Миома

[zuzan4e]

На 34 години съм.Преди 4 месеца ми откриха миома на матката,с размери 7,5 на 6,2 мм.Предписаха ми Оргаметрил по схема с постепенно намаляване на дозата за 3 месеца.Нямах проблеми до 3 тия месец,когато трябваше да намаля хапчетата до 1но на ден.на 10тия ден от приема започна да ми прицапва и така до 20ия ден.Отидох при лекарката си и тя каза че миомаата даже се е смалила до 7 на 5,3 ,и каза да спра лекарствата ,но ако пак получа проблем да обмисля операция.Какво да правя?Аз сам само на 34 малко ми е рано да влизам в критическата.Ако не се оперирам дали ще е опасно?

[RNOH]

Първоначално написано от zuzan4e

На 34 години съм.Преди 4 месеца ми откриха миома на матката,с размери 7,5 на 6,2 мм.Предписаха ми Оргаметрил по схема с постепенно намаляване на дозата за 3 месеца.Нямах проблеми до 3 тия месец,когато трябваше да намаля хапчетата до 1но на ден.на 10тия ден от приема започна да ми прицапва и така до 20ия ден.Отидох при лекарката си и тя каза че миомаата даже се е смалила до 7 на 5,3 ,и каза да спра лекарствата ,но ако пак получа проблем да обмисля операция.Какво да правя?Аз сам само на 34 малко ми е рано да влизам в критическата.Ако не се оперирам дали ще е опасно?

прочети пак какво вече е писано по въпроса, обсъждали сме вече въпроса, ще намериш отговора в предишните постинги
Миома на матката - има ли лечение?

[zuzan4e]

Естествено,че съм го чела и ми е ясно,че след като лекарката смята,че съм за операция,трябва да се оперирам.Само никъде не виждам обяснения какви хормонални ,физически и психически изменения ще настъпят с мен след нея.От лекарката получих мъгляви изявления,че трябва да се подготвя да бъда извън строя за 2-3 месеца.Какво трябва да значи това?Ето това са най големите ми опасения.

[Happy Nick]

Миомата ти е с много малки размери,ако са тези които си посочила.Защо трябва да я оперираш? Моята е с размери 25-27 мм и слава богу от 3 години не е променила размерите си. Нямам кръвоизливи. Лекарите ми казват просто да си трая и чакам менопаузата -сега съм на 40 години. От България съм си взела билки -турта и пия чай всеки ден.Може би пък и това ми помага. Убедена ли си,че операцията е единствената алтернатuва?

[zuzan4e]

Естествено,че не съм убедена.Но миналия месец ми прицапваше поне десетина дни след менсруацията и затова лекарката ми смята,че може би ще се наложи операция.Засега я отложи за Септември,значи не е спешно,но въпреки това не знам дали ваобще да се подлагам на нея.Притесняват ме последиците.А до менопаузата има доста време.

[zuzan4e]

А за размерите на миомата се извинявам-в сантиметри е а не в милиметри

[Happy Nick]

Опитай с тази билка-турта. Прочети в Интернет за нея.Отзивите са много добри-специално за лечението на миоми. На някои жени напълно изчезват миомите.Аз специално я взимам от 5-6 масеzа.Не съм ходила на скан през това време,но се чувствам добре и няма видими проблеми.Менструацията ми е редовна,нормална и никога не съм имала кръвоизливи. Освен тази билка е хубаво веднъж на 3-4 месеца да пиеш мужик корен.Казват,че също много помага.

[merian85]

Моята приятелка също има миома , но са й казали, че не е необходима операция за сега, при всички положения, ако твоята лекарка настоява за операция е наложително да се консултираш с поне още един лекар!Късмет и дано да не се стигне до операцията!

[RNOH]

Първоначално написано от zuzan4e

Естествено,че съм го чела и ми е ясно,че след като лекарката смята,че съм за операция,трябва да се оперирам.Само никъде не виждам обяснения какви хормонални ,физически и психически изменения ще настъпят с мен след нея.От лекарката получих мъгляви изявления,че трябва да се подготвя да бъда извън строя за 2-3 месеца.Какво трябва да значи това?Ето това са най големите ми опасения.

ами не виждам защо ми задаваш същия въпрос след като си прочела вече написаното?
хистеректомия ли ще ти правят или миомата позволява отстраняване със запазване на матката?
при положение че нямаш сериозни кръвоизливи и анемия или други оплаквания, не виждам показание за операция. това вече е написано в другата тема, ако си я прочела наистина. както и дребната подробност че и разположението на миомата има значение.
никакви хормонални изменения няма да настъпят ако яйчниците не са отстранени, психически - зависи емоционално как ще го приемеш, физически - пак зависи дали е хистеректомия или не.
след като има лекар който ти предлага операция - редно е с него да обсъдиш детаилно защо.
форумите не могат да заместят лекар който има представа за какво по-конкретно става дума.
ако не ти отговаря достатъчно подробно на въпросите - продължавай да питаш! ако пак не получаваш достатъчно адекватен отговор - пак питай или иди при друг лекар.

[zuzan4e]

Лекарката иска отстранявне на матката.Но сте прави,преди да реша,наи-добре да отида и на друг лекар.Много ви благодаря!!!

[RNOH]

Първоначално написано от zuzan4e

Лекарката иска отстранявне на матката.Но сте прави,преди да реша,наи-добре да отида и на друг лекар.Много ви благодаря!!!

може би ще бъде най-доброто решение...
хубаво е ако имаш ехографии на миомата - да занесеш снимките на новия гинеколог, за да има представа как се е променил размера на миомата след Оргаметрила.

[paia4eto]

Здравейте,Про4етох коментарите тук и в др теми за миомите,честно казано има доста мнения и все различни.
Преди 1 месец си доидох в България на почивка за 1 месец,бременна в 11 седмица,по план график в Англия трябваше да ми правят тест за даун синдром др седмица,но след крако проучване аз и моят проятел ресхихме че схте го напражим в Майчин дом в София.Решено сторено изчакахме същата дата,както в беше насрочено в Англия,запалихме колата и отидохме на преглед.Бях в 13 седмица,влизам в кабинета и лягам за скан,бях много развълнувана по някаква причина в Англия не бяха решили за нужно ад ми направят какъвто и да е преглед освен крувни тестове,та щях да видя бебето си за първи път...Излязох от кабинета с новината че имам миома на матката с размери 5 см и бебето ми е мъртво...ОТ там няма да изпадам в подробности за двата дена ходене по мъките докато ме изчистят и направят всички необходими тестове защо аз на 22 години без никакви оплаквания през бременността и преди това съм се разхождала с мъртво бебе две седмици.Ще спомена само че не откриха никаква видима причина за случилото се.минаха около 7 дена от случката физически се вузтанових много бурзо(имам предвид курвях само 2 дена) психически все още се опитвам да осмисля случилото се.
Много се отклоних от темата.Миомата в понеделник съм отново на преглед при друг лекар за да чуя осхте едно мнение,лекарката която извърши кюртажа каза 4е трябжа да мине поне един нормален цикъл за да се разбере точно куде е миомата,но по нейно мнение ще е на самият мускул.Не знам къде да ида кого да питам и какво е наи-доброто много искаме детенце и бихме опитали отново,нищо че не се разбраха причините за злополучният ни първи опит,но тази миома много ме притеснява,някои има ли опит са бременност и миома? Благодаря предварително и се извинявам за дулгата плеяда,но сметнах 4е е дбре да отбележа и това с бебето....

[dimi 69]

Здравей,преди 5 години по време на бременноста ми имах миомни възли,но без проблем родих.Бях забравила за тях ,но миналата година се оперирах от миома на матката,т.е.след раждането са започнали да растат и в легнало положение видях и напипах самата миома която беше около 9 см.а другата 7 см.Тук в uk ми казаха че ако не ми пречи не се налага операция,но аз се прибрах в БГ и отидох при др.Яков в частната му клиника.Веднага ме приеха и на другия ден ме оперираха.Останах много доволна.Не пия никакви лекарства.Сега съм на 41 и всичко е нормално засега а надявам се и занапред да е така

[Zara]

Първоначално написано от paia4eto

Здравейте,Про4етох коментарите тук и в др теми за миомите,честно казано има доста мнения и все различни.
Преди 1 месец си доидох в България на почивка за 1 месец,бременна в 11 седмица,по план график в Англия трябваше да ми правят тест за даун синдром др седмица,но след крако проучване аз и моят проятел ресхихме че схте го напражим в Майчин дом в София.Решено сторено изчакахме същата дата,както в беше насрочено в Англия,запалихме колата и отидохме на преглед.Бях в 13 седмица,влизам в кабинета и лягам за скан,бях много развълнувана по някаква причина в Англия не бяха решили за нужно ад ми направят какъвто и да е преглед освен крувни тестове,та щях да видя бебето си за първи път...Излязох от кабинета с новината че имам миома на матката с размери 5 см и бебето ми е мъртво...ОТ там няма да изпадам в подробности за двата дена ходене по мъките докато ме изчистят и направят всички необходими тестове защо аз на 22 години без никакви оплаквания през бременността и преди това съм се разхождала с мъртво бебе две седмици.Ще спомена само че не откриха никаква видима причина за случилото се.минаха около 7 дена от случката физически се вузтанових много бурзо(имам предвид курвях само 2 дена) психически все още се опитвам да осмисля случилото се.
Много се отклоних от темата.Миомата в понеделник съм отново на преглед при друг лекар за да чуя осхте едно мнение,лекарката която извърши кюртажа каза 4е трябжа да мине поне един нормален цикъл за да се разбере точно куде е миомата,но по нейно мнение ще е на самият мускул.Не знам къде да ида кого да питам и какво е наи-доброто много искаме детенце и бихме опитали отново,нищо че не се разбраха причините за злополучният ни първи опит,но тази миома много ме притеснява,някои има ли опит са бременност и миома? Благодаря предварително и се извинявам за дулгата плеяда,но сметнах 4е е дбре да отбележа и това с бебето....

Докторите ще се изкажат по въпроса...но аз не разбирам как две седмици бебето е било мъртво ( не вярвам да няма някакви симптоми) и също как така ти казаха и заклучиха,че имаш миома , пък после не се знае къде е.....нали уж я видяха...

[paia4eto]

Здравей ZARA,
За мен беше още по-голяма изненада и за лекарката ми също, но аз нито съм кървяла,нито съм имала някакви болки или оплаквания по време на бременността.Миомата я забелязаха още на скенера за даун синдрома,но после продължих при друг лекар,и тя каза 4е възелът бил много"разлят" в момента и трябжа да мине един нормален цикъл зса да се види по-добре къде е формиран.Затова и утре(беше планирано за понеделник,но решихме да идем утре).Не мога да чакам да ми дойде пурвият цикъл,защото на 20 си заминавам обратно за Англия и колкото и да плюят здравеопазването тук,аз някак си тук съм по-спокойна....

[paia4eto]

Първоначално написано от Zara

Докторите ще се изкажат по въпроса...но аз не разбирам как две седмици бебето е било мъртво ( не вярвам да няма някакви симптоми) и също как така ти казаха и заклучиха,че имаш миома , пък после не се знае къде е.....нали уж я видяха...

Здравей Zara,
Аз уж писах отговор,но може би не съм успяла да го побликувам...Та изненадата за мен бесхе още по-голяма.Не съм имала никакви оплаквания по време на бременността,нито курвене нито болки нищо.Но бебчето ми е загинало по някаква причина неизвестна и на лекарите за сега.Кюртажа беше доста тежък,защото поради дулгият пресой на плода в мен в неживо състояние е залепнал за матката ми...Както и да беше успешен и се вузтанових сравнително бързо.Относно миомата лекарят,който установи 4е плодът е мъртъв ми каза и за миомата и че е 5 см.По-късно лекарката,която ми извършва кюртажа(това са две сувсем различни клиники) потвурди че имам миома,но вече тя ми каза че трябжа да мине един нормален цикъл,защото в момента се е"разлял" възелът и не може да се види куде е точно,но по нейно мнение сеформира на самият мускул.Както споменах в понеделник съм на преглед отново при различен лекар за Второ мнение(всъщност решихме да идем на лекар утре).Нямам време да чакам да мине един цикъл защото си заминавам на 20 този месец.

[paia4eto]

хаха ново 20 сега пък нямам миома....Всичко било нормално.Как е вузможно това?! Вече не знам кой греши,кой крив,кой прав.....Както и да е казаха ми че всичко е ок дори ми даде обяснение за бебето...Генетично-този път комбинацията между мен и моят приятел е била неуспешна затова ембрионът просто е спрял развитие,хубавото било че всеки път генетичният код бил различн та може и да имаме късмет....Отностно миомата последната диагноза ми харесва та мисля да се застъпя зза нея...Това не значи че няма да ида на профилактичен преглед преди да опитаме отново ,но за сега ми дава спокойствие.Успех на всички,които се борят с това заболяване!