Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Страница 1 от 10 123 ... ПоследнаПоследна
Резултати от 1 до 25 от общо 229

Тема: Поезия

  1. #1
    Roll On Аватара на papinbg
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    2 189
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Поезия

    Здравейте хора мили,
    живеещи в бялата страна
    знам,че всички сте се скрили,
    обгърнати във вашата тъга.
    Защо е тъй бе хора мили,
    чакащи да покорите вий света,
    къде са вашите надежди,
    скрити в тази самота.
    Всички ний открихме в таз държава,
    капчица надежда,
    и таз надежда ни остава,когато моралът ни изчезва.
    И всички ний сме толкова малки в голямата страна,
    затова бъдете хора,хора имащи света.
    В тези смътни времена,намерете вий решение,
    и не позволявайте парите да искат вашето падение.
    Таз поема аз я пиша с капчица тъга,
    и не искам аз,светът да се обгърне в самота.
    П.Г.П

  2. БЛАГОДАРЯ **silvi**, Косата, taliq, няма, rumina and 7 others thanked for this post
    ХАРЕСВАМ! Happy idiot liked this post
  3. #2
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Много хубава тема

    Цената на доверието
    Станка Пенчева

    Така съм създадена,
    Че предпочитам
    Да се усмихна, вместо да се намръщя,
    Да погаля — вместо да ударя,
    Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

    Много пъти са ме лъгали.
    Дори най-скъпите, най-близките.
    Обичта ми са тъпкали
    С думи са ме оплитали —
    И пак ме гледаха в очите.

    Може още сто пъти да ме излъжат.
    Нека.
    Едно не искам: заради стоте измами
    Веднъж да не повярвам само
    На очите, които наистина
    Са били искрени.


    *****************************
    Хайде тази нощ да се напием

    в някоя най-долнопробна кръчма!

    Все едно с вино или с ракия -

    дявол взел! – какво да е!

    Поръчвай!

    Хайде да строшим във пода чашите!

    Да запеем стара тъжна песен...

    Удари дори с юмрук по масата –

    нека всички да ни гледат стреснато!

    Нека зад гърба ни да говорят –

    целуни ме силно пред очите им!

    Направи скандал на сервитьора

    и хвърли в лицето му парите!

    Нека си шушукат укоризнено,

    че вървиме из града прегърнати!

    Съблечи насред площада ризата си!

    На ръце ме изнеси по стръмното!

    Нещо направи веднъж, за бога!

    Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...

    Иначе не знам дали ще мога

    утре пак така да те обичам.

  4. БЛАГОДАРЯ joey, SURVIVOR thanked for this post
  5. #3
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Класика


    Среднощна молитва


    Събличай се, полека се събличай

    със грацията дивна на русалка!

    От себе си едно след друго свличай

    прикритията нежни, ала малки

    на свойта плът свенлива, но греховна.

    Нима е грях тъй да те гледам, мила?

    Нали от този вечен грях любовен

    ний всички на света сме се родили?

    Нали от този "грях", така наречен,

    започва всъщност нашето начало?

    Ако е грях, то този грях е вечен,

    безсмъртен като смъртното ти тяло.

    И като моето, което те обича,

    което тръпне, чака и което...

    Събличай се! Полека се събличай,

    греха да видя и да го усетя,

    в копнежа му да изгоря докрая...

    На този свят горчив и толкоз мрачен

    по-сладко чудо от това не зная:

    жена, която се съблича в здрача...



    Събличай се и ми свети със вечност.


    Дамян Дамянов

  6. БЛАГОДАРЯ Glezla, llyudo58, парнар thanked for this post
  7. #4
    Roll On Аватара на papinbg
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    2 189
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Живеем ний в таз държава
    и в красота и в забрава,
    парите нямат стойност те сега,
    когато ний обгърнати сме в самота.
    И идва новата промяна,
    нови хора,нова смяна,
    а ние търсиме опора,опора в нашите сърца.
    И ние искаме светът,
    светът да бъде просто кръг,
    но този кръг е твърде сложен,
    сложен е след таз промяна

  8. #5
    ГРОБАРИ+ПЗ Аватара на captain caveman
    Регистриран на
    Oct 2004
    Град
    harrow on the hill,след моста първата у десно
    Мнения
    19 178
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    papinbg,караш ме да се чуствам като кирил христов,четящ вазов...
    ГРОБАРИ+ПЗ
    БРАТ ДО БРАТА
    ПАЗАРДЖИК-СЛАВА,СЛАВА,СЛАВА!

  9. #6
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Заред една жена:


    Зарад една жена намразих

    навеки всичките жени.

    Не бой се, ти не си онази.

    Тя вече в свойте старини

    навярно някъде днес тлее,

    неподозирайки дори,

    че някога била е фея,

    че с поглед-въглен прогори

    душата на един нещастник.

    Къде е? Що е? Днес не знам.

    Но този въглен тъй опасен

    ме спепели. И днес със срам

    признавам си, че аз тогава

    намразих всички, грях - не грях.

    И просто, просто съжалявам,

    че има три измежду тях,

    които във една събрани,

    в мен богородично горят:

    ти, майка ми и дъщеря ни.

    Те трите само са огряни

    от дух. А всички други - плът.


    Ревност:

    Прости, до днес не те обичах,

    тъй както заслужаваш ти.

    Съвсем ми беше безразлично

    дали съм ти любим, прости.

    Дори не те и забелязвах,

    че съществуваш покрай мен.

    Не те ревнувах, нито пазих.

    Живеех с тебе ден за ден.

    И честичко сам в други влюбен,

    не страдах от страха нелеп,

    че може и да те загубя

    и да се влюбя. Тъкмо в теб!

    До днес. Но днес, незнайно как тъй

    един случаен джентълмен

    ти хвърли погледче за кратко

    и ти направи комплимент.

    Дали на мен тъй ми се стори

    или пък тъй си бе, не знам,

    но пръв път друг ми заговори,

    че имам хубава жена.

    Че е харесвана, че грее

    с особен чар, очи и глас,

    че другите съзират в нея

    туй, що недосъзирах аз.

    И го съзрях. В един миг. С хубост

    невиждана те аз видях.

    - Нима, нима ще те загубя? -

    си виках сам във адски страх.

    Нима?! Но нещо по-нелеко

    удари мисълта ми с чук:

    какъв скъперник е човекът -

    цени безценното до него

    едва щом му посегне друг.


    Дамян Дамянов

  10. БЛАГОДАРЯ няма, Glezla, МИМИТО, llyudo58 thanked for this post
  11. #7
    Roll On Аватара на papinbg
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    2 189
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от captain caveman Виж мнението
    papinbg,караш ме да се чуствам като кирил христов,четящ вазов...
    Kапитане,аз се радвам,че след моите творби,аз мога да срещна имена като Кирил Христов,Вазов или Дамянов.Аз съм просто един имигрант като тебе и Силви,но моята поезия е създавам буквално за минути след няколко сайдера и мисли за бъдещето

  12. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  13. #8
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Когато си помисля, че и ти
    ще си отидеш някой ден от мене
    и подир тебе пътните врати
    ще се полюшват празни и студени,
    и небесата ще се вкаменят,
    и птиците от скръб ще остареят,
    а аз ще стана празен кръстопът,
    по който само ветрове ще веят,
    едно небе ще смазва моя гръб,
    в гърдите си ще нося тежък камък
    и хорските усмивки ще са скръб -
    когато си помисля, че те няма.
    Когато си помисля...Не, не, не!
    Но ти си тук - усещам те във здрача.
    Заспивайки на твойте колене
    ще се насмея и ще се наплача...
    Сърцето ми събрано на юмрук
    полека се отпуска в твойте пръсти.
    Да, ти си тук! Усещам, че си тук
    по утрото, което пак възкръсва.

    Дамян Дамянов

  14. БЛАГОДАРЯ няма, llyudo58, SURVIVOR thanked for this post
  15. #9
    безпристрастна Аватара на misticriver
    Регистриран на
    May 2008
    Град
    На близо...
    Мнения
    1 330
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Думите

    Думите са наша воля.
    Думите са наше право.
    Думите са наша болка.
    Думите са наша радост.

    Думите са като огън,
    буен и изпепеляващ.
    Думите са и за продан -
    как и колко ти решаваш.

    С думи можеш да наказваш.
    С думи можеш да раняваш.
    С думи можеш да разказваш,
    можеш и да възхваляваш.

    С думи можеш да обичаш,
    ако чакам думи само.
    С думи можеш да отричаш
    истина от мен видяна.

    Нека да си поговорим
    с думи тихи, думи нежни
    и сърцата да отворим
    за любов и за надежда.
    Автор.... неизвестен....

  16. БЛАГОДАРЯ llyudo58 thanked for this post
  17. #10
    Нов потребител
    Регистриран на
    Sep 2008
    Мнения
    25
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Колко хубаво сме свикнали да не казваме Обичам те. Делово да се събличаме,делово да се обличаме.Става просто,става лесно.Лампите във миг угасват и във сенките на тъмното без целувки, без Обичам те ставаме и се обличаме!Как ви звучи това?

  18. БЛАГОДАРЯ SURVIVOR thanked for this post
  19. #11
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от kylmi Виж мнението
    Колко хубаво сме свикнали да не казваме Обичам те. Делово да се събличаме,делово да се обличаме.Става просто,става лесно.Лампите във миг угасват и във сенките на тъмното без целувки, без Обичам те ставаме и се обличаме!Как ви звучи това?
    Реално....
    но е хубаво,пускай продължението

  20. #12
    безпристрастна Аватара на misticriver
    Регистриран на
    May 2008
    Град
    На близо...
    Мнения
    1 330
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Мечти


    Аз искам да плувам със чайките бели,

    със тях да летя в висините,

    да гледам зорите, косите разпилели,

    да тичам със тях над горите.



    Желая да литна високо в небето,

    да пипна със длани звездите,

    да видя оттам заблестяло морето,

    да чуя как пеят вълните.



    Аз искам Венера над мен да изгрее

    и Марс да ми махне приветен,

    над мене луната сребро да излее,

    светът да проблесне заветен.



    Аз искам привечер по лунни пътеки

    да тичам, да чезна в тъмата,

    край мене да мамят звездиците леки,

    под мене да мами земята.



    И пак в България искам да кацна,

    да дойда по лунна пътека,

    където от всичко всесилно, могъщо

    най-смел и велик е човека.




    15. 11. 1973 г


    Петя Дубарова

  21. #13
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
    Не ме оставяй сам с вечерта.
    Ни себе си, ни мене не залъгвай,
    че ще ни срещне някога света!
    Светът е свят ! И колкото да любим,
    и колкото да плачем и скърбим,
    като деца в гора ще се изгубим,
    щом за ръце с теб не се държим.
    Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
    Дали ще те настигне моят глас ?
    Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
    и може би не ще го чуя аз.
    И дните си така ще доживеем
    във викове, в зов: "Ела! Ела!"
    Ще оглушеем и ще онемеем,
    ще ни дели невидима скала.
    Ще се превърнем в статуи, които
    една към друга вечно се зоват,
    но вече няма глас, ни пулс в гърдите
    и нямат сили да се приближат.
    Че пътища, които се пресичат,
    когато някога се разделят
    като ранени змии криволичат,
    но никога от тях не става път...
    Не си отивай!
    Чуваш ли?
    Не тръгвай!

    Д. Дамянов



    ******************************


    "Махни се от очите ми!"-бих чул веднага,
    "Вън от сърцето ми !-и то ще те послуша.
    "От паметта ми!..."-не на нея не посягай,
    ни твойта ,нито мойта памет ще послуша.

    Тъй както сянката ,щом пада отдалече,
    по-нашироко тъмен образ очертава-
    и моят образ тъй отдалечил се вече,
    с по-тъмен креп душата ти ще помрачава.

    Така навсякъде където безразсъден
    съм плакал с теб,където с теб се забавлявах-
    навред и винаги духът ми стеб ще бъде,
    защото част от моя дух навред оставих.

    Или сама,когато арфата поемеш
    и твойте пръсти я поемат с жест унесен-
    неволно ще си спомниш:"Точно по туй време
    аз и на него тук съм пяла тази песен."

    Или на шах,когато в битката гореща
    ти дават мат и твоят цар е вече пленник-
    ще си помислиш пак :"В последната ни среща
    и наште фигури тъй бяха наредени."

    Или когато си почивате на бала,
    додето следващия танц не са подели
    ти,празно място пред камината съзряла,
    ще си помислиш:"Там със него сме седели."

    А прочетеш ли в книга,със каква жестокост
    съдбата е обрекла двама на разлъка,
    ще я затвориш и въздъхвайки дълбоко,
    ще си помислиш :"Ах!Това е нашта мъка..."

    Но ако авторът все пак реши накрая
    да събере отново влюбените двама-
    ще си помислиш пак в помръкналата стая:
    "Защо и нашата раздяла край да няма..."

    Внезапно мълния ще блесне в тъмнината,
    ще зашуми на двора крушата;в страха си
    ще писне тъжно кукумявка зад стъклата...
    А ти ще мислиш,че душата ми те търси.

    Така навсякъде,където безразсъден
    съм плакал с теб,където с теб се забавлявах-
    навред и винаги духът ми с теб ще бъде,
    защото част от моя дух навред оставих.


    Адам Мицкевич
    ***********************************

    Аз мога да си тръгвам ей така -
    без намек за вини и думи зли,
    а скришом само стиснала в ръка
    като монети двете си сълзи...

    Аз мога да живея в тишина
    и в тъмното пътеката към къщи
    навярно ще намеря и сама.
    Аз мога, ала няма да е същото.

    Аз мога и изобщо да не плача,
    когато ми е черно от обида.
    Ще стискам в зъби болката, обаче
    така ще й попреча да си иде.

    Аз мога да забравя за дъха ти,
    от който пила съм като от стомна.
    Аз мога да забравям много пъти,
    но двойно повече ще си припомням.

    Аз мога и без тебе да се смея,
    да мисля и дори да дишам някак.
    Аз мога някак да те преживея,
    нo няма да престана да те чакам.

    Аз мога да се хвърля от балкона
    или под някой камион на пътя.
    Аз мога, ала как ще ме прогониш,
    когато се преселя във съня ти?

    Аз мога да прережа изведнъж
    на чувството набъбналата вена,
    аз мога, но след тебе всеки мъж
    ще бъде твое бегло повторение.

    Сърцето си аз мога да науча
    да не разголва старите си рани
    и да не се привързва като куче.
    Аз мога, ала кой ще го нахрани?

    Аз мога длан да сложа във пещта
    и да я гледам как гори от близко.
    Аз мога още хидяли неща.
    Аз мога и без тебе. Но не искам.

    Последно редактирано от **silvi** : 17-04-2009 на 12:45

  22. БЛАГОДАРЯ captain caveman, няма, llyudo58 thanked for this post
  23. #14
    безпристрастна Аватара на misticriver
    Регистриран на
    May 2008
    Град
    На близо...
    Мнения
    1 330
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Поучително...

    Търпение

    Търпението не е дар от Бога,
    на него учи всеки житието.
    Единствено ли аз не мога,
    местенце да му дам в сърцето...

    Боли, когато осъзнавам
    за кои ли път това, че не успях
    инстинкта си да обуздая
    и пак да сторя този глупав грях...

    Защото грях е да не мога
    над себе си да устоя
    и всяка мъничка тревога
    в страдание да въплатя.

    Търпението не е дар от Бога,
    но Бог сега ще призова,
    че виждам аз самин не мога
    над себе си да победя.

    Автор....?

  24. БЛАГОДАРЯ llyudo58 thanked for this post
  25. #15
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Не се страхувам от гнева на силния.
    На помисли и чувства господар,
    без милост себе си би обуздал
    и мене би наказал със помилване.

    Страхувам се от злобата на слабия.
    Безсилието си пред мен прозрял,
    едва ли той пред нещо би се спрял,
    за да изглежда пред света по-храбрия.


    Н.Захариева

  26. БЛАГОДАРЯ karton4e, SURVIVOR thanked for this post
  27. #16
    безпристрастна Аватара на misticriver
    Регистриран на
    May 2008
    Град
    На близо...
    Мнения
    1 330
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Дали

    Дали все някога горчилката ще мине?
    Дали ще спре сърцето да боли?
    Или пък любовта ни ще изстине
    и ще извръщаме един от друг глави?

    Дали ще мога да простя? Или пък няма?
    Дали ще можеш да простиш и ти?
    Дали ще пламне между нас отново пламък
    или ти просто вече всичко изгори?

    Дали отново с теб ще сме щастливи
    или ще тегнат вечно върху нас
    отсенките на спомени горчиви
    и ще навяват помежду ни мраз?

    Как искам времето назад да върна...
    Как искам и да спре да ме боли...
    Защо живота ми ти тъй го преобърна?
    Сега сърцето ми не спира да кърви...

    Автор...Таниора?....

  28. БЛАГОДАРЯ priestess, llyudo58, joey thanked for this post
  29. #17
    Напреднал Аватара на rumina
    Регистриран на
    Feb 2009
    Мнения
    148
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от papinbg Виж мнението
    Здравейте хора мили,
    живеещи в бялата страна
    знам,че всички сте се скрили,
    обгърнати във вашата тъга.
    Защо е тъй бе хора мили,
    чакащи да покорите вий света,
    къде са вашите надежди,
    скрити в тази самота.
    Всички ний открихме в таз държава,
    капчица надежда,
    и таз надежда ни остава,когато моралът ни изчезва.
    И всички ний сме толкова малки в голямата страна,
    затова бъдете хора,хора имащи света.
    В тези смътни времена,намерете вий решение,
    и не позволявайте парите да искат вашето падение.
    Таз поема аз я пиша с капчица тъга,
    и не искам аз,светът да се обгърне в самота.
    П.Г.П
    Рар,нежна душа си! Много хубаво го казваш,но нещо си ми много тъжен...Не го позволявай,дай по-ведро...Сигурно си отскоро в тръстиката.Спомням си,когато се приземих,поживях и се наситих на новости ,ме натисна носталгията,после разочарованието,апатията...Сега см във фаза озлобление.Но въпреки това съм запазила сетива за по-хубавата страна на живота тук...

  30. #18
    Roll On Аватара на papinbg
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    2 189
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от rumina Виж мнението
    Рар,нежна душа си! Много хубаво го казваш,но нещо си ми много тъжен...Не го позволявай,дай по-ведро...Сигурно си отскоро в тръстиката.Спомням си,когато се приземих,поживях и се наситих на новости ,ме натисна носталгията,после разочарованието,апатията...Сега см във фаза озлобление.Но въпреки това съм запазила сетива за по-хубавата страна на живота тук...
    Руми,благодаря ти за топлата подкрепа,наистина ми вдъхваш сили,права си,нежна душа съм аз,но фазата тръстика отдавна я отминах и преодолях и много сякох с това мачете,но сега вече търся спокойствие в душата си,но мачете не ми трябва а остава само любовта,а ти надявам се,бързо да преминеш фазата-озлобление,животът е толкова хубав

  31. БЛАГОДАРЯ rumina thanked for this post
  32. #19
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Изненада
    Зимата ни изненада -
    със снежец ни заваля.
    Пухкави снежинки падат,
    но при нас си е беля.
    Щото сняг през Февруари
    кой е мислил, че ще има?
    Ние сме си в Калахари -
    само лято, няма зима.
    Снегорини тука няма,
    само черни Мерцедеси,
    депутатът грижа няма
    в този сняг сега къде си.
    Снегорини цяло ято,
    нелогично, да, човече,
    но ще дойдат те на лято
    в изборния ден далечен.

    Чужда планета
    Егати държавата, дет' съм улучил!
    Затуй ли летях през звездите години -
    сега да живуркам кат' някакво куче?
    Уредиха се само на шефа роднини.
    Тях той ги прати в Канада, Европа
    да гледат как на Земя да живеем,
    а мене изпрати тук, на Голгота,
    да пробвам дали ще можем да оцелеем.
    Искам си пак на мойта планета!
    Искам да ям сутрин, обед и вечер,
    земята само на филми да гледам!
    Не искам да гина във тоз свят обречен!
    Нещо сбърках май че тука
    Брей! Нагазих здраво лука!
    В статистиката четох аз,
    че живея като княз.


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  33. БЛАГОДАРЯ papinbg, llyudo58 thanked for this post
  34. #20
    Мама Аватара на ElinaT
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    London
    Мнения
    5 623
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Ракия

    Налей ракия, пък каквото стане...
    За въздържател зная, че ме имаш,
    а днес защо ли толкова от рано?
    Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

    И чакаш интересно да научиш -
    история или пък само клюка,
    След втората ще пробваш да проучиш
    каква ли ще е днешната поука.

    Поука няма. Има тривиалност.
    Любов голяма уж. Заблуда тежка.
    А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
    Горчивина и мъка и болежка.

    Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
    Къде ли точно трябва да отида...
    Да можех някъде, така далече,
    где злоба и омраза да не стигат.

    Да, имам дом. Но там жена не чака.
    Жена си имам, имам и детенце.
    Но има студ, та зъбите ми тракат.
    Виновно ли е малкото момченце?

    Ще взема и бутилката с ракия.
    Със нея и във форма безтегловна,
    там някъде дълбоко ще я скрия
    душата си, душата ми греховна.


    Мълчание

    Бутилка неотворена,
    тишина в сумрака,
    истина изровена
    часовникът тиктака.
    Всичко вече каза
    старият клюкар.
    Зная ти не вярваш
    в този номер стар.
    Истините криеш
    и добре се справяш -
    тук-таме изтриеш,
    тук-таме добавяш.
    ...
    Бутилката отворена,
    на масата стои,
    и любов заровена -
    край нея аз и ти.
    Последно редактирано от ElinaT : 14-05-2009 на 06:42


    If there is one lesson to be learned from history it is that those who believe they have the final truth and they know what is good and right for the rest of us are almost certain to be mistaken.
    The only constant thing in life is change.

    Though this be madness, yet there is method in it.William Shakespeare, "Hamlet"
    Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed. Mao Tse-Tung

  35. БЛАГОДАРЯ rumina, papinbg, няма, llyudo58, МИМИТО thanked for this post
  36. #21
    Напреднал Аватара на rumina
    Регистриран на
    Feb 2009
    Мнения
    148
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от papinbg Виж мнението
    Руми,благодаря ти за топлата подкрепа,наистина ми вдъхваш сили,права си,нежна душа съм аз,но фазата тръстика отдавна я отминах и преодолях и много сякох с това мачете,но сега вече търся спокойствие в душата си,но мачете не ми трябва а остава само любовта,а ти надявам се,бързо да преминеш фазата-озлобление,животът е толкова хубав
    Не ми го пожелавай-не ми правиш услуга.Открих,че само озлоблението ми дава сили да продължавам да блъскам като гламава...Опитвах с какво ли не-не става.С добро-измяна, с любов-предателство,с приятелство-неразбиране...Сега съм ОК...

  37. БЛАГОДАРЯ papinbg, МИМИТО thanked for this post
  38. #22
    Roll On Аватара на papinbg
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    2 189
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от rumina Виж мнението
    Не ми го пожелавай-не ми правиш услуга.Открих,че само озлоблението ми дава сили да продължавам да блъскам като гламава...Опитвах с какво ли не-не става.С добро-измяна, с любов-предателство,с приятелство-неразбиране...Сега съм ОК...
    Не може само с озлобление в този живот,опитай с гордост и малко разбирателство и ще видиш,че резултатите,ще дойдат сами

  39. БЛАГОДАРЯ няма thanked for this post
  40. #23
    Напреднал Аватара на rumina
    Регистриран на
    Feb 2009
    Мнения
    148
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от papinbg Виж мнението
    Не може само с озлобление в този живот,опитай с гордост и малко разбирателство и ще видиш,че резултатите,ще дойдат сами
    Гордост имам в повече. Готовност за разбирателство -още повече,но нищо такова в отговор.Мразя да мразя ,просто ми се налага.Вече само така оцелявам...

  41. БЛАГОДАРЯ papinbg, МИМИТО thanked for this post
  42. #24
    Нов потребител
    Регистриран на
    May 2009
    Град
    Lincoln
    Мнения
    92
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Някога преди...

    Навън вали, а в мен е сухо
    и тихо и печално и сломено!
    Навън вали, а в мен е глухо
    остана нещо непростено ...

    Уж казват, времето лекува
    привити рамена изправя ...
    годините минават, не ликувам,
    остана спомен от една раздяла.

    Остана спомен от една усмивка
    остана спомен от една печал,
    на мястото на думите за прошка
    сега живеят призраци с кинжал.

    А щом настъпи време не мразете
    бъдете топли, нежни и добри,
    последния си миг дарете
    на този, който ще го оцени.

    Мъстта отрова е зловеща
    не позволявайте да заживее в вас,
    да правим грешки е човешко
    ваксини няма против бяс.

    Но има обич и сърдечност
    и има красоти и блян
    и малко кротичка човечност ...
    да бях ги дала!
    И не бих живяла с пепелта!

  43. БЛАГОДАРЯ papinbg, няма, Mystic, misticriver, llyudo58 and 1 others thanked for this post
  44. #25
    На почивка Аватара на koce
    Регистриран на
    Nov 2007
    Мнения
    1 629
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Поезия

    Цитирай Първоначално написано от **silvi** Виж мнението
    Много хубава тема

    Цената на доверието
    Станка Пенчева

    Така съм създадена,
    Че предпочитам
    Да се усмихна, вместо да се намръщя,
    Да погаля — вместо да ударя,
    Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

    Много пъти са ме лъгали.
    Дори най-скъпите, най-близките.
    Обичта ми са тъпкали
    С думи са ме оплитали —
    И пак ме гледаха в очите.

    Може още сто пъти да ме излъжат.
    Нека.
    Едно не искам: заради стоте измами
    Веднъж да не повярвам само
    На очите, които наистина
    Са били искрени.


    *****************************
    Хайде тази нощ да се напием

    в някоя най-долнопробна кръчма!

    Все едно с вино или с ракия -

    дявол взел! – какво да е!

    Поръчвай!

    Хайде да строшим във пода чашите!

    Да запеем стара тъжна песен...

    Удари дори с юмрук по масата –

    нека всички да ни гледат стреснато!

    Нека зад гърба ни да говорят –

    целуни ме силно пред очите им!

    Направи скандал на сервитьора

    и хвърли в лицето му парите!

    Нека си шушукат укоризнено,

    че вървиме из града прегърнати!

    Съблечи насред площада ризата си!

    На ръце ме изнеси по стръмното!

    Нещо направи веднъж, за бога!

    Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...

    Иначе не знам дали ще мога

    утре пак така да те обичам.
    Няма ли и клипче към това?

  45. БЛАГОДАРЯ papinbg, rumina, **silvi** thanked for this post
Страница 1 от 10 123 ... ПоследнаПоследна

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Rock поезия
    От Jurgen във форум Изкуство
    Отговори: 4
    Последно мнение: 28-05-2010, 18:07
  2. Хи хи хи-малко поезия
    От musholina във форум Вицове, забавни истории и линкове
    Отговори: 2
    Последно мнение: 30-09-2006, 13:49
  3. Поезия от Мишо Белчев
    От lady във форум Четиво
    Отговори: 2
    Последно мнение: 31-07-2006, 23:04
  4. Поезия в метрото
    От ElinaT във форум Авто-мото, транспортни, пътуване
    Отговори: 0
    Последно мнение: 05-06-2006, 09:26

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker