Кабинетът трябва да реши домашното от ЕС

[Charlotte]

13-07-2005

Родната икономика вече се развива въпреки политиците. Ръководството на БСП заложи на стабилна коалиция при съставянето на новото правителство
Условните наклонения, използвани като обяснения или илюстрации на историята, винаги се оказват крайно неподходящи. А парламентарните избори у нас са вече история. Следователно резултатите от тях са такива, каквито са. И светът на българина обективно вече не е онзи преди изборите. При всичките условности би било полезно да се направи опит "максимално приблизително" да се уточни какво може и какво не може да се очаква в икономическо отношение. Както подходящо го е изрекъл Чърчил, "завесите на бъдещето да падат една след друга", но все пак погледът до "следващата завеса" достатъчно често носи информация, потребна за движението по-нататък.
Коалиционно и особено експертно правителство в тукашния му вече изпробван вариант, трудно може да бъде "програмно правителство" в прекия смисъл. В рамките на въпросната логика партийните министерски феоди, налични през последните четири години, ще станат повече и по-откроени. Общият замисъл на провежданото упражнение "сформиране на кабинет" евентуално ще може да се проследи единствено в посока "домашното", което ще следва да представим пред Евросъюза. Същевременно "домашните работи" на самата България отново няма да бъдат изпълнени в реда, съдържателността и изчерпателността, изисквани от електората, независимо дали последният му вот е бил традиционен, алтернативен, протестен или наказателен.

Още отсега може да се предполага, че "като за пред ЕС" предстои да бъдат взети определени мерки срещу най-наглите прояви на организираната престъпност у нас и, което е може би най-важното за стопанския живот, срещу контрабандата и сивия сектор в икономиката. Но прелом в ситуацията, при каквото и да е бъдещо правителство трудно ще настъпи. По същия начин за съжаление си представяме и борбата с корупцията, т. е. ще се върви към ограничаването й, но не и към справянето с нея. При "феодализма" ликвидирането на корупцията се явява невъзможно.

Конкретно, що се касае до "чистата" икономика, нещата и тук изглеждат умерено оптимистично или песимистично според гледната точка. Безспорно добрата новина е, че стопанският живот у нас доказа, че може да се развива въпреки правителствата и тяхната политика. Оттам насетне като че ли обаче преобладават нееднозначните сигнали.
Участието на управлявалите през последния мандат в новото правителство би блокирало възможността за осъществяване на наболелите корекции в икономиката и държавността

На подобен подобен фон трудно можем да си представим отмяна на явно неизгодната концесия за автомагистрала "Тракия". Или пък по-строга държавна регулация на "Топлофикация" и на БТК. Последната впрочем тихомълком успя през последните месеци да прокара монополно повишение на цените си с около 50%. Сравнете просто домашните си телефонни сметки "преди" и "след".

В очертания дотук контекст работата на мъчително раждащото се правителство няма да притежава необходимата решителност, компетентност и ефективност за бързо изграждане на нужната модерна инфраструктура на страната посредством усвояването на европейски фондове. Над бъдещите проекти, наред с негативния образец на автомагистрала "Тракия", неумолимо ще продължава да виси "синдромът на автомагистралата София-Кулата". А именно синдромът на дългогодишно проточване на строителството последното извършвано от незнайно откъде появили се фирми, съпроводено с погрешни предварителни финансови и времеви разчети, с всякакви подозрения за манипулиране на тръжните процедури и пр.

Липсата на решителност и взаимно блокиране в очакваното правителство може обаче да има и известен положителен аспект - в случай че може да преустанови разпарчетосването на българската енергетика и разбиването по този начин на последния високотехнологичен стопански комплекс у нас. Което обаче също не би могло в достатъчна степен да помогне за прогреса на икономиката на страната, при липсата на състоятелна визия за бъдещо приватизиране на енергетиката ни чрез фондовата борса, както и за експандирането на комплекса в балканския регион в перспектива.
Ако към всичко прибавим и предвидимото присъствие в управлението на експерти, представляващи партии, декларирали привързаността си към "минималната държава", "плоските данъци" и стриктното ежегодно нулево уравновесяване на държавния бюджет, то светът, в който към момента сме се озовали, придобива по-скоро очертанията на шахматния "цугцванг", отколкото на нещо от сорта на прословутата "плодотворна дебютна идея".

Тогава какъв може да бъде хоризонтът на съществуването на едно коалиционно партийно или експертно спазарено програмно правителство?

Категорично той е 1 януари 2007 година.

В случай че към тази дата успеем да станем членове на ЕС, това значи че правителството си е свършило основната работа, която отвсякъде понастоящем му се предписва и делегира, и спокойно може да си отиде. А ако не влезем в съюза, значи правителството не се е справило и са налице достатъчно аргументи то да падне от власт.


Източник: в-к Стандарт
http://www.standartnews.com