Инфо За UK Новини Списание Обяви Продавалник Ипотеки Старт Строители Жълти страници Търси
Резултати от 1 до 19 от общо 19
  1. #1
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Дванадесет часа самота

    Излезе забързано от колата и затръшна вратата зад себе си. Хвърли поглед към часовника си само за да се увери, че десет минути преди осем беше на точното място. Небето бе увиснало сиво и тъжно и издутите търбуси на тъмните облаци, натежали от дъжд предвещаваха, че скоро ще завали. Погледна късо нагоре, после решително се насочи към широкия фронт на голямата красива сграда.

    Тръгна праволинейно към главния вход на офиса в който работеше. На влизане кимна на портиера, посрещнал го с ведра усмивка и зави край големия борд на охраната в посоката на асансьорите в дясно. Застана между няколкото човека чакащи поредния асансьор за горните етажи. Погледна усмихнатото лице на младата жена, водеща оживен разговор с двама свои колеги. Беше я виждал и преди. Изглеждаше миловидна и странно уязвима. Сведе глава влезна пръв покрай тях и без нищо да попита натисна бутона за единадесетия етаж. Отстъпи и опря гръб в перилата на луксозната кабина. Почувства леко свиване в стомаха, когато бързият подемник ускори. Момичето му хвърли къс, пълен с любопитство поглед, на който той не обърна никакво внимание. Леко привел глава остана потопен в мислите си докато мелодичен звън не му напомни, че плъзгащите врати се отварят за неговия етаж.

    Пристъпи напред. Отново кимна леко на секретарката във вестибюла и преди даже да и е останало време да го заговори, припряно влезна в просторния, разделен на няколко главни секции офис-салон. Лекичко махна в отговор на поздравите на колегите си и без излишни въпроси се отправи към работното си място. Стройна жена със симпатично лице рязко се изправи и погледна въпросително към него.
    - Кафе?
    Учтиво се спря и благодари. Хубави сиви очи, боядисана в тъмночервено с няколко светли кичура коса, търсеш поглед върху красивото лице. Деликатно пристъпваща с чувствена фигура, облечена стилно за да подчертава достойнствата и, нежен, почти гальовен глас. Хелга. Знаеше отдавна, че го харесва. Очакваше от него да я покани все някога, на обед или вечеря. Пое подадената му чаша с топла, ухаеща на утринно събуждане течност и отново и благодари. Погледна я открито само за миг, но не с погледа, който би желала. Не го задържа достатъчно дълго за да види дребната искрица обида в очите и. Бързо сведе глава за да прекрати опита и за разговор. Нямаше какво да и предложи. Обърна се, направи няколко крачки и се отпусна пред монитора, наслаждавайки се на комфортната прегръдка на кожения стол и първата глъдка ароматно кафе. Изпи част от него и остави дебелата порцеланова чаша далеч от себе си върху елегантния борд на компютърната маса.

    Отвори файла който му бе нужен и потъна в рутината на добре познатата му дейност. Не обръщаше внимание на веселите подвиквания на колегите си, на нескопосаните им опити за флирт с Хелга и останалите колежки. Времето полетя около него и редките моменти, в които прекъсваше потока на хода му с въпрос към някои от колегите си, го връщаха в затворения свят на офиса. Така и не усети кога настъпи време за обяд. Не беше гладен, но стана, метна якето си през рамо и излезе. Тръгна да подиша от чистия, майски, ухаещ на пълни с живот растения, въздух от парка.

    Ръмеше.Бавно се заразхожда по алеята край малкото езеро, която харесваше толкова много. Малките камъчета с които беше покрита, меланхолично хрушяха под тежките му стъпки.Двойка патици направи полукръг и с плясък се приводни на огледалната повърхност.Тъжно ги проследи с поглед. Внезапно слухът му долови звъна на момичешки смях и той сепнато изправи глава. Стори му се, сякаш дочу нейния смях, долетял някъде отдалеч през дъжда. Беше първият му спомен за нея днес. Първия признак за тежкото бреме на празнотата, останало му след нея. Почувства как черната птица на самотата запърха в душата му с тъжните си криле. Отново усети, ясно до болка, онова познато придърпване в стомаха. Изпитваше го винаги, щом мислеше за нея. Обърна се и с бързи крачки решително напусна парка. Пресече улицата. Прекоси луксозния паркинг, притихнал и без никого да поглежда потъна в гърлото на голямата сграда. Дори и не разбра как се намери в креслото си отново.

    Часовете до края на работния ден се занизаха запъхтени и той с усилие на волята си се опита да задържи лепкавия спомен за красивото и лице, далеч от мисълта си.
    Края на деня отново го хвана неподготвен. Изправи се бавно, почти уморено и се огледа наоколо. Колегите му по офис ентусиазирано разменяха реплики за прекарването на вечерта. Вечерта! Започваше тежката част от двадесет и четири часовата му програма. Отрязъкът от време в който липсата от присъствието и, отваряше широко портите на сърцето му пред потопа на самотата. Тежко тръгна по обратния път през обширния офис. Забави темп нарочно за да остави основната група да хване първия асансьор. Този път надолу.

    Подкара колата направо към къщи. Спря на паркинга пред модерната сграда излезе и заключи в движение. Закъсняваше. Напоследък утеха в самотните вечери, намираше в залата по кик-бокс наблизо. Усилието и болката го караха да се чувства едновременно жив и безчувствен. Влезе, преоблече се забързано и метна сака с екипировка на рамо. Излетя през вратите на асансьора и скочи в колата. Натисна газта и гумите изсвириха протяжено върху асфалта.

    Няколко минути по-късно вече влизаше в залата. Пресрешна го миризмата на пот, късите викове и плющенето на ръкавици по чувалите за загряване. Влезна в саблекалнята и си сложи фланелка без ръкави и шорти за боксиране. Върна се обратно в залата, кимна на треньора и се запъти към сектора с чувалите. Разгря се късо и след това се пренесе върху големия червен чувал за удари и ритници. Започна да боксира. Сериите от удари бързо повишиха адреналина му. Кроше, десен кик, дълъг падащ ляв и отново два кика, този път ниско. Пулсът глухо заблъска в тила му. С всяко издишване чувстваше, че става по-топъл, по-пъргав, по-жив. Сериите се сипеха от самосебе си. Подклаждани от вътрешеният му огън следваха собствен ритъм и темп. Изпитваше невероятно удоволствие от всепоглъщащото напрежение. Дългите вадички пот се стичаха под фланелката по гърба му. Напрежението от силните удари караше коремната му преса да вибрира. Чувствуваше се странно потънал в забрава. Потънал в едно бездушевно двуизмерно състояние на цел и разстояние, в което нямаше място за нея. Нито за болката, която носеше със себе си.

    Неочаквано чу високо да викат името му. Спря да блъска свирепо чувала и рязко се обърна. Треньорът им му махаше да се качи на ринга. В синия ъгъл чакаше екипиран с каска и загрят, трениращ от същия клуб. Противникът му беше снажен и атлетичeн младеж. Познаваше това момче. Беше висок колкото него, бърз и техничен с чудесно чувство за дистанция. Сухо преглътна и извади от сака си кутията с гума за уста. Потта влезе в едното му око и го накара да замижи за кратко. Провря се през въжетата на ринга. Треньорът му подаде предпазната каска, но той поклати глава с отвращение. Треньорът настоя усмихнат и той реши да я сложи. Докато чакаше единият асистент да му сложи ръкавиците, изслуша въпроса на треньора дали е съгласен да боксира тоя спаринг. Кимна утвърдително. Щеше да бъде учебен двубой. Нищо особено. Тръгна към средата на ринга. Вдигна гарда, докосна ръкавицата на противника си за поздрав и зачака сигнала за започване. Веднага след звъна тръгна решително напред. Оня го посрещна със силен ритник в бедрото, който го разтърси. Отговори. Веднага опита късо кроше но в отговор получи нов много силен шут от дясно.. Рязко тръгна напред, още по рязко се спря и ритна с левия си крак към главата на противника. Оня ловко се обърна и свирепо го изрита в гърдите с пета. Дъхът му рязко секна. Никак не приличаше на учебен спаринг. Нещо в дремещият му от самота свят започна да се разбужда. Треньорът се въртеше около тях, питаше с очи да спре ли боя или не. До този момент ударите на опонента му не бяха успели да го ядосат. Сега обаче, болката от тях се наложи. Безкомпромисно поиска внимание. Сля се с обидата в душата му. Беше ирационално, но в този момент думите и преди да си тръгне от живота му, изплуваха ясни и парещи като въглени. Усети оня дълбок пристъп на гняв, душащ разсъдъка му в агония. Беше го изпитал преди с нея, след подлудяващите неща които бе наговорила. Удари, прикри се, после удари отново. Стъпка по стъпка, удар след удар, започна да се придвижва напред. В ударите му нямаше и следа от шега, контрол или компромис. Имаше само идещ на бесни пристъпи гняв. Никаква неувереност, никакво съмнение. Светът му се превърна в мишена. Постепенно го притисна към въжетата. Яростна серия леви крошета, наля олово в главата на високия младеж. Ударите и ритниците му се сипеха инстиктивно и непрекъснато. Не чувстваше болка или умора, само гняв. Беше един от онези талази на ярост, които не можеха да бъдат контролирани. Вътрешен бяс. Чиста необуздана агресия. Вместо изтощение почувства прилив на сили. Режещ ъперкът отхвърли главата на опонента му. Противникът му омекна и тежко се опря на въжетата. В този момент го ритна в бедрото с цялата си сила. Младежът късо изстена и увисна на въжетата полуобърнат наляво. Не чу вика на треньора, но внезапно го видя пред себе си в усилие да го изблъска назад. Разбра, че мача е свършил. Видя израза на лицето му питащ “ Какво по дяволите ти става, копеле такова...!?”

    Обърна се, излезе през въжетата и изплю гумата от устата си. Захапа лепящото на дясната ръкавица, дръпна го със зъби и я отвори за да бъде развързана. Две русокоси хлапета притичаха и му помогнаха да я свали. Гледаха го с грейнали очи. Кимна им в подобие на усмивка. Свали другата ръкавица и каската душащата го до нетърпимост. Погледна към доскорошния си противник на ринга без омраза или съчувствие. Безразлично. Ръцете му все още потреперваха от адреналина и той дишайки на пресекулки, грабна сака си и се запъти към съблекалнята. Горчилката вътре в него се смеси с тръпчивия вкус на кръвта, стекла се в устата му от разбитата му горна устна. Сърцето му диво блъскаше в съкрушаващ ритъм. Съблече се бързо, влезе под душа и пусна студената вода върху себе си. Остана дълго, много дълго, докато кожата по гърба и рамената му изтръпна от студените струи. Докато пулсът му смени полуделия си ритъм и спря да напомня за себе си.

    Излезе изпод душа и изтри тялото си от водата. През лицето му като сянка премина гримаса. Алени петна по бялата му кожа, бележеха местата на ударите, които бе понесъл. Облече се и излезе от сградата понесъл сака за дългата презрамка. Продължаваше да вали.Зави по алеята, погледна пред себе си и ловко отскочи встрани. Изключително красиво русокосо момиче на колело летеше насреща му. Стори и път, тя му се усмихна в отговор и той забързано продължи към паркинга.
    Бедрото го болеше, тялото му тръпнеше от доскорошните удари. Без да обръща внимание на болката бързаше да избяга от чувството, което го бе обзело в залата. Бързаше да избяга от себе си.

    Изкара колата от мястото за паркиране и за втори път през този ден подкара към къщи. След няколко пресечки спря, извади мобилния си телефон и потърси номера и. Дълго го гледа в тишина, нарушавана само от стържещият звук на чистачките. Бавно затвори телефона и го пусна на седалката до себе си. С мъркащ звук, колата се отлепи от бордюра и го поведе към дома.

    Пристигна, спря, мушна телефона в джоба си и излезе. Спря се за миг, после се обърна, пресегна се и извади от жабката кутия Камел. Захапа една цигара, щракна със запалката и поднесе огънчето към нея. Вдиша дълбоко цигарения дим и почти веднага, почувства с наслада замайване в главата си. Дребните капчици дъжд погалиха с освежаваща длан лицето му. Изведнъж осъзна колко дяволски изморен беше в същност.
    Облегна се на купето и погали мокрия калник с ръка. Допирът го пренесе някъде назад във времето.

    В мислите му нахлуха неканени спомените за копринената кожа и топлото и тяло. За горещите нощи пълни с думи на прошка и обещания... Тръсна глава, заключи колата и тръгна към входа. Захвърли цигарата настрани. По тротоара към него прегърнати под единствен шарен чадър, бавно се разхождаха момче и момиче. От гледката му се прииска да извика. Подтисна с мъка безумното желание и се втурна през дъжда към вратата. Искаше да изчезне, да бъде изличен ведно със спомена за себе си от съзнанието на всички, които го познаваха.

    Влезна в асансьора, трескаво натисна бутона за четвъртия етаж и се обърна към стенното огледало в кабината. Взря се в уморените си зачервени, опасани с тъмни кръгове очи. Обратно на очакванията му, вместо да се избави от спомена за нея го привлече още по силен от преди. Помисли с ирония, колко хубаво би било, ако можеше да плаче. Уви, очите му оставаха все така сухи и недосегаеми за сълзите. Погледна часовника по навик. Стрелките сочеха осем без десет вечерта.

    Излезе и бавно се запъти по коридора към боядисаната в топли кафяви тонове врата на апартамента. Към мястото където му оставаше да прекара нови дванадесет часа самота. Отключи и влезе. Хвърли сака върху шкафа за обувки, събу се и отвори вратата на всекидневната. Извади мобилния телефон от джоба си и небрежно го плъзна върху кръглата маса. Пристъпи и се отпусна тежко в кожения фотьойл. Креслото уютно обгърна изнуреното му тяло. Представи си лъчезарните и, искрящи от обич очи и безмълвно прокле себе си за всичко, което беше загубил. Безвъзвратно. Замисли се за дългите като векове, безсънни часове на нощта в които духът му щеше да броди загубен във вселената от самота. Бавно, стискайки зъби от болка се изправи, запъти се към кухнята, отвори вратата и посегна към хладилника. Открехна го и извади леденостудена кутия Гролш. Отвори с тихо шракване капачката и жадно отпи пенливите глътки. Смръщи лице в гримаса от парливата болка в подутите си устни. Погледна през големия прозорец към притъмнялото от пролетен гняв небе. Свечеряваше се. Ведно с падането на нощта го заливаше безпросветна душевна тъмнина. Внезапно, без никакво предупреждение от мобилния му телефон се разнесе до болка позната мелодия. Слухът му я улови и съзнанието му изумено я разпозна. Очите му невярващо се втренчиха към затворената врата на всекидневната. После със скок, без да го съзнава се намери до вратата, мощно я изблъска и с две крачки стигна до кръглата маса. Трескаво грабна телефона, взря се безумно в името изписано на екрана и задъхан, натисна бутона за отговор.
    - Ало...?!
    Вратата към кухнята, направлявана от компенсиращото устройство, меко се затвори зад него...
    Последно редактирано от Wolf : 20-05-2007 на 11:43
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  2. БЛАГОДАРЯ lolo, Charlotte, antilika, dolphain, stanka and 12 others thanked for this post
  3. #2
    Нов потребител
    Регистриран на
    Apr 2007
    Мнения
    30
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    Две твои неща прочетох. Харесаха ми. Имаш талант и специфичен начин на писане, който въвлича читателя в света на написаното от теб.

    Без да искам да те обидя, смътно бих оприличил твоя стил с на Джеймс
    Хадли Чейс. Поне в този разказ. Имам библиотека с 1300 книги и повечето съм ги чел. Това за по-ясна представа какъв човек ти пише .

    Понеже съм и бивш спортист с няколко медала от републикански първенства по джудо ми е любопитно дали и ти не си спортист?

    Според мен, един ден международно списание ще публикува твой разказ.

    Странното е, че написаното от мен винаги става!

    Успех!

  4. #3
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Топли думи. Благодаря ти! Не знаех, че стилът ми напомня този на Чейс. Приемам го за изключителен комплимент! Бях не лош състезател и все още съм спортист. Не пиша по план а по-скоро инстинктивно. Този разказ дори още не съм го "одялал" от треските. Мисля, имам още работа по него. Хубаво е когато човек намери за разговор хора, които не са безразлични към литературата. Благодаря ти още веднъж!
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  5. #4
    Напреднал
    Регистриран на
    Aug 2005
    Мнения
    476
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    Аз като човек на точните науки не мога да се похваля с кой знае какво дар слово, затова изпитвам голям респект към хора като теб, Wolf. Много ми хареса този разказ, браво, моите адмирации! Да попитам: пробвал ли си да твориш на английски - би ми било интересно да прочета ако си.

  6. #5
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от NEL
    Аз като човек на точните науки не мога да се похваля с кой знае какво дар слово, затова изпитвам голям респект към хора като теб, Wolf. Много ми хареса този разказ, браво, моите адмирации! Да попитам: пробвал ли си да твориш на английски - би ми било интересно да прочета ако си.

    Благодаря ти! Да, имам някои неща и на английски и по-доло ти пускам линк за някои от тях. Струва ми се, че е не лоша идея да пиша повече на този език, за да бъда разбиран от повече хора. Ще се радвам ако кажеш какво мислиш за това:

    http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=7931

    и

    http://www.bghelp.co.uk/forums/showthread.php?t=14099

    Имам и обяснение за това защо написах историята на английски и ако се интересуваш бих могъл да ти пусна и него ...
    Последно редактирано от Wolf : 16-05-2007 на 10:28
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  7. #6
    На почивка
    Регистриран на
    Feb 2007
    Град
    Leeds
    Мнения
    524
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    Ако вече не го правиш, що не пишеш в www.e-bane.net ?

  8. БЛАГОДАРЯ Wolf thanked for this post
  9. #7
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от garnet
    Ако вече не го правиш, що не пишеш в www.e-bane.net ?
    Благодаря ти за линка. След работа ще разгледам сайта .
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  10. #8
    Нов потребител Аватара на vienna
    Регистриран на
    Jan 2006
    Мнения
    24
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    Сртахотен разказ имах чувството че се намирам в някакъв филм....Много ми хареса завършека че си оставил четателя сам да избере края ...Аз съм с голямо воабражение и си представих какви ли не неща.Пожелавам ти да постигнеш това което искаш много е хубаво да има талантливи хора като теб...

  11. #9
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от vienna
    Сртахотен разказ имах чувството че се намирам в някакъв филм....Много ми хареса завършека че си оставил четателя сам да избере края ...Аз съм с голямо воабражение и си представих какви ли не неща.Пожелавам ти да постигнеш това което искаш много е хубаво да има талантливи хора като теб...

    Благодаря ти ! Знаеш ли, ще ти отговоря така:

    Бог дава на всички нас дара на живота...,
    Каквото ние правим със живота си е дар за него...


    Кърк Дъглас и Майкъл Дъглас
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  12. #10
    миросъздавател Аватара на Staki
    Регистриран на
    Dec 2006
    Мнения
    5 645
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    Браво! Хубав разказ. Умееш да увлечеш читателя.

  13. БЛАГОДАРЯ Wolf thanked for this post
  14. #11
    Напреднал Аватара на dolphain
    Регистриран на
    Apr 2006
    Град
    East Midlands
    Мнения
    279
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Re: Дванадесет часа самота

    И на мен ми хареса.Поздравления.
    На мен ми напомни по някакъв начин На Чандлър особено в началото.

  15. БЛАГОДАРЯ Wolf thanked for this post
  16. #12
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от dolphain
    И на мен ми хареса.Поздравления.
    На мен ми напомни по някакъв начин На Чандлър особено в началото.

    Не съм изненадан, Закърмен съм с Реймънд Чандлър. Обожавам го!
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  17. #13
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    Thumbs up Re: Дванадесет часа самота

    Благодаря на админите и модераторите за бързата им намеса . С тяхна помощ успях да редактирам безпроблемно .
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  18. БЛАГОДАРЯ CYPER thanked for this post
  19. #14
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Пич трябва да побликуваш и тук и на по сериозни места!Добро е.
    Последно редактирано от niknolt62 : 26-10-2009 на 22:05

  20. #15
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от niknolt62 Виж мнението
    Пич трябва да побликуваш на по сериосни места!Добро е.
    Все това ми повтарят вече близо три години. Винаги, когато ми го напишат приятели им казвам, че поствам мои неща тук, защото този сайт е като солта на живота. В него хората са живи, от тези, които влизат в супермаркетите и понякога в книжарниците. Повечето са отрудени хора, които всеки ден гледат живота в очите и когато такъв човек ме похвали, за мен е безценно. Казвам го защото публикувам и в други сайтове, специално за литература и много добре знам каква е цената на непринудената реакция. Винаги на оценките от хората в този сайт съм държал най-много. Тук няма парфюмирани обноски и приповдигнати маниери. Оценките са истински като хората, които ги дават. И когато са добри и когато са лоши.
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  21. #16
    обичам да обичам хората Аватара на niknolt62
    Регистриран на
    Jun 2007
    Мнения
    2 052
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от Wolf Виж мнението
    Все това ми повтарят вече близо три години. Винаги, когато ми го напишат приятели им казвам, че поствам мои неща тук, защото този сайт е като солта на живота. В него хората са живи, от тези, които влизат в супермаркетите и понякога в книжарниците. Повечето са отрудени хора, които всеки ден гледат живота в очите и когато такъв човек ме похвали, за мен е безценно. Казвам го защото публикувам и в други сайтове, специално за литература и много добре знам каква е цената на непринудената реакция. Винаги на оценките от хората в този сайт съм държал най-много. Тук няма парфюмирани обноски и приповдигнати маниери. Оценките са истински като хората, които ги дават. И когато са добри и когато са лоши.
    Все пак пусни нещо към по широка аудитория

  22. БЛАГОДАРЯ Wolf thanked for this post
  23. #17
    Старо куче Аватара на Wolf
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    Somewhere in the dark...watching you
    Мнения
    5 462
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от niknolt62 Виж мнението
    Все пак пусни нещо към по широка аудитория
    Ами аз си мислех, че един литературен блог в този форум не е лоша идея, но все отлагам да пиша на лорда.
    When the full moon pales across the sky, and the madness in my veins becomes to cry, I will come for your poor, yellow soul, to bring you the terror of the ancient law; and the justice will only be а tearing rule: the only award of the hunt is your blood, you fool…

  24. #18
    инженер
    Регистриран на
    Feb 2007
    Град
    UK
    Мнения
    1 146
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Браво! Не успях да го прочета, защото съм леко пийнал, обаче съм сигурен че си го написал много увлекателно! Утре ще го прочета на работа и ако има някакви критики ще те уведомя на лична! Само не се изживявай прекалено, живей си живота реално не виртуално!!!
    bla bla

  25. БЛАГОДАРЯ Wolf thanked for this post
  26. #19
    Форумен инспектор Аватара на **silvi**
    Регистриран на
    May 2008
    Мнения
    1 430
    Post Thanks / Like

    По подразбиране Относно: Дванадесет часа самота

    Цитирай Първоначално написано от Wolf Виж мнението
    Оценките са истински като хората, които ги дават. И когато са добри и когато са лоши.
    Негативни няма как да са,защото от пръв поглед си личи,че притежаваш талант,и трябва да работиш и да го развиваш.
    Хммм,аз няма да те хваля-присъединявам се към предишните постове с две мъъъънички забележчици,които на мен лично ми останаха като усещане след прочитането
    1.Попрекалил си сякаш с вниманието относно луксозното и модерното и като че отклонява вниманието от основната идея за тъгата,самотата,която така задълбочено и успешно си описал.Някакси си се впуснал в множество луксозни епитети,които сякаш (на мен така ми подейства) не контрастират успешно на идеята за получаването на желания от теб образ на героя.В смисъл,че може би ако беше преминал по-кратичко през второстепенните описания(както си сторил с времето и природата ,доста дълбоко и влияещо и то само вмъкнато между редовете),то би засилил някак основното,а именно самотата му,вътрешната му борба с липсата й....
    2.Аз през цялото време,докато четях останах с впечатлението за някаква категорична загуба,за отдавна отминала любов,за самота и мъка,с която героя е свикнал,но не е превъзмогнал,или с две думи за невъзвратима раздяла.Просто по такъв начин подготви читателя,че с последните два реда,сякаш....ми някак задрасна написаното преди това...опрости разказа доста...Тук може да се спори де,защото не казваш нищо повече,пък може да му звъни за да му каже,че е бременна например,но пък ще превърнеш хубавия разказ в сапунен сериал Ми с две думи много добре описани вътрешни усещаня на героя,потапят и почти те карат да се почувстваш като него,и някак много лек завършек.Просто последните две ,три изречения на мен лично не ми харесаха...като залепени са,за да има само и само край.
    Извини ме за рецензията(критиката)..... не мога да не си го кажа.
    Но като цяло разказа е чудесен,поздравявам те,залавяй се сериозно за работа!

  27. БЛАГОДАРЯ Wolf, lionheart, niknolt62 thanked for this post

Информация за темата

Потребители разглеждащи тази тема

В момента има 1 потребител(и) разглеждащ(и) тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

Отметки

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  •  
Top Worktops
eXTReMe Tracker