Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 6 от общо 6

Тема: Фантазии

  1. #1
    Нов потребител Аватара на SimonaI
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    London
    Мнения
    90
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Фантазии

    Да ти разкажа ли?!...
    Бих се усмихнала, навела леко глава .. бих те гледала право в очите и бих ти разказала...

    Как стигнахме?!...
    Не помня...
    защо лежах на ниското легло с красива азиатка
    Отново не помня...
    знаеш ли?!
    не харесвам азиатки, но тази е прекрасна.. нежна..почти като полъх...трагична... от това че трябва да бъде уреда/пособието в твоите и моите ръце/фантазии..

    Накланям глава и погледа ми става по-настойчив, започвам да усещам разликата в изражението ти... дъхът ти..

    И тогава седеше така и гледаше без да премигнеш! С ръка подпряла брада ти, с уж самодоволен поглед, но зная, че в този момент това не е самодоволство. Този поглед, може би така го разбират по голямата част от хората, с които се срещаш, но не, не е.. той е като моя самодоволен поглед в момента...

    Искаш ли?...сигурна съм че искаш да знаеш

    В този момент, в които ръцете на дребното, крехко азиатско момиче докосва моето тяло, в момента в който, ако не е разликата в цвета на кожата трудно би различил кое тяло на кого е... иска ли ти се ?.... да бръкнеш в мозъка ми! В насладата, в усещанията... искаш ли да минеш с мен всяка част от секундата, да усетиш омаята, сменяща се на моменти, с трескава мозъчна дейност какво ли предизвиквам в теб, тръпките по тялото ми... порите.. готови да поемат всеки атом на страстта, търсещи необуздано, внимаващи да не изпуснат, алчни за всичко.
    Изглеждат хищни, като лилит!

    И аз искам същото, да вляза в твоята кожа в момента и да не изпусна всяка мисъл, всяка тръпка, даже онези които не си склонен да забележиш от моментната си възбуда..

    Телата...виещи, стенещи...
    едното Нейното... : даващо - безрезервно, правещо го още по-трагично от това че е платено... платено, но даващо
    а другото Моето...: хищно...получаващо... изпитващо твоите и моите емоции... бурите и насладата... цинизма и романтиката..
    борбата и безсилието...
    транс... безвремие..
    Ти!..
    Гледаш..
    Аз!..
    отварям очи в кратките моменти, в които успявам да го направя, за да те наблюдавам...
    водовъртеж на състояния, емоции, желания...
    и тя..
    просто уреда на нашия експеримент..

    нежност..жестокост...страст...бур и...красота...алчност..

    Стана... не съм те усетила и бих ли могла, когато удоволствието заливаше тялото ми на тласъци, приличащи на кървава вълна!

    Виждал ли си? .. вълна в червено.. смайващо е!...огромна! и като на забавен кадър се носи към теб...тъмна е! и не можеш да определиш цвета...приближава се...почти усещаш вятъра, който предизвиква с мощта си...там където има пяна започваш да забелязваш розовия оттенък...след няколко мига розовото става червено...следва дълбоко, тъмно червено...носи се и те поглъща!
    Водовъртежа й е неописуем...безвремието й жадувано...бленувано..

    В тези моменти се вия...в точно тези мигове съм най-тежкото летящо тяло...всяка фибра от мен стене, копнее, гъвкавостта на костите ми е безгранична, коленете ми се събират и нещо ме поглъща..

    В този миг ме хвана... обърна ме по корем...бях пластилин и можеше да правиш с мен каквото решиш...

    Беше ми бесен...удоволствието, което изпитвах от тялото на тази жена не ти понесе...
    Но ме обожаваше ...не харесвах азиатки , не исках да ти показвам това, а го направих.. заради теб!

    Чукаше ме...животински, но беше и по - нежен от всякога...
    Хапеше ме и шепота в ухото ми беше ту вулгарен, ту прекрасен...
    Усещах всяко сменящо се настроение в теб...страст, агресия, любов, омраза..с всеки пореден тласък се сменяха...

    Разказах ти!...и тогава ме гледаше така и аз потъвах в очите ти
    Експериментът приключи...
    A poor man's memories could be a rich mans goal.
    A wise man listens to his own conscience.
    Always do right - this will gratify some and astonish the rest.


  2. БЛАГОДАРЯ Мила, lionheart, shopska salata, RumyGumy, няма and 3 others thanked for this post
  3. #2
    Нов потребител Аватара на SimonaI
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    London
    Мнения
    90
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Когато егото ти е наранено е време за промяна. Познавам всяка част от себе си, почти, както и всяка твоя фибра. Това, което ме изгражда ме определя. Като сапунерката, която променя формата на сапунът, като матрицата, която пресова рудата от произведението. Разпадам се, сякаш всичко започва от вътре. Аромат, тежък и сладък, който влудява и жени и мъже се носи. Нося се и аз, леко загатващ досковане с кожата ти, но бързо отдръпващ се към азиатката. Заигравам се с нея - ту ме вдишва, ту ме издишва, това ми дава живот, на нея също. Облитам кожата й, гладка и нежна доскоро, но вече настръхнала. Дали е чула гласът ми? малкият невидим мъх по гърбът й настръхва и аз се прераждам в горски пан из нейните дебри. Тогава я обхващаш ти - леко но настойчиво, като алкохолно опиянение. Движенията се разминават и все пак в друг смисъл намират. Откриваш я и влизаш в нея там те срещам отново. Дали да се гневя и от тази загуба или да се зарадвам от алчната печалба, която ми дава удоволствието ти все още не знам. Сега просто се разливам някъде из гърдите ти, ту дъх, ту твой, ту неин, и все пак винаги завръщаш се спътник.
    A poor man's memories could be a rich mans goal.
    A wise man listens to his own conscience.
    Always do right - this will gratify some and astonish the rest.


  4. #3
    Нов потребител Аватара на SimonaI
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    London
    Мнения
    90
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Не бях тук. Не бях само тук. Мяркаха се мигове от миналото, ти, желания и страхове, момичето и унеса ви, в обезумял опит да разбера какво и защо се случва, се лутах.... И не бях на себе си. Като в онези моменти, когато с направената крачка те обзема усещането за непоправимост, но в съзнанието все още догарят сигнали за съпротива и те спъват да вървиш. Вцепенен.

    Защо азиатка? Стъпих си на врата да скрия страха си дали няма да останеш отвъд, далечна от мен...Желаех я. Нямаше тяло, но я желаех. И неистово имах нужда от нея, като краен дразнител и аз с него като страничен наблюдател следя реакциите на кожата си. Дали? Или просто беше любопитство докъде можеш да стигнеш? Какво от това ще ме докосне? Дали ще изляза сух или ще ме хвърли в бездна?...Мразех я, преди да я видя. С цялото същество на страха я мразех... Така и не разбрах откъде е тази лудост да бъркам в огъня.
    Избра азиатка. За да подчертаеш разликата, сигурно....Нещо, което не мога да съм. Витрина, на която по всяко време можеш да спунеш щорите и да остана отвън. С пластмасовите усмивки на манекените.

    Раздвижи се и...А може би наистина всичко е заради фантазията и необуздаемия нагон на желанията....Изискващ, непоколебим и безкомпромисен. Като магнит, който допуска да избереш обиколен път, но неизменно те прилепва за себе си.

    Случваше се. С теб и мен. Сега. Изтрит от възбуда съм алчен за всеки щрих, за всеки звук и аромат. Нищо няма значение, само този миг. Да го взема. Дори хаоса, който ще последва преди да смеля случилото се, е беззначително несъществен. Желая те. Във всяка форма, дъх и движение, което може да излезе от теб.

    Исках да съм ти. Да виждам с очите ти всеки елементи от действителността, от момичето и покорството й, от себе си и присъствието си, от нас... Желанията ми изригваха внезапно и сякаш сами търсеха телепатичен път да те достигнат.....Все едно се разбиваха на пръски във вълнолом, когато ме изненадваше, после трансформирани от видяното се събираха и като вълна се отдръпваха назад и ме помитаха. А после....като малка победа, ликуване и наслада беше всяко съвпадение на мисъл и реалност...оргазъм.

    Всичко се завъртя....телата, капчиците възбуда по тях, погледите – слепи и виждащи, крайните точки на възможното...изискването преливаше в действие, страстта влизаше в допир, детайли раждаха емоции за да се излеят в ново желание...

    В един миг.... го видях. Сито отся формите и остави само емоцията. Изчисти я от условност, история и контекст и ми поднесе съвършеност. Сякаш безкрайно дълго някакъв непонятен механизъм е ползвал части на заем, и едва сега, с истинските, работи тихо, без накъсване, смущения и съмнения.....вечно.....

    Съвършено..... Без мен..... Излишен. Прозрението се стовари неумолимо, отнемайки всяка сила за реакция. Мъртъв.....Навън, да се махна, да избягам, да изтрия това от съзнанието си и отново да имам място и смисъл....

    Щракването на бравата е като амоняк...В главата ми, смазана от ударите на фантазии, сбъднати желания и страхове.....Знаеш ли, че яростта наистина е червена?.....една обладаваща маса от тъмни петна, които се уморяват да тлеят....или може би зреят....и избиват в ярки потоци...цвета сам диша, трепти и се разлива, сякаш има свое съзнание, лава, която като в анимационен филм се надига, покрива всяка частица....

    Чуках те....за всичката болка, за всички страхове. Прониквах те, като наказание за собствените си демони, с цялата злоба и яд, на които съм способен. Обладавах те – като признание за всичко, което си. Впивах се в теб и желанието да съм. Да усетиш цялото обожание към докосването ти. Превземах те в неумолим копнеж да те овладея и този път да не се повтори. Обладавах те .....говорех ли?....не помня.....Исках да се разлея и да покрия едновременно....цялата...теб....

    Разкажи ми
    A poor man's memories could be a rich mans goal.
    A wise man listens to his own conscience.
    Always do right - this will gratify some and astonish the rest.


  5. БЛАГОДАРЯ lionheart, shopska salata, няма, emodonkov, ElinaT and 1 others thanked for this post
  6. #4
    Нов потребител Аватара на SimonaI
    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    London
    Мнения
    90
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Фантазии

    Страхуваш ли се????
    Мен ме е страх от всичко, онова което съм способна да ти причиня, от всичко онова, което ще ти причиня рано или късно и то защото именно те обичам,
    с най-налудничавата любов на света.
    Не се побирах в кожата си, исках да се разцепи и това зло да се излее от мен, изтичайки на бавни мъчителни потоци, пред очите ти.
    Хм.. усмихвам се, но май съм достигнала най-дълбоката си част на себе-познаване и това ме плаши.
    Искам да те виждам как душата ти се бори с моите действия, да виждам как няма на къде и бавно да се насилваш на още една стъпка издръжливост. Пробвам те, до къде можеш, давам ти почивка, за да свикнеш и след което отново те насилвам. Искам те, всяка фибра на съществото ти, това е единствения начин да ми го дадеш. Може би и за това искам да ме измъчваш физически, за да ти дам себе си, да ти покажа колко си състава на всеки атом изграждаш цялото ми. Едва ли можеш да си представиш сцените, в които аз отдавам живеенето си, съществуването си... Садо - мазохстична е любовта, онази истинската, с теб го разбрах. Понякога трудно различавам вълните на садизъм и мазохизъм рукнали към теб, готова съм да те залея с всичко това със страшна сила и всичко - това само защото те обичам. Странно е как тази дума „обичам те” не носи нищо, тя е на огромно разстояние от това което в необясним кръговрат тече във вените ми, прогизнало в мозъка ми, отделило се в лимфите, създало дъха ми, наситило аромата на тялото ми… до скъсване….. Животински те желая, във всяка форма и начин. Имам неистова нужда от теб, за да съм аз истинската, за това и те „измъчвам”, желая да направиш същото с мен, да загърбиш всички свои човешки лица и да видя дъното, онова дъно което ме привлича и което самият ти не познаваш.
    Имаш ли сили за още???
    A poor man's memories could be a rich mans goal.
    A wise man listens to his own conscience.
    Always do right - this will gratify some and astonish the rest.


  7. БЛАГОДАРЯ lionheart, shopska salata, няма, emodonkov, ElinaT and 1 others thanked for this post
  8. #5
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Фантазии

    Защо искам да съм воайор!
    Даваше апартамента си под наем, а под наем сам живееше. Не, заради печалба, не. На загуба беше даже. Не голяма, но достатъчна за да му стане кисело, замисли ли се. А и таванската, в която живееше не можеше да се сравнява със спретната му гарсониера, в която се взираше вечер. Съжаляваше, че е стар глупак. Идеше му да си бие главата в стената. Гълташе хапчета да не му се разкъса сърцето. Затваряше очи, представяше си нещо мило, нежно, красиво. Унасяше се и отново отправяше изпълнен с копнеж, поглед. Нищо, нищо. Все мрак и спуснати завеси. Искаше му се да направи черен живота на малките повлекани за дето го мамят. Толкова малко искаше от тях, толкова малко. Нямаше да го усетят дори. Просто да му позволят да ги погледа. Нищо повече, нищо. Какво си мислят, че в този квартал е възможно просто, ей така, някой да даде толкова евтино квартира. За благородник от романи, които даже и не четат, ли го мислят! И лъжат! Лъжат, най-безогледно. Написал беше, платил си беше обявата, черно на бяло да излезе, че дава гарсониера под наем за студентки. Само за студентки. Не за лелки, а студентки. Не за бременни самотни майки, а за студентки. Не за двойка студенти, а за студентки. Все намираше начин да ги разкара, но новата не беше по-добра от предишната. Черен им правеше живота. По сто телефонни позвънявания. На няколко пъти само дишаше тежко, а веднъж накара едно хлапе с артистични способности да изръмжи: „или даваш парите или вадим на магистралата оная кучка внучката ти, да ги отработи”.
    Разбира се, момичето веднага се изнесе. Знаеше много добре, че не е женен и никога не е бил, че да има внучка и се досети за коя става въпрос. Друга, след като му плати три прозореца, които сам и с прашка, както в детството си счупи, а после сам като стъклар постави, реши че по-евтино ще й излезе, ако си намери квартира на нормални цени. Идваха дебелани, идваха толкова мършави, че му прилошаваше. Селянки груби всякакви. И извънземни със зелени коси и като туземци с обици на носовете. Този път удари десятката.
    Беше по-висока от претенциите му, с по-безсрамна усмивка и от помислите му. На бюста си трябва да носи надпис: „извънгабаритно”, а как го държи тънкото й кръстче: истинска загатка. Прилича на специален ефект от фантастичен филм, онeзи за космоса. И в муцунката й има нещо космическо. Прилича малко на лалугер, но не съвсем. Нещо много миловидно и с лунички и бенка под брадичката. И обица на необичайно място, но не на носа, като на онази туземката, а на разголения й пъп. Розова ризка, копринена. Пърха, като пеперудка. Руса косата й, стегната в една прическа, трудна за описване, на плитки, ама ситни, че навити, че с нещо като сребърен бръмбар защипана. Тракат токчетата й. Като расова кобила, дупето й назад. Усмихва му се, говори с някакъв акцент или диалект. Чува я, но не я разбира. Бърза към обиталището си. Не за друго, забравил си е хапчетата, а да не му издържи сърцето точно сега, след като беше намерил подходящата квартирантка ще е толкова жалко, че чак за присмех не става.
    Гълта няколко таблетки и гледа часовника, гледа входа на кооперацията. Пак часовника, пак входа на кооперацията. Тя не излиза, но и проклетото време не тече. Предвидливо сложи няколко винта в корниза, за да не може да дръпне завесите, ако не открие това до довечера, няма как, срещу очите му ще се съблече. Гледа, гледа. Слънцето се отразява в прозореца. Нищо в стаята не се вижда. Пет минути само са минали от началото на наблюдението му. Истински ад. Да пийне едно, ама още едно ще му се прииска и не се знае колко ще станат и дали накрая няма да проспи единствения си шанс. Стои и очаква. Бавно се движи времето. Каква пеперудка е само в тази риза. Ах, тази розова риза и обица на пъпа. Унася се, мечтае. Присънват му се дебелани. Стряска се. Свечерява се. Вижда вече силуета й. Слънцето не пада така, че да заслепява. Разхожда се из стаята. Сяда, подредила е багажа си. Бързичка е. Разтваря учебник или книга. Премята крак върху крак. Каква прелест! Какъв стил! Смрачава се. Светва лампата. Дано не я угаси. Ами, ако се окаже мъж. Ще я убие! Ще го убие! Гледа я, изправя се, маха бръмбара от главата си. Косата й се разпилява. Сърцето му изскача през комина, гони се с врабчетата. Само с това си движение му разголва повече, отколкото очакваше. Разкопчава ризката. Хвърля я. Вече не знае жив ли е или е там някъде в рая. Където всичко, което е мечтал се сбъдва. Тръгва към банята. Ще изпусне бинокъла. Струва му се, че чува струйките в банята. Привижда му се обвитото в пара тяло. Приплъзва се бинокъла по потните му пръсти. Едва го удържа. Ето я излиза. И хавлията й розова. Свлича се от раменете й.
    И тогава тя става невидима.
    Гледа я. Гола е. Чисто гола. Но все едно е невидима. Нищо не предизвиква. Все едно е облечена, а няма какво да свали.
    Няма ги дрехите. Все едно с тях и тя е изчезнала. Няма го забраненото. Няма го предизвикателството. Няма го желанието. Нищо няма. Постигнал беше целта си. Твърде прекрасна, за да я пожелае.
    Това ли исках? Пита се. Чуди се. И учуден умира.
    Последно редактирано от ElinaT : 17-03-2010 на 18:03


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  9. #6
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Фантазии

    Защо да бъда воайор ??

    На разсъмване от прозореца отсреща се показа бинокъл, зад който стоеше рошава мъжка глава. Явно подготвен от предишни свои наблюдения, той почти не помръдваше, гол и останал почти без дъх. Обектът на наблюдението му никога не затваряше щорите. Но чак сега, през септември, той можеше да поднови своето воайорство, завършило с приключването на учебната година в началото на лятото. Ученичката обичаше да си поспива до късно през ваканцията, а той трябваше да ходи на работа...

    Много пъти се бе опитвал да се доближи до момичето, което го привличаше неудържимо, но никога не бе пробвал да се запознае или заговори с него. Той просто се опиваше от миризмата на девойката, смесен с аромата на гъвкавото й енергично тяло. Заставаше зад нея, когато тя се нареждаше на опашка за някаква закуска, на път за училище и почти се докосваше до нея, изгарящ от желание да погали нежната извивка на шията й. Искаше да почувства и сладкия й дъх, но още не бе измислил начина, по който това би се получило.

    Момичето бавно се протягаше пред огледалото, обръщаше се наляво-надясно, разглеждаше своето перфектно тяло внимателно от всички страни, търсейки несъществуващи дефекти. Взе от тоалетката си огледалце, за да се види и отзад. Прашките й стояха като на манекен, дупенцето й беше повдигнато, стегнато и сладко закръглено. Тя обаче явно не го харесваше особено и очевидно намираше нещо в него, защото се задържа обърната полустранично, гледайки се продължително, после и от другата страна, наведе се, а мъжът получи най-мощната си ерекция от пролетта насам и хвана бинокъла само с едната ръка.

    Момичето започна да прави гимнастика. При енергичните му движения гърдичките му, доста добре развити, се откриваха и закриваха, подскачаха и люшкаха по един такъв начин, че устата на мъжа се изпълни със слюнка, а езикът му неволно описваше кръгчета и напрежението му достигаше вече връхната си точка. И когато девойката легна по гръб и започна да извършва движения с краката си, напрежението го отпусна и той глупашки-блажено усмихнат дочака края на упражненията, когато тя правеше котешко гръбче, а после изтегляше предната част на тялото си в невероятно еротична поза и точно в такта, с който той удължаваше изключителното си удоволствие.
    Девойката грабна една кърпа и изчезна от полезрението му. Той бавно полегна на леглото си, още изпълнен с онази сладка жега, караща го да се чувства жив.

    Вече в банята, момичето обливаше красивото си тяло с обилни струи вода от подвижния душ и още мислейки си за красивия мъж, когото виждаше всяка сутрин в огледалцето си да я наблюдава вече от половин година. Наслаждаваше се на невероятното удоволствие, което той й доставяше с тайните си наблюдения и неволно насочваше струите в най-чувствителните си ерогенни точки. Другата й ръка галеше, опипваше, плъзгаше се така, както би го правила неговата. Със същата настойчивост, сила, нежност и мекота.

    Достигнала своята фаза на унесеност, девойката полегна във ваната, струйките вода под водата мултиплицираха ефекта от движенията на ръката й, които се бяха съсредоточили в най-чувствителната точка, очакваща избухването на вече тръпнещото и стенещо, в полусъзнание същество. Моментът дойде, и само по полупритворените й устни и вече отпуснатото, но още потръпващо конвулсивно тяло, можеше да се разбере, че тя не спи.
    Накрая шумът от преливащата през ваната вода я накара да скочи и набързо да се приготви за училище, като по пътя си отново щеше да бъде съпровождана от най-любимия си човек - воайорът.


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  10. БЛАГОДАРЯ няма, Constantine thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. ФАНТАЗИИ - ДЪЛГО, НО СМЕШНО
    От marti във форум Вицове, забавни истории и линкове
    Отговори: 3
    Последно мнение: 23-12-2009, 03:03
  2. БГхелп - сайт за взаимопомощ или за сексуални фантазии
    От Arthur's Sword EXCALIBUR във форум Общ форум
    Отговори: 0
    Последно мнение: 22-12-2009, 22:34
  3. Мъжките сексуални фантазии
    От Мила във форум Вицове, забавни истории и линкове
    Отговори: 0
    Последно мнение: 30-06-2006, 13:38

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker