Сред останки от розови бодли
и кристални обещания,
окована в изкуствен обет
и миналовековни лалета,
обезверена в храма
и търкулната в счупено огледало,
с упоени усещания
и черни надежди,
мама плаче…

В празен кошер,
ненатрапчиво самотна,
заобиколена от мъртви предмети
и освирепял чужд поглед,
проклинаща себе си,
викаща дявола,
трънливо красива,
безпаметно ничия,
мама плаче…

Зад кървави дири,
префинено зряла,
пред вълчи стада
и предразсъдъци голи,
останала моя в сънувани наши съвремия,
съживяваща жертвена сила,
зажадняла за истини трезви,
пишеща с кръвта си,
мама плаче…