Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 10 от общо 10
  1. #1
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    По подразбиране "Конникът на светлината"

    *това е част от един от романите на дъщеря ми.*

    Някъде из гъстите и обширни гори на кралство Маджестик се намираше едно училище за обучение на млади дами. За повечето жители на кралството, училището "Лайдфилт" беше прието като девическо училище.
    Прекрасната природа и невероятните пейзажи правеха училището още по-зашеметяващо. Беше първият учебен ден и всичко се оживи. В двора на "Лайдфилт" започна да се пълни със стотици девойки, всички до една красиви. Но в цялата тази тълпа се открояваха три момичета. В тях имаше нещо необикновено, но все още никой не знаеше какво.
    -Това място е чудесно. Вижте само каква красота. - възкликна удивено едно от момичетата.
    -По-тихо, Фин. Директорката ще говори. Искам да чуя нещо.
    -Добре де, Кайра! Не се ядосвай.
    Директорката бе застанала пред микрофона на една платформа и със звънлив глас каза:
    -Днес оваря врати едно от най-прекрасните училища в нашето кралство. С гордост и голямо щастие искам да приветствам всички млади дами, дошли тук, за да научат всичко, което ще им бъде необходимо в живота. С радост мога да кажа, че за мен Тиара Голд е чест да бъда не само преподавателка в това училище, но и негова директорка. Надявам се, че това място ще се превърне в наш втори дом. Моля, добре дошли в училището по магии "Лайдфилт".
    Когато госпожа Голд свърши с речта си цялата тълпа от ученички избухна в бурни аплодисменти. Когато всичко затихна, всички момичета си взеха саковете с багаж и се отправиха към вътрешността на сградата, където се намираха стаите им. За щастие вътрешността на училището бе още по-впечатляваща.
    Трите момичета се оказаха в една стая. Това ги радваше, защото те бяха неразделни.
    -Кажи ни, Кайра, какво ти е? - попита Лара.
    -Нищо, скъпа! Просто съм малко нервна започва учебната година и това ме кара да се притеснявам.
    -Вълнуващо е, нали? А и гледката е очарователна. - въздъхна Фин.
    -Така си е. Хайде да оставим багажа си и да разгледаме наоколо.
    -Това предложение ми харесва, Лара. Да вървим.
    Момичетата оставиха чантите по леглата си и излязоха навън. Когато излязоха извън сградата, те видяха, че не само те проявяват неутолимо желание да изучат околността. Кайра, Фин и Лара започнаха да обхождат с поглед двора на "Лайдфилт", когато забелязаха един невероятно красив фонтан. С плавни и грациозни движения момичетата отидоха при фонтана. Кайра седна на ръба и потопи ръката си във водата. Изведнъж на повърхността се появи леко заледяване. Момичето се стресна и дръпна ръката си. После прояви повече смелост и докосна отново заледеното място. Тогава се появи малък пламък, който разтопи парчето лед. Кайра се опита да прикрие емоцията си и за това не забеляза кога бе дошла директорката на училището.
    -Харесва ли ви тук, момичета?
    -О, да, госпожо Голд. Тук е невероятно.
    -Може ли да ми се представите?
    -Разбира се. Аз съм Лара Симсън, това отдясно е Фин Лин, а отляво - Кайра Смит.
    Двете момичета се усмихнаха потвърдително. После Кайра се намеси.
    -Кажете ни, госпожо, на какво точно ще се учим тук?
    -На магии, скъпа. Но сега елате с мен. Трябва да направя едно важно съобщение.
    -Добре, госпожо.
    Четирите тръгнаха към площадката пред училището, където всички се бяха събрали. Госпожа Голд се качи на стълбите пред сградата и високо каза:
    -Радвам се, че всички сте тук. Имам съобщение, което сигурно ще ви хареса. След три дни тук ще се проведе бал по случай началото на годината. Поканени са и момчетата от училището за магьосници "Нейтърленд". Така всички заедно ще отпразнуваме началото на великото обучение. Бих била много доволна, ако всички вие се включите в подготовката. - усмихваше се г-жа Голд.
    Всички момичета бяха много радостни за предстоящото събитие. Едва бе изминал и час, когато подготовката беше започнала. Момичетата се бяха разделили на групи, за да могат да свършат всичко навреме. На Кайра, Фин и Лара се паднаха най-добрите задачи. На Кайра бе поверена ледената украса от скулптури; на Фин бе поверено осветлението на залата, а на Лара - подготвянето на цветната украса и фонтаните в двора.
    Треската по бала беше обхванала всички. Наистина това даде резултат, защото в деня на бала всичко бе идеално. Украсата бе за чудо и приказ, а момичетата изглеждаха ослепително в новите си рокли.
    Когато небето се обсипа със звезди от нищото се появиха десетки летящи кораби. Те кацнаха до училището близо до гората и от тях слязоха стотици момчета. Бяха облечени елегантно. В тях си личеше самоувереност и гордост, а най-силно качество в момента беше нотката на надменност от факта, че те са вече магьосници, а момичетата тепърва започват.



    *следва продължение...*

  2. БЛАГОДАРЯ allexandra thanked for this post
  3. #2
    Напреднал Аватара на Jolly Roger
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    In the night garden
    Мнения
    426
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    Четохме откъса с дъщеря ми и ни хареса. На вълна Уич и Уинкс сме. Чакаме продължението.
    endlich gluecklich

  4. #3
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    ***
    Пред двете групи застанаха директорите на училищата - г-жа Голд и г-н Уилямс.
    -Тиара, радвам се да те видя.
    -Аз също, Джийн. Много време мина.
    -Така е. Виждам, че добре сте се подготвили.
    -Да. Момичетата много се потрудиха и аз се надявам да ви хареса.
    -Очарователно е, също като теб.
    -Ласкател. Хайде, влизайте.
    Момичетата и момчетата се смесиха. Те влязоха в балната зала и всички си намериха партньор.
    В един ъгъл на залата Фин и Лара разговаряха.
    -Фин, защо Кайра я няма?
    -Каза, че няма да идва. Нямала рокля, пък и май и има нещо. Напоследък се държи особено, не мислиш ли?
    -Да, така е. За съжаление си права.
    Някъде из тълпата три момчета разговаряха за бала и за двете момичета, които бяха забелязали.
    -Ей, Шагон, още ли мислиш, че това е губене на време?
    -Абсолютно. Лео, приятелю, сега можехме да доусъвършенстваме техниките си, вместо да си губим времето тук.
    -Ама, че песимист. Видяхте ли онези две момичета?
    -Къде?
    -Ей там. В ъгъла на залата.
    -Да. Красиви са. - въздъхна Лео.
    -Да, но не притежават никаква сила. - рече Шагон.
    -Щом мислиш така. Хайде да отидем при тях. - предложи Марко.
    Без много обсъждане тримата с бързи крачки стигнаха при Фин и Лара.
    -Добър вечер! Нещо против да се присъединим към вас?
    -Не, разбира се! Ще ни бъде приятно да си имаме компания. - любезно отговори Фин.
    -Аз се казвам Лео. Този сивоок хубавец тук е Марко, а "Г-н Мърморко" е Шагон. Бихме искали да разберем вашите имена.
    -Разбира се. Аз съм Фин, а това е Лара.
    -Извинете за любопитството, но ни изглеждате малко притеснени.
    -О, да. Приятелката ни Кайра не пожела да дойде. Нещо я тревожи, а не иска да сподели с нас. Малко е особена напоследък. - обясни Фин.
    Докато разговаряха, те забелязаха, че нещо е привлякло вниманието на всички. Когато погледнаха към върха на стълбите забелязаха, че там стои чудно хубаво момиче. Тя беше облечена в красива бяла рокля без ръкави, а косите и бяха закрепени в красива прическа.
    Фин и Лара отвориха широко очи и в един глас казаха:
    -Кайра...
    Момичето с грациозни движения слезе по стълбите и се заоглежда. Всички я гледаха, като че ли е излязла от някоя приказка. А тя се правеше, че не забелязва, но истината беше, че погледите на околните малко я смущаваха. След няколко минути на упорито изследване на тълпата, Кайра видя приятелките си. Без да му мисли много, тя отиде при тях без дори да се притесни от мъжката компания. Тогава Фин изненадано я попита:
    -Нали каза, че няма да идваш, защото било скучно?
    -Ами така си е. Реших да се отбия да видя ледените си скулптури.
    -Може ли да те попитам нещо, Кайра?
    -Разбира се, Лара. Питай.
    -Как намери статуите? Не видях да пристига лед, нито някой, който да ги направи.
    -Това е моя малка тайна. Но извинете ме. Не се представих на кавалерите ви. Аз съм Кайра Смит, а вие сте...
    -Аз съм Лео, а това са Марко и Шагон. Приятно ни е да се запознаем.
    -На мен също. - усмихна се Кайра.
    Тогава Шагон се намеси с леко треперещ, но все още твърд глас:
    -Тук май ви учат на разни фокуси. Ами не се учудвам, все пак сте начинаещи.
    -Дръзки думи. Но мога да те уверя, приятелю, че дори не подозираш каква сила се крие в мен... в нас. Но нека да не спорим. Вие се забавлявайте, а аз ще изляза да се поразходя. Извинете ме! - леко засегната от думите на магьосника, Кайра се обърна и понечи да тръгне към изхода, когато нейният дързък опонент я спря с думите:
    -Нещо против да Ви придружа?
    -Не. Елате щом искате. Само да не Ви е страх от тъмното.
    -Аз не се страхувам от нищо. - засегнато отговори Шагон.
    Двамата спокойно излязоха на двора. Нощта бе хубава и това ги предразположи за по-приятен разговор.
    -Винаги ли се държиш така грубо с момичетата? - започна разговоря Кайра.
    -Не, разбира се. Да си призная рядко се случва да съм в компанията на толкова красива дама.
    -Това може би изяснява нещата.
    -Какво значи това..., Кайра?
    -Притесняваш се, когато си в компанията на момиче и това те прави нервен. - усмихна се небрежно тя.
    -А ти?
    -Какво аз?
    -Нима не харесваш балове? До колкото забелязах май криеш нещо.
    -Може би! - изведнъж тя замълча.
    Това накара Шагон да я погледне и разбра, че нещо не е наред. Кайра с тихи стъпки се отправи към входа на двора. Шагон я последва, защото усещаше, че нещо зло се спотайва наблизо.
    Когато стигнаха до портата, двамата тихо се сгушиха в сянката на едно дърво и заоглеждаха. В момента те се притесняваха повече от принудителната си близост, отколкото от опасността, която дебнеше.
    Изведнъж, иззад храсталаците, от мрака обгърнал гората, се показа едно огромно същество. Било високо едва ли не два метра. Това накара Кайра да издаде уплашен стон, който обаче бе заглушен от ръката на Шагон. Той притискаше дланта си към устните на момичето, като се надяваше, че чудовището няма да ги забележи.
    Това даде резултат, защото гигантът влезе в двора на "Лайдфилт" без да обръща внимание на друго.
    Шагон и Кайра се спотайваха в сенките, когато момчето тихо прошепна:
    -Ти стой тук!
    -Къде отиваш? Не ме оставяй! - гледаше го уплашено тя.
    -Не се тревожи. Трябва да спра това голямо НЕЩО преди да е направило някоя беля.
    -Пази се! - тихо изстена момичето.
    В отговор получи само една усмивка, след което той изскочи от скривалището им и викна към чудовището:
    -Ей, Гиганте! Къде си мислиш, че отиваш?


    ***следва...***

  5. БЛАГОДАРЯ Jolly Roger thanked for this post
  6. #4
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    ***

    Но чудовището не отговори. В един момент в главата си то чу глас:
    -"Унищожи го! А после унищожи и останалите."
    -Да, господарю Гаргойл. - изръмжа звярът.
    Шагон стоеше пред него и се усмихваше с чаровната си усмивка. Тогава чудовището се нахвърли на момчето, хвана го през кръста и го притисна с такава сила, че костите му изпукаха. Шагон изпита силна болка и това го зашемети. Той не можа да се защити с магиите, които знаеше. После звярът го запрати към дървото, от където се показа по-рано момчето. А там, в сянката, Кайра изпитваше ужас от гледката. Виждаше как момчето се опитва да я защити и това му коства много. Но когато видя, че демонът се отправя към опитващият се да се изправи мъж, не издържа. Изскочи от прикритието си и застана пред приятеля си.
    -Остави го на мира, чудовище!
    Иззад нея се чу задавен глас.
    -Бягай! Не се тревожи за мен. Ще се справя.
    -Няма да те зарежа.
    Изведнъж момичето усети невероятен прилив на енергия. На гърдите и се появи брошка символизираща огън и лед. От нея бликна силна, сияеща светлина. Момичето решително викна:
    -Огън и Лед в мен!
    Изпълнявайки заповедта, брошката преобрази момичето. Сега бе облечена в красиви блестящи дрехи с огнен цвят, а на гърба си имаше крила.
    В очите и се четяха решителност и в същото време отчаяние. Тя бе готова да защити момчето и приятелите си с цената на всичко.
    -Приготви се да се върнеш в Ада, от който си се появил.
    Момичето напрегна ума си и с помощта на силата в ръката и се повяи красив меч. Тя погледна свирепо и тръгна в луд бяг срещу чудовището. То не съумя да се защити от неочакваната атака и си плати за това. Момичето го посече на две, но за нейна изненада останките от врага и просто се изпариха.
    След като се посъвзе, тя се върна в нормалното си състояние. Кайра спусна да помогне на Шагон. Тя го хвана под ръка, за да му помогне да запази равновесие. Той я погледна в очите и каза:
    -Не знаех, че имаш подобна сила.
    -Аз също. А сега да те заведем при другите.

    ***

  7. #5
    Напреднал Аватара на Jolly Roger
    Регистриран на
    Dec 2008
    Град
    In the night garden
    Мнения
    426
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    Има ли развитие по въпроса с публикуването на книгата?
    endlich gluecklich

  8. #6
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    37
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    Здравейте!
    От откъса, който сте пуснали личи, че ви е нужна много редакторска помощ - само в първите три изречения имате думата училище употребена четири пъти. Има доста неща за "пипване", както се казва. Ако ми пуснете на пощата някакъв по-дълъг откъс ще мога да ви кажа повече неща.
    Успех!
    Пуснах ви това на лична, но вероятно нес те го прочели. Мейла е [email protected]

  9. #7
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"

    ***

    Когато стигнаха вратата на балната зала, Кайра с гръм и трясък я отвори. Това привлече вниманието на присъстващите към двамата новодошли. Първи при тях се втурнаха приятелите им, а после и двамата директори.
    -Какво се е случило? - попита Джийн.
    -Нищо особено, директоре. Гаргойл отново прати един от демоните си.
    -Къде е той? Успя ли да го унищожиш?
    -Не, сър. Не успях.
    -Какво?!
    -Тя го унищожи. Да бяхте видели мощта на силите и. Беше като истинска фурия.
    -Сили? Какви сили? - учудено попита г-жа Голд.
    -Огън и лед. Това я превърна в истински войн. Беше изумително. - слабо проговори Шагон.
    -Огън и лед?! - казаха в един глас Тиара и Джийн. - Но това е невъзможно.
    -Защо? - попита Кайра.
    -Имаше само един магьосник, който владееше тази сила. Това бе Оракулът на Звездното сияние.
    Когато изрекоха това име, в залата се появи фигура обляна в небесна светлина.
    -Оракуле?!
    -Прави сте. Аз владеех тази сила. Когато бях унищожен, реших да предам мощта си на друг. Това е младата принцеса Кайра. Тя бе най-достойна сред достойните.
    -Принцеса?! Аз ли? Не е възможно. Вие грешите. Аз съм обикновено момиче дошло да се обучава.
    Но образът не каза нищо повече, а просто изчезна така, както се бе появил.
    Всички гледаха момичето по особен начин. Все едно виждаха нещо непознато. Някакво привидение.
    Тя остави Шагон на приятелите му. Кайра се чувстваше като циркова атракция. Тя не издържа и с гняв викна:
    -Стига!!!
    Изведнъж от нея буквално се изви снежна вихрушка. Тя заснежи всичко наоколо. Когато момичето се посъвзе и видя какво е причинил гнева и, отвори широко очи и изненадано каза:
    -Опа! Аз ли го направих?
    -Да... ти... беше. - изтръпваше от студ Фин.
    -Съжалявам. Не исках да става така. - извини се Кайра. - По-добре да се прибера в стаята си, за да не направя някоя глупост.
    Момичето с бързи крачки се отдалечи към стълбите, а след това напълно изчезна.
    През това време Шагон се беше съвзел и каза някак доволно:
    -Виж ти! Нашата малка хубавица не само има могъщи сили, но и е принцеса. Това се казва интересен бал. Трябва да го повторим някой път.
    -Нима искаш пак да отидеш на бал? - учудено попита Марко.
    -Ако ще е като този... да.
    Изведнъж господин Уилямс високо съобщи:
    -Край на бала, деца. Да си ходим.
    Учениците на бяха очаровани от новината, но се подчиниха. Тогава г-н Уилямс добави.
    -Не се отчайвайте. От утре сигурно ще се наложи да работим заедно. Нашите врагове са се появили и сигурно ще ни нападнат. Ако обединим "Лайдфилт" и "Нейтърленд" ще ги победим. Ще се видим утре.
    Тези думи върнаха усмивките по лицата на всички. После стана както директора каза - балът свърши и те се разотиваха.
    С голяма мъка се разделиха Лара и Марко, както и Фин с Лео. За Кайра и Шагон беше по-лесно. На пръв поглед изглеждаха безразлични един към друг, но всъщност не беше така. Вътре в себе си те чувстваха неутолимо желание да са заедно и да не се разделят, но гордостта им беше по-силна от всичко друго. В крайна сметка се разделиха.
    Когато Кайра, Фин и Лара се събраха в стаята си, те не спираха да говорят за бала.
    -Господи, нямам търпение отново да видя моя Лео. - въздъхваше Фин.
    -О, да! И аз искам по-скоро да съм с моя Марко. - говореше Лара.
    А Кайра стоеше до прозореца и гледаше разсеяно навън. Тя не обръщаше внимание на думите на приятелките си, докато те не я заговориха.
    -Ти няма ли да кажеш нещо?
    -А?! Какво? - стъписа се момичето.
    -Кайра, слез на земята. Къде витаеш?
    -Чакай, Лара! Сигурно мисли за Шагон. - усмихна се Фин.
    -Всъщност не, момичета. Мислех за силите си. Вие също ги имате.
    -За какво говориш? Чудовището ти е размътило мозъка. - шеговито каза г-ца Лин.
    -Не се шегувам. Фин кажи:"Въздух и светлина в мен!", а ти Лара - "Вода и земя в мен!". Ще видите тогава. - сериозно говореше Кайра.
    -Въздух и светлина в мен! - викна Фин.
    -Вода и земя в мен! - викна Лара.
    В един момент всичко засия. Цялата стая се окъпа в сребриста светлина. На гърдите на Фин се появи брошка с камък оцветен в жълто и сребристо, а на гърдите на Лара - камък в синьо и черно. За отрицателно време момичетата се преобразиха. И двете бяха облечени в тон със силите, които притежаваха и имаха крила на гърба.

    ****

  10. #8
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    Post Относно: "Конникът на светлината"

    ***

    Когато се преобразиха, двете момичета се спогледаха от удивление.
    -Това е страхотно. Ние също сте могъщи като теб, Кайра!
    -Фин, не сме ли чудесни? Ако можеха да ни видят момчетата. - усмихваше се Лара.
    -За всичко си има време и място. - сериозно каза Кайра.
    -А за какво са ни тези крила?
    -А ти за какво мислиш, скъпа ми Фин? За летене, разбира се.
    -Уха... Това е супер.
    -А сега се върнете в нормалното си състояние и ще ви обясня всичко.
    Двете момичета се върнаха в нормален вид. Седнаха върху леглото на Лара и насочиха цялото си внимание към Кайра.
    -Слушайте внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Фин, ти имаш мощта на две стихии. От днес си Повелителка на Въздуха и Светлината. А ти Лара си Повелителка на Водата и Земята. Можете да контролирате тези стихии и да ги използвате... за добро.
    -А ти на какво си Повелителка? - попита Фин.
    Тогава Лара и отговори вместо приятелката си.
    -На Огъня и Леда, глупаче. Казаха го още в балната зала.
    -О, да! Спомних си. - срамежливо се усмихна Фин. - А сега може ли да си лягаме? Спи ми се.
    -Добре. И още нещо, момичета. Нека това да си остане наша тайна... за сега.
    -Но, Кайра? Не можем ли да кажем само на Лео и Марко?
    -Не, Фин. За сега на никого.
    Момичетата си легнаха и загасиха лампата. С тях осветлението на цялата сграда бе спряно, беше мрачно и само луната и звездите осветяваха околността.

    По това време в "Нейтърленд"...
    -Беше невероятно. А моята Фин беше неустоима.
    -Ами Лара? Беше божествена. - усмихна се влюбено Марко.
    -Ти какво ще кажеш, Шагон? - попита Лео. - И твоята Кайра си я бива.
    -Какво имаш предвид с това "твоята Кайра"?
    -Хайде сега! Да не кажеш, че не я харесваш? - подсмихна се Марко.
    -Ами, аз... - момчето не знаеше как да отговори, защото в сърцето си знаеше, че приятелите му са прави.
    -Чакай да видим. Тя е красива, умна, елегантна и най-вече притежава могъщи сили и е принцеса. - изреди Лео.
    -Може би имате право, момчета. Тя е всичко, за което съм си мечтал. Но мен не ме вълнува това, че е принцеса или че има голяма сила. Тя е добра, мила и грижовна. Да бяхте я видели как се опита да ме защити, когато ме нападна демонът. Аз и казах да бяга, а тя отказа да ме изостави.
    -Това е наистина невероятно. Тези момичета са изключителни.
    -Няма две мнения по въпроса, приятелю. Но е време да гасим лампите, че утре ни чака много работа.
    Те също загасиха лампите и легнаха да поспят.
    Нощта беше изпълнена с магия. Небето бе обсипано с хиляди мигащи звезди. Във въздуха се носеха благоуханни аромати на най-различни цветя.
    По това време на годината кралство Маджестик беше в разцвета си. Тук хората бяха щастливи и живееха в разбирателство. Обработваха полята и градините си, организираха празненства. Животът им бе изпълнен с мир.

    Но някъде из мрачните дебри на Мрачното кралство Даркхол цареше ужас и пълен хаос. Това бе най-ужасното място във Вселената. Никой не ходеше там, защото всеки знаеше, че го обитават най-ужасните демони съществували някога.
    Това кралство на мракасе управляваше от двама зли и силни магьосници, мразещи всичко добро и красиво. Това бяха Гаргойл и Титания. Те живееха в своя зловещ замък намиращ се във върховете на Черната планина.
    Във всеки миг те замисляха план след план как да завладеят Вселената и да я превърнат в ад.
    -Трябва да унищожим тия проклети феи и магьосници веднъж завинаги.
    -Успокой се, Титания. Всичко с времето си. За сега ще пращаме демони, за да видим колко са силни враговете ни. И ще използваме случея да рушим безценното им кралство.
    -Това е много лошо, Гаргойл. Харесва ми. Но защо не пратим цяла армия на злото да ги заличи? - настоя отново вещицата.
    -И това ще стане, скъпа. Скоро. Много скоро. - зловещо се усмихна господарят на кралството потънало във вечен мрак и пустота.

  11. #9
    Нов потребител
    Регистриран на
    Jan 2009
    Мнения
    7
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: "Конникът на светлината"


  12. #10
    На почивка
    Регистриран на
    Jun 2009
    Мнения
    2
    Post Thanks / Like

    Cool Bremen

    Hello everybody,I'm new here. A manga website has drawn my attention recently,I discovered that it renews very quickly, moreover very speededtherefore recommends to you guys.http://www.SunManga.com/By the way,is anybody crazying about Bremen (manga)? Contact me~

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. Отговори: 0
    Последно мнение: 12-07-2013, 21:47
  2. Отговори: 6
    Последно мнение: 28-03-2012, 22:18
  3. Отговори: 1
    Последно мнение: 30-10-2011, 18:46
  4. Отговори: 1
    Последно мнение: 18-06-2011, 16:06
  5. Отговори: 0
    Последно мнение: 03-09-2007, 00:47

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker