Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 10 от общо 10
  1. #1
    penelopa
    Guest

    По подразбиране В памет на любимата ми Пепина

    Беше мразовита вечер -23/10/2004, първата от зимните, студени нощти , който проникват през дрехите ти и те карат да се прибираш бърже към в къщти.
    Не за мен и мъжа ми обаче.Имали купон , там съм първо аз и после половинката ми.Но така или инъче дойде късна доба стелеща се над Лондон и се озовахме пред нас, където ни очакваше котката на сънищата ми-огромна рошавелка, черно-бяла и много галювна.
    Часът беше изключително късен и това ме подтикна да я поканя в нас с преспиване и ясната идея на другата сутрин да ходи и си намери стопаните, който със 100% имаше.Галювницата вечеря стабилно в нас, за пълен уплах на котката ми Кремане, която населяваше тези земи 3 години по-рано от тази огромна мъркалница.
    Настана утро или по точно пладне, защото беше неделя и аз нагостих както подабава една гостенка и я пуснах да си ходи по живо и здраво.
    Но Пепина( както беше кръстена в последствие) изобщо не мръдна от входната ми врата и почна да плаче жално.По това време все още имаше дечурлига на улицата(те са вече пораснали и не си играят по улиците, а на нашата улица какви игри падаха, понякога играех с тях на ръбче) МИ ЗВЪННАХА НА ВРАТАТА и този невинен поглед, на който са способни само децата ме запитаха, защо котката ми реве в този дъжд и студ.Аз отначало им обяснявам ,че не я познавам и е преспала само една нощ в нас.Това им се стори напълно неправдопадно и ми заявиха да си я прибирам в нас(защото навън е студено и тя плаче.Колко обичам Англия, заради думи като тези>>>>>>и затова си живея тук, защото съм щастлива).
    Аз я прибрах Пепина с удоволствие, но веднага я снимах и разлепих олакати из района, че има загубена котка.
    Децата са си деца и аз уважавам умните им аргументи, но аз бях убедена, че тя дори не се е загубила , а ако я пусна ще си отиде в тях.
    С голяма мъка в понеделник, отивайки на работа аз я пуснах нарочно на улицата да си ходи при стопаните(знам каква мъка е като се изгуби любимеца).
    Вечерта се връщам от работа и моето момиче ме чака пред входната врата.....
    Друго е интересно-улицата ни е дълга 200 номера, абсол'тно еднотипни къщи, залепени една до друга,Тя ме е намерила точно мен, защото в мразовитат нощ тя седеше и ме чакаше да се върна от гуляй?
    Англичаните имат поговорка, която смятам че е 100 % вярна и ми е и моя философия-Не хората осиновяват котките, а котките, осиновяват хората.Това е вярно!!!!!!!!!!!
    Та прибрах си аз Пепина , но не спрях да разлепям снимки, ако някой си я познае да си я вземе(Сърцето ми се е късало), аз я обичах и исках да си бъде вече моя.
    Другата ми котка, просто полудяваше от ревност и беше непрекъснато сърдита.
    Мъжът ми сложи послание в кутиийка от шоколадовите яйца, около врата, когато ходеше да се разхожда, къде могат да я открият стопаните й.
    Така или инъче никий не я потърси за повече от месец и аз бях настроена че тя е другото ми момиче.
    Но .............една вечер последва разговор на тел. на мъжа ми-Някой евентуално смята че е неговата котка, но дъждът е размил снимките налепени от мен и се налага проверка на място да се установи.
    Жената така или инъче не уточнила, кога точно.
    Беше седмица преди Коледа и аз по много важни и лични причини си бях в къщи в този ден.
    Сутринта към 11 се появява едно много намахано бабенце на около 75г. и ме пита дали може да влезе и установи самоличността на Пепина.Направо ми се дорева, като си помислих , 4е ще ми я вземе, но.........
    Котката се гуши в мен и никакво внимание на бабето.Аз тогажа се сетих че бях чела по вестниците за няккави обири, при който невинни възрастни, уж наблюдават нещо , а всъщност дават информация по-късно на престъпни банди.
    Косата ми настръхна,ме че има нещо за крадене в нас, но............
    Питам жената-Познавяте ли тази котка, тя очевидно не ви е виждала никога?
    Бабето, хънта - мънта и накрая каза-Не се плашете от това, което си мислите, най-вероятно за мен.Аз съм от една благотворителна организация за животни, видяхме,че има изгубена котка, още преди мес. и повече и свързахме се с вас сега да проверим, дали тя е още при вас и аз съм тук да видя, дали се грижите добре за нея( никакви забележки, впечетлена съм как я храните и с какво) и ако има нещо което аз не съм щастлива да я прибера да й търсим нов дом.
    Жената обаче остана очарована от моите грижи и ми каза, ама щом никой не я е потъсил , значи е ваша.
    Колко щастливо живяхме с моята Пепина за 3 години, но затова ще ви разказвам в следващиат ми разказ как от от Пепина дойде котето Лейла , което се явява годежния ми пръстен
    Надявам се да ви е интересно и после ще ви разказвам акк станах приятелак с бабите(най-младите са над 75г)от организациата.
    Последно редактирано от penelopa : 29-05-2009 на 01:29

  2. БЛАГОДАРЯ Mystic, Brook, Firefly77s, tuida, HoOki®™ and 10 others thanked for this post
  3. #2
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина-2 част

    Пепина за около месец , два така добре се настани в новата си къща, че Кремене получи още по- голям уплах и ненавист към нея и общо взето се премести към 2-ят етаж, за който Пепина имаше рестрикции от мъжа ми и много добре ги спазваше в негово присъствие.Седи си кротко долу, мърка , тепа и се прави на невинно коте.
    Но той само веднъж да напуснеше къщата в 7 сутрин и тя 7.05 се намърдваше до мен в леглото и изкарваше още и някой друг сън.
    Много мило същество беше, което ама никога, никога не е създавала каквито и да е било проблеми.Само дето беше научена да ходи в тоалетна и нашия двор не го признаваше за нищо.Цял ден седеше да се препича и накрая бум до тоалетна в нас.Това не успях да й го изкореня до края на живота й.
    Живееше си блажено, наслаждаваше се на летни барбек#та от пиленца и скаридки, за разлика от Кремене, която освен котешката си храна( и то само един конкретен вид не близва нищо друго, ако ще цял ден да е гладна).
    Натупа за добър ден немската овчарка на една приятелка, която я доведе в нас.Но така или инъче песът беше глезен до безобразие и му се е отразило добре един тупаник от Пепина.
    Както къщите на улицата ни са стериотипни, така и оградите по дворовете са едни и същи - паянтови дървении.Та веднъж се изви буря невиждана, почти смерч така да се каже и натръшка по земята половината стобори от района.
    Тогава за кратко настъпи истинския рай за Пепина, преди аз да се усетя какви ги върши в мое отсъствие през деня.
    Съседната къща тогава беше дадена под наем на едно огромно бразилско семейство.Е много народ, много чудо бяха.Та Пепка, която я мързеше много, много да се отдалечава от двора, изведнъж видяла разградения двор и тръгнала да изследва нови територии в съседите, който я посрещали с пълна паничка, тя си хапвала сладко и после в къщи ме лъжеше, че била малко гладно котенце, чакащо мама за вечеря.Гледам аз, Пепинка, едно че беше големичка, още по взе да наедрява и даже подозирах, да не ставам баба.
    Но истината я прозрях една съботна сутрин, като видях през прозореца, къде е детето и как го гощават.
    Помолих ме бразилците от който само единия син говореше англ. да не я хранят , защото не е добре със здравето .
    .Ти му казваш, недей-то отива и точно обратното.А чакаме майстор за таз ограда 2 мес. да се накани и да дойде да я сложи( ние с техника в нас не се занимаваме), .Та рахътлъка на безвизово, свободно преминаване на границите за Пепина продължаваше и съответно, нейното дебелеене.
    Е мъжът ми вече много се ядоса и отиде да се кара с бразилците и да им обяснява че тя има болно сърце и е на специална диета и с тяхното безотговорно поведение , могат да предизвикат преждевременната й кончина.
    Да ли се слушаха в речта или не , майсторите се явиха един слънчев ден и наложиха Шенгенската бариера за Пепина.
    Времето си течеше и животът продължаваше.
    Настъпи пролетта на 2006(искам да уточня, 4е има грешка в хронологията в част първа.Пепина се появи при мен на 22/10/03, а не 2004, както съм писала).
    Пепка, за чудо около няколко дена, загуби апетит и от там поотслабна, но за нейните внушаваши размери, дори си помислих , че тялото й се детоксикирало и пречистило малко.А колко съм грешала...............
    След около седмица си беше същата добра Пепина.Хапваща, сладко , сладко и според мен отговорна за един зловещ обир в двора от първото ни барбек# за сезона, когато сме си забравили гърненцето(много голямо и стабилно глинено-гърненце), което беше пълно с около 2, 3 големи мръвки и зеленчуци.
    След около час обаче, там се мъдреха само зеленчуците, а Пепина беше се подрискала.
    Към май месец дойдоха едни познати от Австралия да започнат едногодишно пътешествие по света с първа точка Лондон.Та къщата се напълни с глъч и врява.Никол, много хареса момичетата и им накупи какви ли не играчки и четки за ресане и Пепина, която беше дългокосместта , заприлича на кралица.Не че съм мързелива, но никога не бях я ресала до такава луда педантичност , та всеки косъм от разкошния й кожух да си е на място.Просто беше неотразима.
    Настана малко след средата на май и дойде имения ми ден( сетете се кой е именник тогава).Поради и аз точно не помня какви причини, празнувах с мъжа ми и най-добрия ни приятел ден по-рано.
    Връщайки се в нас по късна доба, Пепина ме посрещна величествено, мърка ми и май така всъщност се е простила и взела довиждане до времената, когато пак ще се гушкаме.
    В съботната утрин си спяхме много блажено с мъжа ми докато не подскочих от дърварски удари по вратата на спалнята ни.Австралиййката Никол, която е свръх чувствителна и малко лудичка крещеше-Ставай, Пепина не е добре.Аз първо си помислих че детето е похапнало нещичко без мама да знае и сега страда.Но Никол беше като обезумяла и след 2 мин. станах.Бях толкова сънена и никога не съм си мислила, че нещо би могло да се случи с Пепка и не осъзнавах, че всъщност котката е студена , студена...........
    След 5мин, бяхме при най-милия и добър ветиринар в Лондон , който познавам.Той беше в момента с пациент и сестрите й сложиха кислородна маска.
    Докторът ни посрещна 5 мин. по-късно и преди да е казал и дума, аз почнах да имам гадното усещане, че нещата са необратими.Той каза, пипни и стомах4ето( а тя за целия си престой в нас, никога не ми е давала, да я пипам там и аз съм уважавала желанията й).Нямах сили да пипам, но мъжът ми пипна и каза че както докторът е казал( аз вече не чувах и виждах от сълзи), има огромен тумор.
    Тогава аз взех да говоря несвързано, че ще скоча под влака, защото аз не съм взела мерки, когато Март е имало нещо нередно с нея.
    Избягах на улицата и не знам дали и до гарата под влака нямаше да стигна, ако мъжът ми не ме настигна и върна обратно при Пепина, доктора и Никол, която също толкова неудържимо плачеше.
    Докторът ми каза( още като я намерихме, ходихме при него да провери дали няма микро 4ип и по него да намерим стопаните й-нямаше,още тогава че е около 10г годишна котка, която не е била много супер гледана, по зъби и там други докторски признаци) дори и да съм я завела тогава при него и да я е оперирал на време, пак нямаше да знаем дали няма да се повтори.Каза от друга страна че е било толкова прогресивно че общо взето..............
    Пита ме-Пепина може да се мъчи още няколко часа,операция, няма да предприема,защото шансът е 0.
    Искаш ли да бъде в агония(тя беше студена) или да й избегнеш мъките.
    Даде ми колкото искам време да се простим с нея , като напусна кабинета.Аз нямах никакви сили, нищо.
    После ме пита, дали искам да ис я взема в нас или да я кремират.
    Нямах и сили да я върна .............
    Просто нямах.Пепина е прах и отново се е върнала в природата.
    Изпращайки ни , ме попита-А знаеш ли каква порода беше?
    Аз ч обичах заради нея, харектера й на лигла и никога не бях се замисляла, че освен че е дългокосметта има нещо по - странно в нея-мито ангорска, нито......
    Норвежка Горска Котка
    Всичко се случи на самия ми имен ден!

    Очаквайте 3-та част, как едно малко горско коте стана моя годежен пръстен 36 часа по-късно от около ( и аз не съм сигурна , колко точно км, но поради ремонт в неделя и т.н , на отиване до там пътувахме 6 часа


    Ще напиша скоро и 3-та част за Лейла( името и не съм го измислила аз, така я взех), която ще бъде много весела и изпълнена с приключения!

  4. БЛАГОДАРЯ Mystic, Brook, Firefly77s, tuida, **silvi** and 6 others thanked for this post
  5. #3
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Моят Годежен Пръстен-Котето Лейла

    След констатираната смърт на Пепина в 11 часа, 21/05/2006, не съм сигурна как се прибрах в нас.
    Къщата ми изглеждаше толкова празна и тъжна, макар да бе пълна с гости, които също изпаднахa в дълбок траур.
    Никога не можем да заменим, загубената любов или отишлият си завинаги от нас любимец, но след няколко часа плач, реших да отида до близкия зоо магазин и видя какво имa в момента.
    Толкова сладки , малки табита имаше, но не ме грабват.Продавачът ме попита с какво би могъл да помогне и аз му казах че искам пухкаво-4ерно-бяло коте.
    Той направо подскочи и ме увери, че след около час очаква точно такава пратка и ще ми се обади по тел. като ги докарат да бъда първата видяла ги.
    Много мил младеж, обаче като ги видях, сладки, ама не съвсем, не ми приличат на Pепина.
    И тогава нещо като гръм ме връхлетя-веднага да си ходя в нас и търся по интернет да купя Норвежко Бебе.

    Лошото е че си нямах и най-малка представа за цените им.Но преди да започна с търсенето, попре4етох това онова за тези пухкавелки.
    В Скандинавските страни били много тачени и уважавани и те управлявали божествените колесници.
    До ден днешен си живеели щастливо по горите, но когато сняг забръскал се присламчвали на топло при хората, с обещанието да им пазят масълцето!( според мен да облажат от него).С настъпването на пролетта отново хващат гората и се отдават на техни си работи.
    Характерно за тях е че имат по-къси задни крачета и се смята че били най-добрите катерачи сред котките.
    За горното не съм сигурна, защото като цяло моето мнение, е 4е са доста мързеливи, но може и да греша, тъй като , не съм припарвала до Норвежката Гора, да ги видя в акция.
    Окраските им могат да бъдат всякакви-черни, черно бели, табита, джинджери.
    Нещо много характерно за тях-Имат си грива, като на конче вихрогонче, която расте до 5 годишната им възраст.
    И разбира се огромни пухкави опашки, малки ушенца и много дълги мустаци!
    Та общо взето това за Горските Котаци.
    Но като видях от какви цени почват, пак ми се дорева, от 1часовото успокоение , което бях получила.
    реално не че са толкова скъпи, когато се продават със сертификат и родословно дърво, но проблемът ми беше, 4е точно след 2 месеца ни предстоеше сватба и на другия ден сватбено пътешествие.
    Та момента за излишни 500-600 паунда не беше изобщо, ама дори никак подходящ.
    И за моя беда, търсейки по обяви, в Лондон, не можех да намеря малко коте в този момент.
    Пак се натъжих и Кремане, беше много тъжна и макар да не бяха приятелки с Пепина, тя обикаляше къщата, душеше, плачеше и я търсеше.
    Сигурна съм че е почувствала смъртта!
    Изведнъж ми дойде най-гениалната идея в живота ми!!!!!!
    Знеах че мъгът ми ще ми купува пръстен.Директно му казах-Пръстен не иксам, дай ми парите , с тях си купувам малко коте и то ще бъде свръзката на нашия брачен съюз.
    Първоначално, мъжът ми каза, че пак ще ми даде отделно пари за коте, но и пръстен ще имам.
    Рекох и отсекох-Не,не, не...........Пръстен не искам.................

    Бюджет вече имах, ама коте нямаше на хоризонта.Претърсих какви ли не сайтове, обяви..........и в 02.30 през нощта намерих частна обява от Милтън Кеис.

    Черно бяло на 2 месеца- момиче..............Имах чувството че ще умра от радост.

    Почти не спах до 08.30 сутринта, обадих се по тел и жената ме увери че ще ми го пази докато пристигна да си го взема.

    Мъжът ми го нямаше и Добрият Приятел беше събуден в неделнатa Утрин да тръгваме на път.
    Събуден не беше много весел и ми каза че ще тръгнем на обяд , когато някакъв трафик се разкарал и някакви такива, но аз използвах стар женски трик( да почна да рева като магаре), да му разтопя сърцето и след час бяхме на път.
    За съжаление за мен, той се оказа прав-то не беше трафик, пътища затворени.........
    От Лондон до там на отиване пътувахме 6 часа.
    През 2 часа звънях на жената да й потвърждавам че пътуваме.......
    Голям път.Освен бебешкото легълце, пътувахме с цяла бебешка кухня за малко коте, албъм със снимки на Пепина, за да уверя жената колко съм грижовна......

    ПОзвънявайки на вратата й ме чакаше най-голямата изненада в жовота, говорейки с нея по тел, си я предствях някаква млада, симпатична мацка.
    Отвори ми една нинджа, на която само очите й се виждаха.
    Никога не съм говорила на живо с такива хора и грабнах котето, без да го погледна, без да й разказвам историята на Пепина, набутвайки парите в ръката й.

    Само разбрах че бебето е родено на 08/04/06( и 2 мес. нямаше) и се казва Лейла.

    Сложих я в кафеза й на задната седалка и с дружето се отбихме в един ресторант да хапнем.
    Някак си задоволена, че вече имам Горско Бебе, се замислих, а дали изобщо е горско, тя може да ме лъже, това коте не ми прилича на нищо, а на мишка.
    Споделих доста основателните си страхове с дружето че може и бездомница да остана и някой бръмбал да я получа по кратуната,защото сме били измаменин( може би ).

    Дружето е добро и каза че ще ми осигури подслон, в случай на изхвърляне от брачното ложе, но за Лейла, не искал да поема отговорност.

    Просто умирах от страх и срам( така да ме излъжат) от предстоящата среща между мъжа ми и Лейла.
    Аз просто си внуших-4е тя не е Горска и сега като си мисля, нямам предства, защо си направих подобни заклучения.

    Акустирахме благополучно в нас, където гостите от Австралия чакаха със затаен дъх, новото попълнение.
    Лейла изскочи от кафеза и се засили към Кремане, явно мислейки си че това е майка и.
    Голямата котка настръхна, посегна й , мислейки я за дребна мишка, но чувайки заплашителният ми тон, си подви опашката, заявявайки на глас, че вече се изнася от къщата, вземайки си хладилника!

    Както ме беше страх, че съм станала жертва на измама, така гостите взеха да ме ъверяват, че си е най-редовно горско коте, но е още много малко.

    Не знам, мъжът ми какво си е помислил, освен че каза, каква е тази мишка, но нито бръмбал имаше , нито се наложи да се местя от нас.

    Лейла опозна новата обстановка бързо.и минута не е плакала за майка си.И до сега иска да бъдат приятелкa със сестра й Кремане, но голямата котка е мнгоо самодоволна и си живее, без никакви приятели.

    Лейла, се почувства в свои води още на следващия ден.Толкова малка беше, че не можеше да се качва на леглото , а драпаше по чаршафите и така идваше при мен.
    Детството й си беше напълно щастливо и изпълнено с игри, една от които щеше да завърши със смъртта й , ако не бях наблизо.
    Много внимавайте с тези котешки къщички, по които висят разни играчки.
    Веднъж я виждам, детското й вратле се увило около ластиката на едната й играчка и предава Богу Дух.
    Мама я спаси обаче.

    Дойде и сватбата ми след която предстоеше пътешествие.За зла беда, Дружето , нямаше да го има за 10 дена и помолихме едни съседи да идват и хранят всеки ден котките.
    Лейла умря от ужас, като видя за пръв път детето на съседите, което като откачено, взе да крещи Кити, Кити.
    Знеах че в нас, Лейла и Кремане, няма да са щастливи с гледачите си , заради детето им изродче, но друго и не можех да направя в момента.

    За моя почуда обаче , Лейла и малкият станали приятели добри.На хлапакът му предстоеше да тръгва на училище и майка му вземала след обяд Лейла в тях и тя и момченцето учели азбука и други основни понятия, под строгия, но справедлив поглед на Лиза( майката).
    Лиза , каза, че Лейла, много внимавала и съсредоточено слушала. понякога задрямвайки, но винаги помагала на момченцето и то най-слушало, когато опашатата, била до него.

    Докато детето ми се учило на четмо и писмо, майка му бродела по света и черпела също нови познания.
    Дошло време и Дружето ми съсед да се върне и поеме отговорност за 2-те опашати си племеници.
    Не знам как се е грижил и какво е правил, но Лиза ми каза, че Леила почнала сама да се появява в тях.
    А за малки котета , до 6 мес., не е препоръчително да излизат от домовете си.
    Както и да е съдбата е била, благосклона към нея, а може би и жаждата й за знания и връщайки се в нас, си я заварих леко порастнала и в добро здравословно състояние.

    Бебето растеше, гледаше през прозореца птичките и се заканваше, 4е като порасне ще стане известен ловец и не ме е излъгала.МИшките от двора изчезнаха, хранилката на съседите за птички запустя, а тя надебеля.

    Беше малко след навършването й на 6 мес, когато се канеh да се обадя на доктора и запазя час за операция, защото не съм склонна да бъда баба и Тя изчезна.Няма я..........
    Полудях.казах си не може за 6 месеца да загубя 2 любими котки.Не може.......
    Целият квартал разлепен с нейни снимки, младите тинейджъри от улицата, инструктирани, 4е ако я намерят 100 кинта, веднага, зоо магазините предопредени, да ми се обадят ако някой се опита да я продаде........
    И в тоз момент телефона ми звъни и някак си познат глас ме съветва, да изляза през нощта, когато е тихо и да дрънкам с кутия бисквитки.
    но гласът ми е познат, питам жената, дали не се познаваме и се оказва че това е бабето, което дойде в нас, да види как живее Пепина.Направо е невероятно , колко е малък света!
    Аз послушах съвета й и на 3-тата нощ от трагичното изчезване на Лейла, тръгнах да бродя по улиците.
    Изненадата ми беше пълна-През 3 къщи от нас, на отсрещният тротоар , от един много бодлив и страшен храст се чува едва, едва едно бебешко , пресипнало гласче.
    Нямам обяснение, дали е била там и 3-те дена, как никой не я е видял и чул.......
    Мистерия!
    Цялата беше се оплела в храста и пълна с бодли.
    Първото й нещо , което направи, като я прибрах в нас, беше да отиде до котешката си тоалетна.
    Милата сигурна си е мислила, че само там се ходи, защото дотогава никога не беше излизала от нас.

    Щастливо се размърка и мога да кажа, че и Кремане, всякаш се зарадва, па макар и да не и е любимка.

    Лейла изкара много лесно операцията и буквално на следващият ден, беше в градината на хранилката за птички.

    Сега е 3 годишна госпожичка и обещавам че тези дни наситина ще постна снимки на 3-те ми любимки.

    S Бабето Ана, станахме големи приятелки и започнах активно да се занимавам с подкрепа на изоставени и стари животни.
    Организацията се казва Croydon Animal Samaritans и носи това име, защото са почнали преди 30години дейността си там.
    Сега покриват доста голям район от Лондон.
    Участвали се в спасяването на много бездомни котки около Стратфорд, когато започва разчистването за строежа на Олимпийското селище.
    Възхищавам се от тези жени, които го правят само и само за каузата и отеделят от своето свободно време и финансови средства.Средната им възраст е около 65-70 годишни.
    До миналата година всеки 3,4 месеца правеха базари и аз там дейно участвах да подсладя живота на гражданите.
    От миналатa година имат чарити магазин и там се носят всеки, каквото има и му му е на душа.

    Веднъж в годината правят Опен Дей, където аз обикновенно отговарям за щанда за лакомства.
    Миналатa година успях да продам сладкиши за близо 300 паунда и се надявам тази година, да се справя още по-добре.

    Така покрай, Пепина, която сама ме намери, избра ме за своя майка, получих годежен пръстен Лейла и най-важното се запознах с тези прекрасни хора от организацията, животът ми е свързан с Опашатите.

    Полудявам от безотговорността на хората, които си зарязват животните, защото не осъзнават, 4е те не са играчки, а имат души и като цяло са по-добри от нас-Хората.

    Призив към всички-Моля ви , не си захвърляйте, нежеланите или вече остарели любимци!
    Когато вземем да се грижим за тях, ние носим пълна отговорност за тези чисти души до последния им дъх!!!!!!!!!!!

  6. #4
    Banned forever Аватара на Arthur's Sword EXCALIBUR
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    Yorkshire
    Мнения
    11 255
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    Много прочувствен разказ!
    Не поглеждай с гняв назад.

  7. БЛАГОДАРЯ Mystic, няма thanked for this post
  8. #5
    Напреднал Аватара на TinaT
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    103
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    само хора,който обичат животните ще те разберат....обожавам котките...искрено почуствах всяко твое вълнение

  9. БЛАГОДАРЯ Mystic, няма, МИМИТО, misskoleva thanked for this post
  10. #6
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    Хора, благодаря Ви че сте го прочели.
    Всичко е самата истина 100%.
    До сега не пускам снимки, че не мога да намеря , къде е клетата Пепина на дисковете, или по-точно ( аз съм разхвърляна), не знам къде са снимки с дисковте й.
    Но утре е събота и обешавам, защото искам разказа ми да е завършен, ще има снимки.
    Лейла и Кремане, само обикалят и питат.................
    А професорът , който си мислех че е професор в моята градина се оказа професорка.
    Ще напиша още някой разказ за Кремане-7 год. ми котка, как дойде в нас и неините проятели!
    Макар да е самодоволна, преди 5 години имаше причтел Пенко!
    Радвам се че на хората , които обичат животните и по специално котките, сте ми отделили време!
    Благодаря ви!

  11. БЛАГОДАРЯ **silvi**, tuida thanked for this post
  12. #7
    Старо куче Аватара на llyudo58
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    London
    Мнения
    2 241
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    Момиче-кокиче,ти си добър и затова щастлив човек!А таланта ти да разказваш няма да коментирам-благодарностите под историйките ти говорят красноречиво.С нетърпение очаквам нови неща.

  13. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  14. #8
    новачка Аватара на tuida
    Регистриран на
    Feb 2009
    Град
    London
    Мнения
    22
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    И аз очаквам нови разкази Обичам кучета, а ти май ще ме направиш почитателка и на котаците, момиче - кокиче

  15. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  16. #9
    penelopa
    Guest

    По подразбиране Относно: В памет на любимата ми Пепина

    И за кучета ще напиша разкази!

    Друг мой л#бимец е боксера -Бебо, който обаче, отдавна се прехвърли в Отвъдното и е време и неговата памет да почета.

  17. #10
    Нов потребител
    Регистриран на
    Dec 2006
    Мнения
    8
    Post Thanks / Like

    Smile Относно: В памет на любимата ми Пепина

    Миличка, много ти благодаря за споделеното ! Написала си го прекрасно ! Мога само да се възхищавам на хора като теб, толкова обичащи животинките.Аз съм също една такава котколюбка.В момента си отглеждам една малка сладка Зари, обикновена Европейска котка.Но изключително сладка и гальовна.Много прегръдки за котетатат ти и отново благодаря !

  18. БЛАГОДАРЯ HoOki®™, няма thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. коя ви е любимата книга и автори
    От dimi_m във форум Общ форум
    Отговори: 11
    Последно мнение: 03-07-2015, 19:09
  2. Отговори: 4
    Последно мнение: 03-10-2012, 21:59
  3. Писмо от любимата
    От papinbg във форум Вицове, забавни истории и линкове
    Отговори: 0
    Последно мнение: 26-06-2009, 02:01
  4. Каква е любимата ви алкохолна напитка?
    От Suzanne във форум Анкети за сайта.
    Отговори: 18
    Последно мнение: 05-05-2008, 21:03
  5. Отговори: 1
    Последно мнение: 21-12-2004, 19:29

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker