Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1
    Нов потребител
    Регистриран на
    Dec 2006
    Мнения
    8
    Post Thanks / Like

    По подразбиране За едно куче и любовта......

    Кучето и аз

    Когато е измислил Човеците,Господ вероятно е имал нещо друг предвид....Какво – и аз не знам.Със сигурност не е искал да се превърнем в злобни,безчуствени и безотговорни към себе си и природата същества.Вероятно е искал да сме изтъкани преди всичко от любов,разбирателство и топлина.И някои са съставени точно от това.Но,другите....другите ме плашат.Тези дето не дават топлина и любов а я крият за себе си.Тези,дето нараняват.Вероятно и те си имат някакво предназначение в природата.Вероятно чрез тях Създателя иска да ни напомни,че света може да бъде и лош...Ще ми се да вярвам че добрите ,топлите хора,са повече.
    От както аз се помня,винаги съм имала излишък от обич в сърцето си.Обич обаче,която не всеки разбира.....Обич , която за повечето хора остава неоткрита.Вероятно аз не знам как да я извадя на показ, но има и вариант просто другите да нямат очи и сърца за нея.На този свят един-единствен човек я намери в мен,извади я на показ и разбра същността ми.Това беше моята баба......Само тя знаеше коя в действителност съм аз.Само тя....
    В този ред на мисли,се сещам за едно същество,което също разбра обичта ми.Едно куче.Не знам как баба реши да го вземе.То беше мъничко,на не повече от 4-5 месеца.Живееше в къщата на наши роднини,които имаха голям двор и много животни.Отнасяха се с него зле и това беше направило впечатление на баба.Биеха го,крещяха му и често го оставяха гладно...Не знам дали за това или за нещо друго,но баба реши да го вземе у нас.Никога няма да забравя погледа на това кученце,когато го донесе....Беше изпълнен с ужас.Свито в скута и ,кутрето ни гледаше със всичкия страх на света,сякаш го водехме на заколение.При всеки наш жест навеждаше главичка и примигваше в очакване на удара.Треперше,но не от студ.Мъничкото му сърчице не бе видяло никога ласка и то не знаеше как да реагира при допира на ръцете ни.Не знаеше,че служат и за друго,освен да нараняват.
    Беше толкова изплашено и диво,че се наложи да го затворим в дена клетка за зайци.Само така нямаше да избяга и да умре от глад свито под някоя бъчва на двора.Тогава си поставих за цел,да му покажа че има и добро на този свят,да му покажа що е това любов и човещина.Знаех ,че ще бъде трудно.При всеки опит за контакт,то почваше да скимти и да навежда главичка в очакване на наказание.В тази крехка възраст,кутрето предварително беше загубило желание за живот и за борба.
    Първия ден се опитах да го пусна.Избяга и дълго го търсих по двора.Открих под една каца и едва го извадих.Беше толкова изплашено,че сякаш не знаеше къде се намира.Гушнах го и започнах нежно да му говоря.Стоплих му малко макарони с млекце и докато го галих,му дадох паничката.Не беше яло така от много време,а може би и никога.Дълго го държах в ръцете си,на топло в бабината стая.Гушнах го и доближих муцунката му до моята буза.Усетило топлината,мъничето ми се довери. Заспа сито и за малко успя да се отпусне.За съжаление,в момента в който го пуснах на двора стана същото изплашено кутре.Не можех да очаквам от него за един ден да се довери на човешкия род.То беше право за себе си.Всеки изминал ден,аз удвоявах “дозата” галене,гушкане и нежно говорене.Хранех го обилно,с топла и вкусна храна.Каквото имаше в моето меню,това имаше и за кученцето.Един ден започна да се променя.Освен че порасна,то вече не бягаше и не се криеше от мен,както и от другите.Все още обаче ни посрещаше с подвита опашка,белег за наранената му душа и страх към хората.Бях вложила всичката си топлина и нежност за да променя това животинче.И то беше разбрало.Оцени усилията ми и ме допусна до себе си.
    Отне много време.Но постоянството си каза думата.Хората,от които го взехеме,често идваха у нас.Усещаше ги отдалече и настръхваше от омраза.Лаеше ги дълго и сякаш беше способно дори да ги разкъса....Не беше забравило.За това се постарах поне да знае,че има и добрина ,че тя е повече от лошото.С течение на годините това животинче разбра , че аз и семейството ми сме добри и няма да го нараним.Стана верен наш другар и приятел.Научи се да се гали повече и от котките.Когато си отивах на село,сядах до него а то полагаше глава в скута ми и ме гледаше в очите .Погледът му казваше повече от думите,топлината струеше от цялото му същество.То знаеше.Знаше коя съм и какво бях направила за него.И се отблагодаряваше по свой си начин.Обичаше много да го галя и се гушкаше като малко детенце.Колкото по-старо ставаше,толкова повече се гушкаше и милваше.И когато съвсем остаря,стана най-милото и гальовно куче на света.И най-вярното.
    Човек никога не би повярвал,че някога това животинче трепереше от страх и ненавист към Хората.
    Един ден просто изчезна.Вероятно просто е починало някъде.Знаех,че си е отишло щастливо и уверено в съществуването на любовта.
    През всичките години когато живя с нас то получи,но и ни даде много.Взаимно Кучето и Човека си бяха дали урок.Урок по обич,нежност и онова невидимото добро,дето движи света.Аз му дадох топлината,то обаче ми позволи да му я дам и се отплати стократно.Беше прекарсен другар.Понякога ми се струваше че иска да проговори ,да благодари.....Най-интересното е ,че беше грозно.С едни такива стърчащи уши и къси крачета.Но същевременно беше красиво ! Имаше прекрасна и ужасно добра душа.Защото аз вярвам,че животните имат души и характери.И трябва съвсем мъничко,за да достигнем до тях.
    Сетих се за това куче,защото то остави спомен у мен.Спомен за едно приятелство,истинско приятелство,породено преди години.Израстнало и укрепнало в последствие.Това животинче ми даде пример,как когато приемеш любовта на някого,тя става вълшебна,истинска и неминуемо те прави по-добър.
    Замислих се и за онези хора,които не можаха да ме погледнат с очите на кучето и да вникнат в същността ми.Не можаха да приемат любовта ми,макар и странна да бе тя понякога....
    Най-лесно е да нараниш.Не изисква усилие.По-трудно е да дариш някого с топла усмивка или добра дума.Да се опиташ да разбереш природата ,светогледа и чуствата на другия.Най-трудно е да дадеш любов безвъзмездно,защото това почти винаги коства много сили и страдания.
    Аз не искам да държа любовта си за мен.За това ще продължавам да се опитвам да я дарявам.С кучето успях,но хората са по-особени.Защото са устроени да нараняват ближния.Защото в същността си сме жестоки.И защото се страхуваме да признаем сами на себе си ,че всъщност да даряваш обич е награда за душите ни.
    Любовта е тайнство.Не всеки може да бъде посветен в него,но всеки може да се опита да обича и да бъде обичан.Поне да опита.Времето ще покаже дали е успял....

  2. БЛАГОДАРЯ няма, Alxambra, МИМИТО, steve, Nadejde and 5 others thanked for this post
  3. #2
    Mr. Herbalist Аватара на steve
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    only in your mind
    Мнения
    7 712
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За едно куче и любовта......

    с кученце е лесно.............. много по трудно е да постигнеш такъв душевен синхрон с човешко същество...,обаче съм съгласен че любовта е всъщност това което даваш като чувство от себе си на другите пък всеки избира дали да я приеме или не .........аз съм ок с любовта

  4. #3
    Нов потребител
    Регистриран на
    Dec 2006
    Мнения
    8
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: За едно куче и любовта......

    За да не пускам нови теми само, ще ми позволите ли тук да публикувам нещо мъничко ? Това е историята на нашето коте Зари.Признавам, взех идеята от историята на Пепина.....


    Как котето Зари влезе в живота ни



    На 32 съм.Безработна.С дете на 4.Още от съвсем крехка детска възраст осъзнах, че котките ще бъдат моя съдба.Обичах ги.По странен начин – истински, силно и пристрастно.Опиянявах се от допира до котка, можех дълго да ги гледам в очите и да примирам от едно почти нереално удовлетворение и блаженство.Божи създания.Най-великите за мен.Тази ми мания по котките се засилваше и с порастването ми.......Само дето не можах да я обясня на родителите си.Майка ми не обича котки.И всячески се стараеше да ме отдалечи от любимите същества.Е, не успя.И как, при положение, че израснах на село при баба и дядо където достъпът ми до пухкавите сладури беше неограничен ?
    Преди да родя, 4 години гледах котката Галина.Невероятно създание.КОгато родих обаче я занесохме на село.Там тя живя щастливо до преди 1 година, когато я блъсна кола.....Галина винаги ще има специално място в сърцето ми.
    Татко обича котки , но само ако са гледани в двор.С пристигането на Зари у дома той промени това си мнение.А как Зари влезе в живота ми ? Ще ви разкажа......
    На 03,05,2009 имах рожден ден.Още от януари бях решила, че искам коте.Трескаво се ровех в „Без дом“ и чаках моето коте.Приятелите ми от групата по салса ми обещаха да ми подарят.Бяха ми намерили едно черно-бяло мъниче, но то така и не стана мое......Бабата, която го давала, не била в София по празниците и аверите ми не можаха да го донесат на купона за рождения ми ден.Разочаровах се.Бях изпратила дъщеря ми в провинцията при нашите, а аз организирах грандиозно салса парти у дома.На дребната обещах , като се върне да има изненада.И вече знаех каква ще е тя.И тук идва ролята на сестра ми.Тя е моя близначка и живее в Лондон.Напълно различна от мен по външен вид и характер, но напълно споделяща с мен страстта към котките.Та на 4 май, след купона, ние решихме, че днес ще имаме коте ! Вечерта се прибираше Калина и какво щях да и кажа за изненадата ? Мразя да лъжа детето си.И така, докато се вайках на леглото в детската, че нямам коте, сестра ми стана и каза „ Тръгвай.Отиваме за коте“ Реших, че се шегува.Не се шегуваше.Облякохме се и в 12 на обед на 4 май, неделя, тръгнахме да издирваме котенце....Първо се обадихме на няколко обяви от “ Без дом“ Оказа се, че хората или ги няма у дома , или котетата са малки и не ги дават.Решихме да потърсим в зоомагазин.Обаче в неделя на обед, зоомагазин...трудно.Слязохме на Плиска.Там има един зоомагазин, но беше затворен.Тръгнахме към Японското посолство, там също знаех, че има зоомагазин.По пътя разпитвахме хората виждали ли са някъде котенца.Да не ви казвам как ни гледаха......И тогава съзряхме една женска котка от която току-що бяха сукали котета.Решихме да я преследваме, като наивно решихме, че ще ни заведе при котетата си.Котката се оказа дружелюбна, но не и глупава.На всеки 2 метра / да не кажа и 2 сантиметра/ се опваше на асфалта и почваше да се ближе.Игра на нерви.Накрая, след като достатъчно ни разигра, се отказахме.Стигнахме до магазина.Изложихме проблема си и острата нужда от намиране на коте.Жената от магазина каза, че имало едно момиче което спасява котки и им ги носи за лечение.Каза, че наскоро девойката спасила няколко малки котета и сега им търси стопани.Светлина в тунела, облекчение за изтерзната ми коткотърсеща душа ! Даде ни телефона и веднага звъннахме.Никой не вдигна.Отчаях се.Тръгнагме си, бяхме като препикани мушката....До Студентски град пътувахме обвити в мълчание......Знаете ли какво значи за един Телец да си постави цел, да иска да я постигне на всяка цена, а нещо да му се опре ? Тъкмо стигнахме до блока и телефона звънна.Обаждаше се момичето с котките.Попита какво искаме.Изложихме и на нея проблема си.Каз а – ами добре, елате и си изберете коте.Чак не повярвах.Събрахме всичката си останала енергия и тръгнахме да се връщаме.По-скоро бих казала, че енергия нямахме , крепяхме се на ината си.Момичето ни чакаше.Нямах търпение да видя котетата.....Тя ни заведе на терасата, където сгушени на един стол спяха 4 черни костенуркови котета.Хлъцнах.Така бях зажъдняла за котка, че подобна гледка ми се отрази сърцеразтупкващо.Приближих се и подадох ръка.Другите котета се уплашиха, но Зари стана и протегна лапичка към ръката ми.Докосна я нежно, сякаш каза
    “ Здравей“ . Взех я на ръце а тя взе да мърка и да ме ближе.Казах – “ Това е моето коте.Даваш ли ни го ? “ Момичето се съгласи, с неохота.Беше спасила котенцата от едно мазе и те и бяха като деца.Тя се оказа събирачка на котки, която им помага и ги кастрира.В апартамента и имаше общо 7 котки и 1 улично куче.Хванахме такси и се прибрахме.Зари дори не трепна, имах чуството, че е щастлива да се отърве от малката мръсна тераса.......Изкъпахме я и я подсушихме със сешоара.Тя се разтапяше в ръцете ни.Още тогава разбрахме, че характерът и е чудесен.Вечерта, към 21 ч., татко и дребка се прибраха от провинцията.Посрещнах ги на вратата и казах на Калина “ Имаш изненада, ела бързо да я видиш ! “ Дребната онемя при вида на Зари.Попита нейно ли е.Казах - да.Беше безкрайно щастлива.За щастие успях да закърмя дъщеря си с обичта към тия животини и тя ги обича не по-малко от мен.Първите думи на баща ми бяха “ Какъв е тоя стършел ? “ Само няколко минути му трябваха обаче, за да разбере колко е сладко и мило котето.Каза, че това коте е толкова грозно, че чак е красиво. Остана да го покажем и на мъжът ми.Той беше твърдо против котка у дома и каза, че ако се върне и завари котка, напуска апартамента.“ Каква чудесна идея“, рекох си.После обаче се притесних, нали аз не работя и той е този който ще издържа котето.Естествено, че не напусна.Само като видя колко е щастлива дребната с котето,се успокои.Прие го.Към днешна дата той я храни сутрин, а често тайничко го заварвам да я гали......Първите дни имах проблем с ревността на дъщеря ми към Зари.Тя реши, че вече не я обичам и искаше да махна Зари.Много се притесних, но момичетата от БГ мама ми дадоха кураж и съвети.Поговорих с Калина, обясних и нещата и тя ме разбра.Скоро Зари стана всеобща любимка.Е, майка ми не я одобри и каза, че по-грозна котка не е виждала....Но тази грозна за нея котка всеки ден ни дарява с толкова обич и топлина ! Тя се превърна във верен другар на дъщеря ми и я обикна с цялото си котешко сърце.Зари не е първа красота.Но душата и е толкова красива, че компенсира всичко останало. Спомням си сега първият допир на Зари с майка ми.Когато майка дойде в апартамента Зари уж спеше.....Обаче и се доака ненадейно и понеже и бяхме затворили терасата, хукна към душ-кабината.Няма да ви казвам как я одриска......Размаза всичко навсякъде.Накрая с мръсните краченца се пльосна върху сака на майка ми и си ги изтри там.Майка беше в потрес.Аз умрях от смях докато чистех, но на женицата никак не и беше смешно.После я чух да пита Калина “ Ама бабе, това коте къде ака ? “ а дребната уверено отговаря “ Ооооо, бабо, навсякъде, из целия апартамент !“ С това майка ми беше довършена.Тя и сега не харесва котето.Но поне си мълчи и стоически понася присъствието и.Баща ми пък е влюбен в животината, направо даже опиянен.Казва , че е страхотно животно.Подкрепям го.
    Знам едно – когато ми е най-тежко, Зари изсмуква всичката ми негативна енергия.Тя, заедно с дъщеря ми.Двете са моето щастие.
    Онзи ден , на 4 май, знаех че трябва да имам коте.Беше онова чуство, че нещо трябва да стане и то на всяка цена.Че Съдбата е на прага ми и ще ми донесе нещо ново.....И тя ми донесе.Моята Зари.Най-умната и мила котка.И най-жадуваната.Да ни е жива и здрава и много дълги години да ни радва.....

    Благодаря и на сестра ми за канския инат и желязна воля.Тя много ми помогна, аз съм мекотело......

  5. БЛАГОДАРЯ няма, Alxambra, gala333, Unknown_lady, llyudo58 thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Любовта!
    От ilianaL във форум Общ форум
    Отговори: 4
    Последно мнение: 28-03-2013, 03:12
  2. Отговори: 4
    Последно мнение: 21-03-2011, 08:39
  3. История за любовта
    От NIBIRU76 във форум Общ форум
    Отговори: 11
    Последно мнение: 07-12-2009, 21:53
  4. Правила на любовта
    От HoOki®™ във форум Езотерика
    Отговори: 5
    Последно мнение: 03-12-2009, 18:47

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker