Институтът на европейското гражданство гарантира определени права на хората, които го притежават.

Право на свободно придвижване и пребиваване на територията на държавите членки на Съюза

Всеки гражданин на Съюза има право да се придвижва и свободно да пребивава постоянно на територията на държавите-членки, но "при ограниченията и условията, предвидени в настоящия договор и в мерките, приети за неговото осъществяване", т.е. това право не е гарантирано безусловно.

Активно и пасивно избирателно право

За разлика от правото на свободно придвижване и пребиваване на територията на ЕС, което има преди всичко икономическо измерение, избирателното право на европейските граждани има политическо измерение. То включва две възможности:

- европейският гражданин може да участва в местните избори на държавата-членка (да избира и да бъде избиран), в която пребивава постоянно, без да е неин гражданин, и то "при същите условия, както и гражданите на тази държава";

- европейският гражданин може да участва в изборите за Европейски парламент (да избира и да бъде избиран) в държавата-членка, в която пребивава постоянно, без да бъде неин гражданин, отново при същите условия, при които в европейските избори участват и гражданите на конкретната държава-членка

Право на дипломатическа и консулска защита


Гражданите на ЕС се ползват с дипломатическата и консулска защита на органите на държава-членка, на която не са граждани, при положение че собствената им държава няма представителство в трета страна. Това правило отново се упражнява при същите условия, от които се ползват собствените граждани на държавата-членка, чиято дипломатическа или консулска защита е потърсена.

Право на петиции и на сезиране на омбудсмана

Всеки гражданин на Съюза има право да подава петиции до Европейския парламент (ЕП) и да сезира европейския омбудсман, предвижда ревизираният договор за ЕО.

Всъщност правото да се подават петиции до ЕП съществува и преди измененията на Договора за ЕО, като дотогава то е уредено във вътрешния правилник на Европейския парламент. Упражняването на това право обаче е обусловено от наличието на "пряк интерес" за отправянето на петиция у конкретния европейски гражданин.

Омбудсманът е назначаван от Европейския парламент орган, който е компетентен да получава жалби от всеки гражданин на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице, с постоянно пребиваване или седалище в някоя от държавите-членки, относно случаи на лошо администриране в действията на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда и на Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции.

В съответствие със своите функции омбудсманът извършва разследвания, които счита за обосновани, или по собствена инициатива, или въз основа на жалби, които са му били отправени пряко или с посредничеството на член на Европейския парламент, освен в случаите, когато твърденията в жалбите са предмет или са били предмет на съдебно производство.

В случаите, когато омбудсманът е установил случай на лошо администриране, той сезира въпросната институция, която разполага със срок от три месеца, за да представи своето становище. Омбудсманът впоследствие предава доклад до Европейския парламент и до заинтересованата институция, постановява ревизията от Маастрихт.


Източник: http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720480