социални помощи за безработни job seekers allowances (income based)

[korry]

Регистриран съм в две агенции в които има консултанти-българи и работят със селф имплойд, ежедневно се обаждам и на още агенции и никъде по дяволите няма работа. Ходя всеки ден до джобсентъра и проверявам обявите за работа, най вече търся обяви които са от агенции и са темпорари, което ми дава сигнал че е доста вероятно да вземат някой селф емплойд пърсън като мене. Както и да е, работа няма, а аз съм в лондон без пукнат лев (карам на последни за храна и тютюн, за наем въобще не говорим с хазяите, не знам докога така ще ме траят). Надеждата да открия бачкане не ме е напуснала, но ежедневно трябва да се боря с чувствата на гняв, безсилие, отритнатост, мисли за всевъзможни престъпления (обири на банки и прочее криминалистика с икономически мотиви). Ей бога ми, ей точно за такива хора като мене, активно търсещи работа, но нямащи късмет, са измислени социалните помощи.
В тази тема искам да опиша какво съм направил и открил досега във връзка с възможността да взема пари от държавата (тъй ами, аз какво съм виновен че съм жив и ми се яде и че ще се разболея до смърт ако спя под открито лондонско небе, а в същото време от един месец чувам фразата няма работа - разбирай за тебе , да, точно за тебе, няма работа)

Такаааа, стъпка едно: пиша в гугъла dwp, което предвидливо съм запомнил че е съкращение от department of work and pensions или нещо подобно, и че тоя "департамент" се занимава с отпускането на пенсии, помощи и прочее държавни подаръци. Сайта се появява, кликам да го заредя. След известно разглеждане кликам че ми трябват services and benefits for people of working age. После се появява някакъв линк с някакъв Benefit adviser. Кликам и на него. Сега пък пише че тоя съветник бил само за бритиш ситизънс, другите да кликат на еди къв си линк. На линка за другите (разбирай хора от ЕС) пише общо взето че имаш същите права както и за бритиш ситизънс. Казвам си че от опит да кандидаствам за социални помощи главата няма да заболи (не съм бил прав, ама за това после) връщам се и смело кликам че съм бритиш ситизън. Такааа, първата хитра пречка я "преодолях". Така - дайте да видим сега какво ако съм някакъв бритиш ситизън и съм безработен. Почвам да попълвам въпросник, години, женен-неженен, лапета, спестявания, собствени жилища или наем и други от сорта. Излиза най накрая че 27 годишен неженен мъж, без лапета, без работа, със спестявания под 8000 паунда и живеещ под наем има право на: а) jobseeker's allowances което си го превеждам като пари отпускани на хора, търсещи работа; б) хаусинг бенефит нещо си, което общо взето е пари, с които да си покриваш част от наема. Това второ го заебах , щото май че искаха договори за наем, сметки за ток и разни такива, които нямам. Първото е по-интересно, кликам да разбера повече. Разбирам че има в общи линии два вида Jobseekers allowances - contribution based и Income based. Доколкото разбрах първите са за хора, работели на заплата и там колкото осигуровки са си плащали (са им плащани/удържани) и оттам се решава и размера на помощта. Правя аналогия с българските помощи за безработица които са някъв процент от минималната заплата или въобще от заплата ти, която си получавал - забравих вече. Такааа още по-интересно ми стана обяснението за втория вид INcome based. Та това били помощи за хора СЕЛФ ЕМПЛОЙД (ураа) които най вероятно нямали контрибюшъни от които да се изчисли размера. В такъв случай помощта ти е твърдо 60 паунда (на седмица?) ако си над 25 години и 45, ако си под 25.
Такааа, решавам че щом съм българин, селф емплойд и нямам работа и контрибюшъни (а търся работа мамка му) ще съм точно за тия jobseekers allowances-income based. Между другото струва ми се че всеки, който е селф емплойд, независимо от колко време е тука и въобще дали е работил реално може да си ги вземе тези помощи.
Та силно обнадежден, кликам да кандидатствам онлайн. Попълвам имена, национален осигурителен номер (ВАЖНО! - има възможност да се кандидаства и без национален осигурителен номер), заявявам и декларирам че работа няма а пък много я търся и пращам заявлението.
Веднага ми пристига отговор че до два дена щели да ми се обадят по телефона (пууууу писна ми от телефони и чакане за писма да пристигат, ибаси системата)

След два дена чакане, на третия отивам в джобсентъра да ги питам какво става. От опит знам че в джобсентъра не искат да те виждат ама въобще. Английската система е да си попълваш онлайн формуляри, да звъниш по телефони и да чакаш проклетите писма. В много краен случай се отива на крака до джобсентъра (чийто адрес за твоя район даже ако потърсиш на сайта им няма да откриеш, вместо това ще ти дадат телефони да им се обадиш, големи мръсници, ей) Опитвам се да обясня смутено и с акцент къв ми е зора и тъпата патка ми дава лист с телефони, блещя й се насреща че неща телефони, ами искам да разбера кога някой ще ми се обади и въобще защо да ми се обаждат като ето ме тука дай да си говорим така. Друг път! телефони та телефони, отивам примирено и се обаждам. Много по притеснен и с още по глътната английска граматика (акцентът вече е неописуем така е като се притесня, не мога да кажа allowances, езика ми се оплита на ау или оу ли беше) се опитвам да обясня че два дена са минали и никой не ми е звъннал. Женицата отсреща бодро ми обяснява че процедурата била много дълга, да съм чакал. Тенкю вери мач(да ти е.. п.. майна) и затварям. На другия ден идва Писмото. Отварям и чета и не мога да повярвям. Понеже аз съм кандидатствал, пък те са се мъчели да се свържат с мене два пъти (кога беее, кой ще баламостват) и не са успели, то сега трябвало аз да се обадя на еди кой си номер. Усещам че побеснявам. Бесен набирам номера. ОЩе по бесен, разбирам че това естествено пак е нещо от сорта на натисни 1, избери 2. Най накрая някаква ме кара да кажа пощенския си код. Казвам го. Оная повтаря и пита дали ме е разбрала правилно (оная е пак теле робот с разпознаване на реч). Не ме е разбрала и й казвам ноу. Повтарям, тоя път ме разбра. Бодър глас отново ми съобщава че за моя пощенски код телефона е алабала. Бесен съм. Харча пари да набирам от мобилния си телефон иначе безплатен телефонен номер, за да науча някакъв си друг номер. Набирам го. натискам 1, после пак 1, и така нататък. Вдига някакъв. Аз съм бесен, ама не се издавам. Казвам какво става. Човека вежливо ме пита защо тогава не съм се бил обадил на първия телефон. Отговарям много вежливо и търпеливо че на първия телефон са ме инструктирали са се обадя на този. Онзи също така вежливо ми отговаря че въпреки всичко аз трябва да се обадя на първия номер. Тенкю вери мач (що не си...)затварям. Излизам в задния двор и се пробвам да шутирам котката на комшиите. Котката разбира и се спасява навреме. Аз ритам една саксия с фасове. Ни най малко облекчен се прибирам и треперя от нерви около четири часа. Съквартирантите идват (от работа - късметлии са те) и им разказвам. Това ме успокоява донякъде.

Нов ден, нов късмет. Майната му на търсенето на работа. Търся си помощите вече, защото съм много, ама много озлобен. Отивам до джобсентъра и фащам едно тъмнокожо дет са мъчи да праска can do attitude. Много нахакано му обяснявам че съм дошъл ДА МИ ПОМОГНЕ. Оня се заслушва. Клати съчувствено тиквата и ми подава един от ония листове с телефони (господи, убий ме)С маниакален поглед в очите заявявам че телефони не ми трябват. Онзи се усеща, че след малко ще започна да го душа с голи ръце и изкарва друг лист. Този път с адреси, защото за моя адрес имало друго бюро. Ахаааа! Обяснявам сериозно колко съм недоволен, че не съм бил могъл да открия на сайта им, въпросния АДРЕС. Каня се и да попитам къде да се оплача за този елементарен "пропуск" (а те нарочно бе, те просто не искат да знаеш къде са тия джобсентрове, това е цялата истина), но си затрайвам и само пускам майтапче че съм се добрал до една от най-ревниво пазените тайни в англия - АДРЕСА НА ТВОЯ ДЖОБСЕНТЪР.

Отивам до моя джобсентър. Бледолико едро момченце ми се пада на мене. Подхождам по-хитро тоя път. Казвам че съм дошъл за някакви помощи, ама всъщност си търся работа и че това което искам не са помощи ами работа. Момчето ми показва тач скрийн терминалите, с които търсиш из работните места по определени критерии и после дето можеш да си принтираш позициите които са ти харесали с телефонните им (о, не) номера. Изразявам голяма радост, ентусиазъм и заинтересованост, между другото почвам и хитро да го подпитвам какво да правя с моя случай с тези помощи и тези пусти (о неее) телефони. Човека се заслушва наистина внимателно, личи си че мисли как да ми помогне и ми казва да се обадя на първия номер, но така че все едно не съм подавал молба, да се свържа с истински човек да говоря и вече на него да обясня ситуацията и да настоявам за среща да ми определят в джобсентъра за разпит (наричан интервю). Усмивката ми грейва на лицето, облаците се разпръскат (наистина) и излизам в един светъл и уютен лондон. Усещам даже глад. Решавам че трябва да се прибирам да ям и да гледам филми и че утре ще се обадя (о неееееееее) на ТЕЛЕФОНА, а и на разните други номера които съм си принтирал от предложенията за работа от тач скрийн машините.
Утре ще пиша пак какво е станало и дано най накрая разбера дали мога да се добера до пустите му помощи или за българи не може.

[Staki]

Първоначално написано от korry

Регистриран съм в две агенции в които има консултанти-българи и работят със селф имплойд, ежедневно се обаждам и на още агенции и никъде по дяволите няма работа. Ходя всеки ден до джобсентъра и проверявам обявите за работа, най вече търся обяви които са от агенции и са темпорари, което ми дава сигнал че е доста вероятно да вземат някой селф емплойд пърсън като мене. Както и да е, работа няма, а аз съм в лондон без пукнат лев (карам на последни за храна и тютюн, за наем въобще не говорим с хазяите, не знам докога така ще ме траят). Надеждата да открия бачкане не ме е напуснала, но ежедневно трябва да се боря с чувствата на гняв, безсилие, отритнатост, мисли за всевъзможни престъпления (обири на банки и прочее криминалистика с икономически мотиви). Ей бога ми, ей точно за такива хора като мене, активно търсещи работа, но нямащи късмет, са измислени социалните помощи.
В тази тема искам да опиша какво съм направил и открил досега във връзка с възможността да взема пари от държавата (тъй ами, аз какво съм виновен че съм жив и ми се яде и че ще се разболея до смърт ако спя под открито лондонско небе, а в същото време от един месец чувам фразата няма работа - разбирай за тебе , да, точно за тебе, няма работа)

Такаааа, стъпка едно: пиша в гугъла dwp, което предвидливо съм запомнил че е съкращение от department of work and pensions или нещо подобно, и че тоя "департамент" се занимава с отпускането на пенсии, помощи и прочее държавни подаръци. Сайта се появява, кликам да го заредя. След известно разглеждане кликам че ми трябват services and benefits for people of working age. После се появява някакъв линк с някакъв Benefit adviser. Кликам и на него. Сега пък пише че тоя съветник бил само за бритиш ситизънс, другите да кликат на еди къв си линк. На линка за другите (разбирай хора от ЕС) пише общо взето че имаш същите права както и за бритиш ситизънс. Казвам си че от опит да кандидаствам за социални помощи главата няма да заболи (не съм бил прав, ама за това после) връщам се и смело кликам че съм бритиш ситизън. Такааа, първата хитра пречка я "преодолях". Така - дайте да видим сега какво ако съм някакъв бритиш ситизън и съм безработен. Почвам да попълвам въпросник, години, женен-неженен, лапета, спестявания, собствени жилища или наем и други от сорта. Излиза най накрая че 27 годишен неженен мъж, без лапета, без работа, със спестявания под 8000 паунда и живеещ под наем има право на: а) jobseeker's allowances което си го превеждам като пари отпускани на хора, търсещи работа; б) хаусинг бенефит нещо си, което общо взето е пари, с които да си покриваш част от наема. Това второ го заебах , щото май че искаха договори за наем, сметки за ток и разни такива, които нямам. Първото е по-интересно, кликам да разбера повече. Разбирам че има в общи линии два вида Jobseekers allowances - contribution based и Income based. Доколкото разбрах първите са за хора, работели на заплата и там колкото осигуровки са си плащали (са им плащани/удържани) и оттам се решава и размера на помощта. Правя аналогия с българските помощи за безработица които са някъв процент от минималната заплата или въобще от заплата ти, която си получавал - забравих вече. Такааа още по-интересно ми стана обяснението за втория вид INcome based. Та това били помощи за хора СЕЛФ ЕМПЛОЙД (ураа) които най вероятно нямали контрибюшъни от които да се изчисли размера. В такъв случай помощта ти е твърдо 60 паунда (на седмица?) ако си над 25 години и 45, ако си под 25.
Такааа, решавам че щом съм българин, селф емплойд и нямам работа и контрибюшъни (а търся работа мамка му) ще съм точно за тия jobseekers allowances-income based. Между другото струва ми се че всеки, който е селф емплойд, независимо от колко време е тука и въобще дали е работил реално може да си ги вземе тези помощи.
Та силно обнадежден, кликам да кандидатствам онлайн. Попълвам имена, национален осигурителен номер (ВАЖНО! - има възможност да се кандидаства и без национален осигурителен номер), заявявам и декларирам че работа няма а пък много я търся и пращам заявлението.
Веднага ми пристига отговор че до два дена щели да ми се обадят по телефона (пууууу писна ми от телефони и чакане за писма да пристигат, ибаси системата)

След два дена чакане, на третия отивам в джобсентъра да ги питам какво става. От опит знам че в джобсентъра не искат да те виждат ама въобще. Английската система е да си попълваш онлайн формуляри, да звъниш по телефони и да чакаш проклетите писма. В много краен случай се отива на крака до джобсентъра (чийто адрес за твоя район даже ако потърсиш на сайта им няма да откриеш, вместо това ще ти дадат телефони да им се обадиш, големи мръсници, ей) Опитвам се да обясня смутено и с акцент къв ми е зора и тъпата патка ми дава лист с телефони, блещя й се насреща че неща телефони, ами искам да разбера кога някой ще ми се обади и въобще защо да ми се обаждат като ето ме тука дай да си говорим така. Друг път! телефони та телефони, отивам примирено и се обаждам. Много по притеснен и с още по глътната английска граматика (акцентът вече е неописуем така е като се притесня, не мога да кажа allowances, езика ми се оплита на ау или оу ли беше) се опитвам да обясня че два дена са минали и никой не ми е звъннал. Женицата отсреща бодро ми обяснява че процедурата била много дълга, да съм чакал. Тенкю вери мач(да ти е.. п.. майна) и затварям. На другия ден идва Писмото. Отварям и чета и не мога да повярвям. Понеже аз съм кандидатствал, пък те са се мъчели да се свържат с мене два пъти (кога беее, кой ще баламостват) и не са успели, то сега трябвало аз да се обадя на еди кой си номер. Усещам че побеснявам. Бесен набирам номера. ОЩе по бесен, разбирам че това естествено пак е нещо от сорта на натисни 1, избери 2. Най накрая някаква ме кара да кажа пощенския си код. Казвам го. Оная повтаря и пита дали ме е разбрала правилно (оная е пак теле робот с разпознаване на реч). Не ме е разбрала и й казвам ноу. Повтарям, тоя път ме разбра. Бодър глас отново ми съобщава че за моя пощенски код телефона е алабала. Бесен съм. Харча пари да набирам от мобилния си телефон иначе безплатен телефонен номер, за да науча някакъв си друг номер. Набирам го. натискам 1, после пак 1, и така нататък. Вдига някакъв. Аз съм бесен, ама не се издавам. Казвам какво става. Човека вежливо ме пита защо тогава не съм се бил обадил на първия телефон. Отговарям много вежливо и търпеливо че на първия телефон са ме инструктирали са се обадя на този. Онзи също така вежливо ми отговаря че въпреки всичко аз трябва да се обадя на първия номер. Тенкю вери мач (що не си...)затварям. Излизам в задния двор и се пробвам да шутирам котката на комшиите. Котката разбира и се спасява навреме. Аз ритам една саксия с фасове. Ни най малко облекчен се прибирам и треперя от нерви около четири часа. Съквартирантите идват (от работа - късметлии са те) и им разказвам. Това ме успокоява донякъде.

Нов ден, нов късмет. Майната му на търсенето на работа. Търся си помощите вече, защото съм много, ама много озлобен. Отивам до джобсентъра и фащам едно тъмнокожо дет са мъчи да праска can do attitude. Много нахакано му обяснявам че съм дошъл ДА МИ ПОМОГНЕ. Оня се заслушва. Клати съчувствено тиквата и ми подава един от ония листове с телефони (господи, убий ме)С маниакален поглед в очите заявявам че телефони не ми трябват. Онзи се усеща, че след малко ще започна да го душа с голи ръце и изкарва друг лист. Този път с адреси, защото за моя адрес имало друго бюро. Ахаааа! Обяснявам сериозно колко съм недоволен, че не съм бил могъл да открия на сайта им, въпросния АДРЕС. Каня се и да попитам къде да се оплача за този елементарен "пропуск" (а те нарочно бе, те просто не искат да знаеш къде са тия джобсентрове, това е цялата истина), но си затрайвам и само пускам майтапче че съм се добрал до една от най-ревниво пазените тайни в англия - АДРЕСА НА ТВОЯ ДЖОБСЕНТЪР.

Отивам до моя джобсентър. Бледолико едро момченце ми се пада на мене. Подхождам по-хитро тоя път. Казвам че съм дошъл за някакви помощи, ама всъщност си търся работа и че това което искам не са помощи ами работа. Момчето ми показва тач скрийн терминалите, с които търсиш из работните места по определени критерии и после дето можеш да си принтираш позициите които са ти харесали с телефонните им (о, не) номера. Изразявам голяма радост, ентусиазъм и заинтересованост, между другото почвам и хитро да го подпитвам какво да правя с моя случай с тези помощи и тези пусти (о неее) телефони. Човека се заслушва наистина внимателно, личи си че мисли как да ми помогне и ми казва да се обадя на първия номер, но така че все едно не съм подавал молба, да се свържа с истински човек да говоря и вече на него да обясня ситуацията и да настоявам за среща да ми определят в джобсентъра за разпит (наричан интервю). Усмивката ми грейва на лицето, облаците се разпръскат (наистина) и излизам в един светъл и уютен лондон. Усещам даже глад. Решавам че трябва да се прибирам да ям и да гледам филми и че утре ще се обадя (о неееееееее) на ТЕЛЕФОНА, а и на разните други номера които съм си принтирал от предложенията за работа от тач скрийн машините.
Утре ще пиша пак какво е станало и дано най накрая разбера дали мога да се добера до пустите му помощи или за българи не може.

Човек, не знам каква работа си търсиш, но като писател можеш да се пробваш! Разби ме. Хем се смях, хем ти съчувствах докато четях.

I hate to be the bearer of bad news, но не ти се полагат. Не и с твоя статут. Ако не можеш да се самоиздържаш (със собствени средства) или не можеш да работиш като селф-емплойд, или не учиш, дори нямаш право да пребиваваш във Великобритания (по-дълго от 3 месеца).

Ти както си тръгнал, може и да попаднеш на някой недостатъчно компетентен и да ти дадат, но когато се усетят и трябва да ги връщаш става лошо - за тях това си е criminal offence.

[georgi2]

Първоначално написано от Staki

Човек, не знам каква работа си търсиш, но като писател можеш да се пробваш! Разби ме. Хем се смях, хем ти съчувствах докато четях.

I hate to be the bearer of bad news, но не ти се полагат. Не и с твоя статут. Ако не можеш да се самоиздържаш (със собствени средства) или не можеш да работиш като селф-емплойд, или не учиш, дори нямаш право да пребиваваш във Великобритания (по-дълго от 3 месеца).

Ти както си тръгнал, може и да попаднеш на някой недосатъчно компетентен и да ти дадат, но когато се усетят и трябва да ги връщаш става лошо - за тях това си е criminal offence.

Ми най-вероятно ще попадне на някой не достатъ4но компетентен да ти кажа и може и да му дадат. А то за писател и ти може да се пробваш. И като си ги поискат обратно той да не би да ги върне или сигурно ще го търсят в България да ги връща? Твойте постинги също будят смях между другото.

[Staki]

Първоначално написано от georgi2

Ми най-вероятно ще попадне на някой не достатъ4но компетентен да ти кажа и може и да му дадат. А то за писател и ти може да се пробваш. И като си ги поискат обратно той да не би да ги върне или сигурно ще го търсят в България да ги връща? Твойте постинги също будят смях между другото.

Никъде не съм казал какво да прави - дали да ги взема или не. Всеки има глава на раменте си и е отговорен за собсвтените си постъпки. Просто дадох инфорамцията такава, каквато е. Не знам дали биха го търсили - вероятно и това ще почнат някои ден.

П.С. Като казах, че се смях, имах предвид, че е описал всичко с чувство за хумор и на няколко места наистина се смях с глас, защото е търсил този ефект. Сега, дали моите постинги будят смях е съвсем отделна тема. Ако искаш я започни и с удоволстивие ще ти отговоря.

[lz3mi1]

''I hate to be the bearer of bad news, но не ти се полагат. Не и с твоя статут. Ако не можеш да се самоиздържаш (със собствени средства) или не можеш да работиш като селф-емплойд, или не учиш, дори нямаш право да пребиваваш във Великобритания
(по-дълго от 3 месеца).''

Че на кой се полагат тогава? Той ако може да се самоиздържа, защо ще иска помощи? Някой да обяасни по-подробно, какво да парвим такива като него?

[Ralica]

korry,пожелавам ти успех. Трудно е, трябва да се изтърпи. Стискам палци да има бачкане скоро за теб !

[Jolly Roger]

Пич-разби ме! С тия телефони за всяко нещо си е е****м******. Ми к'во да ти кажа. Ако наистина си на ръба и'... взорът помощ отнийде не види....'самолета и zurueck. Няма нищо срамно и унизително в това да се върне човек в България. при все, че може да работи ,ако иска и на 3 места, щото да си седиш в Англия и да не работиш и да ти висят сметки, е кошмарно. Баси преживяването. Тука сме цялата фамилия. Аз съм със син сертификат и квалифициран персонал-ама sorry, системата тука отчита грешка-работа нема. Писна ми от 6 месеца да ме правят на маймуна. Щото кат' видят бледолики и то от Източна Европа и се изприщват. Случайно се докопах до интервю с една мадама, дето е социален работник и жената ми уреди дата за интервю с представител на Джобцентъра и на уречената дата и за уречения час таман излизах и ми звънна телефона-въпросната представителка била болна, сори, ама нека да се уговорим за другата седмица, викам ок-случва се, зима е. седмицата мина...никой не звънна. Аз се свързах със социалната работничака-викам й тъй и тъй, болна била-тя вика-аз знам, ще ви се обади. Ще се обади, ама друг път. И аз ходих самосиндикално до местния клон на Джобцентъра и една мадама ми подаде едно листче с телефони и уеб страници-паднах и й викам ама аз това го знам, нали по цял ден кибича пред компютъра и пращам Cv-та, е, да ама такава била процедурата. Та така. началото на април е нашия полет до България. Двупосочен билет-детето е на училище след Великденската ваканция, няма как, ама ако до тогава не намеря работа-ще има как, оставам си у нас!

[boki]

Първоначално написано от korry

... ...

Няма никаква логика - ходиш в местното бюро по труда да търсиш работа, след като нямаш право да работиш. Ти си самонает, в случая държавата не е виновна за това че не можеш да си развиеш бизнеса. И на мен иначе ми е чудно каква работа вършат тези хора в офисите на job centre plus след като за всичко те препращат да звъниш по телефони и да пращаш форми по пощата. В самия job centre си имат телефони за обществено ползване, от там можеше да звъниш по обявите - безплатно е.

[boki]

Първоначално написано от Jolly Roger

....

Ти да не би си търсиш работа само като квалифициран персонал? Нискоквалифицирани иначе все се търсят, поне тук е така.

[Edna]

Миналата седмица се обаждах вместо друг човек за джоб сикър алоунс и нямах никакъв проблем да оправя всичко по телефона.
Две интервю-та -едното 30,другото 20 минути,насрочиха час за следващия ден да преснимат документите в най близкия офис,имала е и среща с адвайзера и който и казвал как да си търси работа.Ще трябва да ходи да се подписва всеки 2 седмици и ще и превеждат по сметка по 60 паунда на седмица.От съображение за сигурност ако им се скапе нещо системата те питат в кой клон на пощата предпочитате да ви ги изплатят (това по телефона)
Мисля,че и СЕ може да кандидатства за джоб сикър алоунс ако е британски гражданин или с индефинет.

Иначе по въпроса с работата-никой никога не е крил,че има криза и няма работа.Затова и всеки път когато някой пусне поредния постинг,че ще идва и търси съдействие му казваме да не го прави.Не защото имаме против новодошли а за да ви предпазим точно от това-мизерия и на по късен етап неудобство от това да се върнете без пари.

[Edna]

Първоначално написано от boki

Ти да не би си търсиш работа само като квалифициран персонал? Нискоквалифицирани иначе все се търсят, поне тук е така.

Къде е тази работа?
Погледнах в www.reed.co.uk и като видях по колко апликации има за едно работно място-над 200.

[boki]

Първоначално написано от Edna

Къде е тази работа?
Погледнах в www.reed.co.uk и като видях по колко апликации има за едно работно място-над 200.

Обикаляш из по големите ресторанти и все ще намериш работа като kitchen porter. Обявите дето ги има по интернет са малка част от това което се търси реално. Не знам за този човечек дето 6 месеца със син сертификат си търси работа и не може да си намери, и аз съм син и веднага си намерих...някъде за има-няма 1 седмица.

[Aira25]

И аз всеки ден си пускам CV -to в reed.co.uk ,но Една е права,че има прекалено много кандидати за едно работно място.

Боки,ти каква работа си намери толкова бързо за една седмица?( ако не е тайна ,разбира се)

Първоначално написано от boki

Обикаляш из по големите ресторанти и все ще намериш работа като kitchen porter. Обявите дето ги има по интернет са малка част от това което се търси реално. Не знам за този човечек дето 6 месеца със син сертификат си търси работа и не може да си намери, и аз съм син и веднага си намерих...някъде за има-няма 1 седмица.

[ElinaT]

Ох приятелю, съчувствам ти....Личи, че си умно дете, ама питай преди да си харчиш парите за глупости и безмислени телефонни обаждания.
Лесно няма никъде.... само при мама и тате и помощи не ти се полагат освен ако не си поляк, чех, словак, унгарец, латвиец, литовец, естонец, кипърец, словенец или малтиец. Всички онези 10 страни, които влязоха в ЕС през Май 2004 и нямат никакви рестрикции за пребиваване тук, работа и помощи.... те са тези, които могат да ги взимат и им се полагат по право при нужда.
Ти обаче, като българче си имаш рестрикции за работа в тази страна, какви държавни пари ще искаш от бюджета им знаейки това..не те разбирам?
Tи даже, като самонает-self employed нямаш право да търсиш работа през тяхните Job Centres също едно уточнение. Ако се замислиш сигурна съм, че ще видиш, че въпроса ти не прави смисъл, като се има в предвид другите обстоятелства покрай него и пребиваването ти тук, които споменах по горе.
Може би е нужно да се направят няколко корекциики към текста, който си написал и представил на читателите тук, както и да ти дадем малко обяснения за нещата, които си прочел, но не си разбрал напълно. Ето къде си се подвел тотално, цитирам те: „Та това били помощи за хора СЕЛФ ЕМПЛОЙД (ураа) които най вероятно нямали контрибюшъни от които да се изчисли размера. В такъв случай помощта ти е твърдо 60 паунда (на седмица?) ако си над 25 години и 45, ако си под 25.”
Така е, но това е за self employed хора, които са в една от следните 3 категории: 1. Британци селф емплойд, като водопроводчици, ел. техници, майстори от всякакъв сорт, градинари и т.н. 2.Хора от националностите, които изброих вече по горе и влязоха в ЕС без рестрикции и ограничения от какъвто и да е род през Май 2004 и 3. Хора като нас, но вече с indefinite leave to remain статус,.. а не хора от ЕС, дошли след Януари 2007 с определен вид забрани за работа, и по специално от страните България и Румъния.
Стаки ти е казал много добре какво е вероятно да се случи ще попаднеш на някой жив робот вместо телефонен, който си пее песента по телефона и всичко друго, което е изключение от правилото за него е чуждо и непонятно...не е добре осведомен, но трябва да вземе решение....ако си късметлия ще попаднеш на такъв човек ще ти даде 60.50 на седмица, което не е пари според мен с това не може даже да се преживява в Лондон, както и да е ще оцелееш сега, но след време обаче ще дойде някой, който всъщност си разбира от работата и ще ти пуснат веднага писмо, че е станало грешка и имаш да им връщаш еди си колко пари....и тогава ще се видиш в чудо...защото тук това е подсъдимо и ще те гонят, докато си ги върнеш....и няма да си първият такъв гонен и върнал след направена от тях грешка. Ще си човек закрепил положението си в беда, но после са си искали парите обратно и пак са те върнали в първи клас.
Моят съвет е вместо да губиш време да търсиш какво може да се вземе от държавата по добре разчитаи на себе си и виж си намери някаква работа. Наистина ти влизам в положението защото 1999 година съм минала по същият път даже по труден от сегашния и не само аз.....щом сме оцеляли без помощи значи има начин.
Успех ти желая и скорошно намиране на работа!
Погледни тук има 19 416 работни места...търси нещо, кофти работи са, ама ти си в нужда и трябва да оцелееш, така че претенциите остави за по добри дни. Търси нещо от това което знаеш да правиш и имаш квалификации да го правиш. Успех!

[boki]

Първоначално написано от Aira25

И аз всеки ден си пускам CV -to в reed.co.uk ,но Една е права,че има прекалено много кандидати за едно работно място.

Боки,ти каква работа си намери толкова бързо за една седмица?( ако не е тайна ,разбира се)

Нискоквалифицирана! И аз си пусках CV-та насам-натам, като видях че е като да чакаш от умрял писмо реших лично на място да вида една обява - намерих й адреса в google....видях се с шефа, поговорихме, заинтригувах го, пробва ме и ме хареса и се договорихме да почна следващата седмица - а пак точно на него му си бях пратил CV-то и нямаше никакъв отговор. Същия ден на връщане от интервюто случайно минавам покрай един ресторант и гледам са си лепнали обява че търсат работници - решавам и там да влена да питам...казват ми на следващия ден да дойда на пробно...отивам на другия ден и там ме харесват....имало и други кандидати все поляци, които не знаели английски и само за това че аз говоря някакъв английски ме избират мен. И от двете възможности трябваше да избирам Не знам как е по Лондон - предполагам е много пренаселено с чужденци и конкуренцията е голяма, тук трудно да чуеш някой да говори на език различен от английския.

[korry]

В продължението на серията "Държавата ти ги дава" се случи следното:

Отидох до най-близката телефонна будка в компанията на съквартиранта. След като разбрахме, че е невъзможно да издържим миризмата на пикня, намерихме една друга будка, малко по-далече но поне не миришеше. Обадих се на тъпия телефон с гнусния теле робот, който три пъти не можа да разебере че казвам ий фъртийн, а когато най-накрая му казах че живея "на майка му у п..", реши че това било NA15. След това ме попита, дали правилно ме е разбрал. Аз казх не. Явно и теле робота откачи, че не може да ми разбере пост кода, защото реши, че щял да ме свърже с някой, който да ми помогне (ми нали затова се обаждам бе, алоооо) Обажда се някъв женски глас и аз не знам защо си представих че отсреща е някаква забулена девойка, второ поколение британка. Тази представа, донякъде ме успокои, тъй като в барклийз една такава забулена беше много френдли, докато си изкарвах сметка там. Обясних на девойчето че съм в телефонна кабина и около мене свистят коли и че нищо не чувам и девойчето ми каза че ако ми е било удобно примерно след две минути щяла тя да ми позвъни, а аз да потърся някое по-тихо местенце. Речено сторено и със съквартиранта кривнахме из по-задните улички на селото. Звънят ми. Девойчето почва обичайния разпит. Спелувам си името с а за алфа системата, дати на раждане и така нататък. Казвам й даже че съм кандидатствал онлайн, ама тя нещо не се впечатли от тази подробност. Един от интересните въпроси, който ми зададе, беше, дали това било usual work pattern. Отговорих й, че това ми е първата зима тука и не знам нищо, освен че всички говорят за някакъв си кредит крънч. (то всяка година забелязвам че има нещо с което да си бършем задниците, миналата година си бърсахме задниците за щяло и нещяло с ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ, сега за всичко е виновен КРЕДИТ КРЪНЧ. Миналата година често чувах разговори от типа на, че еди кой си как си изгубил ключовете за колата и в следващото изречение вече чуваш: ами нали се сещаш, с това ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ. И всички почват да кимат с глави. Точно така ще е, джанъм. Същата работа и с КРИЗАТА (още позната като КРЕДИТ КРЪНЧ)криза брато! еди кой си еди що си, ама защото КРИЗАТА. и всички наоколо почват да кимат. тъй ще да е само.
ТА да не се откланям. Други въпроси: вземал(канидатствал) ли съм за някакви други бенефитс, такс кредитс. Имам ли имоти, спестявания и прочее тука или в чужбина. Колко пари имам в сметката си. От кога съм в англия - тук не излъгах (а май трябваше, ама да видим по нататък, според мен тука може да се лъже и не могат да ме проверят откога съм в англия) казах истината, която е от август миналата година, което е към пет месеца. Кви сметки съм имал. Искал ли съм да кандидаствам за хаусинг бенефит. Казах й, че не искам на този етап. Абе, едно половин час си изтощавах батерията на мобилето. НАй накрая ми назначи среща с пърсънъл ъдвайзъра ми за понеделник (което е първата възможна дата, тъй като се обадих в петък) ааааа щях да забравя! Тая искаше имената, рождените дати, заниманията, и прочее на абсолютно всички които живеят с мен на адреса ми! Така че умната като казвате колко народ сте у къщата (еее не върви да казваш че си сам, защото ти задава въпрос, дали плащаш сам наема за цялото жилище, пита и как и кой плаща газ, ток - тука обясних че правя рент контрибюшъни, в които са включени и сметките) Така, казах й също номера на банковата сметка по която да ми превеждат помощта. Пита ме за най близкия ми пост офис в случай че превеждането по банков път нещо сгафи. Това не можах да й го кажа, но й обещах да занеса информацията на интервюто. Каза ми да си нося паспорт, разни документи че съм селф емплойд (аз смятам и инвойси, и банкови стейтмънти да занеса, да видят че съм работил плюс там всякакви регистрации и писма свързани със селф емплойд статуса ми) още един по-тънък момент беше когато ме попита за някаква ий еф не знам си кой номер форм или нещо подобно. Отговорих й, че нямам никакви форми, и направо й казах че съм от българия, която пък е част от ЕС и че никакви форми и визи нито ми трябват, нито някой ми е искал (девойката още като се информира че българия е ЕС и каза едно бързо ок и мина на следващия въпрос)
?////////едно малко отклонение - изключително добре и внимателно съм прочел и хоум офиси и тука из форумите и директгов и тъ нъ сайтове. знам знам, ЗНАМ ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН (разбирай безправен българин), но съм от ЕС точка. или казано с други думи, ЩЕ ХОДЯ ДОТАМ ДОКЪДЕТО МЕ ПУСНАТ. и вие сте прави (почитателите на буквалния превод на ЗАКОНА) ама и аз съм си прав (че не съм по малко човек от фъфкащия се едно е лапнал пинг понг и носа му същевременнно се е запушил, господин бритиш нешънъл)

ще ви разкажа на интервюто в понеделник какво е станало.
честно казано, очаквам отказ, но съм чувал че едно момиче българка без синя карта си е намерило от джобсентъра работа като селф емплойд (???!!!)камериерка в хотел (ей това с тия селф емплойд лейбъри, уейтъри, бармани и камериерки, за това какво ще кажат почитателите на ЗАКОНА, който като че ли е направен за обогатяване на разни агенцийки които те вземат като селф емлойд към агенцията, която пък от своя страна сигурно има контракт да осигури работници на работодателя, който понеже си му селф емплойд във всеки удобен за него момент може да те разкара и въобще защо му се кланяте чак толкоз и буквално го вземате този ЗАКОН като всеки суче прави и го заобикаля в крайна сметка)

Между другото регистрирах онлайн за тия помощи и двама от съквартирантите (ТИ недей много да се чудиш ами се регистрирай и ти, държавата ако даде на един, е длъжна на ВСИЧКИ, които са като него.)докато го правех реших да си поиграя да видя какво става ако нямаш НИН. Изглежда май все пак ТИ ТРЯБВА НИН, но евентуално пробвайте и да го оставите празно. абе аз съм почти сигурен че трябва да може и преди нин да ги взимаш тия помощи и че има някаква хитринка(ако въобще ги дават помощите на такива безправни животни като нас, осмелили се да стъпят на ОСТРОВА ИМ)
считам че вземането на пари от държавата на хър маджести е високо морално оправдан и много полезен акт, който колкото се може повече хора от цялата планета трябва да се опитат и да успеят да направят.

[savana]

Ти си уникално готин !много се смях стискам палци за понеделник.

[captain caveman]

кори,ако пишеш и публикуваш некъде,пусни некви линкове,плс!

[zmei4o_pk]

аз искам да попитам ако все пак успее да вземе помощи,те ще му се изплащат само докато е безработен и ще му стигат само за наема евентуално.а какво ще яде?а откъде пари за транспорт,телефон,цигари и т.н.?
ако пък си намери работа,всичките усилия и нерви за получаване на помощи,са напразни
хватката е по най-бързия начин да се намери каквато и да е работа,макар и в друг град-каквото и да е-нещо,за което да се закачиш,докато изплуваш

[jongela]

много бездарни писатели изкарват милиони с разни глупости.

докато чакаш за работа,вземи напиши нещо ,ако можеш на англ. и го дай тук- там да го прочетат ,можеш да изкараш далеч повече от тъпите помощи

[penelopa]

Цялата тема може да се обобщи с няколко думи-За да получиш, първо трябва да дадеш!
Инъче евала на автора! Много добра разказваческа дарба има и би могъл да я използва в негова полза!
Желая му от сърце бързо намиране на работа и успех!

[Aira25]

А ако си emloyed и имаш право на работа ,имаш ли право на тези Job seeker allowances.?? И моя мъж преди ходеше да се записва в джоб центъра като търсеше работа,но не е получавал 60 лири...но това беше преди 3.5 години.

[Zara]

Първоначално написано от Aira25

А ако си emloyed и имаш право на работа ,имаш ли право на тези Job seeker allowances.?? И моя мъж преди ходеше да се записва в джоб центъра като търсеше работа,но не е получавал 60 лири...но това беше преди 3.5 години.

Нямам идея..те са два вида - contributions based i income based.

За първия знам,че трябва да си бил на работа и по някаква причина си напуснал. Мисля,че има и значение дали си напуснал по желание или са те съкратили и тн....

За втория - става дума за хора които не са плащали достатъчно НИ или са били на нисък доход....

Но като гледам сумите и по двата вида са 60.50 на седмица.

[Charlotte]

А каква работа търсиш?

[emodonkov]

Отказахте човека да пише. Че няма право на помощи - няма. Той си го знаеше. Не му прочетохте внимателно поустовете обаче, човека е тук от близо 6 месеца и е отчаян. Той си е потърсил моралното право на помощи а не законовото. И тези, които казват че работа има явно скоро не са търсили такава. От личен опит ще споделя - работа за специалисти, селф-имплоид, с УК опит и препоръки ... замалко да пропусна - българи - се намира изключително трудно и отнема много време. И е свързано с местене. Крайно време е да проявим по-голямо себеуважение - да започнем да се държим като европейци и да си търсим правата като такива иначе другата алтернатива е да си клекнем на турския кенеф и да си търпим чинно цялата помия дето се лее върху нас от разни псевдо демократи, надявайки се че точно за мен не се отнася, щото видиш ли, аз може да съм българин, ама не съм като останалите българи...