    ћнени€
    107
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    —лав€нските нахлувани€ на Ѕалканите започват от втората половина на VI век, но "...изследвани€та на "слав€нските" топоними в √ърци€, јлбани€, —ърби€ и Ѕългари€ показват, че те са съществували много столети€, ако не и хил€долети€, по-рано - т.е., че тр€бва да са свързани с н€какво население, жив€ло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "слав€нски". Ќай-куриозното в случа€ е, че тези "слав€нски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Ѕалкански€ полуостров, не дават никакви указани€ за народностното име на "слав€ните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (ћакс ¬азмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река ƒунав турко-татарско племе" - т.е. българите. “ова обсто€телство е необ€снимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необ€снимо е и странното обсто€телство, че така нареченото "слав€нско" население в югозападната част на Ѕалкански€ полуостров на север и изток от ƒалмаци€ никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за слав€нско, а само за българско. Ќо и много от "слав€нските" топоними в цели€ този район, гол€ма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговор€т правилно нито от гърци, нито дори от други "слав€ни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във вс€ка околи€, и то не само в югозападната час на Ѕалкански€ полуостров: Ѕългарец, “ърново,  ожани, ..., ј също тъй необ€снимо е, че гол€м брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Ѕалканската воина - също и в н€кои много труднодостъпни и изолирани райони в ѕелопонес и ÷ентрална √ърци€, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-слав€ни", познаЅългарите ти като ловци и рибари. ѕри това преди преименуването на "слав€нските" топоними, в т€хна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

    Ќе е ли това странно?  ой народ ги е оставил? - ќтговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. —амо траките са живели тук хил€долети€ пр.н.е. и дори преди потопа около „ерно ћоре, а преди т€х са били пеласгите.

    ћного днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Ѕалканите (с –умъни€), части от ћала јзи€, –уси€ и др.

    "... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизаци€, ко€то по-късно чрез –им ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизаци€. ¬ъз основа на най-новите научни открити€ етруските или тирсените, тро€нците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и предани€та, за да заемат своето м€сто в страниците на истори€та" (ƒинков).


    ≈то тези редове ме заитригуваха много.  ато си мисл€ че езикът на днешните Ѕългари ,който приписваме за слав€нски ще се окаже , че е чисто Ѕългарски език използван от хил€долети€ от всички нас и нашите предци.

  14. ЅЋј√ќƒј–я niknolt62, llyudo58 thanked for this post
  15. #33
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    јЅ—ќЋё“Ќќ ¬я–Ќќ.

  16. #34
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    “–ј »…— »“≈ √ќ—ѕќƒј–» Ќј ћ» ≈Ќ— »“≈ √Џ–÷»-II


    «а доста хора е трудно да възприемат, че в дълбока древност тракийските владени€ са се простирали и върху територи€та на √ърци€. “ова идва най-вече от факта, че южните ни съседи са изкривили истори€та и са € прекроили в сво€ полза. √ол€мо количество важни сведени€ са били унищожени, гръцки€т историк —трабон не случайно казва Ц ўо се отнас€ до старата истори€ на гетите т€ тр€бва да остане неразказана.

    ’айде помислете, защо ще тр€бва да се премълчава далечното минало на гетите, ако то не показва н€каква неудобна истина? ¬ случай, че траките не са играли важна рол€ в оформ€нето на гръцкото и римско общество и са били само диви варвари, то не би имало нужда да се прилага цензура. —лабите хора са удобни на всеки, но нашите деди са били градители на цивилизации, а не диво племе както се опитват да ни внушат н€кои недобросъвестни личности. ¬същност бившите господари са винаги охулвани, така се прикрива техни€т принос в създаването на култура.

    ¬с€ка цивилизаци€ познава възход и падение, нищо не трае вечно. ќт петото хил€долетие преди ’риста траките са били абсолютни господари на »зточна и ёгоизточна ≈вропа. ѕредците ни познават благоденствие повече от 3000 години, това е без прецедент и об€сн€ва защо през V-ти век преди ’риста траките са об€вени за най-многобройни€т народ на ≈вропа. «нани€та и умени€та на дедите ни са им помогнали да станат многолюдни. ѕоради разрастването на населението гол€ма част от предците ни мигрира в различни посоки и повли€ва много други племена.

    ѕът€т на юг е най-лесен и поради това траките колонизират първо егейската област. јрхеологическите находки от ћедно- аменната ≈поха показват, че по това време, в “раки€, ћакедони€ и √ърци€ е жив€л един и същ народ. јрхитектурата също свидетелства, че дошли от север мигранти са колонизирали земите, в които са били издигнати  оринт, ћикена и др. селища с циклопски градеж. —тените на укреплени€та са издигнати от огромни камъни между които н€ма спойка. “акива градежи се наблюдават също в ѕловдив,  абиле ( ямбол) и ѕерперикон.



    ћожете да направите сравнение градежите от ѕловдив и тези от ћикена.

    File:Lions-Gate-Mycenae.jpg - Wikipedia, the free encyclopedia



    “р€бва да се отбележи, че протомегаронът се по€в€ва за първи път в земите на траките и от там се разпростран€ва в различни посоки.

    Ќаправата на златна маска за благороден покойник е обичай възникнал първо в “раки€ ( варненски€т некропол).

    “ехнологи€та на изработване на каменни съдове също бива изобретена в –одината ни, много преди да се по€ви на остров  рит и преддинастичен ≈гипет.

    “ези данни не са известни на широката публика. Ќе се казва също, че на плочици с Ћинеарен Ѕ са документирани негръцки имена като ¬окил(о),  румен(о), ¬инайо,  увирийо, —еверийо, и “океу, които са просто най-древни€т вариант (на 3500 г.) на старобългарските ¬окил,  рум, ¬инех,  убер, —евар и “окту. “ези данни е тр€бвало да бъдат укривани, иначе щеше да е невъзможно да ни заблуд€т, че дедите ни са азиатски тюрки. ¬се на н€кой щеше да направи впечатление, че  рум, ¬инех,  убер и др. наши древни владетели нос€т имена употреб€вани в ёгоизточна ≈вропа още преди 3500 години... «а да избегнат въпроси, на които не могат да дадат отговор хората, които ни заблуждаваха просто премълчаха данните.

    Ќе ми се в€рва досега никой учен да не е забел€зал, че руните на розетката от ѕлиска имат без изключение еквиваленти в Ћинеарен ј и Ћинеарен Ѕ. “ова може да се види на сравнителна таблица на знаците от розетката и линеарни писмености.



    ѕл - руни от ѕлиска
    Ћј - линеарен ј
    ЋЅ - линеарен Ѕ

    ѕриликата не е случайна, ако на старобългарските руни предадем стойност на линеарни знаци ( от второто хил€долетие преди ’риста) ще получим смислени български думи, като лоно, лепи (хубав), бура ( бур€), пек ( жега)...—амо наивен човек би пов€рвал, че се касае за чудо, или неверо€тна случайност.

    ћистери€та може да се разгадае много лесно, а именно с признаването на българите за местен народ, наследник на траките. “ова ще об€сни прекрасно защо старобългарските руни показват връзка с линеарните писмености, защо има старобългарски имена в Ћинеарен Ѕ документи, защо микенските погребени€ с жертван кон са идентични със старобългарските и защо …оан ÷еца, …оан ћалала, ѕрокопий и др. свързват дедите ни с палеобалкански народи...

    ¬ следващи€т постинг ще бъдат предтавени други забранени и укривани данни, а именно сравнение на тракийска и старобългарска материална култура. ќт сравнени€та се разбира, че дедите ни имат корени на Ѕалканите, а не в мрачни€т —ибир.

    http://sparotok.blog.bg/politika/201...yrci-ii.557858

  17. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Nicki thanked for this post
  18. #35
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ѕрабългарски€т календар чети
    Ќ€колко хил€долети€ преди ’риста прабългарите съум€ват да състав€т една от най- точните системи за измерване на продължителността на «емната година. “€ се основава главно на движението на дванадесет съзвезди€, носещи имената на животни, в зависимост от движението на ёпитер (янкул) около слънцето.
    ¬ миналото календарът се е означавал с равнораменен кръст. ќт двете му страни на еднакво разсто€ние били изобраз€вани ёпитер и —лънцето. Х  ръстът бил използван като символ на връзката между «ем€та и Ќебето. ƒължината на раменете му е съобразена с правилата на календара. ƒвете равни хоризонтални рамене представл€вали с€нката, ко€то —лънцето хвърл€ в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). —енките в дните на л€тното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) са изобраз€вани чрез вертикалните рамене на кръста, едното от които по- дълго от другото.
    »звестно ни е, че прабългарите са познавали отлично законите на движението на планетите, в това число и на «ем€та,окло —лънцето. “ова е причината именно те да притежават един от най- точните календари състав€ни н€кога. “ой превъзхожда китайски€ календар в начина, по който са подредени дните и месеците. —поред български€ календар годината има 365 дни и започва с най- къси€ зимен ден, наричан ≈динак (днес »гнажден). Ќа всеки 4 години бил добав€н един допълнителен ден- ƒен€ на —лънцето.
    ѕравилото глас€ло: ≈динак и ƒен€т на —лънцето никога не тр€бвало да се падат в недел€. √одината се състо€ла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като 1ви€т месец от вс€ка група имал 31 дни, а другите 2 Ц по 30 дни.
    »нтересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил досто€ние само на висшата образована класа.
    ћесец »ме
    ѕърви месец јЋ≈ћ
    ¬тори месец “”“ќћ
    “рети месец „»“≈ћ
    „етвърти месец “¬»–≈ћ
    ѕети месец ¬≈„≈ћ
    Ўести месец Ў≈’“≈ћ
    ƒесети месец ≈Ћ≈ћ
    ≈динадесети месец ≈Ќ»јЋ≈ћ
    ƒванадесети месец јЋ“≈ћ

    √одина

    —омор - ћишка
    Ўегор - ¬ол
    Ѕарс - “игър /—нежен Ћъв
    ƒван - «аек
    ¬ерени - ƒракон
    ƒилом -«ми€
    »меншегор- он
    ...ќвца
    Ећаймуна
    “ох - ѕетел
    ≈тх -  уче
    ƒохс -√лиган



    “ова е картина на известни€ български художник –умен —татков. ќзаглавена е Фѕрабългарски€т  алендарФ.

    ¬ древната българска хронологи€ има периоди от 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332 и др., които служат като общоприети интервали от време. Ќай- дълги€т известен такъв интервал е от 6328 години. “ой е споменат в един непълен надпис от времето на хан ќмуртаг от 823 година след ’риста. “екстът се състои от 14 реда, веро€тно представл€ващи заключителната част от договор между ƒунавска Ѕългари€ и ¬изанти€. Ќадписът е върху мраморна плоча по вс€ка веро€тност от престолни€ град ѕлиска. ≈то какво пише на не€: Ф[Еот управлението на владетел€] името му е [’ан ќмуртаг ёвиги]. √одината на €в€ването на истински€ бог беше 6328. “е принесоха жертва и се заклеха в написаното в книгите [договорите]ЕФ

    “ози исторически извор може да се приеме като доказателство за древни€ произход на прабългарски€ календар. —поред професор ¬асил «латарски за начална година на хронологи€та на прабългарите тр€бва да се приеме 5505г. преди ’риста. јко приемем тази хипотеза, насто€щата 2005 година би тр€бвало да бъде 7510 поред по българското летоброене.
    “ака че прабългарите са сред народите с най-ранна календарна система в светаЦфакт, който доказва древността на българската цивилизаци€.
    http://bgnauka.com/index.php?fnc=pub...ront&pid=10451
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 08-06-2010 на 19:04

  19. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58, dvazharov thanked for this post
  20. #36
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ѕрез 1976 г. ёЌ≈— ќ об€в€ва древнобългарски€ календар за най-точни€ в света.


    http://web.hit.bg/bgsviat/Kalendara.html

  21. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  22. #37
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    Ѕългарите взели най-много гени от траките

    ѕоловината от гените на българите идват от траките. “ова научно твърдение е поместено в сръбското списание Ќ»Ќ, което се позовава на заключени€та на швейцарски€ »нститут по генетика У»генеаФ.

    —ъс своето проучване, в което са включени балкански и европейски народи, учените от ÷юрих са в състо€ние да наран€т сериозно всички онези, които до вчера се кълн€ха в чистотата на наци€та, към ко€то принадлежат, посочва Ќ»Ќ. ¬ същото време твърдени€та на У»генеаФ наливат вода в мелницата на онези, които се мъчат да наложат пред света, и най-вече пред своите съседи, фабрикувани твърдени€ за сво€ античен произход.

    Ујнализирали сме генетични, а не политически или исторически племена, които могат да се различават генетичноФ, посочва пред Ќ»Ќ директорката на института »рна ѕасос. Ућного е важно да се прави разлика между генетика, истори€ и антропологи€. ¬сички тези научни клонове могат да са свързани помежду си, но чрез генетиката не могат да се обосноват всички теорииФ, казва т€.

    ќсвен 49 на сто тракийска, във вените на българите течала по 15 процента слав€нска и елинска кръв, 11 на сто от гените ни идвали от античните македонци и 8 процента - от финикийците, твърди изследването.

    –адост в —копие

    ѕубликаци€та в Ќ»Ќ отекна силно в —копие. ќт операци€та Уизваждане на коренитеФ според сръбското издание Унай-доволни могат да бъдат новопробудилите се потомци на јлександър ћакедонскиФ. ѕричината е, че според твърдени€та на У»генеаФ, поне 30 на сто от гените на днешните обитатели на бившата югорепублика са взети от античните македонци. “ова доказва колко е прав македонски€т премиер Ќикола √руевски да издигне в центъра на —копие 20-метров паметник на јлександър ¬елики, възседнал кон€ си Ѕуцефал, посочва Ќ»Ќ.

    ¬ъв вените на нашите събрат€ край ¬ардара все пак тече и друга кръв. —поред У»генеаФ 20 на сто се падат на тевтонците, по 15 процента - на слав€ните и елините, и по 5 на сто - на хуните и финикийците.

    ¬ генетични€ профил на гърците имало едва 5 на сто от кръвта на јлександър ¬елики. ≈лински€т д€л в не€ бил 35 на сто, а слав€нски€т и финикийски€т - по 20 процента. ѕо 5 на сто имало тевтонска и илирийска кръв, твърд€т швейцарските генетици.

    ƒревен или античен народ - определението, което използва У»генеаФ, е група, ко€то се определ€ не само на базата на езика, културата и истори€та, но и чрез ƒЌ  профил. Ќе става въпрос за Угенетичен кодФ на съответни€ народ, а генетичен профил. «а н€кои народи, като еврейски€ например, е по-лесно да се стигне до н€какво заключение, тъй като изследвани€та се базират на генетичен материал, взет от живи хора. «а разлика от повечето древни племена, като илирите например, за които анализите се базират на археологически находки, на н€кой зъб или кост.

    ѕри балканските народи миксът от гени бил най-богат при днешните сърби.

    —ръбски коктейл

    ¬ъв вените им тече коктейл от 30 процента слав€нска кръв, 21 на сто илирийска, 18 процента тевтонска, 14 на сто келтска, 9 на сто финикийска, 6 на сто елинска, както и 2 процента викингска.

    ’ърватите дължат 34 на сто от генетични€ си профил на илири, 20 процента - на слав€ните, 18 на сто на келтите, 12 на сто - на тевтонците, по 8 процента - на финикийците и елините. ќт персийците, каквато връзка се опитваше да доказва покойни€т хърватски президент ‘раньо “уджман, н€ма и следа.

    ѕри днешните обитатели на Ѕосна и ’ерцеговина, които швейцарските учени за удобство не са разделили на бошн€ци, сърби и хървати, тече 40 на сто илирийска кръв, 20 процента тевтонска, и по 15 на сто келтска и слав€нска. ¬ генетичната им карта фигурират 4 процента тракийска и 6 процента хунска кръв.

    »зненади има и при унгарците, които минават за угрофински народ. ѕреобладаващата част от кръвта, ко€то тече във вените им, според швейцарските учени, е слав€нска, но също и тевтонска, еврейска и финикийска.

    јлбанците, които претендират да са наследници на илирите, имат една трета илирийски гени. ÷ели 20 процента от кръвта им е слав€нска, 18 на сто тракийска, 15 процента финикийска, 14 на сто елинска и 2 процента викингска.

    “урска мешавица

    Ќай-гол€ма е мешавицата в кръвта на турците, излиза от изследването на У»генеаФ. ¬ не€ има гени на турци, финикийци, бербери, елини, тевтонци, слав€ни, араби, илири и евреи.

    Ќай-слав€нски€т народ са руснаците, сочи изследването.

    ¬ същото време кръвта на днешните германци, заради чи€то чистота загинаха милиони през ¬тората световна война, е смес от 45 на сто келтски гени, 25 тевтонски, 20 на сто слав€нски и 10 на сто еврейски.

    “раки = прабългари?

    «а нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. “ова за€ви вчера за У“рудФ от ÷юрих новата директорка на У»генеаФ јманда ‘елбер на въпрос: У«ащо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корениФ.

    У“ова са генетични статистически данни. —тава дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвани€Ф, каза г-жа ‘елбер. «а да изготв€т статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. »зследвани били по бащина лини€. ‘елбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните.  атегорична бе обаче, че учените работ€т по изпитани методики.

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

  23. ЅЋј√ќƒј–я Vasseto, Nicki thanked for this post
  24. #38
    Ќапреднал јватара на Spånga
    –егистриран на
    Dec 2009
    ћнени€
    215
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ћоето уважение към темата, но когато съществува трудно прикрито преекспониране - чувствам се длъжен да се намес€!

    “ова, че в Ѕг съществува мюсюлманизирано българско население от времето на ќсманската импери€, което се определ€ сега, като турско е в€рно!
    —ъществуват и цигани, които също се определ€т за турци, това е също в€рно!
    Ќо да ми се говор€т глупости като "80-90 процента от етническите турци в Ѕългари€ са всъщност цигани" е абсолютна глупост!

    Ѕез да съм генен инжинер мога да се сет€ за наличие и на турски гени във всички балкански страни, но това нещо уб€гва в горната статистика...
    “ака също и за наличие балкански гени в турски€ генофонд!
    ≈лементарно прозрение знаейки политиката на импери€та за разместване на пластове население в различните й части.

  25. ЅЋј√ќƒј–я ppepyno, llyudo58 thanked for this post
  26. #39
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ёжна ќсети€ и нашите родственици в  авказ

    ѕреди да стане руски  авказ е предимно български. ѕовечето от неговите народи са наследници на Ѕатба€нова Ѕългари€ и народа на по-големи€ брат на јспарух - Ѕат Ѕа€н. “е помн€т корените си и на много места в  авказ жителите имат българско самосъзнание. —ред т€х са и осетинците.
    http://po-sveta.hit.bg/osetia.htm

    ќсетинците в –уско-турска война (1877-1878)


    —ведени€ за борбата на най-добрите синове на Ѕългари€ за освобождаване на сво€та страна от петвековни€ турски гнет проникват в ќсети€, преодол€вайки значителните за това време разсто€ни€. ≈стествено, по това време не е имало никаква систематична връзка и тези сведени€ са имали случаен, епизодичен характер. Ќо и това е било достатъчно, щото в средата на зараждащата се национална интелигенци€, в осетинското офицерство и в народните маси да назр€ват съчувствие и поддръжка на борбата на братски€ народ за сво€та свобода. ¬естта за началото на войната за освобождение на български€ народ намерила в сърцата на осетинците най-горещ отклик и те взели участието в освобождението на Ѕългари€ от турско иго.

    ќсетински€т доброволчески дивизион в състава на –уската арми€ са показали чудеса на мъжество и героизъм. “ехните доблестни подвизи са били достойно оценени в Ѕългари€, където и до сега могат да се вид€т паметници на осетинците, дали живота си за свободата на Ѕългари€. “ехните имена паз€т легенди и предани€. ¬ най-гол€ма степен героизмът на осетинците се е про€вил по време на събити€та на Ўипка, в ѕлевен... √енерал —кобелев изпратил писмо до ѕетербург на руски€ император: У»зпратете повече осетинци!Ф.

    ”частието на осетинците имало решаващо значение в такива важни битки като битките за Ћовеч, ѕлевен, ѕловдив и други. ќсетинци служили и в –уската регул€рна арми€, и в нерегул€рните  азакски части. ќт т€х най-много се е отличил ќсетински€т дивизион, който влизал в състава на  авказката казашка бригада, ко€то командвали такива прославени пълководци като ћ. ƒ. —кобелев, ». √урко, Ќ. √. —толетов, ‘. ‘. –адецки, ». ‘. “утолмин. ќсетинци обаче воювали и в редиците на българското опълчение, сред т€х бил геро€т от руско-турската война ƒудар  араев. ј отр€дът на славни€ безстрашен син на Ѕългари€ ѕетко ¬ойвода се сражавал заедно с осетински€ дивизион. –едица изследователи обръщат внимание, че делът на осетинците в победата на руско-турската война се оказва по-гол€м, отколкото може да се предположи, изхождайки от негол€мата численост на осетински€ народ. „ислеността на осетински€ дивизион била малко над 300 души. ћ€стото на убитите и ранените се попълвало посто€нно с подкреплени€ от ќсети€. ¬ рапорта си от 3 септември 1877 година —кобелев пише: У ¬ъобще, поведението на ќсетински€ дивизион по безпримерна саможертва и рицарска храброст е повече от похвалноФ.

    400 осетинци са удостоени с √еоргиевски кръст 1, 2, 3 и 4 степени. Ѕолшинството от повече от 200 осетинци Ц генерали от –уската јрми€ Ц за първи път демонстрират своето военно майсторство именно на бойното поле за свободата на Ѕългари€. Ќепосредствено участие са взели около 2 000 осетинци.

    http://bgsviat.narod.ru/osetinci.htm



    ўангистът јлан ÷агаев спечели сребърни€ медал за Ѕългари€ на олимпиадата в —идни в категори€ до 105 кг.
    .Цќсетинец

    [IMG][/IMG]
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 09-06-2010 на 19:03

  27. ЅЋј√ќƒј–я ppepyno, Nicki, llyudo58, dvazharov thanked for this post
  28. #40
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ќсетинците

    са кавказки народ от ирански произход. ѕотомци са на сарматските (ирански) племена алани. ƒнес в  авказ живе€т около 600 хил€ди осетинци. –епублика ёжна ќсети€ е формално част от √рузи€, а фактически е независима държава, непризната от ќќЌ.

    јланите

    са иранска народност, подразделение на сарматите, обитаваща през 1 век териториите, североизточно от „ерно море. »рон, самоназванието на днешните осетинци, се свързват с ариан, ДблагороденУ на авестийски и санскритски.
    ѕървоначално са наричани на гръцки Αορσι, което от 9 век е съкратено да аси, ас или ос, на руски €си, на грузински оси. ќт това име произлиза и съвременното осетинци.
    ’еродот описва аланите като Двисоки руси хора". јмиан ћарцелин казва: Дѕочти всички алани са високи и добре изглеждащи, косата им обикновено е русаУ. “ой см€та, че те са потомци на масагетите.

    ѕрез 1 - 4 век те оглав€ват силен съюз на сарматски племена. ѕрез 2-3 век те създават проблеми на –имската импери€, нахлуват в нейните дунавски и кавказки провинции.
    јланите са описвани като войнолюбив народ, специализиран в отглеждането на коне. ѕрез 1 век јриан предприема поход срещу аланите и остав€ подробен разказ (Д¬ойната срещу аланитеУ), който е основен източник за изучаване на римската тактика. ≈дин от техните водачи е јспар, който служи като военачалник на ¬изантийската импери€ в средата на 5 век. »мето им остава известно с техните масивни ловни и бойни кучета, които изглежда те пренас€т в «ападна ≈вропа. ¬ —траната на баските и до днес съществува порода едри кучета, наричана Alano.

    http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/o..._i_bulgari.htm

  29. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  30. #41
    Ќапреднал
    –егистриран на
    Jun 2005
    ћнени€
    390
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    [QUOTE=niknolt62;356508]Ѕългарите взели най-много гени от траките


    Ќики първо да ти ка€а че благодарение на теб започна убочението на дъщерите ми по българска истори€ така че много много съм благодарен за труда който си вложил да публикуваш всичко това в ’елпа. ато последствие като влезем в “≈— ќ си говорим само на висок глас на Ѕългарски и си умираме от удоволствие че ни гледат гневно щото не разбират нищо.√ол€€м кеф.»скам сега да те помол€ за информаци€ ако можеш да изкопаеш кога и къде сме тепали англичански войски - знам със сигурност че е имало такава битка (мисл€ че по 1 светована) и технните историци упорито кри€т този факт.

  31. ЅЋј√ќƒј–я elicka, niknolt62, Nicki thanked for this post
  32. #42
    миросъздавател јватара на Staki
    –егистриран на
    Dec 2006
    ћнени€
    5 645
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ÷итирай ѕървоначално написано от Vasseto ¬иж мнението
    Ќики първо да ти ка€а че благодарение на теб започна убочението на дъщерите ми по българска истори€ така че много много съм благодарен за труда който си вложил да публикуваш всичко това в ’елпа. ато последствие като влезем в “≈— ќ си говорим само на висок глас на Ѕългарски и си умираме от удоволствие че ни гледат гневно щото не разбират нищо.√ол€€м кеф.»скам сега да те помол€ за информаци€ ако можеш да изкопаеш кога и къде сме тепали англичански войски - знам със сигурност че е имало такава битка (мисл€ че по 1 светована) и технните историци упорито кри€т този факт.
    Ѕитката за ко€то говориш е при ƒойран. Ќикой не крие факти ... ето информаци€ : Battle of Doiran - Wikipedia, the free encyclopedia

    ѕ.—. ƒруги€ път в “еско, ако разиграете и битката при ƒойран, със сигурност ще съберете още повече погледи
    while (2+2 == 4) {
    drink(new Bourbon("Jefferson's" , 100));
    }
    gotoAndStop ("bed");

  33. ЅЋј√ќƒј–я emory, elicka thanked for this post
  34. #43
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    [QUOTE=Vasseto;356717]
    ÷итирай ѕървоначално написано от niknolt62 ¬иж мнението
    Ѕългарите взели най-много гени от траките


    Ќики първо да ти ка€а че благодарение на теб започна убочението на дъщерите ми по българска истори€ така че много много съм благодарен за труда който си вложил да публикуваш всичко това в ’елпа. ато последствие като влезем в “≈— ќ си говорим само на висок глас на Ѕългарски и си умираме от удоволствие че ни гледат гневно щото не разбират нищо.√ол€€м кеф.»скам сега да те помол€ за информаци€ ако можеш да изкопаеш кога и къде сме тепали англичански войски - знам със сигурност че е имало такава битка (мисл€ че по 1 светована) и технните историци упорито кри€т този факт.
    ѕри ƒойран сме ги ,,тамали като мачка у дувар" √лавнокомандващи€ на френската арми€ тогава за€в€ва,,ƒайте мми 100 000 българи да ги въоръжа и съм готов да застана срещу вс€ка друга арми€ колкото и многочисленна да е!"



    јнглийски€т премиер Ћойд ƒжордж пише по-късно:

    Д ¬ нико€ война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при ƒойран.[2] У


    ѕрез 1936 г. в Ћондон се организира честване за кра€ на войната. ќт българска страна делегаци€та ръководи ген. ¬ладимир ¬азов.  огато слиза от влака на гара ¬иктори€, на перона е подреден блок на английската арми€, а командващи€т церемони€та дава заповед: Д—ведете знамената! ѕреминава победител€т при ƒойран!Ф.[3]
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 10-06-2010 на 17:48

  35. ЅЋј√ќƒј–я Nicki thanked for this post
  36. #44
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ƒойранска епопе€

    ƒойранска епопе€ е събирателно название на пет отбранителни сражени€, които българската арми€ води срещу настъпващите сили на јнтантата през позиционни€ период на южни€ фронт на ѕървата световна война в района на град ƒойран.

    —лед като българското настъпление през 1915 година е спр€но по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница българската арми€ минава към отбрана и при ƒойран създава силна отбранителна позици€

     ампани€ 1916 [редактиране]
    ќсновна стати€: Ѕитка при ƒойран (1916)
    ¬ началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръди€ предприемат настъпление срещу ƒойранската позици€, отбран€вана от частите на българската ¬тора пехотна тракийска дивизи€. Ќастъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на ƒвадесет и седми чепински и ƒевети пловдивски полк. ѕоследвалите четири атаки - на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от ¬тора дивизи€, подкрепена от части на ƒевета пехотна плевенска дивизи€. —ъглашенските войски са принудени да отстъп€т на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губ€т 1 106, а пловдивчани 250 души.

     ампани€ 1917 [редактиране]
    ќсновна стати€: Ѕитка при ƒойран (1917)
    ѕрез 1917 година ¬тора пехотна е заменена на ƒойранската позици€ от ƒевета пехотна дивизи€, под командването на полковник ¬ладимир ¬азов, ко€то тук записва една от най-блест€щите страници в българската военна истори€.

    Ќа 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на “ридесет и трети свищовски и “ридесет и четвърти тро€нски полк на височината Ѕорис. “ро€нци с решителна контраатака отблъсват противника. Ќастъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилери€.

    Ќови атаки срещу ƒойранската позици€ последват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май - всичките отблъснати от ƒевета плевенска дивизи€, макар и цената на големи загуби - около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани. —ъглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. ѕолковник ¬азов е произведен в чин генерал-майор.

     ампани€ 1918 [редактиране]
    ќсновна стати€: Ѕитка при ƒойран (1918)
    Ќа 16 септември 1918 частите на јнтантата започват ново масирано настъпление срещу ƒойранската позици€, като срещу защитаващата € ƒевета плевенска дивизи€, ко€то по това време е в състав 58-и, 17-и, 33и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал ƒжордж ћилн. ¬ резултат на двудневните ожесточени боеве —ъглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. ÷ели английски полкове остав€т костите си в подножието на върховете ƒуб и  ала тепе. ¬ същото време обаче е извършен пробивът при ƒобро поле и командващи€т ƒевета дивизи€ генерал-майор ¬азов получава заповед за отстъпление. ѕобедата при ƒойран все пак е използвана, за да може водената от јндрей Ћ€пчев българска делегаци€ на преговорите за примирие в —олун да издейства Ѕългари€ да не бъде окупирана от войски на балканските държави.

    √енерал ¬ладимир ¬азов, командир на 9-та дивизи€, пише по-късно:

    Д ÷ели камари от хил€ди трупове задръстиха скатоветеЕ “ова не б€ха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Ћондон, Ѕирмингам и  ембридж.[1] У

    јнглийски€т премиер Ћойд ƒжордж пише по-късно:

    Д ¬ нико€ война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при ƒойран.[2] У

    ѕрез 1936 г. в Ћондон се организира честване за кра€ на войната. ќт българска страна делегаци€та ръководи ген. ¬ладимир ¬азов.  огато слиза от влака на гара ¬иктори€, на перона е подреден блок на английската арми€, а командващи€т церемони€та дава заповед: Д—ведете знамената! ѕреминава победител€т при ƒойран!Ф.
    ≈то линкове;

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%...BF%D0%B5%D1%8F

    http://www.google.com/search?source=...D0%99&gs_rfai=
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 10-06-2010 на 17:53

  37. ЅЋј√ќƒј–я WaterLils, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  38. #45
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я


    √енерал ¬ладимир ¬азов

    ƒойранската епопе€ - 1918г.
    Ѕойните събити€ при ƒойран по време на ѕървата световна война излизат от границите не само на военната, но и на чисто човешката логика. “ежки сражени€ там се вод€т и през 1916-та и през 1917 година, обичайно завършващи с българска победа. Ќо онова, което се случва през септември
    1918 година прилича не толкова на битка, колкото на истори€ от античната митологи€.

     райни€т изход на войната вече е предрешен и след пробива при ƒобро поле остава да се осъществи и пробив при ƒойран, за да се сломи окончателно българската съпротива. јнглийски€т генерал ћилн има на разположение колосални сили, докато срещу него е само 9-та плевенска дивизи€, начело с генерал ¬ладимир ¬азов. ѕлевенци са сигурни в смъртта си, но дори не мисл€т за отстъпление. Ќа 16-ти септември върху българските окопи се стоварват 350 хил€ди снар€да. Ѕлагодарение на блест€щата подготовка на генерал ¬азов жертвите от българска страна са точно... 9 души. ќтговорът на плевенската дивизи€ е унищожителен - само за два часа са ликвидирани две английски дивизии. —ледват н€колко кървави атаки, но българите не помръдват. ¬ кра€ на 19 септември английските тръбачи свир€т отбой. √ененерал ћилн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. ¬азов губи по-малко от 500 бойци.

    ѕрез 1936 година в Ћондон знаменни€т полк на английската арми€ ще сведе знамената си само пред един противников войн - генерал ¬ладимир ¬азов.


    http://vek.bnt.bg/voenni-uspehi/c69,...a---1918g.html

    http://www.vbox7.com/play:b1af1c7f
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 10-06-2010 на 18:03

  39. ЅЋј√ќƒј–я WaterLils, Nicki, llyudo58 thanked for this post
  40. #46
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

     ъм момента темата има 2,391 виждани€.

  41. #47
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ѕремиера на книгата "Ќашенци в ћакедони€"

    Ќа 29 април (четвъртък) от 18 часа, в Ќационални€т музей Д«ем€та и хоратаУ
    (—офи€, ул. Д„ерни връхУ 4) ще бъде представена поредната книга на “ан€ ћангалакова под заглавие:
    УЌашеници в ћакедони€. —ред торбешите в ћакедони€ и —амуиловите българи в √ърци€ и јлбани€Ф.

     нигата УЌашенци в ћакедони€Ф е пътешествие сред н€колко малко познати, но много интересни общности Ц сред торбешите, както и сред потомците на —амуиловите българи в ћала ѕреспа (јлбани€) и —еверна √ърци€. јвторката следва маршрутите на български€ историк и етнограф ¬асил  ънчов, който преди около век създава монументални€ си труд Ућакедони€ Ц етнографи€ и статистикаФ. јвторката пътешества в географската област ћакедони€, днес в границите на н€колко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в ћала ѕреспа Ц јлбани€, за наричаните от јтина Услав€ногласни елиниФ в —еверна √ърци€. “€ открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен паз€т сво€ български говор, който наричат нашенски. ¬ ’’≤ век нашенци са част от българското културно пространство. „рез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Ѕалкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на ≈вропа, в крайна сметка Ц нашенци!
     нигата е разделена на три глави. ¬ главата У—ред торбешитеФ за първи път в Ѕългари€ се представ€ тази етно-културната общност от 120 Ц 150 хил. души , насел€ваща –епублика ћакедони€, с традициите и говора, който звучи из планините на ƒебър и —труга. јвторката описва торбешките села в района на —тружки ƒримкол (Ѕоровец, Ћабунища, ќктиси), а също и в ƒебърско Ц град ƒебър, областта ÷ентър ∆упа (селата ÷ентър ∆упа, Ѕрощица, Ќовак,  оджаджик) и долината на река –адика (селата —кудрине, ∆ировница, √орно и ƒолно  осоврасти), както и срещата си с изселник от село ÷ветово (областта “орбеши€ в ћакедони€), в Ѕурса, “урци€. ѕрави се паралел между торбешите в ћакедони€ и помаците в село –ибново, Ѕългари€, както и с гораните в  осово и јлбани€. √лавата У»з ≈гейска ћакедони€Ф е основана на пътни ескизи от √ърци€, където времето заличава български€ диалект, който се говори от около 105 хил€ди души. ¬ земите на н€когашното царство на —амуил в  астори€ (на български  остур), ‘лорина (на български Ћерин), ≈деса (на български ¬оден), и край ѕреспа т. нар. Дслав€ногласни елиниФ все още пе€т и говор€т на стар български диалект. ¬ –епублика ћакедони€ този говор се нарича македонски, в Ѕългари€ учените и потомците на бежанците от ≈гейска ћакедони€ го см€тат за български диалект. ¬ Ѕеломорска √ърци€ Услав€ногласнитеФ са скритото малцинство, за което н€ма официална статистика. “ук са описани срещи с нашенци в района на ≈деса (¬оден), гр.  астори€ (на български  остур) и околните села ¬асилеада (на български «агоричане), ¬арико (на български ћокрени), о. —вети јхил в ѕреспанското езеро, където е гробът на цар —амуил, и с. √ерман, където е открит —амуилови€т надпис. ћинавайки през тези селища, авторката отбел€зва как по-старото поколение е запазило български€ си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.
    ¬ главата У»з ћала ѕреспаФ се разказва за днешните потомци на —амуиловите българи от девет села в ћала ѕреспа, край ѕреспанското езеро в јлбани€, където живе€т около 5 Ц 7 хил. нашенци. јвторката описва срещите си в град  орча и в селата ѕустец с остров ћали √рад, ƒолна √орица, √лобочани.  нигата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Ѕалканите.

    http://albania-bulgaria.blogspot.com...blog-post.html



    ”чредена е фондаци€, ко€то ще подпомага строежа на българското училище в “ирана



    ‘ондаци€ Д«емл€циФ, ко€то се постав€ за цел набирането на средства за постро€ването на българско средно училище в столицата на јлбани€ - “ирана, бе учредена в гр. ћездра. –одолюбивата инициатива е на тамошното дружество Дѕросперитет √оло ЅърдоФ с председател ’аджи ѕируши и датира отпреди повече от десетилетие. »де€та е етническите наши сънародници, които живе€т в Дстраната на орлитеФ (според официални данни те са между 8 и 10 хил. души, а по неофициални - над 100 хил.) да имат къде да учат майчини€ си език, като по този начин съхран€т сво€та национална и културна идентичност.

    ¬ момента в јлбани€ функционират множество гръцки, турски, френски, немски и американски колежи, докато български€т език се изучава само в една неделна частна школа в “ирана и езиков курс за деца и възрастни в ≈лбасан. «а реализирането на патриотичното начинание ще се разчита на дарени€ от представители на бизнеса, от българските общини и от граждани. ‘ондаци€та ще управл€ва дарени€та, а бенефициент на тези средства ще бъде определен от държавата.

    «а председател на ‘ондаци€ Д«емл€циФ беше избран инж. ƒел€н ƒам€новски - изпълнителен директор на Ќационалната асоциаци€ на председателите на общински съвети (Ќјѕќ—) и председател на ќбщински съвет - ћездра. «аместник-председатели станаха юристът √енти€н ѕируши - етнически българин от областта √оло бърдо, и ћилена ћачканова - бивш председател на ќбщински съвет - ѕирдоп, а в ”правителни€ съвет влезе също јлексей ∆алов - заместник-председател на Ѕългарската федераци€ по спелеологи€

    http://albania-bulgaria.blogspot.com...blog-post.html

    снимки от √оло бърдо
    http://picasaweb.google.com/alexey.zhalov/oThIiD#
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 11-06-2010 на 21:29

  42. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  43. #48
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    »ван јсен II
    …оа̀н јсѐн II или …оан II јсен (също »ван јсен II) е цар на Ѕългари€ от 1218 до 1241 г. “ой е син на цар »ван јсен I. Ћичността на »ван јсен II е уважавана и в съвременна –умъни€, където той се см€та за един от големите средновековни владетели на влашкото население (под името Ioan Asan II).



    ¬ началото на XIII в. се очертават два важни центъра на съпротива срещу латинските завоеватели: Ќикейската импери€ (претендираща за пр€к наследник на ¬изанти€) в ћала јзи€ и ≈пирската държава на Ѕалкански€ полуостров. —ъздаването им е в резултат преди всичко на борбата на византийците срещу латинското нашествие и на т€хната решимост да отхвърл€т чуждото господство Ч обсто€телство, което е умело използвано от византийската аристокраци€. ѕоложителна рол€ за укрепването на двете държави изиграва българо-латинската война от 1205-1207 г. ѕоражението на Ѕалдуин I ‘ландърски при ќдрин и на Ѕонифаций в –одопските теснини близо до ћосинопол отслабват значително боеспособността на латинската войска.

    ѕри “еодор  омнин (1215-1230) ≈пирското деспотство постига за кратко време големи териториални придобивки. ¬ нейните предели са включени —редна и —еверна ћакедони€ и јлбани€. ѕрез 1224 г. “еодор  омнин напада и усп€ва да превземе —олун. — освобождаването на този град от латинската власт самочувствието му нараства, той се провъзглас€ва за император и достига до убеждението, че му е предопределено да изгони латинците от  онстантинопол и да седне на престола на византийските василевси. —ъщата цел преследва обаче и владетел€ на Ќикейската импери€ …оан III ƒука ¬атаций. «а да подсигури сво€ тил, “еодор  омнин сключва съюз с »ван јсен II. —лед това епирските войски настъпват в «ападна “раки€ и завлад€ват редица градове, като ћосинопол,  санти, √рацианопол и ƒимотика. —лед това се насочват към ќдрин, където по това време се намират никейските войски на …оан III ƒука ¬атаций. ¬место да обедин€т силите си за общи действи€ срещу  онстантинопол, двамата владетели влизат в конфликт помежду си. “еодор  омнин усп€ва да изтласка никейците от ќдрин и превзема града. —лед това епирските войски стигат до ¬иза. Ћатинците се затвар€т в  онстантинопол, но “еодор  омнин не се решава да обсади силната крепост, тъй като не разполага с флот, с чи€то помощ да отреже водни€ път за продоволстви€ и подкреплени€ откъм «латни€ рог.

    ѕо това време настъпва и разривът в отношени€та му с българите. Ќарастващото вли€ние на »ван јсен II върху —ърби€ и Ћатинската импери€ започва сериозно да безпокои епирски€ владетел. ќсобено подозрителни и опасни са за него стремежите на български€ цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун (василопатор) на малолетни€ император Ѕалдуин II, като му даде за съпруга дъщер€ си ≈лена. “ози план можел да осуети намерени€та на “еодор  омнин и затова той насочва арми€та си срещу Ѕългари€, като се над€ва, че ще може да постигне бърза и лека победа. »ван јсен II не очаква това нападение. “ой тръгва срещу нашествениците веро€тно с малобройна войска, в ко€то са включени и 1000 кумани. “еодор  омнин разполага с видимо числено превъзходство, за което свидетелстват думите на √еорги јкрополит, че той Дтръгнал срещу българите, като събрал гол€ма войска, съставена от ромеи и италиициУ. —рещата между двете войски, както съобщава същи€т автор, става на 9 март 1230 г. при река  локотница, недалеч от днешно ’асково. “ук ромеите се разполагат на стан източно от реката, като преди това веро€тно превземат близката крепост “рапезица. —ведени€та на √еорги јкрополит за развитието на сражението са съвсем оскъдни: Д“еодор  омнин бил решително победен от българите и скитите (куманите). Ѕил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещиУ. ќт следващи€ текст се вижда, че българите плен€ват и много обикновени войници. ќт това личи, че българската войска усп€ва да обкръжи противника, отр€звайки път€ им за б€гство.
    ѕоражението на “еодор  омнин предизвиква бърза и неудържима разруха на обширната му, но вътрешно слаба държава. Ѕез да срещнат каквато и да е съпротива, войските на »ван јсен II започват настъпление по всички направлени€ и за кратко време стават господари на ќдринска “раки€, на беломорската област от √алиполски€ полуостров до планината ќлимп, а също и ц€ла ћакедони€ и јлбани€ Ч от ѕинд до Ўкодренското езеро [4]. »ван јсен II постъпва необичайно хуманно за онази епоха, като освобождава повечето от пленените войници Д...и ги отпратил по селата и градовете им...У. . ќсвен това остав€ в н€кои от завладените градове старите управители, като по този начин си подсигур€ва подкрепата на местните аристократи и велможи. —амо в по-важните градове са поставени български гарнизони и нови ръководители на военните и финансовите ведомства. —ъщо така местни€т клир е заместен с български духовници

    .»ван јсен II Ч ”икипеди€
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 12-06-2010 на 19:02

  44. ЅЋј√ќƒј–я llyudo58, Wolf, WaterLils, Nicki thanked for this post
  45. #49
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ј¬»“ќ’ќЋ жив€ 300 години.

    –одът му ƒуло


    а неговата година дилом твирем.


    --------------------------------------------------------------------------------

    јвитохол жив€ години триста,
    родът негов е ƒуло,

    а годината му е «ми€, ƒевети месец.


    /»менник на българските владетели/

    "ѕрез средата на II век от н.е. (според н€кои автори 153 г., а според други 165 г.) в ≈вропа е създадена държавата, известна като —тара ¬елика Ѕългари€. «а неин родоначалник се см€та легендарни€т јвитохол. “€ е втората европейска държава по това време, след –имската импери€."

    /»во јндровски - историк/

    "...това е първата едноплеменна държава в ≈вропа, доколкото доминиращата на континента по онова време –имска импери€ (като вс€ка импери€) обедин€вала десетки различни племена и народности."

    /ƒимитър »Ћ»≈¬/

    http://members.tripod.com/~NIE_MONTH...2/blato-01.htm

    "ј¬»“ќ’ќЋ значи "—ин на сърната"... според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. — неговото име започва »менникът на българските царе - свещени€т летопис на българската държавност... јвитохол се възцар€ва в годината ƒ»Ћќћ “¬»–≈ћ, което означава √одина «ми€, месец „етвърти според български€ календар. —поред направените изчислени€ тази година е 165 от ’р .
    ...√одините на јвитохол и »рник се измерват с едни нереално големи за човешки€ живот числа, при това и закръглени. ќчевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели.  ато ц€ло »менникът обхваща един 600-годишен период от българската истори€. ѕо времето на јтила преминаващи€т под знака на јвитохол 300 годишен период вече е бил към сво€ край."

    ≈ленът се възп€ва в много български народни песни. ¬ълшебна сърна отгледала млади€ јвитохол - царски€т син, захвърлен в гората.  ато пораства, јвитохол става велик  ан и ¬ъзродетел на Ѕългарското ÷арство, носейки името на сърната, ко€то го е отгледала (ј¬» Ц УсърнаФ; “ќ’ќЋ Ц УсинФ). јвитохол се възцар€ва през първи€ месец на пролетта, “вирем по Ѕългарски€ календар.


    /Ўегор –асате/


    "јвитохол и »рник не са реални божества, а велики ханове и в същото време жреци. Ќа това се дължи т€хното обожеств€ване. “е имат осъществен живот на св€тост и съвършенство. јвитохол не е само митологи€, а един праотец - можем да го наречем наши€ јвраам."

    /¬аклуш “олев/

    "»менникът" е династична хроника.
    ...
    »зследователите без изключение отбел€зват, че "»менникът" ни среща с два периода в древната българска истори€ бел€зана с имената на јвитохол и »рник...
    »нтересен е опитът на ѕ. ƒобрев да тълкува името јвитохол по аналоги€ с персийското "јвитух" (дете на сърната, син на сърната). ѕравомерността на тълкуването той подкреп€ със съхранено в литовска легенда - сказание за откърмено от сърна "българско дете-кн€з" .
    ...
    името јвитохол носи задължителните за всеки родоначалник на древен народ тотемни елементи на произхода; от друга страна то напълно покрива смисъла си като "баща на царете", основател и пръв представител на царската власт."

    /ƒоц. ƒ-р јтанас —таматов/
    »зображение на јвитохол, стрел€щ с лък. —цена от златното съкровище от Ќад —ент ћиклош

    јвитохол е личност от типа "културен герой", равен на онези "културни герои" в истори€та, които донас€т "божествената уредба", узакон€ват € и постав€т знамето на културното, цивилизованото начало.

    "... легендата достигнала до нас от стари извори (казва), че е бил откърмен от сърна. ¬ древността легендите за подхвърлени деца, бъдещи основатели на велики царства, не са изключение. ћитовете за –омул и –ем откърмени от вълчица и за персийски€ цар  ир, отгледан в семейство на говедар, са добре известни."

    Ѕорислав »ванов


    ѕрочутата легенда за сърната, ко€то отгледала бъдещи€ български владетел е известна в историографи€та още от V в. насам - от времето на ѕриск и …ордан. “€ отвежда към прастари€ индоевропейски (индоирански, арийски) култ към елена

    "...разликата между българите от времето на јвитохол,  урт/  убрат/ и јспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на ќмир и днешните гърци.
    ...
    »сторическите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцеле€т до днес."

    /"—лав€ни ли са българите?"- ѕламен —. ÷ветк
    http://web.hit.bg/bgsviat/Avitohol.htm
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 13-06-2010 на 07:04

  46. ЅЋј√ќƒј–я Nicki, llyudo58 thanked for this post
  47. #50
    обичам да обичам хората јватара на niknolt62
    –егистриран на
    Jun 2007
    ћнени€
    2 052
    Post Thanks / Like

    ѕо подразбиране ќтносно: »—“ќ–»я Ќј ЅЏЋ√ј–»я

    ≈дна хубава българска песен за тези които обичат Ѕългари€.»зпълнена от едно прекрасно българско дете.

    [IMG][/IMG]
    ѕоследно редактирано от niknolt62 : 13-06-2010 на 16:11

  48. ЅЋј√ќƒј–я Wolf, llyudo58, Nicki, WaterLils, rumina thanked for this post
—траница 2 от 3 ѕървиѕърви 123 ѕоследнаѕоследна

»нформаци€ за темата

ѕотребители разглеждащи тази тема

¬ момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

ѕодобни теми

  1. ЅЏЋ√ј–»я! Ѕ≈«јѕ≈Ћј÷»ќЌЌќ!
    ќт Qgelo във форум —порт
    ќтговори: 2
    ѕоследно мнение: 17-09-2013, 21:27
  2. јЋ“≈–Ќј“»¬Ќј“ј »—“ќ–»я
    ќт Red Baron във форум ѕолитика
    ќтговори: 22
    ѕоследно мнение: 04-02-2011, 00:37
  3. ќтговори: 13
    ѕоследно мнение: 15-06-2010, 01:59
  4. ≈ƒЌј ЋёЅќ¬Ќј »—“ќ–»я
    ќт llyudo58 във форум ќбщ форум
    ќтговори: 40
    ѕоследно мнение: 17-02-2010, 21:59
  5. «јЅ–јЌ≈Ќј“ј ЅЏЋ√ј–— ј »—“ќ–»я
    ќт Alice във форум Ћитература
    ќтговори: 1
    ѕоследно мнение: 17-03-2006, 12:56

ќтметки

ѕравила за публикуване

  • ¬ие не можете да публикувате теми
  • ¬ие не можете да отговар€те в теми
  • ¬ие не можете да прикачвате файлове
  • ¬ие не можете да редактирате мнени€та си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker