Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1
    Старо куче
    Регистриран на
    Feb 2006
    Мнения
    4 556
    Post Thanks / Like

    По подразбиране ''Пирът''-Платон или разбираме ли правилно еротичното привличане и любовта

    Избрани диалози


    Cтрува ми се, че всъщност хората нямат никаква представа за силата на Ерос, защото, ако имаха, те щяха да му издигнат най-величествени храмове и олтари, да му принасят най-великолепни жертви, а не както сега да не се прави нищо от това за него, а пък то трябва да става преди всичко друго. От боговете той е най-човеколюбивият, понеже им помага и ги лекува от тези страдания, чието изцеление е може би най-голямо щастие за човешкия род. така че аз ще се опитам да ви обясня неговата сила, а пък вие ще научите другите.
    Но преди всичко вие трябва да научите каква е човешката природа и през какво е минала.
    Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други — и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл.
    На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският — от Земята, а този с общите черти на другите два рода — от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи — посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.
    Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите — щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, — нито пък могли да ги оставят да безчинстват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат — да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинстват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две крушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал много други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.
    Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половинките й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се срастнат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена — което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят на общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг — тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.
    Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както и калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина.
    Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките.
    Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените.
    Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.
    И така, попадне ли човек — бил той любител на момчета, било всеки друг — на собствената си половинка, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и го загатва неопределено. Така както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: "Какво искате, хора, един от друг?" И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: "Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си живи, и двамата ще живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите." Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае — да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.
    Тази е причината за тези чувства — че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ни е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметницитe, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши всеки, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни. Дано Ериксимах не се заяде с мен и почне да ме подиграва, че имам предвид Павзаний и Агатон, защото може би и те са от тези малцина — природата и на двамата е мъжка.
    Но аз говоря изобщо — и за мъже, и за жени, че по този начин нашият вид би станал щастлив, ако задоволим напълно Ерос и всеки попадне на своето любимо същество, връщайки се към старата си природа. Ако това е най-доброто, то и при сегашните си обстоятелства по необходимост най-добро е това, което е най-близко до него, т.е. всеки да попадне на любимо същество, чиято природа е според желанието му.
    Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди — при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете — да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува.
    Never approach a bull from the front, a horse from the rear or a fool from any direction!

  2. БЛАГОДАРЯ frost thanked for this post
  3. #2
    Старо куче
    Регистриран на
    Feb 2006
    Мнения
    4 556
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: ''Пирът''-Платон или разбираме ли правилно еротичното привличане и любовта

    Ето и още нещо от последната книга на Паулу Куелю,която горещо препоръчвам!

    ''Единайсет минути''

    Въпреки че все още не се бе срещала с нито един от „специалните клиенти", вече бе открила необятната вселена от фантазии, в които живее човешката душа. Всеки обаче бе свикнал със своя свят и никога не казваше „отведи ме оттук". Напротив, искаха да заведат в своя свят Мария.
    И макар че всички тези мъже винаги й бяха давали малко пари и бяха отнемали цялата й енергия, не бе възможно тя да не е научила нищо. Впрочем, ако някой от тях наистина търсеше любовта и ако сексът беше само част от това търсене, как би желала тя да се държат с нея? Какво би трябвало да се случи на първата среща?
    Какво наистина би искала да се случи?
    - Да получа подарък - каза Мария.
    Ралф Харт не разбра. Подарък? Той вече й бе платил предварително в таксито за цялата вечер, тъй като познаваше правилата. Какво искаше да каже Мария с това?
    Изведнъж тя си бе дала сметка, че в настоящия миг е открила какво трябва да изпитат един мъж и една жена. Хвана го за ръцете и го заведе в една от стаите.
    - Няма да се качваме в спалнята - каза Мария. Изгаси почти всички лампи, седна на килима и поиска
    той да седне срещу нея. Забеляза, че в стаята има камина.
    - Запали камината!
    - Но сега е лято.
    - Запали камината! Ти искаш аз да насочвам стъпките ни тази вечер, точно това и правя.
    Тя го погледна непреклонно, надявайки се той да открие отново нейната „светлина". И Ралф я откри, защото отиде в градината, донесе оттам няколко цепеници, на-мокрени от дъжда, сложи в камината няколко стари вестника, за да изсуши огънят цепениците, и ги запали. Отиде до кухнята, за да си налее още уиски, но Мария го спря.
    - Ти попита ли ме какво искам?
    - Не те попитах.
    - Знай тогава, че човекът, с когото си, трябва да съществува. Помисли за него! Помисли дали той не иска уиски, джин или кафе! Попитай го какво иска!
    - Какво искаш да пиеш?
    - Вино. Бих желала и ти да пиеш същото.
    Той остави бутилката с уиски и се върна с бутилка вино. Цепениците вече се бяха разгорели; Мария изгаси малкото лампи, които светеха, и сега стаята бе сгрявана единствено от пламъците. Държеше се така, сякаш открай време знае коя е първата крачка: да признаеш правото на съществуване на другия, да знаеш, че той е тук.
    Отвори чантата си и намери в нея писалка, която бе купила в един супермаркет. Но и всеки друг предмет би могъл да й послужи.
    - Това е за теб. Когато я купих, исках да имам нещо, с което да си записвам идеите във връзка с управлението на фермите. Използвах я два дни, работих доста и се изморих. В нея се съдържа част от потта ми, от концентрацията ми, от волята ми и сега ти я подарявам.
    Тя постави нежно писалката в ръката на Ралф.
    - Вместо да ти купя нещо, което ти наистина би искал да имаш, давам ти нещо, което наистина е мое. Подарък в знак на уважение към човека, който е пред мен, с който го моля да разбере колко е важно за мен да бъда до него. Сега този човек притежава една малка част от мен самата, която му подарих съвсем спонтанно и доброволно.
    Ралф стана, отиде до етажерката и се върна с някакъв предмет в ръка, който подаде на Мария.
    - А това е вагон от електрическо влакче, което имах като дете. Не ми беше позволено да си играя с него самичък, понеже баща ми казваше, че влакчето било скъпо, американско. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам той да благоволи да сглоби влакчето в средата на стаята, но обикновено в неделя по цял ден слушаше опери. Ето защо влакчето оцеля, но в детството ми то не ми носеше никаква радост. Там горе пазя всички релси, локомотива, къщите, дори и книжката с упътването; защото имах влакче, което не беше мое, с което не играех.
    По-добре щеше да е да го бях счупил заедно с всички останали играчки, които съм получавал и за които дори не си спомням, защото стремежът към разрушение е част от начина, по който детето открива света. Този непокътнат влак обаче винаги ми напомня за една част от детството ми, която не съм изживял, защото е била твърде ценна или пък твърде претоварена с работа за баща ми. Или може би защото всеки път, когато сглобяваше влакчето, той се страхуваше да не би да прояви обичта си към мен.
    Мария се загледа в огъня. Случваше се нещо важно -и то не се дължеше нито на виното, нито на приятната обстановка, а на размяната на подаръците.
    Ралф също се обърна към камината. Седяха мълчаливи, слушайки пращенето на пламъците. Пиеха вино и сякаш не беше нужно да говорят, да казват каквото и да било, да правят нещо. А само да стоят тук, един до друг, и да гледат в една и съща посока.
    - В моя живот има много непокътнати влакчета - каза Мария след дълга пауза. - Едно от тях е сърцето ми. И аз играех с него само когато другите поставяха релсите, а те невинаги го правеха в подходящия момент.
    - Но ти си обичала.
    - Да, обичала съм. Много съм обичала. Толкова съм
    обичала, че когато моята любов ми поиска подарък, се изплаших и избягах.
    - Не разбирам.
    - Не е и нужно. Уча те на нещо, което и аз самата едва сега открих. Настоящето. Да подариш нещо, което е твое. Да дадеш, преди да поискаш нещо важно. Ти притежаваш моето съкровище: писалката, с която написах някои от мечтите си. Аз притежавам твоето съкровище: вагон от влакче, частта от детството, която не си изживял.
    Сега аз поемам върху себе си част от миналото ти, а ти имаш малко от моето настояще. Колко е хубаво!
    Изрече всичко това, без да се замисля, без да се учудва на поведението си, сякаш открай време знаеше, че точно така трябва да постъпи. Стана бавно, взе си сакото от закачалката и целуна Ралф Харт по бузата. Той дори не се бе опитал да стане от мястото, където седеше, хипнотизиран от огъня, мислейки вероятно за баща си.
    - Никога не съм знаел защо пазя този вагон. Едва днес разбрах: за да ти го дам в една вечер със запалена камина. Сега къщата стана по-приветлива.
    Каза, че на другия ден ще подари останалите неща -релсите, локомотива, таблетките, от които се образуваше пушек - на някое сиропиталище.
    - Може би сега този влак е голяма рядкост, тъй като не се произвежда повече, и сигурно струва много пари -отбеляза Мария, но веднага след това съжали за думите си. Касаеше се за нещо съвсем различно, за това колко много ни струва понякога раздялата с някакъв предмет.
    И за да не каже пак нещо неуместно, тя отново го целуна по бузата и тръгна към вратата. Той продължаваше да гледа огъня и Мария деликатно го помоли да дойде да й отвори.
    Ралф стана и тя му обясни, че й е приятно да го гледа как наблюдава огъня, но бразилците вярват в следното суеверие: когато са на гости за пръв път у някого, не бива са-
    мите те да отварят вратата на тръгване, защото, ако го сторят, никога повече няма да се върнат в този дом.
    - А аз искам да се върна.
    - Въпреки че не си съблякохме дрехите и аз не те обладах, дори не те докоснах, ние се любихме.
    Тя се засмя. Той й предложи да я закара вкъщи, но Мария отказа.
    - Ще дойда утре в „Копакабана".
    - Не го прави! Изчакай една седмица. Научих, че най-трудно е да чакаш, и искам да свикна с това; да знам, че си с мен дори когато не си до мен.
    Тя отново крачеше в студената и тъмна нощ, както вече бе правила много пъти в Женева; обикновено тези разходки бяха свързани с тъга, със самота, с желанието да се върне в Бразилия, с носталгията по езика, на който от много време не говореше, с финансови изчисления, с работно време.
    Днес обаче тя вървеше, за да срещне себе си, да открие жената, която в разстояние на четирийсет минути бе седяла пред огъня заедно с един мъж и бе пълна със светлина, мъдрост, опит, очарование. Бе видяла лицето на тази жена преди време, когато се разхождаше край езерото и мислеше дали да избере, или не един начин на живот, който не беше нейният - и в същия този следобед жената се бе усмихнала много тъжно. За втори път бе видяла лицето й в едно сгънато платно и сега отново усещаше присъствието й. Хвана такси едва когато това вълшебно присъствие изчезна и я изостави, както правеше винаги.
    По-добре да не мисли за случилото се, за да не помрачи спомена за него, да не позволи на тревогата да измести всичко прекрасно, което току-що бе преживяла. А ако другата Мария съществуваше, тя щеше да се появи в подходящия момент.
    Откъс от дневника на Мария, писан в нощта, когато тя получи вагона от влакчето:
    Най-дълбоко, най-истинско е желанието ни да се доближим до някого. От този момент нататък следват най-различни реакции, мъжът и жената се включват в играта, но онова, което се е случило преди това - привличането, което ги е събрало, - не може да бъде обяснено. Именно това е недокоснатото желание в чист вид.
    Когато желанието се намира в този чист вид, мъжът и жената се влюбват за цял живот, изживяват всеки миг с благоговение, съзнателно, в непрестанно очакване да настъпи подходящият момент, в който да отпразнуват предстоящото благословено преживяване.
    Тези хора не бързат, не насилват събитията с необмислени постъпки. Те знаят, че неизбежното ще се прояви, че истинското винаги намира начин да излезе наяве. И когато настъпи моментът, те не се колебаят, не пропускат нито една възможност, не позволяват на нито един вълшебен миг да отлети, защото оценяват значението на всяка секунда.
    Never approach a bull from the front, a horse from the rear or a fool from any direction!

  4. БЛАГОДАРЯ iva thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Подобни теми

  1. ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ хаха това беше само шега за да привлича вашето внимание
    От LANS във форум Статут в UK, постоянно жителство, британско гражданство
    Отговори: 6
    Последно мнение: 22-02-2010, 12:12
  2. Отговори: 0
    Последно мнение: 24-06-2007, 09:58
  3. Отговори: 6
    Последно мнение: 24-06-2006, 11:15

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker